Не знам как трябва да се произнася името му на български, но съм чувала как той се представя - Кан Десон  Звучи по мелодично някак  Това "тръс" нищо не ми говори. Да не би да става въпрос за трот? 

Изгледах еп. 1. В началото си помислих, че прекалено елементарно развиват дуалистичната идея за доброто и злото. Докато не се появи героя на Рьо-чан. Не разбирам той какъв се явява  - нов образ в целия пъзел или някакъв магьосник, изпратен от бащата, за да защитава дъщерята? Възможно ли е изобщо нещо гинерално да се промени при втория шанс, след като всички подобни истории имат един и същи завършек и той е предопределен още в началото, независимо от променените събития в повторното съществуване. Музиката е странна.

Сериалът го гледахме по епизод на ден. Не повече. Заявката беше дадена от самото начало, така че човек да е готов за прочистване на слъзните канали и т.н. Но само готов. Или поне така да си мисли. О, свещена простота! Имаше елементи, които не харесах- твърде натрапчивото "продуктово позициониране" (може би на мен така ми се е сторило, ддз, но за такъв филм, който така "потапя", не беше ок) В началото имаше нелогичности ("защо така бе постъпено" и т.н.), но се изясниха след това. Имаше чудесна игра, от всички. За главната- адмирации. За режисьора- също. За целия съпортен състав- още повече. Филмът можеше да нагарча, ако не бяха някои весели нещица.  Хубав. Много хубав. И размислящ. Страаааашно много, отвратително много размислящ. Кове те баш където да заболи най-много.  Ясно е, че е филм, че е фикция, че всичко е "на ужким". НО!!!- изкуството докосва именно защото е личностно разбрано. Някой ще се впечатли от този сериал. Друг  ще го подмине. Няма да бъде докоснат. От това не следва нещо кой знае колко обективно за качествата на продукцията, а за тайминга- дали този филм е в "правилното" време на зрителя. Или- дали докосва някаква струна, която зрителя не знае, че има, или знае, но я е скрил под килима.  Изключително красив филм. И много, много красив, разглобяващ финал. Топъл, парещ, истински. Любим!