За всеки влак имало пътници, казват. Аз не съм за този. Първият сезон с мноооооооооооооооооооого уговорки и условности може, но втория- хич. Този
екшън идва в повече, барабар с ала "Пришълец"-зомби-креатури. На главния ролята му ходеше (след "Секретар Ким" и неговата "Аура!"), на Хан Со Хи- не знам, предимно еднотипажно беше лицето ѝ.
Майсторски е внедрил темата Корееда, признавам. Дори си мисля, че двамата бяха прекалено малки, за да са категорични в чувствата си. Просто бяха деца и всичко при тях минаваше през детската призма. За това говореше финалната сцена, както и сцените в изоставения влак. Това си беше приятелство, а влакът олицетворяваше т. нар. Химицу кичи - тайно място, на което си играят японските деца.
Ама къде е намерил това място Корееда? Прилича на старата затънтена гара, през която мина Чихиро в анимето на Миязаки. Направо беше приказно!
Възрастните. Не мога да виня майката, че търсеше причината за поведението на детето си. Затова роботското държание на учителите изобщо не помагаше в нейното издирване на истината, а наслагваше още въпроси. Тя продължи да търси и добре, че на финала намери съюзник.
Бащата на Йори - за него почти нищо не ни разкриха, но двете включвания и страничната информация се оказаха достатъчни, за да разберем, що за човек е.
Учителят остана най-потърпевш от цялата ситуация. Мисля, че на финала трябваше да му се извинят.
Страхотен Ейта! Много се радвам да го видя във филм на Корееда!
Като се замисля, това не е филм, в който всеки има различни гледни точки за дадено събитие, а история, в която истината е скрита под многопластовите представи на всеки един от героите и се показва на части. В зависимост от това, в каква светлина виждат събитията, хората създават своя версия на истината, която впоследствие може да се окаже много далеч от нея и дори да се превърне в лъжа. Сложни въпроси, които могат да бъдат артикулирани креативно само от умели творци.