Форуми

Много бавно върви сюжета и е неясен почти до самия край. Аз съответно бавно го гледах. Въпреки че имах всички серии налични пред себе си.  На моменти малко или ми доскучаваше или ме афектираха от липсата на П в сценария на дадено място и спирах. После след няколко дни като ми дойдеше муза продължавах. Та се проточи. На моменти "ме връщаха" към гледането и актьорите.  Oikawa Mitsuhiro  така играеше героя си че . Абсолютна мижитурка , гадняр и от този род героя ми а Мицухиро бе във вихъра си да го пресъздаде.  Okada Masaki и той не падна по - долу.  Тези двамата просто бяха в коронните си амплоа. Нямаха много екранно време но като се появяваха ме "посъбуждаха" като зрител.  Та от всичко това , ясно че не мога да хваля много сценариста и сие . Макар че за мен е загадка/дилема кой куца в тази продукция. Режисьора и сие - как снимат и сглобяват историята или сценариста и сие .Та затова не мога да си адресирам и точно критиката а я имам определено. На финала ме хвана даже яд , от това недоглеждане на творческия екип при големия потенциал на продукцията. 

Ами аз седнах да гледам без дори да се вгледам и в каста. Така че на познатите муцуни последователно реагирах положително. Но главния герой / актьор го виждам за първи път. След първите 2-3 серии чак проверих какъв всъщност е , защото има интересна / нетипична външност. Чак тогава видях че човека има и венецуелски корени и ми стана още по- интересен. Въпросния Раул в роля все едно писана специално за него . Направо се сля с този образ, не си представям друг да изиграе ролята. Голямо попадение с него именно за този герой. С цялата драма , болка в този образ. А това че и визуално "има нещо не японско" въпреки че не бе никъде споменато, за мен зрителя бе допълнителна нотка към образа . А и героя не знае нищо за баща си, та имах и допълнителен сценарий за себе си .  Горе нищо не виждам сега за сценариста/сценария а ме мързи да ровя сега а и съм забравила какво съм видяла по тази част като го гледах. Но разказа бе много сполучливо представен. Към режисьора , сценариста и сие нямам никаква забележка. Нищо излишно , нищо свръх. Един човешки , актуален и универсален разказ. Все пак въпросния млад актьор бе заобиколен от цяла плеада "вряли и кипяли" добре познати ни муцине. И те са потенцирали играта насреща си сто на сто.

Много поамериканчиха с тез платформи и сие и японските и корейските сериали. С което ме губят автоматично  като зрител. Аз такова преди забежката ми / укритието ми на  далекоизточния фронт съм го гледала ехххе ... на килограм. Ей сега като се сетя за това петно в сценария с банановата република а не е само то  и ...... не 50% ами среден 3 ще им напиша на творческия екип и продуцента. Максимум. И то само заради каста.  Добре че не се впечатлявам , за това всичко отговаря мишока и дистанционното. Един шоколадов бонбон и толкоз.

Ще дойда да ви правя навалица 

Присъединете се към нас за едно вълнуващо събитие!    14 декември /неделя/  Декемврийска сбирка на Азиатския клуб – Eastern Spirit    Представяне на дебютната книга на Светлана Методиева – „Моята Корея – мечта и съдба“    Коледно парти – вкусно и напълно тематично!  Читалище "Братя Миладинови-1917г."  Камерна зала – ет. 2  Начало: 14:00 ч.   Очакваме ви!