bg_easternspirit I Wish (2011)

[lazeto]

I Wish (2011)
Също така известен като: Kiseki
Българско заглавие: ”Чудо”
Страна: Япония
Премиера: 11 юни 2011
Времетраене: 128 мин.
Жанр: Драма
Режисьор: Hirokazu Koreeda
IMDB

Участват:
Koki Maeda - Koichi Osako
Oshiro Maeda - Ryonosuke Kinami
Nene Otsuka - Nozomi Osako
Joe Odagiri - Kenji Kinami
Ryoga Hayashi - Yu Hukumoto
Hosinosuke Nagayosi - Shin Ota
Kara Uchida - Megumi Ariyoshi
Kanna Hashimoto - Kanna Hayami
Rento Isobe - Rento Isobe
Yui Natsukawa - Kyoko Ariyoshi
Hiroshi Abe - Mamoru Sakagami
Masami Nagasawa - Mimura
Yoshio Harada - Wataru Yamamoto
Kirin Kiki - Hideko Osako
Isao Hashizume - Shukichi Osako

Резюме: Двама братя са разделени след развода на родителите им. По-големият брат Коичи (Маеда Коки) живее с майка си (Отсука Нене), баба си и дядо си в Кагошима. По-малкият брат Рюноске (Маеда Оширо) живее с баща си (Одагири Джо) във Фукуока.
Между двата отдалечени града се изгражда нова железопътна линия, която скоро ще бъде завършена. Разпространява се слух, че когато първите два влака-стрела тръгнат по новата дестинация (единият от север, а другия от юг) и в точно определен момент се срещнат един с друг по пътя, ще се освободи магическа енергия, която ще изпълни по едно желание за всички присъстващи на събитието. Коичи чува този слух и двамата с Рюноске разработват план как да съберат семейството си отново...

 

Свали филма с :

Онлайн с български субтитри   :   

Свали филма с български и английски субтитри: 

Свали филма с руско озвучаване: 

[naia]

Не намерих руски суб.

Странно, русначетата надушват добрите филми.

Бих го превела веднага, но от руски.

Ако някой намери суб..?

[mrnkaloto]

Свърших редакцията на първото сд, naia. Бавно става, че намествам ред по ред.

[mrnkaloto]

Вече с бг субтитри тук:

[Шоши-сан]

Чудесен филм. Чудесно че има тема. Специален поздрав на превелите го на български език, макар че аз го гледах на чужд.

 

Изгледах го с усмивка. Детската логика и действие представена шарено, изиграна чудесно от актьорите-деца. Отделно нишката свързана и със заглавието на филма -желая/мечтая/бих искал на малките и зрелите герои. Възрастните герои също много симпатични- бабата и дядото и аверите му, учителя и мед. сестрата , се с тях. Казуса на родителите фон на цялата "конспирация"

Определено свежо написан сценарий и чудесно изпълнен пред камера. Няколко теми-развод на двойка с деца в начално училище, мечтите ни независимо от възрастта....

Едни от най - забавните ми моменти:

 

 

1. Още в самото начало първия диалог баба-внук.

2, Големия брат нарисува изригващ вулкана и окачи рисунката като икона за молене да се изпълни желанието му.

3.Малкия брат преговаря с татко си , че както той за 6 месеца е направил жертви е време и таткото да направи. Предложенията бяха

4. Дядото помагащ на тройката да се измъкнат от училище

 

Въпреки че те не бяха 1-2 такива. Пак казвам, филма се гледа с

 

чак сега се вгледах в сценарист, режисьор кой е .

Никаква изненада. Поредния шедьовър на Hirokazu Koreeda. Този ми е четвърти негов филм след

Hana yori mo naho 2008, Still Walking 2007 и Nobody Knows (2004) . Какво да кажа?! Аз виждам нещо много общо в тези заглавия. Любов към човешкото в човека. Колкото и да сме различни, независимо от мястото и вмремето в което живеем имаме една част във всеки от нас по която си приличаме и ни определя като човеци.

[ukio]

След толкова препятствия, най-накрая успях да го изгледам.

Велик Корееда! Това е вече любимият ми негов филм. Реалистичен, фантастичен, очарователен!

Децата отново са във фокуса на историята. За пореден път Корееда разглежда техните проблеми, но сега всичко е по-различно.

Представянето на двамата братя беше фантастично. Много се радвам, че включиха и останалите малчугани. Страхотно е!

Докато гледах, си припонях някои наши преживявания по пътищата на Япония. Перони, машини за билети, седалки, които се обръщат автоматично, чудесии!

* Учениците и техните базгрижни игри ми напомниха за срещата ни с едни деца в Камакура. По път към статуята на Дай Буда, на срещуположния тротоар вървяха група хлапета, които оживено разговаряха, смееха се и подскачаха от време на време като забързваха ход. Едно от момичетата изглеждаше по-голямо заради височината си и най-вероятно поради това я бяха натоварили сама да носи всички ученически чанти. Когато част от тях дойдоха на нашия тротоар, ние ги помолихме да си направим снимка, а те започнаха отново с техните шеги. Едно от момчетата дори показа отлично владеене на английския с категоричното си "Ноу уей!" Дълго се смяхме след тази случка. Останахме без снимка, но с приятни спомени.

* Омаморитата по чантите на децата - тези талисмани се продаваха във всички храмове и имаха страхотни декорации и надписи.

* Квадратните шишета от 2л. за минерална вода - у нас те са кръгли

* Фенската част на лентата - когато учителят ги питаше, какви искат да станат, учениците не отговаряха с професия, а с конкретен неин представител

* Вече се убедих напълно, че когато пораснат, всички япончета искат да станат райдъри

* Мястото от детския сън в началото се намира в Осака

* Когато 2 влака се срещнат и се разминат в Япония, си е истинско екстремно приключение. Човек има чувството, че минават прекалено близо един до друг.

* Фантастичният елемент с бабката, която чакаше на отсрещната страна на влака контрастираше подобаващо на реалистичната нишка във филма

* В една от сцените, дъщерята казва на баща си, че трябва да донесе от хубавата бира, визирайки марката Ебису. Нашият дегустатор също хареса най-много нея.

* Трудно открих името, но цветята, на които децата се любуваха по време на пътуването, не са латинки, а се наричат космос

[Шоши-сан]

ukio, интересни асоциации си имала гледайки, със скорошното посещение в тази държава.

Накрая не разбрах написаното за латинката. Във филма цветето си е космос, аз го и познавам като цвете но и в превода с който гледах си беше космос написано. Даже като гледах филма реших/открих че и в избраното цвете има символика. Сега, вече ми се губят подробности.

Аз пък гледайки го се сетих за българските класически детски филми по братя Мормареви.

[ukio]

Абсолютно! И с българските детски филми можем да го свържем.

Гледах го с бг субтитри и там пишеше латинка.

[Koizora]

Творчеството на Корееда е толкова изчистено и докосващо се до реалността. Диалозите, действията и сюжета като цяло са опростени, а всъщност показват изключително много.

И този негов филм беше такъв. Ще се нареди сред любимите ми. Как бих могла да го опиша? Може би като стара прочтена книга, която ме връща назад във времето и ми носи толкова спомени и познати чувства. Всичко тук беше прекрасно - актьорската игра, символизма, пейзажите. Децата бяха представени достоверно и напомниха, че те са най-чистите създания, които никога не са ръководени от користни цели и желанията им са искрени и действителни.

"Чудо" заслужава да се види и преживее, както и цялата филмография на Корееда. Има какво да се научи от нея.

[Yamashita]

I wish....да живея в този филм ! Училището на върха на хълма, падащият прах от вулкана, малкото магазинче, където живееше семейството на майката, искам да съм там

Как съм пропуснала да се разпиша за най-милият, топъл и красив филм, който съм гледала. Има нещо вълшебно в цялата история и колкото пъти се връщам към нея разбирам, че това вълшебство е магията на детството и невинността, малките моменти от ежедневието на децата, до които се докоснахме, чистите и искрени чувства, които ги водеха през целия филм.

Любим филм, много мил и позитивен! Приятно гледане на симпатичните японски дечица и тяхното "чудо"!

 

P.S. Кореедовският почерк е навсякъде, всеки детайл, всяка случка си има обяснение и скрит смисъл

Много ме забавляваха бабата и дядото и техните весели дружинки като антипод на майката, която си стоеше в къщи и се притесняваше за това и онова, те водеха бурен социален живот.

[ukio]

Български постер за най-приятния филм на Коре-еда!

[Saus baus!]

Приятен филм връщащ ни във времето на детството.И, да наистина докато го гледах се го асоциирах с филмие на братя Мормареви.

[alinamalina73]

Добавен нов линк.

[felicyti]

Топъл, сгряващ, като детските погледи, които видях тук. Имаше моменти на усмивки и моменти на тъга. Вярата и надеждата в чудото, невинността в децата... безценно. Прекрасно присъствие от всички. А филмите на Корееда наистина се преживяват и запомнят. 

Благодарности за превода.