bg_easternspirit The Long Goodbye (2014)

[lazeto]

 

Long Goodbye (2014)

Страна: Япония

Също така известен като: ロング・グッドバイ

По новелата на: Raymond Chandler - "The Long Goodbye"

Период на излъчване: 19 април 2014 – 17 май 2014 г.

Време на излъчване: Събота 21:00

Формат: Renzoku

Жанр: Криминален

Канал: NHK

Епизоди: 5

Режисьор: Horikirizono Kentaro

              

Участват:

Таданобу Асано - Масузава Банджи (Филип Марлоу)

Го Аяно - Широсаки / Харада Тамоцу-Сейичи (Тери Ленъкс / Пол Марсдън)

Ота Рита - Харада Шизука (Силвия Ленъкс)

Коюки - Камиидо Аико (Айлийн Уейд)

Арата Фурута - Камиидо Джоджи (Роджър Уейд)

 Изумисава Юки - Канеда Шоске (Канди)

Томинага Аи - Накамура/Харада Йошино (Линда Лоринг)

 Хорибе Кейске - д-р Такамура Хаджима (Едуард Лоринг)

Томороуо Тагучи - издателят Ханеока (Хауърд Спенсър)

Ябе Кьоуске - Масаока Тораичи/Масатора (Менди Менендес)

Емото Акира - Харада Хейзо (Харлан Потър)

Такито Кеничи - журналистът Морита (Лони Морган)

Йошида Котаро - адвокат Ендо (Сюъл Ендикът)

Ивамацу Рьо - Д-р Зайзен (Веринджър)

Уатанабе Дайчи - Рокуро (Ърл)

Ендо Кеничи - Кишида (Бърни Олдс)

Такахаши Цутому - Гонда (синтез между Грегориас и Дейтън)

Тайга - певец

 

Резюме: Въз основа на романа на Реймънд Чандлър, сериалът се развива в Токио през 50-те години. Харада Тамоцу е заподозрян в убийството на съпругата си, актрисата Харада Шизука, заради което бяга в Тайван и според слуховете се самоубива. Въпреки това Масузава Банджи, който работи като частен детектив, има съмнения за смъртта на Тамоцу, но инцидентът е бързо потулен от Харада Хейзо, мощен медиен магнат. Затова Масузава Банджи решава да открие истината за случилото се...

 

Свали с български субтитри  

Онлайн с български субтитри       

Свали с български и английски субтитри 

Свали с руски субтитри 

Онлайн с руски субтитри 

[ukio]

Размазах се от кеф с този образ на Асано. Идеалната интерпретация на подобна история са сътворили. Дори не съм сигурна, че американците могат да я направят толкова добре. 

Първо обръщам внимание на кадрите. Прекрасни! Като изрисувани са. Все едно гледаме оживял детективски роман. Много близки планове, детайлно шлифовани образи, скрити зад светлосенки, тъмни нюанси и умопомрачителни декори. Операторът е направил чудеса! Кинематографията е повече от перфектна. Грим, костюми - изваяни до последния детайл. Сценарият е на Ая Уатанабе (Mezon do Himiko, Jose, the tiger and the fish, Tennen kokekko).

Музиката е прелестно джазова, точно подбрана, със стил и финес.

И преводът е изпипан. На великолепния оупънинг участниците са дадени и с английските им имена.

Историята е интересна, обвита в тайнственост, но артистите са тези, които й вдъхват живот и сила.

На първо място е Асано, разбира се. Така добре е залепнал за образа, сякаш цял живот е бил детектив. И то не кой да е, а точно този. Изключителен представител на човешкия род, показан с всичките му предимства и недостатъци!

Го Аяно - чудесна поддръжка, заедно с Акира Емото, Арата Фурута, Кеничи Ендо и Кьоуске Ябе. 

Женските персонажи правят страхотно впечатление. Такъв силен подбор рядко се среща на едно място. Рина Ота, съпругата на Рюхей Мацуда доказва, че не е случайно попадането й в това семейство на талантливи актьори.

Коюки с поредната блестяща изява. Тя е кралица!

Още едно име добавям към гениалния каст - това на Аи Томинага. Много ми хареса героинята й.

Едно пораснало дете също се появи в лентата - Юки Изумисава. Предвкусвам, как в бъдеще ще му дават все повече роли. Той и като малък правеше впечатление, но тази година определено започна да привлича сериозно вниманието върху себе си.

Една дума за надъхване: велико! Гледайте!

 

Любопитна е резиденцията на писателя Камиидо. Сградата се нарича Yodoko State Guesthouse и се намира в преф. Хього. Построена е по време на ерата Тайшо по дизайн на Frank Lloyd Wright. 

 

П.П. Иии, да. Рина беше идеална за Микаса, въпреки че е по-голяма на години от реалния образ.

[ukio]

 

Прочетох книгата и гледах още веднъж дорамата, за да се убедя повторно във фантастичната адаптация на японците. Невероятно точна последователност на събития и детайли, почти идентични с описаните в книгата. Прецизни промени, използвани за да предадат най-добре Япония през 50-те години на 20в., когато се развива действието. Смея да твърдя, че първата сцена в дъжда беше далеч по-въздействаща на екрана.

 

Допълнителни подробности:

 

Романът на Чандлър е превеждан 2 пъти на японски. Първо през 1958г. от Шунджи Шимизу, а по-късно от Харуки Мураками - през 2009г. (2010 с корекциите).

 

През 1981г. Юки Мацуда, вдъхновен от The Long Goodbye, прави детективската история Yokohama BJ Blues.

 

В книгата повествованието се води от първо лице, докато в сериите трето лице (журналистът) разказва историята.

 

Рейя Масаки и Юрико Накамура играят младите герои на Го Аяно и Коюки. Учудих се, когато открих името на Рейя в каста, а така и не се сетих, каква е била ролята му. Много променен изглежда на екрана. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[ukio]

DVD версията на дорамата е излязла на 19 септември. 

[maira]

Препрочетох си книгата заради теб, укио. 

 

Прекрасна е, но лентата при мен е проявена, и никакъв случаен филм не давам да ми я кепази... Не, че се съмнявам в японските таланти, но това социално нещо, което е изживяно преди 50 години в САЩ и пр... ми се вижда филмова крачка, за която не са готови. Да правят Малката принцеса - нека. Но студената ирония на Марлоу, и разбирането му за мъжко поведение, мрачният град със специфични парични отношения, полицията и детективът, странните кукловоди, погубената, но силна любов, гордостта и слабостта на жените, чувството за чест на поколението на в средата на века, усещанията за компромиси... и за неща, за които не може да има компромиси, ...  Тези неща ги виждам съвсем различни. Гоме-не.

 

Ок, признавам си, че ми отне 7 минути от първата серия за да отсъдя за себе си... но не мога повече...

Може би ако никъде и никога не напишат че става въпрос за Реймънд Чандлър....

[ukio]

Жалко. Аз също четох книгата и смятам, че екранизацията е безупречно направена. Дори смея да твърдя, че харесвам Банджи повече от Марлоу. Трябваше поне да изгледаш серията. Първите минути са нещо като интродукция, която няма нищо общо с историята и дори отсъства от книгата, но много добре са внедрени в екранизацията. Видя ли сцената под дъжда? Мисля, че тя беше по-добре направена, отколкото в романа.

Гомен и аз! Пристрастна съм също. 

[sonihrisi]

 Чувствам Филип Марлоу почти като роднина, защото съм изчела всичко, което ни е предложил Реймънд Чандлър. Чаровен с вечното си борсалино, с тютюнев дим, който го съпровожда навсякъде, с вечния скоч. Цинично-ироничен и почтен до колкото можете да си представите, че и повече. Понабиват го редовно, ритници и юмруци се сипят като дъжд, но пък едни такива красавици с червени устни се  навъртат  наоколо, че ти идва да изобретиш машина на времето и да се преселиш там в 50-те на миналия век,   Интересно и любопитно ще бъде да гледам японски Марлоу. Дано да ми хареса.

[ukio]

Надявам се да не се разочароваш и от красавиците! Присъствието им съвсем не е за пренебрегване.

[sonihrisi]

Това не е японският Марлоу, това си е Масузава Банджи. Изобщо не се опитах да ги сравнявам, познавам историята и това ми позволи да се насладя до край на играта на прекрасните актриси и актьори. Красиво, много красиво. Така се прави кино, което се превръща в истинско удоволствие за сетивата. Гледайте го и не мислете за Марлоу, той си е американец до мозъка на костите и е недостижим в своя свят. А Масузава Банджи, си е типичен японец и е прекрасен именно затова. Хубав филм, хубави хора!

[ukio]

Май ти откри най-точните думи. И аз много харесах Банджи. Радвам се, че изгледах първо дорамата, преди да прочета книгата, за да не правя никакви сравнения. Но за качествената работа такива не са необходими. Японците затова умеят да правят отлични адаптации по западни произведения. И Куросава не един път го е доказвал и показвал. Някак успяват да накарат зрителя да се потопи в техния свят и да гледа една съвсем различна история, която е асимилирана до такава степен, че се е превърнала в типично японска.

[naia]

Благодаря за превода! Едно прекрасно връщане към "Голямото сбогуване",  на Чандлър,

но е точно толкова японско, че настръхвам. Прекрасно е.

[Кева]

За мен се оказва негледаемо , няма как. Не очаквах да е Чандлър - не ми се вярваше , че може силата му да се предаде на филм, па камо ли извън Америка. Очаквах Марлоу да не се получи, обаче си останах неподготвена за това колко много неразбиране на Ленъкс са вложили вътре и колко чужд е на образа от книгата. Може би само за себе си да бива, но когато си чел книгата сравнението убива.

[o6ina]

За мен има поне две неща ,заради които сериалът абсолютно си заслужава отделеното време. Едното е невероятната атмосфера, която са успели да постигнат - изключително добра кинематография и въздействаща игра с осветлението, внимание към детайла, много приятно ретро усещане за следвоенна Япония. Има и една лека театралност, като при някогашните телевизионни постановки, която тук тя не ме подразни. По подобен начин беше направена и екранизацията на Karamazov no Kyoudai, която също много ми допадна.

Че не е Марлоу, не е. Просто няма как да бъде, защото онази епоха на "златният Холивуд" е била неповторима и е можела да се случи само и единствено там. Образът на Банджи от друга страна е съвсем различен, в съвсем други ареал и реалност. Той е създаден като олицетворение на един изчезващ вид мъже - нещо, което много добре кореспондира с романа, защото в "Дългото сбогуване" героят на Чандлър е по-мрачен и има по-силно усещане на обреченост, отколкото в останалите му произведения . Голям фен съм на Асано, достави ми удоволствие да го гледам, но това наистина не е сред най-силните му роли. Тук женските образи бяха много по-завладяващи, и по-точно причина номер 2, заради която си струва гледането - Коюки!

В романа за мен Илейн беше почти безплътна и описана с бледи щрихи, докато Айко на Коюки беше изключително въздействаща, напълно трагичен образ - по малко Офелия, по малко лейди Макбет. Първият епизод и мен не ме грабна особено, но с нейната поява историята наистина започна.

Разбирам какво не харесва Кева при Тери/Тамоцу. Аз самата често избягвам филми, видя ли Го Аяно в каста. Не ми допада и това си е. Тук ми стоеше доста декоративен и с този насилен смях... За сметка на това развръзката на мистерията около героя му беше доста по-удовлетворяваща, отколкото в романа.

[ukio]

Заслужава си да се види, още повече заради преводаческия труд, който Ошина е вложила, за да имат възможност повече хора да го гледат. 

Като спомена Братя Карамазови, спомням си, че когато сериите вървяха, в радиото ни гостува един актьор от руски произход и сподели, че е впечатлен от японската екранизация на романа. Наистина е много интересно да се чуе мнение от артисти, които се занимават с това да се превъплъщават в дадени роли.

Според мен, и експериментирането по отношение на кинематографията в последните години при дорамите, поставя японците крачка напред пред съседите им.

Да, Коюки с тази си изяви показа, че това е може би най-доброто й изпълнение сега, когато нямаме възможност да я гледаме във филми.

[Matrim]

Съгласна съм с коментарите по-горе: както с тези на Ukio, така и с Maira  и Keva: нека не ви звучи странно. Очевидно болшинството сме страстни фенове на Чандлър и Фил Марлоу и ревниво браним ярките представи, които имаме. Някога, когато гледах за пръв път екранизация по Чандлър с уникалния Робърт Мичъм и на мен ми беше трудно да го идентифицирам с "моя" Марлоу, но се свиква.   Слава Богу, отдавна не бях препрочитала книгите и в главата ми беше някакъв пъзел от парчета - малко Сбогом, моя красавица, малко от Високият прозорец, малко от Дългото сбогуване... В това състояние изгледах японската версия. Прекрасен филм, откъдето и да го погледнеш, пипнат изумително естетски. Ами, майстори са японците на красивите неща. Ако не беше натрапчивото указание в каста, че Масузава Банджи е Филип Марлоу, Широсаки/Харада Тамоцу-Сейичи е Тери Ленъкс/Пол Марсдън, Харада Шизука е Силвия Ленъкс и т.н., спокойно щях да си кажа: "Напомня ми малко на "Дългото сбогуване" на Чандлър" и толкова. Сигурно се повтарям, но японците за мен са гениални в компилацията и плагиатството. Всичко са си взели отнякъде (писмеността, костюмите, изкуствата...) и са го  смлели и преработили така, че да стане разпознаваемо като "японско". Такъв е случаят и с този филм.

За сравнение ще посоча отблъскващите опити на Холивуд да разказва историите на Лев Толстой или Достоевски. Е, това не мога да го приема. 

[funktastic17]

Съгласна съм с горния коментар! Мисля, че на японците изключително много им се отдава да заимстват от другите и да преработват полученото като нещо свое. Писменост, калиграфия, изящни и приложни изкуства, та дори и технологии. Умеят да развиват чуждите идеи, докато се получи нещо интересно. И тук така, макар че изобщо не обичам от киноиндустрията да ми пипат книжките. Вчера чух тезата, че Холивуд не се справя с екранизации на Анна Каренина, защото не разбира славянската душевност. За сравнение, японските Братя Карамазови си бяха повече от приличен опит за сериал. 
Според мен ако не сте чели скоро (или изобщо) Реймънд Чандлър, сериалът ще ви хареса доста повече. Това, че бяха посочили еквивалентите на героите само ме накара да правя сравнение.
Но и да сте почитатели на книжката, пак можете да се насладите на Таданобу Асано, който е чудесен в ноар обстановка. Не бих се сетила за него, ако трябваше да избирам японския Филип Марлоу, но след гледане не мога и да се  сетя за друг. 

[ukio]

Явно сме много дъблоко свързани с японската душевност и тя - с нашата. Тъкмо чета книга, според която нашият народ и японският притежават много общи черти и се предполага, че може да имат общи корени.

П.П. Да. Асано е перфектен избор за филм-ноар.

[alinamalina73]

Добавен нов линк.