Този сериал трябва да се казва "И Джанг Хьон". Героят на Нам Гунг Мин прави сериала толкова добър, а неговата брилянтна актьорска игра и присъствие не случайно му печелят награда за най-добър актьор в тази роля. Аз няма да пиша за сериала, ще пиша за героя И Джанг Хьон. Скоро не съм попадала на образ, който да ме спечели толкова много, да ме разсмива, разплаква, да ме кара да искам да съм обичана, да копнея, както неговия копнеж, закрила, смелост, отдаденост, вярност... прелест хора... прелестен е Нам Гунг Мин в тази роля. Вярвайте ми, скоро така не ми е въздействала актьорска игра, а чувствата които показва само с изражението на лицето си, на няколко пъти ме разплакваха. Така да ме кара да страдам за героят му, това показва колко е можещ. Сценарият на моменти е слаб, за това изцяло смятам, че сериалс се гледа точно заради Нам Гунг Мин и прекрасната роля, която прави. Ако трябва да коментирам главната героиня, мисля че прекрасно изгражда и надгражда образа си, израства пред зрителя, но въпреки това до 9 епизод леко ме дразнеше.  Търпеливо си чакам превода на втората част, за да разбера дали съм права за финала.    П.П. да вмъкна само като допълнение, че от малкото изгледани исторически, единсвено Джуно ми е повлиял с героя си в The Red Sleeve...по начина , по който Нам Гунг Мин ми влияе с игратс си и любовта си тук... въпреки че двата сериала и роли са коренно различнии...

@bond, може, не съм гледала японския. Почни го и ще кажеш, а аз ще загледам японския при толкова хвалби.

Добре заснет сериал, добри бойни сцени, финалният епизод е изнервящо добър. Даже бих си пуснала и следващ сезон. Определено има хляб в сюжета с няколко малки забележки. Може да се прави паралел с squid games, но само заради фактът че е игра за оцеляване. Тук героите са със съвсем различна мотивация. Определено са подбрали добри актьори! Моето оплакване е тип “Защо дъжда е мокър?” На мен ми беше прекалено японско  Малко мудно тече действието в началото, пусках и спирах епизодите няколко пъти. Не успяха да ми въздействат емоционално, а имаше сърцераздирателни сцени.  Попринцип при японците първичната емоция е скрита под 10 пласта правила, порядки, чест, някакви измислени морали и тн, а аз не бях в настроение да бъда Dora the explorer и да търся скритите емоции. Със сигурност някой с дълбоко разбиране и приемане на японската култура ще оцени повече актьорската игра и емоционалните сцени.  А аз изглежда  е крайно време  да приема, че любовта ни с японците е невъзможна   и да се върна при първата ми любов корейците