Изгледах първа серия и сгреших. Индира го е превела, а Мрън е редактирала. Леко съм разочарован. Не само отиде на срещата, ами му каза „Да“. Продължава да се води по него. И в бара седя до целувката, която не се случи, но седя. Окъпването беше добро време да си тръгне. И изобщо не трябваше да ходи и там. Пак Мин Йонг беше по-решителна.   Освен това още в първа серия се разкри пред мъжленцето, че е от бъдещето. А в корейската версия го направи чак на края на десети епизод. Липсва тръпка.   Ще пробвам и втора серия и ще го докарам поне до четвърта с хубавия превод. Може пък да стане първия японски, които доглеждам. Тия японци само за манджи и болници правят сериали, сякаш са африканци и умират от глад. Тъпотия. Нямат ли други теми, освен коремите си?   Не, че и тук нямаше кадър с готвене, ама поне беше за няколко минутки, а не нещо дето ни навират в лицето. Пак е противно, но свърши бързо. Живеем и ние, и те в презадоволени общества, не ни интересуват помиите, които забъркват. Маслоу ни е казал да се целим мъничко по-високо. Ще свърши света, ако не намесят някоя гозба.  Има си цели кулинарни канали за тези, които в предния си живот са умрели от глад в Сомалия.

Попаднах на тази комедия с превод като за мен и мисля да я изгледам. 

Спестили са ни доста грозни сцени, но това не пречи да усетим трудния живот на жените в Индия, и най-вече вдовиците, в средата на миналия век.  Филмът ми хареса. Научават се неща, които в действителност и до ден днешен са актуални, като кремацията на труповете по бреговете на река Ганг. Ако някой изпита желание да гледа по-различно кино, нека отдели два часа за този филм.