bg Romantic Prelude | Oto Na Ri (2009)

[lazeto]

Oto Na Ri (2009)

Английско заглавие: Romantic Prelude
Страна: Япония
Премиера: 16 май 2009
Времетраене: 120 мин.
Жанр: Драма, Романс
Режисьор: Naoto Kumazawa
Субтитри:Английски
IMDB

Участват:
Junichi Okada - Satoshi
 Kumiko Aso - Nanao
Mitsuki Tanimura
Yoshinori Okada
Hiroyuki Ikeuchi
Mikako Ichikawa
Tomohiro Kaku
Yutaka Shimizu
Maho Toyota
Mitsuru Hirata
Leo Morimoto
Kozo Sato

Резюме: Nojima Satoshi е фотограф, който иска да снима природа, но в момента работи в агенция за модели която той ненавижда .Един ден, Satoshi решава, че вече не желае да се примирява с това положение ,и си поставя за цел да отидете в Канада за да снима канадската природа. Неговата съседка, Nanao която също наближава 30, е твърде заета с работата си в цветарски магазин за да се занимава със запознанства и планове за женитба. Един ден, човек работещ в бакалия наблизо спира в цветарския магазин и изповяда чувствата си към нея ,карайки я да се замисли за живота който води .Оказва се че Satoshi и Nanao живеят във съседство делейки една стена на апартаментите, но никога не са се срещали досега. Филмът разказва две отделни истории, които се случват паралелно и са фокусирани върху живота на двама души към края на тридесетте години, и съмненията им за работа, живот и любов.

 

С БЪЛГАРСКИ СУБТИТРИ

С АНГЛИЙСКИ СУБТИТРИ

БЪЛГАРСКИ СУБТИТРИ

[mike]

Този филм определено изглежда обещаващ. Дано някоя добра душа се навие да го преведе.

[glorfindel133]

на мен лично ми хареса, беше добро филмчето..

[naia]

Някой е чул молбите ти, Майк. Тъкмо снощи го изгледах,

потрих ръце доволно и казах "Мамка му, това е!",

Той се оказа преведен. Не от нас, де.

 Не знам, дали ще ти хареса. Но е филм, който се гледа бавно и напоително. За мен е разкошен.

Иска си и настроение за гледане.

Джуничи, още по-млад, филмът ме грабна, и тази проклето-разкошна усмивка накрая.

съвсем накрая... Като в "Hana".

За останалите почитатели на японско, препоръчвам.

Търсенето на съб става с  Oto-na-ri (2009)

[Yamashita]

Красива история, несъмнено.

Малко меланхолично начало и за двамата главни герои и това настроение май вървеше през по-голямата част от филма и този отсъстващ Шинго, който беше в разговорите на всеки един от героите. С появата на бременното момиче нещата започнаха да се подобряват и историята стана доста по-светла. Енергичната бременна стана свързващото звено между двамата изгубени в мислите и желанията си съседи.

Хареса ми тананикането на Нанао и това, че знаеха толкова много един за друг заради тънките стени. Харесваше ми как всеки от тях надава ухо небрежно, уж че не го интересува, а всъщност живееше с другия.

Не ми хареса, че твърде дълго ги държаха разделени, щеше да ми е по-хубаво, ако се бяха видели по-рано. Толкова  близки си бяха по техния странен начин, за да ги оставят да се лутат така, а не да се срещнат пред вратата или на терасата например . Иначе края беше закономерен, усмивка, която казва всичко,  усмивка от всички казани и неказани неща помежду им. Може би точно тогава и двамата узряха за идеята да се видят, а може би защото всеки от тях беше сигурен кого ще види...

p.s. Последната мисъл, която би ми хрумнала, че действието се развива в Токио, атмосферата беше по-скоро на някой голям европейски град, но не и Токио...

 

[Кева]

Бакалинът говореше за едни звуци и колко важни са те за човека . Бавен, но увлекателен филм, който много ми хареса. Беше приятно изживяване  .

Yamashita,

 

определено е европейска атмосферата . Съвсем сериозно в началото се чудех, защо когато Европа е замесена в действието филмите им изглеждат така. Леката документална камера, приглушена светлина, едни такива , много особени диалози, който обикновено насищат част от френските и британски филми После реших, че от гадната температура ми се привиждат несъществуващи неща, затова толкова много се зарадвах като открих, че не е само аз усетих европейски полъх

 

[ukio]

И аз усетих европейската обстановка. И усмивката на Джуничи беше прекрасна.

Наистина, малко дълъг може да се стори на зрителите, но пък японците нарочно (според мен) го бяха измислили така. Просто не са искали да правят типичната подобна история, която виждаме, как започва и знаем във всеки следващ кадър, как ще се развие действието. Затова финалът е толкова приятен.