bg_easternspirit Toad's Oil (2009)

[ukio]

 

Toad's Oil

ガマの油

МАСЛО ОТ ЖАБА

Gama no Abura

 

Страна: Япония

Премиера: 6 юни 2009г. 

Жанр: драма, фантазия, комедия

Кинематография: Тойомичи Курита

Времетраене: 131 мин.

Режисьор: Коджи Якушо

Участват: Коджи Якушо, Ейта, Сатоми Кобаяши, Джуничи Саваяшики, Фуми Никайдо, Каору Ячигуса

 

Субтитри: английски, руски, български

 

Награди

IMDB

Wiki

 

Резюме

Режисьорският дебют на Якушо-сан е странна, на моменти неразбираема, но трогателна комедия за живота и смъртта в семейството на ексцентричния милионер Такуро (Якушо). Той води необикновен живот на технологичен плъх, затворен в собствено имение, където живеят още жена му и синът му, Такуя (Ейта). Към безгрижното трио се очаква да се присъедини още един човек - приятелят от детството  на Такуя , Акиба. Нещата започват да се разпадат, когато трагедия променя светогледа на цялата фамилия. Такуро се отправя на пътешествие, което ще го върне към болезнени, носталгични спомени от детството, за да се изправи смело срещу емоционалните предизвикателства на настоящето.

 

Още от малък Коджи Якушо е очарован от "буцудан" (будистки олтар, който пази спомена за мъртвите и се почита във всеки японски дом) и затова го избира като ключова метафора именно в своето първо режисьорско заглавие. Магическият реализъм, с който авторът си служи, за да предаде необикновено тази история, помага тя да бъде приета по-поносимо от гледащия. Въпреки това, съветвам всички, които посегнат към филма, първо да се поинтересуват за същността му. Аз направих грешката да го гледам, без предварителна подготовка и останах с доста въпросителни на финала.

 

Off Topic

* Любопитно е, че някои сцени са вдъхновени от истински случки, станали в живота на самия Якушо. Например, ретроспективните кадри, в които Такуро почиства буцудан по съвет на пътуващия търговец, са взети от неговото детство.

* Пътуващите търговци са известни още от ерата Едо, а някои от тях продължават да действат и днес. Те са свързани с народната медицина и са станали популярни като продавачи на Gama no Abura (масло от японска крастава жаба - японски еквивалент на масло от змия - приказен продукт, който може и да не проработи в действителност). В лентата продавачът и съпругата му действат като свързващо звено между съвременна Япония и миналото, изпълнено с традиции и легенди. Важно е да се отбележи, че освен всичко друго, този човек носи на главния герой и ценна мъдрост. Продавачът напомня на Такуро, че хората умират два пъти: физически и духовно (когато останалите спират ни помнят). Филмът носи универсално послание и е дълбоко свързан с японската култура, казвайки ни индиректно, че духовете на близките продължат да съществуват толкова дълго, колкото ние ги помним.

 

* Това е един от двете продукции, за участието си в които Ейта печели няколко японски награди за Поддържаща мъжка роля. Наистина е страхотен! Толкова е приятно човек да го наблюдава тук. Чак не ми се вярваше на това, което се случи...

* Очевидно дори Якушо е видял потенциал във Фуми Никайдо, след като е прозрял, че дебютантка като нея ще добави позитивен заряд в подобен филм. 

 

 

Свали с  :   

Онлайн с  :      

Свали с български и английски субтитри: 

Свали с риски субтитри: 

 

 

 

 

 

[naia]

Разкошен филм. Странен, прекрасен, топката в душата ми няма да се разнесе поне седмица.

Ако трябва да го опиша с една дума, това е филм... за сбогуването.

 И се смееш на моменти, които ти късат и душата.

 

 

p.s. Надявам се след три- четири дни да съм готова с превода.

[Кева]

naia, чудесна си, просто чудесна  . Аз го гледах без  да съм чела резюмето и въпреки много точните акценти в него, не съжалявам, че постъпих така. Че е странно, странно е - по скоро малко еклектично , тъжно е там където трябва да е забавно и става забавно в тъжните моменти. Пъстър , много пъстър филм. 

Напомни ми за Eureka, но тук всичко е далеч по-смилаемо и слънчево. В крайна сметка, това е един позитивен разказ за живота и смъртта Не ми се иска да развалям впечатленията от него с твърде много философстване. На мен ми хареса  -единственото важно, което си заслужава да кажа 

[naia]

• Благодаря, Кев, ако знаеш колко много.

[Yamashita]

Не знам в какво настроение ще ви свари този филм, но истината е, че е много силен и доста труден за преглъщане.

Ейта така добре си свърши работата в началото на филма, така устремено се беше запътил към своя приятел, а и разговора с приятелката му също беше доста запомнящ се, че в момента, в който неговата притегателна сила изчезна ми стана тъжно и безнадеждно. После всичко в разказа вървеше с усмивка през сълзи, разговорите на Якушо с Хикари, пътуването до Фуджи, рисунките, пътуването с бусчето и т.н животът продължава, но вече не е съвсем същия.

Хареса ми малкото момче и златния буцудан, това малко върна надеждата, много е малък, трябва да има надежда и за него, но все пак е трудно да се усмихваш през сълзи.

 

Якушо е великолепен, друг нямаше да се справи с тази роля. Явно е бил много малък, когато е разбрал истината за себе си, няколко пъти ни я повтори и на нас: Аригато годзаймас! Това е напълно достатъчно.

[naia]

Много се радвам, че има оценили го. Якушо е и режисьор на лентата.

Чак на кредитите се усетих, че този актьор /мамка му и кадърното копеле!/// не можах да се въздържа.//

го е сътворил, въпреки, че чета внимателно резюметата. Ама не помня имена, уф. Невероятна игра.

Загубил е нещо, сигурна съм. Иначе няма как да го направи. Ейта няма да коментирам, той си е слънчев лъч.

И брилянтен.

Многопластов филм. Невероятна ирония. Уникални кадри... Кимоното с надпис " Напълно поправен"

Полюшващият се портрет на сина в кемпера.

Детските рисунки...Ауу! Сцените ти идват... ох, имам две деца, наистина, са ОХ!

Постерът с космонавтите. Тъпият нож и костите. Фуджияма.

Хикари... с нейният смях и искряща жажда за живот. " Пресякох. - Защо?! - Защото и другите пресякоха."

И "Нали няма да ме забравиш?" Туше.

Бабата / обожавам тази актриса/! С нейното всепоглъщащо спокойствие и приемане.

Вярно, беше сладка под масата, след земетресението.

Мога да продължа дълго и ненужно. Целият останал разкош беше в прословутото жабешко масло

Помогна ми гледането няколко пъти, налага се, нали е превод. Маслото и думите на хората, които го правят. Думите

към момченцето. Финалният танц след надписите е ценен.

Нямаме такъв олтар у дома, но го имаме изграден в душите ни. Не забравяйте, гледат ни отгоре.

Ха, на мен поне така ми се иска.

Думите: Какво ще стане ако не намажем меча с масло?

968 02:06:45,510 --> 02:06:47,500

Ще запази остротата си.

969 02:06:48,710 --> 02:06:51,670 И с леко докосване може да те нарани дълбоко

Чудо на Чудесата, мечът е остър.

Ако го нe го намажете с маслото....

Няма да ви нарани.

 

 

П.С. Не мисля, че съм писала за филм толкова много. Избягвам, особено, ако се наема да го превеждам.

 Този филм е за сбогуването... но по толкова брилянтен начин. Най-великолепното в него, че не е тъжен.

[ukio]

Хах! Страхотни сте! Стоплиха ме - и лентата, и коментарите.

Вижте - и постерът грейна горе!

2009 е била силна година. Особено за Ейта. Очаквайте още от него...

[Yamashita]

Да, права си naia, всички си "предаваха топката" и бяха брилянтни - усмивката Хикари като звънче на вятъра, тромавия и унил приятел Сабу , който много искаше да има ново име и да се похвали на приятеля си, а всъщност беше добре приет и обичан като Сабу чан.

Майката на Ейта, грижовния и поглед издаваше всичко, което имаше да каже, нямаше нужда от думи просто.

Смехът на Якушо и заигравката с парите, които печели с милиони /по-често трябва да си го припомняме това, че може и по-скромно, но по-щастливи/.

Моят любим момент е в храма на планината Фуджи, когато Якушо се скара на момчето: Боговете не обичат да ги засипват с разни молби.. /колко вярно и колко полезно /

[felicyti]

Филмът e с обновена плейлиста за онлайн гледане във vbox.   

[alinamalina73]

Добавен нов линк.