Изгледано. Тегаво ми тръгна и тегаво ми вървя до 30 епизод, та доста време го влачих, но сериал за мъст, няма как да е друго. Все пак, прекалено подробно и ненужно провлачено го подаваха това отмъщение, поне за мен. Можеха спокойно по-стегнато в 20 епизода, вместо 30. Последните десет епизода пришпориха темпото и по-лесно ги изгледах. Към актьорите претенции нямам- всички класни. Каквото са им написали по сценарий, това си играха на макс хората. Най-силно ме впечатли, изключвайки главните, военният лошко, който  направи уникална игра. Любителите на Сяо Джан няма как да са недоволни, много екранно време имаше. Мацката я харесвам. Химия между тях  нямаше, но и не беше нужно да има, той главният си беше бастун, обсебен от идеята за отмъщение и това чувство като любов му беше чуждо и много трудно го асимилира в еволюирането си. Хареса ми краят.   Та, сериал над средното ниво, сериозен и не бозав, но му липсваше до някаква степен заряда, за мен поне, който ме кара с нетърпение да чакам следващия  епизод и да бъезам да го изгледам.

Във втория ми най-любим сериал на всички времена     червени нишки свързват тези, които са определени от съдбата за двойка.   Това е нещо, което го има в корейския фолклор, а вероятно и в приказките на съседите им.   Ама много ми е интересно, в днешно време, когато почти всеки е имал почти двуцифрен брой контакти с представители на противоположния пол, какво кълбо от нишки имат над главите си. Ами например актьорите от порнографията? Те какво? По десет хиляди нишки ли имат? Що за плетеница ще се получи?!?   А например таткото на Енрике без да е бил в тази индустрия има над три хиляди партньорки. А определено не е рекордьора по този показател. В Азия на места като да речем Тайланд това е бройката на шестнадесет годишните.

Точно описание на корейските сериали за последните 5 години. Виждаха екранизацията на малоумни комикси като спасение, но влязоха в задънена улица. Ще става все по-лошо.