Започнах да го гледам с огромни очаквания предвид резюмето , всички положителни коментари и клипове из мрежата. Сценарият и цялата идея според мен бяха добри, нооооо режисурата яко куцаше. Нещо не беше наред с тоя сериал, ама изобщо не ме грабна. В началото задържа внимание , но нещо после се обърква. Как не трепна нещо в нея , за целият сериал една единствена моментна емоция прояви.
Обаче актьорите са брилянтни. Много харесвам това момиче, играта ѝ на социопат беше жестока. Светло бъдеще я очаква !
Изключително добри актьори, отлично се справиха всички - и главните и второстепенните! Во А - колкото красива, толкова и талантлива, винаги създава толкова естествени образи, пълнокръвни и истински, а тъгата прави лицето ѝ още по-одухотворено. И Дже Ук тук е един такъв мъжествен, силен, но как е възможно героят да порасне с такова детство и юношество и да оцелее през тези години? Освен всичко друго, младежът се справи чудесно и с бойните сцени, които бяха наистина много добри.
Дотук са ми плюсовете.
Целият сериал е в тъмни, мрачни тонове, силно негативно излъчване, нещастие, пълно е с откачалки и побъркани, много насилие и най-лошото, насилие над деца, зверства. С напрежение и потрес гледах с надеждата накрая да има светлина. Уви, и краят е в духа на старите корейски сериали.
Затова напълно осъзнато казвам - много силен сериал, но съжалявам, че го гледах, причини ми много тъга, която не бе удовлетворена с добър край.
Е, това е то, доживях да напиша отрицателен коментар!
Днес ще имаме среща на клуба.
Каним ви на прожекцията на филма „Планински пощальони“ (1999) – история за дълга, приемствеността и връзката между баща и син, разказана сред спиращи дъха пейзажи в китайската провинция Хунан.
24 януари (събота)
16:30 ч.
Камерна зала на читалището в Княжево, ет. 2
Вход свободен
С български субтитри, подготвени от нас
Очаква ви тих, въздействащ и визуално красив филм, който остава дълго в съзнанието.
Ще се радваме да споделим тази кино среща с вас.