Този филм е дискусионен, като всички неща на режисьора. Майсторът доказва, че може да превърне в шедьовър дори чужд сценарий. За него няма невъзможни неща. От всеки сюжет изважда купища символи, метафори и препратки, които след финалните надписи ще ни провокират още дълго време.
Някой горе беше споменал запалките. Те са директна препратка към 2 други негови творби - Дистанция и Мабороши. През тях се стига до по-висшата философска и религиозна символика, свързана с живота и смъртта. Ритуалът с кремацията пак отвежда към Мабороши - този крайъгълен камък за дълбинно разбиране на творчеството на Корееда.
П. П. Шапка му свалям на режисьора за абсурдната комедия, внедрена в драматичната ситуация от началния сегмент, която беше ситуирана в директорския кабинет. Гениално измислено и изиграно!