Отказах се да го гледам :/ @ukio Твоето мнение какво е? Ти гледа ли го? Какво е твоето мнение?

Това е история, която постепенно се натрупва и те удря не с шум, а с тежестта на реалността. Още от началото ясно се усеща напрежението в училищната среда и онова мълчаливо приемане на насилието, което всички виждат, но малцина имат смелостта да спрат. Ши Мин е образ, който ми направи силно впечатление, защото като учител тя можеше лесно да избере да не се намесва, да си пази работата и бъдещето, но вместо това решава да действа. Това я прави смела по начин, който няма нищо общо с бойните ѝ умения, а с личния ѝ морал и граници. Училищният тормоз е показан реалистично и болезнено истински – без преиграване, но с достатъчно жестокост, за да предизвика гняв и безсилие. Хан Су Ганг е типичният арогантен, разглезен и агресивен младеж, който злоупотребява с властта и влиянието си, а поведението му е толкова надменно, че всяка негова сцена действа изнервящо.  Сцените към края, включително Историята едновременно ме напрегна и ме надъха, защото напомня колко често подобно насилие се случва в реалния живот, особено в училищна среда. Най-силното послание за мен беше, че премълчаването прави всички съучастници и че понякога е нужен само един човек, който да каже „СТОП“. Това е история, която заслужава да бъде гледана и обсъждана,особено от ученици и учители. За мен оценката е 100/10.

- Скъпи дядо коледа. Миналата година те молих за ново гадже. Моля те, вземи я тая гадина обратно, и ми донеси мандарини!

Ще дойда да ви правя навалица 

Присъединете се към нас за едно вълнуващо събитие!    14 декември /неделя/  Декемврийска сбирка на Азиатския клуб – Eastern Spirit    Представяне на дебютната книга на Светлана Методиева – „Моята Корея – мечта и съдба“    Коледно парти – вкусно и напълно тематично!  Читалище "Братя Миладинови-1917г."  Камерна зала – ет. 2  Начало: 14:00 ч.   Очакваме ви!