Току що изгледах Angel’s last mission: Love за втори път. Честно казано, създадох си акаунт в Eastern Spirit именно защото желаех да си споделя мнението.   Лесно ме впечатлява актьорска игра - не знам дали е, защото не съм квалифицирана да критикувам майсторството на артистите или просто не съм запозната с голям брой класически филми. Въпреки това съм достатъчно капризна, когато става въпрос за романтичния жанр: без липса на комуникация, без раздели, без любовни триъгълници (тук влизат и некоректни бифши, семейство и роднини, които искат да разделят двойката). Искам връзката им да се гради на уважение,доверие и признание и т.н.  В прости думи искам да флиртуват, да се закачат, да изговарят всичко нужно (и ненужно), да са влюбени един в друг, да са диви и необуздани заедно и никой да не може да им посегне.   В Angel’s last mission:love два от моите принципа не бяха спазени: налични бяха няколко кратки раздяли и причината за тях беше липса на ясна, точна и подробна комуникация.   НО, независимо от това, ми е една от любимите. Правя изключение, защото е фантастика - не е реалистично и логично представяне на любовта и във фантастиката тревогата, страха, съмнението и смущението са неизбежни.   Ким Мюнг Су според мен се справи отлично, особено с емоциите, които толкова живо се описват по чаровното му лице. Тези негови смайващи очи без проблем се пълнят със сълзи, малките капчици падат така лесно и бистро върху сияещата му кожа.    Устните му също така ловко си изпълняваха удивително ролята (и даже не говоря за целувките). Забелязах, че когато Ким Дан е на път да се разтревожи, устните му потрепват така жално и заедно с ярките му прозорци към душата започват да внушават печал и умиление у зрителите. Поне у мен успяха - трябваше през няколко минути да спирам епизода, за да си говоря сама на въздуха и да размишлявам (да се възхищавам) и да трия с опъкото на ръката скръбта си.   Ким Дан е чудесен с позитивните утвърждения , от които Ли Йон Су толкова отчаяно се нуждае,макар и да не го признава. Ангелът в действителност е мил, грижовен, нежен и лек като перце - защото на главната героиня не и трябваше още един товар нито на съвестта, нито на сърцето. Той ѝ дава (както и тя на него) пълна свобода за изява в сферата ѝ, подкрепата е очевидна: положителни оценки, похвала, физически контакт видимо показващ гордостта и щастието му от нейния успех. И обратното - утешение и разбиране в случай на провал.   Само да вметна едно кратко извинение за протяжните ми, бездиханни изречения, но често потъвам в емоции, когато образа на Ким Мюнг Су навлезе в съзнанието ми.     С всяка сцена аз плаках безпощадно. Толкова красиви представления, какъв изящен и драматичен балет. Изкусни балерини. Много ми хареса Ни На като Джизел, няма да лъжа. Тя бе олицетворение на ревността, болката и празнотата в танца си.   Цветовата гама на влюбените е тематична: пастелни, светли и матирани нюанси (бяло, бежово, бебешко синьо, розово, оранжево) за Ким Дан - изобразяващи чистота, миловидност, невинност и детство и ярки, тъмни и искрящи (черно, сребристо и златно, жълто, червено) за Ли Юн Су - подчертаващи буйния ѝ и непреклонен нрав.  

Добре направен филм. Тъкмо решаваш. че си разбрал кой е виновния, и хоп- не бил той. Бил само брънка, една от многото. И така до 12-и епизод. Имаше и бели конци, от дебелите и очеизваждащите, почти от началото. Но продължаваш, само заради историята (защото ти е интересна!)  Краят е ок. И допълнителния, 17-и епизод, не разкрива кой знае какво (въпреки алтернативния вариант). Режисьорското решение за  е добро решение.  Хубав.

Е, те тази роля чаках аз. Кешхиро!