Почти познах. Усещам, каква е идеята, заложена в подобна история. Преди години щяха да ни предложат обикновена семейна дорама, която да ни стопли душите, понеже от действията си героите се учат и изграждат като истински хора. И тук, на пръв поглед, е така. Само където главният фокус леко се измества, а това променя до голяма степен цялата картина.
Оикава не мога да преценя, дали ми е смешен или го съжалявам за тази му роля. Не че не я играе.