bg Tokyo Sonata (2008)

[ukio]

Tokyo sonata

Жанр: Драма
Година: 2008
Режисьор: Кийоши Куросава
Актьорски състав: Теруюки Кагава, Кьоко Коизуми, Кай Иноваки, Ю Коянаги, Якушо Коджи
Награди
IMDB

Субтитри: Български

Резюме
Tokyo Sonata е портрет на едно обикновено японско семейство, което се бори да оцелее в съвременния свят.
Бащата Рюхей Сасаки (Теруюки Кагава) е принуден да напусне работа, но няма смелостта да признае това пред близките си. Големият син Такаши (Ю Коянаги) рядко посещава дома си, тъй като учи в колеж и се интересува главно от военни дела; малкият син Кенджи (Кай Иноваки) решава тайно да взима уроци по пиано, без съгласието на родителите си; а майката Мегуми (Кьоко Коизуми), чиято роля е да поддържа семейната основа, не успява да открие в себе си воля да продължи това свое задължение и решава да предприеме приключенско пътуване в неизвестна посока.

Филмът обхваща съвременни теми като тези за отчуждението между деца и родители и социалните проблеми в обществото.
Какво ни предлага режисьорът в случая?
В началото имаме едно средностатистическо семейство, което се радва на тих и спокоен живот. Но ето, че неочаквано се появява пукнатина, която води до срив в отношенията между четиримата главни герои. Тя започва да расте и тихо, но бързо да подкопава устоите на фамилията.
Тази истинска антиутопия показва как дори в свят, подреден според строгия ред на закона, и най-малката поява на нещо необикновено може да освободи човека от отговорност и да премахне правилата, които са го карали да си движи еднопосочно до момента.

Благодарение на Токио Соната Кийоши Куросава (няма роднинска връзка с Акира Куосава) продължава да развива своя многостранен талант. Този филм се явява своеобразен връх в творчеството му до момента. Опитът му в различни жанрове е помогнал режисьорът да развие тънък усет, чрез който да успее да докосне деликатната чувствителност на зрителя. Така той знае в кой момент е най-добре да го разсмее, в кой да го разплаче или изплаши. Но най-възхитително е неговото умение да изненадва и удивлява, като оставя размишленията да провокират ума дълго след финалните надписи.

* В стила на един истински творец е да обърне специално внимание на музиката. Тук отново имаме класическа нишка, която подобно на All about Lilly Chou е свързана с Дебюси. Което за пореден път идва до покаже, че това е перфектният композитор за подобен тип филми. Той, като че ли, най-добре пасва на японската душевност и чрез него авторът винаги успява да предаде завършеност и спокойствие на разглежданата история. Надявам се и вие да се насладите на една от частите на Бергамската сюита на Дебюси, наречена с поетичното име Лунна светлина (Clair de lune).

* Запитан в едно интервю дали Токио соната е портрет на съвременния живот в Токио, Куросава отговаря, че това е по-скоро утрешната реалност на хората в този град.
 

 

Токио соната е очарователен филм, но неговата обаятелност не идва с първоначалните кадри. Тя се появява внезапно, изневиделица, точно когато героите са изгубили всякаква надежда и са достигнали дъното на своето падение. В този миг изгрява светлина и се ражда ново начало. Начинът, по който е показано това прераждане (духовно и физическо), е феноменален. Всичко е направено много скромно, но ефектно. Режисьорът просто се сменя нощта с ден...

А краят с изпълнението на пианото олицетворява истинската надежда, която Куросава е искал да даде на героите си.

 

Свали с български субтитри  

Свали с български и английски субтитри 

Свали с руски превод 

Онлайн с руско озвучаване 

Редактирано 22 Ноември, 2023 от bealonenomore
Обновени линкове.

[baffler]

Един от любимите ми филми. По принцип, нямам навика да пиша хвалебствия за филми. Много често, ако някой филм ми хареса, дори не го коментирам, което разбира се не се отнася за филмите, които ме издразват с претенциозните си качества и страшна гениалност, които много често се оказват пълен боклук; тях няма как да не удостоя с коментар. Видях, че темата е доста стара и нераздвижена, което ме удиви... след като го изгледате, ще разберете какво имам предвид.

 

[Megan]

Вече не помня кога съм го свалила за гледане, но нещо все не му идваше реда до днес - този мразовит, снежен ден. Трябва да призная, че съм очарована! От филма като сценарий, актьорска игра, всичко! И за финал Дебюси с Clair de Lune! Прекрасен!

Благодаря на Ukio за подробното резюме. А ако още някой все още има колебания, относно филма, да го гледа!

[ukio]

Радвам се, че си го изгледала. Абсолютен шедьовър на Куросава. Може би, най-добрият му филм е това. Харесвам много и други негови неща, но тази лента определено заема важно място в душата ми. Винаги ще я помня.

Много съжалявам само, че малкият изпълнител на пианото - Кай Иноваки, няма възможност да се появява днес по-често на екрана. Той имаше участие в масовката на "Изповеди", както и още няколко по-дребни роли, но нищо по-очевидно. А хлапето вече е голямо и със сигурност може да се развива в киното успешно, подобно на други негови връстници.

[Megan]

Да! И аз се поразрових за него. Определено ми направи впечатление Чудех се дали наистина свири на пиано? Стойка, движение абе всичко ми говори, че може би свири в реалния живот, ако ли не, евала за актьорското изпълнение

[ukio]

Ами да - свири на пиано. Ето официалния му сайт.

Много интересни умения има. В края на миналата година е станал пълнолетен. Значи този месец ще му правят церемония Сейджиншики, заедно с всички 95 набор.

[Megan]

Знаех си, че това с пианото не е току така Определено му се отдава Мерси за инфото Ukio

[mike]

Някак си ми е минал под радара този филм. Ще поправя този пропуск.

[Yamashita]

Доста е минорна токийската соната. Мога да кажа , че малкия Кенджи /Кай Иноваки/ направо открадна филма и появата му и завършека бяха прекрасни, а той самия много запомнящ се образ. Всички други ми бяха като роботи, така им бяха задали играта, но той изпъкваше и с индивидуалност и с роля. Не знам дали е толкова сива и роботизирана токийската действителност, може и такава да е или поне част от нея да изглежда така. Все пак ми се иска да не е толкова безнадеждна, прекалено сиво ми дойде всичко.

[ukio]

Не е, определено не е безнадеждна и промяната, настъпила в героите, както и последните кадри символизираха именно това.

[Yamashita]

Да, знам ukio усетих го, те направо живнаха спрямо застиването, в което се движеха през целия филм, но не ми беше достатъчно това, твърде неадекватно реагираха през целия филм, кой ги е приспал така, защо бяха толкова нещастни и невиждащи света около тях, не можаха да ми отговорят на всички въпроси въпреки сравнително положителния завършек.

Сякаш нашето семейство се събуди от съня, но другите продължаваха да спят. Не знам, може би аз гледам в прекалено сиви краски, но така видях филма през моите очи. Депресията беше повсеместна, но не ми достигна това, че само Кенджи виждаше и правеше нещата със сърце, майка му и баща му не се помъчиха в тази посока, какво направиха те, освен, че се усетиха, че правят нещата по грешния начин.. 

 

[ukio]

Пак добре се усетиха. Някои хора и това не могат да направят. Остават си с безсилието, което може да доведе и до разпадане на семейството. 

Целта на Куросава е била да представи общочовешка история, понеже такова днес е положението не само в Япония. Масова летаргия и депресия, а това най-трудно се осъзнава и лекува.

[Razzormaw]

Наистина впечатляващ филм, но не съм съгласен, че момчето е изнесло всичко. Напротив останалите герои също бяха чудесни и актьорите, които ги изиграха се справиха повече от добре просто имаха различни функции. Този финален момент с изпълнението на пиано нямаше да е толкова ефектен ако родителите му и някои от страничните герои не бяха представили толкова успешно покъртителният свят, в който живееха.  Тук се виждат негативните последици от така нареченото реструктуриране, при което от дадени фирми се съкращава персонал (и не само). Такива съкращения и безработицата могат да нанесат сериозен удар върху всеки конкретен идивид и семейството му особено ако от никъде не се вижда изход, а тук беше точно така. Различните герои поднесоха и различни алтернативи в борбата с депрересията и безизходицата, когато си притиснат в ъгъла от живота и обществото. Имаше доста покъртителни сцени като най краноречивата за мен бяха следите от гуми по пясъка, които водеха към морето..Начинът пък по който беше използван изгрева също ми хареса много особено при майката тъй като не просто дадоха как слънцето като небесно тяло изгрява ами въздействието на лъчите върху лицето на героинята, което само по себе си беше чудесен момент с много символика. Изобщо този Куросава е свършил отлична работа!
 

[ukio]

Нали? Тази сцена е брилянтна. И останалите подробности, които на мен вече ми убягват, понеже съм гледала заглавието отдавна.

Вярно е, че всички заедно направиха този филм. Ние изведохме на преден план изпълнението на детето, понеже то е по-непознато в момента, а с тази роля е имал шанс да се превърне в новия Юя Ягира, например. Останалите артисти са се доказали и продължават да снимат в големи проекти, особено Якушо и Кагава.

[Razzormaw]

Мда дори за мен и е най силната понеже майката беше на голям кръстопът по това време, всичко дето и се беше насъбрало дотогава ескалира в това пътешествие за да се стигне до преломният момент с изгрева, когато сякаш наистина се прероди..Якушо значи е крадеца доколкото гледам от заглавния ти пост...дойде някак си от нищото, но затова пък веднага се вписа. Неговата история както и онзи съученик на бащата могат наистина да те накарат да се замислиш.