Изгледах сериала и много ми хареса. Идеята с преводача и актрисата е интересна, защото поставя комуникацията в центъра на историята – човек, който буквално превежда езици, се оказва доста несигурен, когато трябва да „разчете“ чувствата на друг човек. Концепцията на сериала наистина се върти около това, че двамата непрекъснато се разминават, дори когато уж говорят на един и същ език. Чу Хо Джин е по-скоро тих и наблюдателен тип. Хареса ми, че не е типичният самоуверен романтичен герой. При него има сдържаност и известно колебание, което го прави по-реалистичен. Постепенно се вижда как започва да се отваря и да допуска някого до себе си. Това много добре работи в контраст с главната героиня, защото той не е от героите, които нахлуват шумно в чуждата болка, а по-скоро стои, наблюдава и се опитва да разбере. При нея образът е доста по-тежък и според мен е най-интересният в целия сериал. На повърхността Ча Му Хи изглежда като силна и трудна жена, но всъщност това е защитна обвивка. Историята ѝ е изградена около дълбока вътрешна травма от детството, която не е просто фон, а нещо, което реално е преобърнало вътрешния ѝ свят. Тя не е „студена“ или „капризна“, а човек, който дълго е живял в режим на емоционално оцеляване. Именно това, че нейният образ е особен, нетипичен от стандартните в корейските сериали привлече вниманието ми. Зад славата, рязкостта и моментите, в които тя отблъсква, стои много сериозен страх от близост, нестабилност и от това да не бъде наранена отново. Такива като нея обикновено ги определят просто като „трудни“, но тук се усеща, че тя на моменти дори не владее напълно себе си. Затова и отношенията ѝ с главния герой не вървят гладко и не защото няма чувства, а защото самата тя не може да ги „понесе“ по здравословен начин. В този смисъл Ча Му Хи е по-скоро трагичен образ,  поради което не мога да определя сериала само като романтичен. Хареса ми, че Ча Му Хи не е представена като „счупена жена, която чака мъжa да я поправи“. По-скоро той става човекът, пред когото тя постепенно спира да играе роля. Това е голямата сила и на двамата като двойка – при него има търпение и мекота, а при нея постепенно се появява готовност да се изправи срещу собственото си минало. Финалът също тръгва именно натам, към изясняване, приемане и поемане на отговорност за собствените чувства, а не просто към романтично събиране заради сюжета. Чу Хо Джин е приятен, човечен и добре изигран, но нейната болка, вътрешното ѝ разслояване и начинът, по който се лута между сила и уязвимост, правят историята по-запомняща се. За местата, показани в сериала, мога само да кажа, че бяха много красиви и само допълниха ефекта.  Изгледах го наскоро, но още мисля за него и най-вече за Ча Му Хи. Препоръчвам го, но не е типичната романтична история. Има повече дълбочина.

@dorapopova, aми при пиратите е с всякакви субтитри-за теглене. При руснаците, дето съм дала линка- за онлайн гледане, също можеш да си включиш желания език за субтитри. В  някоя от платените платформи също имаше вариант в началните страници на темата.

В настроение съм за точно такава история и го започнах, макар да е текущ и без яснота дали ще се превежда. Първите две серии много ми харесаха. Актьорите добре представят героите. Единственото ми опасение е, че типични по крейски някъде в историята нещо ще се оплеска и ще ми развалят удоволствието. Надявам се да държи нивото на качество до края