Не съм го гледала, не е моето предаване.
Тези дни обаче загледах Better Late, Than Single - определят го като Single's Inferno за хора със социална неловкост.
Петима мъже и жени, които твърдят, че никога не са се срещали живеят заедно 9 дни. Всеки от тях има ментор или Купидон: Со Ин Гук, Канг Хан На, Кар и И Юн Джи, които ги учат на стил, комуникация и им помагат по пътя на трансформацията от социална неловкост до увереност.
"Вечните необвързани", както ги наричат, за първи път ходят на групови и индивидуални срещи. Опитват се да общуват и да изразяват емоциите си. На някои им е много трудно. Много срам има в корейското общество и сякаш генетично предавано чувство за недостатъчност и счупеност. Виждам го явно в някои от участниците и ме натъжава. Преживяванията им изглеждат автентични. Това, че повечето са притеснителни и интровертни понякога създава забавни, а друг път трогателни моменти.
Като цяло не съм фен на подобен тип предавания и в редките случаи, в които гледам изследвам психологическата страна. Но тук усещам малко по-естествени и искрени участниците и с интерес следя развитието при тях.