Dead End Run (2003)

[Alfons]

 

Dead End Run (2003)

 

 

Режисьор: Сого Ишии

Година: 2003

Страна; Япония

Времетраене: 59 минути

Жанр: Екшън/трилър

Субтитри: Английски

 

С участието на: Таданобу Асано, Урара Авата, Юске Исея, Джун Кунимура, Кен Митсуиши, Масатоши Нагасе...

 

Сюжет: Три отделни истории, проследяващи трима преследвани мъже и това докъде ще стигне бягството им.

 

Лично мнение:

 

 

Сого Ишии винаги ми е бил (най-малкото) странен режисьор, творящ, каквото му харесва в свой собствен неподправен стил. Този филм не прави изключение. 

 

 

Превъзходна работа, на която попаднах случайно ровейки се в филмологията на Асано. Тук сюжетът не е особено важен, честно казано, има основна идея в трите истории и намеци за това, че са свързани по някакъв начин, но за мен не бе особено важно да се задълбочавам в тази посока.

 

 

Филмът е изключително въздействащ, като атмосфера и работа с камерата. На моменти лъжаше сюрреализъм. Типично за режисьора. Образите, макар и предимно мълчаливи, също са дълбоки и запомнящи се. Действието се развиваше по незнайни улички, покриви, индустриални зони... желязо да има и там е Ишии - запазена марка.

 

Превъзходен филм, заслужава шанс, най-малкото, защото е кратичък! 

 

Трейлър: 

 

Линк за сваляне 

Онлайн с английски субтитри 

[ukio]

Супер добро!

Феноменална игра с цветове, светлина, звуци, хора... Много интересно движение на камерата. Красота и стил.

 

Исея с червен шлифер е убиец, а Асано на финала поднесе голямата изненада.

След края на първия уникален сегмент мислех, че съм схванала идеята и усетих, как ще се развият нещата по-нататък. Да, ама не.

В последната част покривът, пистолетът, името на филма, летящите пера определено ми пренесоха в атмосферата на Пикник. Обаче финалът ме разби. Последната сцена беше също толкова красива, колкото тази във филма на Иваи, само че в различен аспект. Най-уникалното е, че при изненадата си произнесох същата реплика, която секунди по-късно каза и героят на Асано! "Икитеру!" Хахаха!

Вторият сегмент ми напомни на D-Town - историята със Сето Коджи и Масахиро Усуи. И той остана недоразгадан от мен. Защо последната камера се фокусира само върху единия от труповете?

Обичам подобни експериментални ленти и това е. Кратки, на пръв поглед без сюжет, но с водеща нишка и с минимално количество реплики.

 

 

Дамите бяха изключителни! Особено Микако. Тя има сестра актриса (наскоро я гледах в Караоке терор), с която са коренни противоположности като визия, но и двете могат да пресъздадат странни, отнесени персонажи.

[t_lozeva]

Уау, луда работа е тоя филм. Като че ли режисьорът е материализирал подсъзнанието си или надрусаните си халюцинации. Посмях се на безумието и се възхитих на начина по който е направен. Моментите в които дулото на героя се насочваше към отсрещния човек, а това беше всъщност самият той! Началната внезапно "избуяла "последна" любов на убитата и танца й!

Велико, велико. Забавянето на моментите...

Харесаха ми пръстените и лъскавите дрехи на някои от персонажите. Явно те бяха белег на избраните, за които реалността май се пречупваше, а за другите не. Напомни ми за Соларис - планетата в която нищо не е такова каквото изглежда и разни фигури излизат от нищото. Имаше и любов.

Сюрреализъм е и още как.

Много благодаря за препоръката и за темата!

Не го разбрах добре, но:

9/10

[ukio]

Не успях да намеря снимки на Исея и това е. Физиономиите му бяха уникални. Онемя по време на танца и как само се промени след края му! 

За Соларис не се сетих, но може би сцената към края на третия сегмент, в която героите на Асано и Мивако се издигнаха на трансцендентно ниво.