bg_easternspirit Castaway on the Moon (2009)

[Петър]

 

Castaway on the Moon / Прокуден на Луната
김씨표류기

Алтернативно заглавие: Kim's Island / Mr. Kim's Floating Story
Държава: Южна Корея
Премиера: 14 май 2009 г.

Времетраене: 116 мин.
Режисьор и сценарист: Hae Jun Lee

Жанр: Комедия, Драма

В главните роли:

Jung Jae Young като Kim Seung Keun

Jung Ryeo Won като Kim Jung Yeon

Koo Kyo Hwan като public service employee 1

Сюжет: История за двама души в центъра на мегаполис, но прокудени от света.

 

 

 С български субтитри:   

 Онлайн с български субтитри:        

С английски субтитри: 

С руски субтитри + OST: 

 

 

[L_U_B_A_K_A_8_6]

Ето това е ФИЛМЪТ. Отдавна исах да му направя тема, но не намирах достатъчно добро и подходящо резюме, за толкова добър филм. Най-оригиналното и затрогващо нещо което съм гледал последните 8 месеца. Мотива за пълната самота, отхвърлянето от обществото и начина по който споделиха световете си беше нереално красиво показано. Също и мотива, че са на крачка от цивилизацията, буквално а всъщност толква отдалечени и чужди на нея. Как геройнята си беше създала на земята, кътче подобно на луната, където по нейни думи можеш да си истински самотен. Филма е разтърсващ и нечовешки вътздействащ. Като повечето корейски филми първо се смееш до припадък, а после оставаш като втрещен. Препоръчвам го на всички.

 

Редактирано 27 Януари, 2021 от bealonenomore
Изтрит неактивен линк.

[mackova]

Някой ме е изпреварил. Мислех си да направя темичка, след като са готови българските субтитри, което ще бъде факт към края на седмицата. Но така е още по-добре. Радвам се, че и друг е открил този остров, хаха.

 

Много хубава история. Корабокрушенец в Сеул. Много съм любопитна за явлението "доброволен затворник", имам чувството че е разпространено доста. Ако ви харесва I'm a Cyborg, But That's OK няма начин да не ви хареса и този!

 

Докато си напиша поста и Любака и той ме изпреварил, че даже и го превел /това да ми е за урок, друг път да проверявам/. Но така и така са почти готови и моите, нека да има разнообразие

[nikomila]

Много приятно ме изненада вчера този филм, не очаквах да е толкова добър. Пуснах го уж само да видя за какво иде реч преди да се заема с други неща, а се оказа, че не мръднах докато не го изгледах докрай.

Това, което ме дразни в доста корейски филми е смесването на жанрове, все ми се струва, че между драма и комедия накрая резултатът е нещо като нищо на света /особено когато едновременно прекаляват и с двете /, но тук дозата явно е правилна, защото се е получило много добре.

[lovevirus]

УНИКАЛЕН ФИЛМ!Отдавна го гледах, но още си спомням за какво идеше реч.Сценарий, актьори, музика, режисура, оператор....всичко си беше на място.И със всяка сцена ме докосваше все повече и повече.Символи навсякъде.

Усмихващото момиче и луната накрая, много хубав кадър беше това.

 

 

Филмът е за трудния живот през който преминават двама души.И за това, че винаги винаги може да намериш причина да живееш за нещо, защото животът е ценен и не бива да се погубва с лека ръка

[Ragnos]

Един филм за Надеждата

Кога ли ще дойде времето, когато американците ще спрат да бълват банални филми и ще започнат да правят оригинални като този? Отговорът: никога. Защото докато корейците правят кино, американците лапат мухи на Луната (ако изобщо са стъпвали там, както твърдят). "Корабокрушенец на Луната" е една много трогателна и невероятно човешка история за самотата, изолацията и новото начало, която смесва свеж хумор и лека драма в една манджа, пред която "юфката със сос от черен боб" направо бледнее. Без съмнение това е корейският филм на 2009 и едва ли има човек, който може да ме убеди в противното. Драгите "дръпнати" ми доказаха за пореден път, че за да се направи шедьовър не ти трябват нито знатни актьори, нито именит режисьор и още по-малко бюджет до небесата. За голямо форумно съжаление, 200-милионни издънки като "Аватар" създават световни истерии, а стойностните ленти за "10 щайги бира" остават в сенчестите кътчета на интернет пространството. Едва ли много отвас вземат това особено навътре, а и няма причина да е иначе, но ако ви се случи някога да стигнете до отчаяние, гледайте този филм и си повтаряйте "Надеждата е най-добрият антидепресант". Лична оценка: 8.7/10

[nikomila]

Забравила съм да отбележа колко много харесах изпълнението на Jeong Jae-young в главната роля, странното обаче за мен е, че за миналата година е получил номинация за най-добър актьор не за този, а за друг филм, The Divine Weapon, където /макар че го гледах преди Корабокрушенеца/ почти не го забелязах, честно казано.

И въобще Castaway on the Moon има само една номинация, и то за нещо незначително, дизайн на продукцията, да речем.

Хич не ги разбирам понякога тези корейци, ей.

[briax]

Много добър филм, днес го рекламирах на една колежка. Гледах го два пъти - втория накарах мъжа ми да се прежали да си направи кино вечер. После пуснахме и Шерлок Холмс, който беше приятно за ухото ми наплют и обвинен в предвидимост, клишираност и имитация на доктор Хаус що се отнася за главния герой. Castaway on the Moon не е предвидим в никакъв момент, без да натрапва някакви шеметни обрати. Просто всичко е много свежо, човешко и с умела ирония към консуматорското общество.

Виж, мъжът ми не се примири с незавършения според него край и нястояваше да му обясня какво се предполага да се случва от там нататък, сякаш съм специалист по корейските финали и мога да му компенсирам липсата на конкретен епилог.

Смятам да осветля за този хубав филм още няколко роднини и приятели

 

И да, съгласна съм с Рагнос - чудесен за релаксация и като антидепресант.

[parab]

Аз явно съм гледала с други очи този филм. За мен не бе хич толкова релаксиращ...

Честно казано накрая останах с леко чувство на безнадежност. Подобни аутсайдери нямат място в общество като нашето, не и за дълъг период. Ако са извън него - могат да оцелеят, иначе не... Затова и моят край беше как

 

двамата, хванати за ръце, скачат от най-високата сграда.

 

Да, техния свят, който си бяха изградили, беше простичък и подходящ, даващ им някаква опора, но при сблъсък с реалността - той губи.

[thedemon1238]

Този филм беше прекрасен! В момента не мога да намеря думи да го опиша и ако някога успея, че си редактирам поста.

 

parab много лош край им даваш. Те двамата показаха, че си живеят напълно добре и без обществото. Важното е че се намериха и мисля че вече ще са дори по-силни.

[figil]

Изгледах го на един дъх ,явно ми хареса...не блестеше с нищо особено,но пък беше нещо различно .Погледнато критично и от гледна точка на обществото,си бяха една луда и един отчаян аутсайдер.Обаче захвърлиш ли всякакви предрасъдаци ,ще видиш двама хора търсещи начин да отхвърлят реалноста ,а в последствие и да намерят съмишленици. По- 10-та му давам 8 ... предпоръчвам го на всички които искат да видят нещо различно !

[Deska86]

Наистина страхотен филм с много оригинален сценарии.

[desjer]

Филмът определено си заслужава. Гледа се на един дъх. А краят беше невероятен.

 

 

За мен най-силният момент бе, когато

 

той върна нудъсла.

 

 

Толкова силно да желаеш нещо, но не какво да е и на как да е.

[blacky80]

Гледах го снощи, след мача, т.е. в еуфория :green: и много добре ми подейства – буквално ме върна

на земята, при хората, за хубаво или за лошо. Добър филм, фин и трогателен и адски чаровно поднесен.

Носи едно странно удовоствие от споделеното очакване, надеждата за промяна и дори чувсто на любов....

но и леко разочарование, че споделената човечност, е все по-рядко явление в нашето общество...

Аплодисменти обаче за това, че само "двама" души успяха да ме трогнат за цяла “потеря”... от емоции

 

Сцената с опита да запали огън ми е просто любима откъм комедийно естество, а тази, накрая в автобуса –

тежкото дишане на мацката Ким и сълзите в очите на отшелника Ким беше пълна с драматизъм.

 

Лека забележка...исках по-ясен край, тези корейци винаги ме оставят да си ги допредставям в главето си :green:

 

Edit:...и голяма реклама на Sony ейй

[Jinyi]

Страшно ми хареса )) Току що го изгледах и вече мисля тактики как да зарибя и приятели да го гледат (обикновено никой не ме слуша и не искат ли, не искат да гледат корейски филми ). Мисля утре да гледам I'm a Cyborg, But That's OK, някой го сравни с Castaway on the moon, така че нямам търпение да го видя и него А и в главната роля е любимката ми (^_~)

[Demi]

Преди около 15 мин свърши филма, днеска го изтеглих и изгледах. Страхотен филм, невероятен завършех....невероятни актьори, самата история беше показана по- един различен начин/само дето не ревах/.

[Koizora]

Най-накрая го изгледах и не ми хареса.

 

Може би наистина отразяваше реалността и това как различните хора винаги се отбягват, отхвърлят и неразбират. Това, че искаш да останеш сам прави ли те аутсайдер? Може би да, а може би не. Кой всъщност ги беше направил такива? Обществото не е ли виновно отчасти? Това беше техния личен избор. Момичето стоеше скрито, предполагам заради белега на лицето си. Живееше в своята сигурна стая, която беше целия и свят. Мъжа се заточи на острова, защото намери място, на което никой не го осъждаше и не искаше прекалено много от него... Но се справи, успя да продължи напред, сам. Тя също намери сили да излезе от стаята си, от сигурната си крепост. Както за него рамена с черен боб символизираше надеждата, за нея той беше този символ. Въпрос на време беше тези двама самотници да се срещнат.

 

Филма не ми хареса, но посланието да!

[lovevirus]

Edit:...и голяма реклама на Sony ейй

 

 

Рекламата и на Hugo Boss ми хареса.

[Iva Di]

Рядко добър филм - от тези, които остават в сърцето ти завинаги. Изключително силно смислово натоварен. Все още има да осмислям всички препратки, намеци, символи. Ако ми кажат, че е правен по книга, няма да се изненадам. Такива филми се получават от хубави книги.

И двамата герои искат да избягат - той от живота, а тя от хората. Но съдбата им дава шанс: на него - да осъзнае, че може да постигне нещо в живота буквално от нищото (или по-скоро от човешките отпадъци); а на нея - че може да бъде себе си в реалния свят. Това, което ги свързва е изолацията: неговата - принудителна, а нейната - доброволна. Но постепенно започват да си разменят местата - тя излиза навън, а той не иска да напусне острова.

Цялата история е плетеница от оксиморони - да живееш на самотен остров в центъра на мегаполис, да отгледаш растения от курешките на птици, да извървиш 3000 крачки в стаята си и др. Но зад всеки абсурд стои по една дълбока идея. А голямата тема за боклука, според мен е основна (така де, аз много се дразня на това как безогледно замърсяваме природата).

Порази ме това колко сам можеш да бъдеш в центъра на града. Колко късогледи са хората, а някои вероятно и не предполагат, че някъде в основите на моста има един малък остров.

Много може да се мисли по този филм, но всеки трябва да го оцени за себе си. Изключително картинно изграден. Спокойно може да мине и без реплики (да не се засягат преводачите; просто действията са достатъчни, за да се осмисли видяното напълно).

[ivana93]

Дълго време се чудех какъв коментар да напиша - отрицателен или положителен?!

Но по-скоро не ми хареса! Може би заради мизерията и диващината, в която живееха. Също така имаше доста неясни неща (едно от които е края) ... може би пък точно това ви харесва във филма?