Jump to content

Всичко тай накуп


Recommended Posts

Една интересна информация свързана с темата:

 

КОТКИТЕ ОТ ПОРОДАТА КОРАТ

 

7afb77caccb8.jpg

 

ИСТОРИЯ
Корат е сред най-древните породи котки. Наричат ги Си-Сауат и „котки на щастието”. И до съвсем скоро никога не са продавани, а само подарявани. Аборигенна порода за Тайланд, тяхната родина е платото Корат в провинция Након Ратчабури. Това е място на древни цивилизации и красива природа. Вълнистото плато с надморска височина около 300 метра е изпъстрено с невисоки хълмове и малки езера. Разположено на пътя на мусонните ветрове, то често е подложено на проливни дъждове и наводнения, редуващи се с бедствена суша. И същевременно е част от оризовата „житница” на страната, където се произвежда прочутият тайландски жасминов ориз.

 

1f8f40311141.jpg

 

изглед от платото Корат

 

И до днес местните жители наричат северната част на Тайланд Лана - с името на независимото и силно кралство, съществувало тук чак до втората половина на 19 век. А историята на платото Корат е още по-интересна. През средните векове то е част от Кхмерската империя. Индраварман I (877–889) разпрострял властта на кхмерите на запад чак до платото Корат и наредил да се построи на север от столицата огромен воден резервоар с размери 7 х 2 км, чийто останки личат и днес. В началото на 13 век Корат е част от независимото кралство Сукхотай, наследено от кралство Аютия (Аюттхайя), създадено през 1350. 5 века по-късно бирманският владетел Алаунпая напада столицата, а синът му я разрушава до основи през 1767. Но само след 7 месеца той е отблъснат, столицата е възстановена и започва новата история на кралство Тайланд, известно до 1939 г. като Сиам...
Такава е родината на тази древна порода котки.

 

d6560f351c71.jpg

 

Котките на ЩАСТИЕТО
В Тайланд корат са символ на щастие и сполука и са обкръжени с много традиционни вярвания за късмет: ако са сребристи – означава богатство, ако са с цвета на дъждовни облаци, а очите им са с цвят на млад ориз, означава добра реколта. А двойка котки Си-Сауат в дар за булката гарантират щастлив брак. Най-ранното известно изображение на котка корат или Си-Сауат може да бъде открито в старинна книга с картини и стихове известна като „Котешки поеми”, която се съхранява в Националната библиотека в Банкок. Според анализа на отдела по изящни изкуства към тайландското Министерство на образованието, книгата е създадена в периода Аютия от Сиамската история (1350-1767). През втората половина на 19 век по поръчение на крал Рама V един високопоставен монах прави копие на книгата на специална хартия, изработена от дървесна каша – изключително траен и устойчив материал, използван за копиране на древни документи почти до средата на 20 век. Това ценно копие на „Котешки поеми”, известно като Smud Khoi of Cats, се съхранява в специална стъклена кутия в Националния музей в Банкок. Избрoени са 17 породи котки, от които 6 носят щaстие на собствениците си – една от тях е корат... Казват, че крал Рама V е измислил съвременното име на породата. Когато видял една такава котка, той казал: „Каква красива котка – откъде е?” Отговорили му „ Корат”. И днес в Тайланд котките от тази порода са известни като Си Сауат, но ще ги срещнете и извън платото Корат и провинция Након Ратчабури.

Повече за тази и други породи котки тук :click:
 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

фотосесия на Mario, Ann, Bie & Chompoo

 

26880018018938537862711.jpg

 

 

26149018019012204522011.jpg

26418518019026871187211.jpg

26798518018949204528311.jpg

26349518018959871193911.jpg

27110018019018537854711.jpg

28193018018998204523411.jpg

28348018018991204524111.jpg

28454518019033871186511.jpg

26958518019004204522811.jpg

26973518018986537857911.jpg

28230518018964537860111.jpg

28344518018980537858511.jpg

28326518018974871192411.jpg

26804018018969204526311.jpg

 

този Марио чак не мога да повярвай ,че е тайландец ... много м е смешно като започне да говори ... имам чувство ,че някои го озвучава :) но признавам голям сладур и филмите които гледах с него бяха много добри ...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Марио в интернет е познат по-скоро като филмов актьор и доста от филмите му са преведени.

Той не е чист тайландец /баща му е немец/, но е роден и израстнал в Тайланд, така че се

съмнявам да го дублират, може би езикът ти звучи странно засега. Той си има станичка на форума тук :click:

 

В момента се снима в няколко сериала, единият от които дори се превежда в ход и скоро

ще ви запозная с него, а в другия участва с Надеч и брата на Майк - Голф.

 

d5c2a80eb384.jpg

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

към сериала Full House

 

Ястията в училище, за които говореха Майк и Омем.

 

0f2e6c30a056.jpg

 

Супа с тофу (tofu soup) Приготвя се с купчина тънки оризови спагети, към които се добавят разнообразни здравословни зеленчуци. Към този зеленчуков бульон се добавя кокосово мляко, соев сос и тофу на кубчета.

 

Тофу (или „соево сирене“) е храна с китайски произход, произведена чрез коагулация на соево мляко с последващо отцеждане и пресоване на блокчета. Правенето на тофу от соево мляко е подобно на правенето на сирене от мляко. Пшеничният глутен или сейтан, обработен на пара или изпържен, често се нарича погрешно „тофу“ в азиатските или вегетариански ястия.

 

f9004c27d74f.jpg

 

Пържен ориз по американски (American fried-rice) е тайландско ястие, което представлява пържен ориз с различни "американски" допълнителни съставки като пържено пиле, шунка, хот-дог, стафиди, кетчуп и крутони. Другата задължителна съставка към това ястие е ананасът. Името на ястието идва от факта, че повечето от съставките му са американски или поне по произход са оттам.

 

32b3a1618c61.jpg

 

Люти пържени спагети (stir-fried noodles) Това е ястие от задушени спагети, подправени с ароматен запържен сос, съставен от лимонов сок, соев сос, бял пипер и чили.

19d069eb7293.jpg

 

Омлет със свинска кайма (Minced pork omelet) Този омлет е друга основна храна за тайландците. Понякога се яде с ориз на пара и чили сос, като бърз обяд или закуска или като съпътстващо основно ястие заедно с къри или спадове.

 

Рецептата и повече информация тук :click:

 

Източници:

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

към сериала Full House

 

44ab7ec8b939.jpg

 

 

Тайландските гирлянди (Phuang Malai). Наричат се "Phuang Malai" и се правят чрез различни и уникални начини на организиране на цветята в композиции, които се използват за различни видове декорации, както и за други цели. Аранжирането на цветя започва да става по-полулярно по време на царуването на крал Рама V. Придворните дами прекарвали много часове в аранжирането на цветя. Всяка господарка преподавала на своите придворни дами и на младите момичета в двора своите собствени дизайнерски решения като част от задължителното обучение в двореца. До ден днешен навсякъде по пазарите и улиците може да се срещнат търговци на такива гирлянди, които хората купуват за различни цели, например, за духа на къщата или за семейния параклис на Буда.

 

7977b36e75dd.jpg

 

Най-популярният начин за правене на гирлянди е чрез рязане на разнообразни венчелистчета и цветя, които се нанизват на връв с помощта на огромна игла. Гирляндите могат да имат различен дизайн – смесица от различни по форма и цвят цветя.

 

Най-често гирлянди се подаряват за да се поздравят пристигащите, на прощаване с приятели и роднини, като по форма тези гирлянди имат две краища с цветя, свързани помежду си по дължина с лента. Те се наричат "Uba".

 

Другият тип са длъгите гирлянди, коимо могат да се вият на храмовете и вътре в тях, по статуите или, например, по фасадите на хотелите. Те също са разнообразни по дизайн, но приликата помежду им е в източеният им вид и голямата дължина, наподобяващи верига или огърлица.

Търговците, които продават най-различни цветни гирлянди винаги могат да бъдат намерени в близост до храмовете, светилищата, около статуи или до уличните кръстовища. Около тях, често седят майки с деца и трескаво нижат гирлянди. Повечето от младежите, както и възрастните хора, стават професионалисти в това занимание.

 

Цветни гирлянди по традиция са висяли пред прозорците, като по този начин позволявали на ароматния жасмин да полъхва в къщата. Гирляндите се носят за късмет на много празници и при щастливи поводи като дипломирания, рожденни дни и сватби. В Тайланд е прието по време на погребения да се слага портрет на починалото лице, поставен близо до урната или ковчега, който се украсява с прекрасен цветен гирлянд с черна лента, като знак на уважение и за последно сбогуване. Или в къщите, пред снимки на починали роднини. Поставят ги пред статуи на Буда, на снимки на монаси, като дарове за небесните същества. В къщичките на домашните духове за да им угодят с миризмата им. В колата се смята, че имат силата да се предотвратят катастрофи и на гостите, вместо думи като "Добре дошли". Почетните гости, които извършват церемонии на прерязване на лента при тържествени откривания или по повод пристигането им биват дарявани също с гирлянди, най- често по-малки и с форма на гривна. Където и когато да отидат някъде членовете на кралското семейство тълпи от хора се редят на пътя с цветни гирлянди, които им подаряват в знак на уважение и като проява на своята любов.

 

9f0930ad5177.jpg

 

пластмасов гирлянд

 

Колкото по-висок е статусът на лицето, на което се подарява гирлянд, толкова по-сложен е той. Гирлянди се предлагат на краля, като за да достигнат необходимата сложност правят мозайки от орхидеи, червеникаво-лилави цветя на име ban mai roo roi, рози и всякакви други цветя, с които може да се изплете сложен модел, в който винаги присъства ароматният malik (вид арпматен жасмин). Моделите на гирляндите са изработени от комбинация от по-малки цветчета, а за зелените части се ползват бананови листа, нарязани на малки парченца. Един изпипан венец трябва да наподобява възела на въже с малки пръстени от бели цветове, като по този начин се създава зашеметяващ ефект на дебелина и тегло.

 

 

c2840e7f0a66.jpg

 

Въпреки че различни цветя могат да бъдат използвани за да се направи гирлянд, malik е най-често използваният. Фактът, че той символизира чистота обяснява всичко. От голямо значение е и ароматът, който излъчва и който със сигурност ще се усети от всеки. Другите цветя се използват заради тяхните значения и качества. Орхидеята, например, се използва за щандове заради своята издръжливост; жълтият тагетес е за усилване на качествата, а ban mai roo roi изобразява стабилното настроение.

 

6929644521f9.jpg

 

жълт тагетес

 

Така или иначе, тайландските гирлянди (phuang malai) запазват важното си място в тайландската култура както и преди заради свещена си мисия при отдаването на чест към невидимите същества, което е актуално до днес.

 

 

09d56eb5b8a4.jpg

 

Цветен квартет от рози, dok rak (цветето на любовта), dok malik (силно ароматен арабски жасмин) и dok put (цветето на беседите) известно като гардения.

 

 

80be4a00ace7.jpg
5af421fef387.jpg
995a4c3eb985.jpg
39eb79185c5d.jpg
740be87d4e76.jpg
ce3b99be607e.jpg
3de210bcdaab.jpg

 

 

източници:

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Едно пояснение към последната серия на Хималайската Тара.

 

Тара (будизъм) е медитативно тантрическо божество в тибетския будизъм и всъщност е общо име за поредица от подобни бодхисатви.

 

В индуизма:

Тара (Деви), която е махавидя наричана още Махадеви, Кали и Парвати.

В индийският индуизъм, звездната богинята Тара е проявление на кралицата от времето Кали.

Другото име на Тарака, която е втората съпруга на Брихаспати.

Тара (Рамаяна), съпруга на царя на маймуните Вали, която се жени за брата на Вали и наследник, Сугрива, след смъртта на Вали.

 

Тара, богинята-майка в друидската религия.

Тара-богиня на морето в полинезийската митология.

 

d7d33a25ac00.jpg

 

Тара (санскрит: तारा , тара; тиб. སྒྲོལ་མ་ , дролма) или Ария Тара позната като Джецун Долма (тибетски:rje btsun sgrol ma) в тибетския будизъм е жена- бодхисатва в Махаяна будизма, която появява като женски буда аспект във Ваджраяна будизма. Тя е известна като "майката на освобождението", и представлява добродетелите на успеха и постижението в определена работа. В Япония тя е известна като Тарани Босацу и е по-малко известна като Туолуо в китайския будизъм.

 

Тара е тантрически Идам, която практика се използва от практикуващите тибетския клон на Ваджраяна будизма за развиване на вътрешните качества както и за разбирането на външните, вътрешни и тайни учения относно състраданието и пустотата. Всъщност Тара е общото название на поредица от буди и бодхисатви, които имат сходен аспект. Те общо и най-правилно е да се разбират като различни страни на едно и също качество също както често бодхисатвите са смятани метафорично за будистки добродетели.

 

Най-популярните форми на Тара са:

 

Зелената Тара е активната сила на състраданието

Бялата Тара е майчинският аспект на състраданието

Червената Тара е в свиреп аспект, който привлича всички добри неща

Черна Тарата дарява сила

Жълтата Тара дарява богатство и благоденствие

Синята Тара унищожава гнева

Читамани Тара e форма на Тара широко практикувана на нивото на Най-висшата йога тантра в школата Гелуг на тибетския будизъм, изобразявана като зелена и често в комбинация със Зелената Тара.

Кхадиравани Тара (Тара на акациевата гора), която се явява пред Нагарджуна в гората Кхадиравани в Южна Индия, понякога е причислявана за “22-ра Тара”.

 

Двадесет и едната Тари” се почитат във всички школи на тибетския будизъм. Практиката включва рицитирането всяка сутрин на текст озаглавен “Във възхвала на Двадесет и едната Тари”.

 

Основната мантра на Тара е една и съща за будистите и хиндуистите, по този начин: ом таре туттаре туре сваха. Тя се произнася от тибетците и будистите, които следват тибетските традиции така: ом таре ту таре туре соха.

 

и още изображения на Тара:

 

 


d45149e87739.jpg
d0966b6a293e.jpg
f4a2e7b52bef.jpg

 

 

Източници:

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Като пояснение към Full House 14 епизод.

 

 

СОНГКРАН - тайландската Нова година

 

a3ce2ac9dafb.jpg

 

Сонгкран (Songkran) е названието на тайландската Нова година и същевременно традиционен фестивал на водата. На този празник хората се пръскат с вода за здраве и късмет. Това е едно от най-важните събития в будисткия календар, като чрез този воден фестивал се отбелязва началото на традиционната тайландска Нова година. Името Сонгкран идва от санскрит и означава "преминаване" или "наближаване". Водата е много важен елемент от Сонгкран, особено в по-ново време, когато хвърлянето на вода се превърна в основна част от годишните чествания. Тълпи от хора се скитат наоколо и изливат кофи с вода, използват се и водни пистолети или просто най-обикновено напръскване на някого. Признателността към семейството е друг важен аспект на фестивала. Много от тайландците се прибират в родните си места за да прекарат празника с по-възрастните си роднини. Будистите пък посещават храмовете през цялото време на Сонгкран и изливат вода върху статуите на Буда и върху ръцете на будистките монаси в знак на уважение.

 

Денят, познат като Сонгкран е първият ден на фестивала и представлява пищен празник с процесии със статуи на Буда, които се провеждат в цялата страна. Тайландците също се подготвят за началото на новата година като почистват основно домовете си.

 

de3c893a07f6.jpg

 

Уан нао (Wan Nao) – така се нарича честването на навечерието при някогашната тайландска Нова година и се провежда на 14 април, когато слънцето преминава от съзвездието Риби към Овена. По това време можете да видите по-официалния начин на протичане на ритуала на Сонгкран - наречен Уан нао. В този ден много будисти отиват в своите храмове за да изградят специални пясъчни "кули" – структури, наподобяващи пагодите.

 

Снимки: Agoda.bg

източници:

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

към сериала Full House

 

Тайландската Нова година Сонгкран

Eдно незабравимо водно приключение

 

bfa544118f95.jpg

 

Събитието е свързано с посрещането на тайландската Нова година и е известно като Сонгкран. Това е най-големият празник през годината в Тайланд. Той обединява в едно Коледа, Деня на благодарността и Нова година.

 

Официалните празнични дни варират в различните години, но са някъде през април, като в началото или в края на честванията се добавят още няколко почивни дни, които се сливат с уикенда, за да превърнат събитието в безкрайно приключение.

 

Продължителността на празненствата варира в зависимост от това къде се провеждат. Например, в Чианг Май понякога Сонгкран се чества цяла седмица. Той се определя като събитие, което трябва да се види, за да се повярва, че съществува. Особено като се има предвид скромното му начало.

 

Връщайки се назад във времето и проследявайки хода на този празник в някои от азиатските страни става ясно, че със Сонгкран първоначално се е отбелязвал краят на сухия сезон. В Тайланд той е поставял началото на новия лунен календар и е давал възможност на семействата да се събират и заедно да празнуват отминаващата година и да посрещат новата, молейки се за благословия и плодородие.

 

Задължително е било и посещението на религиозен храм, както и измиването на изображението на Буда с ароматизирана вода, която след това е била събирана и изливана за напръскване на раменете и ръцете на по-възрастните членове на семейството като благословия.

 

В наши дни този празник и до днес има голямо значение за семействата и общността. Посещенията на храмовете все още намират място в хода на празника. Днес обаче най-видимата част от него са уникалните водни битки по улиците на Банкок и Чианг Май, където шансът някой да остане сух и чист е равен на нула. Настроението е празнично и приповдигнато. По улицата всички крещят "Sawa Dee Bhee Mai" (Честита Нова година) и с пълни шепи с прах посипват косите и натриват бузите на случайни минувачи, а водата се лее от всеки ъгъл. За щастие, празненствата съвпадат с най-горещата седмица от годината, така че водната война е най-добрият начин туристите да се спасят от 40-градусовите температури.

 

Ако пътуването ви до Тайланд съвпада с този необичаен празник, има няколко неща, които трябва да знаете:

 

Задължително е въоръжаването с водни пистолети за необичайните битки. Те могат да се закупят във всеки магазин; трябват ви и найлонови пликове за портфейла и телефона, слънчеви или водни очила и, разбира се, дрехи, които със сигурност няма да останат чисти.

Дамите да не се обличат в оскъдни дрехи. Имайки предвид приповдигнатото настроение на тълпата и водните битки, те биха били най-лошият избор за Сонгкран. Не се надявайте да останете сухи, дори и да не посетите парти зоната. Ако станете "жертва" на случайно заливане с вода, не реагирайте остро, това е добронамерена шега и се приема като благословия. Не забравяйте, че Сонгкран е преди всичко забавление. Прах в очите или изненадваща ледена струя вода не са от най-приятните изненади, които могат да се случат на туриста, но е важно смехът и забавлението да не спират.

 

Следвайки гореспоменатите съвети, със сигурност ще посрещнете отново Нова година, но този път през април и то по тайландски обичай.

 

Снимки: Agoda.bg

източник:

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

към сериала Full House

 

339dc2db492d.jpg

 

Салата с папая (Somtam) е любимата салата на Бен. Това била най-популярната салата в Тайланд, особено сред жените заради ниското съдържание на калории и мазнини и в същото време заради вкуса си. Представлява пикантна салата от настъргана неузряла папая. Сервира се като предястие или гарнитура към основното ястие. Към нея могат да се прибавят варени скариди, раци или кашу, или се изяде, както правят тайландците, с купа лепкав ориз.

 

75159f9e2ef7.jpg

 

Източници:

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ТОМАЯНТИ

 

3edd91fcfdae.jpg

 

Thommayanti е псевдонимът на маркиза Wimon Chiamcharoen, която е родена на 10 юли 1937 г. Тя е тайландска писателка, която е избирана за сенаторка няколко пъти. Сред известните й произведения са:

  • Историческият фантастично-романтичен роман „Два свята“ (Thawiphop), който разказва за една жена, която пътува във времето. Историята за пръв път е адаптирана като филм през 1990 г. и оттогава неколкократно е била адаптирана в пиеса, мюзикъл, телевизионни сериали (1994, 2011г.) и филм през 2004 г.

  • Друго нейно произведение е „Залез над Чаопрая“ (Khu Kam), разказващ за любовната история на една тайландка и един японски офицер по време на Втората световна война в Тайланд. Тя е адаптирана в два филма през 1996 и 2013 г., като музикална пиеса и телевизионен сериал (2013 г.).

  • Още едно от нейните известни творби е „Звездата на моето сърце“ (Dang Duang Haruethai), която е била превъплатявана в сериал два пъти – 1996 г. с Num и Nat и през 2008 г. с Weir и Kwan.

  • Принцесата“ (Luerd Kattiya) с Tik и Aom, за любовната история на един офицер, който спасява престолонаследничката и съдейства да се възкачи на трона.

  • Ценността на човека“ (Kha Khong Khon) с Pong и Noon – историята на бедно момиче, което се забърква в любовен триъгълник с двама богати братя и става съпруга на единия от тях.

 

Освен забележителните й способности в писането, обществото е отбелязало й способността й да говори пред публика. Много пъти тя е правила публични изказвания в интерес на военните. По време на държавния преврат на 6 октомври 1976 г., тя изиграва важна роля в организацията на съпругите на военни генерали „Клуб на домакините“. През 1979 г. Уимон е избрана за сенатор. През 1986 г. тя е забъркана в огромен публичен скандал относно извънбрачната й връзка с друг сенатор, в резултат на което се развежда с мъжа си и е освободена от сенаторския й пост. Независимо от всичко това, през 2005 г. кралят на Тайланд Бумибол Адулядей я награждава с титлата маркиза (Khun Ying).

 

още снимки на авторката:

 

8fa4a5be81b4.jpg
316b452120e0.jpg
e5b8410c38e9.jpg

 

 

източници:

 

 

Редактирано от magic
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Благодаря ти за изчерпателната и зареждаща информация за тази прекрасна страна. Зачетох се за "Тарите" и за котките "Кора", както и за венците от цветя. Изглежда това е раят на земята:) Значи на младоженци се подаряват двойка котки? Това изключително много ми хареса:)А Сиамските котки със сините очи дали имат някаква легенда? :kissy:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СИАМСКА КОТКА

 

2b4b4f982818.jpg

 

Сиамската котка е една от първите точно разпознати породи ориенталски котки. Точният произход на породата е неизвестен, но се смята, че произхожда от югоизточна Азия, както и че е потомък на свещени котки в храмовете в Сиам (днес Тайланд).

 

Тези котки са интелигентни, уверени, представителни, обожават собственика си, но преди всичко са много свободолюбиви. Това, което ги отличава от другите породи е, че се хранят, пият или пътуват, когато им бъде поискано. Характерно за тях са отликите им по цвят във видовете. Популярни породи котки са Vichen Mas, Kao Taem, Kaow Manee или Kaow Plod , Nillarat или Dum Plod , Supaluck или Thong Daeng, Seesawad или Korat.

 

Видове тайландски котки:
Тайландските котки по настоящем са шест вида: Vichen Mas, Seesawad, Supaluck, Koadkarn, Kaow Manee и Sam Sawet, но всъщност, в древните книги се споменава, че те са 23 вида!

 

 

В момента са познати 17 разновидности:

1.Vichen Mas
2.Supaluck or Thong Daeng
3.Maret or Korat cat or Seesawad
4.Koadkarn or Dum Plod
5.Nilrat
6.Wilat
7.Kao Taem
8.Rattanakumpol
9.Nillajuck
10.Mulila
11.Krobveen or Arnmar
12.Pudsawet or Talapud
13.Krajok
14.Sigha Save or Songha Save
15.Karawek
16.Jatubath

17.Sam Sawet

 

f684a0f9ff68.jpg

 

Привилегия за отглеждането на сиамската котка имали само висшите класи - кралете в дворците и духовниците в храмовете, защото е била смятана за свещена. На обикновените хора било разрешено да гледат само кучета. В Китай отглеждането на сиамски котки било дворцова привилегия за императорската фамилия. През 1871 г. крал Рама V наредил няколко от дворцовите сиамски котки да се изпратят като височайши подарък в Европа. Десет години по-късно пратка от сиамски котки заминала и за северноамериканския континет. В Западна Европа обаче развъждането им в истинския смисъл на думата започва едва през 1884 г., когато от Банкок се завърнал в родината си консулът на Великобритания Оуен Гоулд. Той донесъл със себе си двойка сиамци - котаракът Фо и женската Миа, които му били подарени от краля на Сиам. Тази сиамска двойка била показана с поколението си през 1885 г. на годишната фелиноложка изложба в "Кристъл палас" в Лондон, но предизвикала противоречиви реакции - от възхищение, до пълно отрицание. За тези тайнствени котки се разказват много легенди. Според една от тях те се отглеждали в Сиам специално за охрана на дворците. Когато някой се опитвал да проникне в тях, сиамците безстрашно скачали върху му и впивайки нокти в злосторника, така пронизително мяукали, че стражата дотичвала незабавно. В друга легенда се дава обяснение за специфичната опашка на сиамските котки - тънка, извита нагоре и пречупена накрая. Това било резултат от дворцовата селекция. На така подвитата опашка удобно се нанизвали златните халки и пръстените на членовете на кралската фамилия, докато те се къпели в басейна. По този начин, чрез тази "котешка закачалка" пръстените не изпадали и не се загубвали. Според друга легенда опашните прешлени на сиамките се пречупвали умишлено, тъй като "в природата нищо не е съвършено". Изхождайки от този принцип, в Сиам отглеждали и кривоопашати и безопашати котки. В друга легенда се дава обяснение за кривогледството на някои сиамски котки, което се дължало на това, че на тях им било отредено да пазат много ценна свещена ваза в един от храмовете. Съзнавайки важността на възложената задача, котките старателно обвивали с опашката си скъпоценния съд, от който не сваляли очи. И понеже през цялото време от близко разстояние наблюдавали втренчено вазата, накрая станали разногледи.

 

11b0548d986b.jpg

 

За първи път изображение на такава котка е открито в древен ръкопис от държавата Сиам, в така наречената „Книга със стихове за котките“. До края на XIX в. на практика тези котки остават непознати за останалия свят и се отглеждат единствено в Тайланд, където са познати няколко разновидности на породата, наричани Wichien-maat ("Лунен диамант"). След като са пренесени в Европа и Северна Америка те бързо стават изключително популярни заради необикновения си външен вид. Именно извън тяхната прародина и след интензивни селекции е създаден и видът на съвременната сиамска порода, която по редица признаци доста се отличава от старата порода, която днес е позната като тайска.

 

 

ТАЙСКА КОТКА

 

 

12af39d403fa.jpg

 

Тайската котка е порода домашна котка, родствена на сиамската и изглежда така, както са изглеждали сиамките при пренасянето им в Европа, т.е. истинската т.нар. стара порода.

 

Първите представители на тази порода са внесени в Европа през 1884 г., малко по-късно (ок. 1920) и в Америка и поради екзотичния си вид бързо си спечелват популярност. Започват да се извършват интензивни селекции, в резултат на които се стига до появата на днешната сиамска котка, която е с максимално издължено тяло, клиновидна глава, големи уши и дълги елегантни крайници. Тя предизвиква фурор докато старата (фактически оригиналната) порода на тайските котки е изместена на заден план и се отглежда от немногобройни любители. Тайските котки се признават като порода през 1990 г., когато официално е приет стандартът за тях, като името тайски получават поради промененото междувременно название на тяхната прародина – Сиам, която е преименувана в Тайланд.

 

В България широко разпространена е старотипната Сиамска котка, която отскоро е утвърдена с известни промени от WCF като нова порода - Тайска котка. У нас все още няма внесена от чужбина и регистрирана Сиамка от новия съвременен тип.

 

adc0e623b488.jpg

 

6f551d7bded5.jpg

 

 

Източници:

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

към сериала Sunset at Chaophraya

 

Свещеното дърво ним или „селската аптека“

Оказа се, че освен място в градината, на това дърво трябва да се отреди цял рафт в домашната аптека.

 

c09f06551a2c.jpg

 

За пръв път се запознах с дървото ним, докато търсех естествено средство за борба с листни въшки. Опаковката твърдеше, че малко количество от натуралния екстракт ще унищожи вредителите, без да повлияе на растенията или на хората, които ги консумират. Оказа се, че освен място в градината, на това дърво трябва да се отреди цял рафт в домашната аптека.

 

Дървото ним, познато още като маргоза, е сред най-мощните природни лекарства в света. Не случайно в Индия, то е познато като ‘’селската аптека’’ и ‘’свещеното дърво’’.

 

В древна Индия то е сред ключовите лечебни растения; използва се от векове в системите за здраве Аюрведа и Юнани. Сведения за ценните качества на ним се срещат в санскритски източници от преди 4500 години. Днес все повече хора по целия свят използват това доказало себе си дърво – за здраве, с козметични цели и като безопасен пестицид.

 

Специалистите твърдят, че безброй заболявания се повлияват благоприятно от различните продукти, приготвени от ним: козметика, масла, чай, отвари и екстракти. Използват се всички части на дървото: от кората до листата и плодовете. Те имат силно горчив вкус, а продуктите от него съдържат над 100 биоактивни съставки, сред някои от тях са гедунин - против малария, нимбин – противовъзпалително, нимбидим – антибактериално, азадирахтин – силен инсектицид.

 

Учените усилено изследват ефектите на това растение и откриват все повече възможности за неговата употреба – като противогъбично, антивирусно, антибактериално и противораково средство. В традиционната индийска медицина ним се използва за профилактика на шарка и лечение на кожни възпаления, дори акне. Накъдето и да погледнем в сведенията за маргозата – от изгаряния и незарастващи рани, до проблеми с венците, диабет, язва, ракови заболявания, намираме доказателства, че това ценно дърво има широко приложение.

Изненадващо, но факт – клонките от ним се използват вместо четки за зъби – като средство за масаж и дезинфекция. Тези еднократни четки се използват в Индия, Африка и Азия. Много натурални шампоани и сапуни съдържат масло от ним, което овлажнява и съживява косата и кожата, и предпазва от пърхот. В алтернативната медицина маслото често се ползва за лечение на пожълтели и загрубели нокти.

 

В органичното земеделие, ним се използва като алтернатива на опасни за здравето инсектициди и навлиза все повече в употреба срещу вредителите.

 

Можете да потърсите козметични продукти с ним в индийските магазини и био-магазините. В Интернет е възможно да намерите различните му форми за външно и вътрешно приложение. Ако планирате да го използвате не само за козметични цели, но и за здравни проблеми, непременно се консултирайте с лекар, практикуващ алтернативна медицина, тъй като точната доза и комбинации с други продукти определят ефективността и безопасната употреба.

 

Източник

 

NB: Дървото се отглежда и използва широко и в Тайланд.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

към сериала Sunset at Chaophraya

 

ОСТРОВ КО ЧАНГ ИЛИ СЛОНОВИЯТ ОСТРОВ


 

4a92a7700cda.jpg


 

Ко Чанг (Ko Chang) или слоновият остров е названието на тайландска провинция и на втория по големина остров в Тайланд, най-големият от архипелага Mu Ko Chang, който е и национален парк. Названието му идва от формата на носа му, която има формата на слон. Разположен е близо до границата с Камбоджа и е един от най-красивите острови на Тайланд, където има няколко привлекателни водопада, коралови рифове, тропически гори и дълги бели пясъчни плажове. Островът се обитава от най-разнообразни диви животни, включително птици, змии, елени и слонове.


 

Още изгледи от острова:

 

41df7cedcbd0.jpg
7c447b8c1700.jpg
b62d94633999.jpg
fa049f22f77c.jpg
be7aeccd121b.jpg

 

 

Източници:

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

към сериала Sunset at Chaophraya

 

ПРА НАКОН – СЪРЦЕТО НА БАНКОК

 

4413de252004.png


 

Пра Након (Phra Nakhon) е един от 50-те района (khet) на Банкок, Тайланд. Той е центърът на Банкок заедно с остров Ратанакосин (Rattanakosin). Пра Након е било и названието на провинция Банкок, преди тя се слее през 1972 г. с Тонбури (Thonburi) и да формират заедно днешния банкокски метрополис. Кварталът граничи с река Чаопрая на запад, Khlong Phadung Krung Kasem на север и с пътя Ratchadamnoen, както и с Khlong Ong Ang на изток. Центърът на Банкок се бележи от светилището на града Лак Муанг (Lak Mueang), което е разположено в този квартал. Районът е заобиколен от голямото отворено пространство на площада с парк Санам Луанг (Sanam Luang), където са разположени Големият дворец и храмът на изумрудения Буда - Уат Пра Кеу (Wat Phra Kaew); Националният музей, който се помещава в бившия дворец на вицекраля, както и университетите Силпакорн (Silpakorn) и основният корпус на Университета Тамасат (Thammasat). В района е разположен също така и е един от най-важните будистки храмове в Банкок - Махатат (Wat Mahathat), който се е превърнал в истинска туристическа атракция.

 

Лак Муанг (Lak Mueang) – „къщичката“ на духа на града

 

8f4bdb089d44.jpg

 

 

d1d06f6b34e3.jpg
e68ad9e55dd9.jpg
012088f81507.jpg

 

 

Прекрасни изгледи от Sanam Luang :click:

 

 

584456796084.jpg



b3d869c5be41.jpg
e92045a9945c.jpg
91227ef237d5.jpg

 

 

Източници:

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КЪЩИЧКА ЗА ДОМАШНИЯ ДУХ (SAN PHRA PHUM)
 

4bf4a8423bab.jpg


Къщичка за духове или san phra phum ( тай : ศาล พระภูมิ ) е светилище (олтар), който се посвещава на духа-защитник на къщата, респективно на мястото. Подобни светилища се изграждат в страните от юго-източна Азия като Бирма, Камбоджа, Лаос, Тайланд и други. Повечето къщи и фирми в тези страни поставят светилища на духа на къщата в най-благоприятното място, най-често в единия от ъглите на имота. Мястото може да бъде избрано и след консултация със свещеник брамин. Къщичката за духа обикновено е във формата на миниатюрна къща или на храм и се монтира върху стълб или подиум. Предназначението й е да осигури подслон за духовете, които биха могли да причинят проблеми на хората, ако не бъдат успокоени. Често в тези светилища могат да се видят скулптури на хора и животни. Оброчните жертвоприношения се оставят в къщичката за да умилостивят духовете. По-сложните такива включват и олтарна маса за тази цел. Освен това, такива светилища се изграждат и на закрито, вътре в домовете, както се е практикувало, например, в Древния Рим по отношение на семейните лари.

 

6c45245ba52f.jpg

 

Къшен олтар за лари в Херкуланум

 

 

и още снимки на къщички за домашните духове:

 

291faf2bffeb.jpg
43e54f5dfe05.jpg
11aa8ab044a6.jpg
25769bce1203.jpg
6cc7ff5db3c9.jpg
730dc365db1b.jpg
08a23bdef161.jpg
689da3abc584.jpg

 

 

Източници:

 

 

NB: В статията не е споменато, но според мен, такива "къщички" има и в северна и централна Азия и

със сигурност в Япония.

 

bcbc733614ce.jpg

 

591c22a08faf.jpg
db05197bcd4a.jpg

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

към сериала Defendant of Love

 

САТОР (SATOR) – ВОНЯЩИЯТ БОБ

 

abce9ac6997c.jpg

 

Сатор (Sator) или Parkia Speciosa е познат като горчив боб, на чепки усукан боб или като вонящ боб. Това растение е от семейство Бобови. Ражда дълги, плоски и годни за консумация бобови шушулки с ярки зелени семена с размер и форма на дебелички бадеми, които имат по-скоро странен мирис подобен, но по-силен от това, на гъбата Shiitake, охарактеризиран от някои като мирис приличащ на природния газ.

 

Бобчетата му са популярна кулинарна съставка в кухните на Индонезия, Малайзия, Сингапур, Лаос, южен Тайланд, Бирма и североизточна Индия. Продава се на връзки (все още в шушулките) или на семена в пластмасови торбички. Събира се от дивата природа или от култивирани дървета.

 

още снимки:

 

 

abce9ac6997c.jpg
f040783bc83b.jpg
e060a9151ec1.jpg

 

 

Източници:

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...