Ами аз седнах да гледам без дори да се вгледам и в каста. Така че на познатите муцуни последователно реагирах положително. Но главния герой / актьор го виждам за първи път. След първите 2-3 серии чак проверих какъв всъщност е , защото има интересна / нетипична външност. Чак тогава видях че човека има и венецуелски корени и ми стана още по- интересен. Въпросния Раул в роля все едно писана специално за него . Направо се сля с този образ, не си представям друг да изиграе ролята. Голямо попадение с него именно за този герой. С цялата драма , болка в този образ. А това че и визуално "има нещо не японско" въпреки че не бе никъде споменато, за мен зрителя бе допълнителна нотка към образа . А и героя не знае нищо за баща си, та имах и допълнителен сценарий за себе си .  Горе нищо не виждам сега за сценариста/сценария а ме мързи да ровя сега а и съм забравила какво съм видяла по тази част като го гледах. Но разказа бе много сполучливо представен. Към режисьора , сценариста и сие нямам никаква забележка. Нищо излишно , нищо свръх. Един човешки , актуален и универсален разказ. Все пак въпросния млад актьор бе заобиколен от цяла плеада "вряли и кипяли" добре познати ни муцине. И те са потенцирали играта насреща си сто на сто.

Много поамериканчиха с тез платформи и сие и японските и корейските сериали. С което ме губят автоматично  като зрител. Аз такова преди забежката ми / укритието ми на  далекоизточния фронт съм го гледала ехххе ... на килограм. Ей сега като се сетя за това петно в сценария с банановата република а не е само то  и ...... не 50% ами среден 3 ще им напиша на творческия екип и продуцента. Максимум. И то само заради каста.  Добре че не се впечатлявам , за това всичко отговаря мишока и дистанционното. Един шоколадов бонбон и толкоз.

Безработен кандидатства за работа като чистач на тоалетните в Microsoft. Шефът на „Човешки ресурси“ го вика на интервю, а след това му организира изпит, като го кара да отпуши една тоалетна. След изпита му казва: – Назначен сте. Дайте ми e-mail-а си и ще ви изпратя формулярите, които трябва да попълните, както и датата и часа, в които да дойдете на работа. Човекът отчаяно му отговаря, че няма компютър, нито e-mail. Шефът на „Човешки ресурси“ му казва, че съжалява, но след като няма e-mail, това означава, че не съществува във виртуалното пространство, а щом не съществува, не може да получи работа в Microsoft. Човекът излиза отчаян, без да знае какво да прави, само с 10 долара в джоба. Решава да отиде в супермаркета и да купи 10 кг ягоди, след което тръгва от врата на врата, за да ги продаде. За по-малко от два часа удвоява капитала си. Повтаря операцията три пъти и се прибира с 60 долара в джоба. Осъзнава, че може да продължи по същия начин. Започва да излиза от къщи все по-рано и да се прибира все по-късно, като умножава парите с всеки изминал ден. Купува ръчна количка, после камион и след известно време се оказва начело на малка флотилия за доставки. След пет години човекът вече е собственик на една от най-големите мрежи за дистрибуция в САЩ. Тогава се замисля за бъдещето на семейството си и решава да сключи застраховка „Живот“. Обажда се на застраховател, избира си план и когато разговорът наближава края си, застрахователят го пита за e-mail-а му, за да му изпрати офертата. Човекът отговаря, че няма e-mail. – Интересно – казва застрахователят, – нямате e-mail, а сте успели да построите тази империя! Представете си къде щяхте да бъдете сега, ако имахте e-mail... Човекът се замисля и отговаря: – Щях да чистя тоалетните в Microsoft...

Ще дойда да ви правя навалица 

Присъединете се към нас за едно вълнуващо събитие!    14 декември /неделя/  Декемврийска сбирка на Азиатския клуб – Eastern Spirit    Представяне на дебютната книга на Светлана Методиева – „Моята Корея – мечта и съдба“    Коледно парти – вкусно и напълно тематично!  Читалище "Братя Миладинови-1917г."  Камерна зала – ет. 2  Начало: 14:00 ч.   Очакваме ви!