Jump to content


  • Последни субтитри

  • Потребителска статистика

    • Общо потребители
      8743
    • Най-много онлайн
      8016

    Най-новият потребител
    PetarKalinov
    Регистрация
  • Подкрепа за форума

  • Последни мнения

    • Основи на мотивацията: Не харесваш работата си? Вземи кредит и ще я обикнеш. Не харесваш шефа си? Вземи втори кредит и ще го обикнеш. Скучно ти е? Ожени се и ще обикнеш даже офиса.
    • Здравей,@Ханиш Това е мое общо мнение за всички стихотворения  На кой е… Това стихотворение ме накара да се замисля върху въпросите за принадлежността – кое на кого принадлежи и дали изобщо има смисъл да се делят нещата по този начин. Въпросите за морето и чайките, за реката и моста, за хората и живота – всичко е свързано помежду си. Остави ме с чувството, че светът е изграден от връзки и че нищо не съществува самостоятелно.   Топлината на лятото Тук усетих свободата и живата енергия на лятото. Хареса ми как топлината не беше показана само като нещо физическо, а като символ на желание, близост и живот без задръжки. Това стихотворение ме остави с чувство за лекота и радост от малките неща.   Времето на лятото Това стихотворение е едновременно красиво и тъжно. Лятото е описано като време на любов и щастие, но и като кратко и преходно. Остави ме с усещането, че хубавите моменти винаги минават твърде бързо, а понякога и любовта е толкова кратка, колкото един сезон.   Къде е вятъра, море… Тук има много силно чувство за самота. Вятърът е символ на хаоса, движението и живота, а когато го няма, остава само тишина и спокойствие, което звучи по-скоро тежко, отколкото приятно. Това стихотворение ме накара да си помисля, че и в нашия живот винаги има нужда от „вятър“, който да ни раздвижи и да ни накара да чувстваме.   Красотата на лятото Тук красотата е свързана с хората и тяхната свобода да бъдат себе си. Хареса ми посланието, че истинската красота идва тогава, когато човек се приема такъв, какъвто е, без срам и без задръжки. Това стихотворение ми остави едно топло и позитивно усещане.   Само спомени ли имат хората Това е най-дълбокото и философско стихотворение. То ме накара да се замисля за спомените, любовта, мечтите и надеждата. Осъзнах колко често хората живеят в миналото, но също така колко важно е да имаме надежда за бъдещето. Защото именно надеждата е тази, която ни кара да вървим напред, дори когато хубавото вече е зад нас. Това стихотворение ме остави едновременно тъжна и обнадеждена.   Общо мнение Всички тези стихотворения имат своя собствена сила, но заедно изграждат една по-голяма картина. Те съчетават темите за любовта, свободата, красотата на лятото, връзката между природата и човека, но и неизбежната тъга от преходността на всичко. В тях има и светлина, и сянка – нежност, но и въпроси без отговор. Оставят усещането, че животът е като лятото – кратък, изпълнен с красота, но и бързо отминаващ. И все пак, надеждата остава като най-важното нещо, което държи човека жив и му дава сили да продължи.  
  • Културни прояви

    • 36-ТИ ДНИ НА ЯПОНСКАТА КУЛТУРА В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2025 г.   Събитията ще се проведат от 1 септември до 30 ноември в 7 български града, с общо 23 прояви в рамките на тазгодишното издание на Дните на японската култура. Инициативата, която се утвърждава като едно от най-мащабните културни събития, свързващи България и Япония, се организира 1990 г. насам, от Embassy of Japan in Bulgaria / Посолство на Япония в България със съдействието на Nihon Tomono Kai - Клуб "Приятели на Япония в България" - 日本友の会. Цялата програма можете да намерите тук, както и във Facebook. 
×
×
  • Създай нов...