– Тате, защо януари има 31 дни, а изглежда сякаш са 365?
– Защото, сине, в края на януари се срещат две от най-редките явления в природата: "Остатъкът от декемврийската заплата" и "Надеждата за февруарската", но никой още не ги е виждал заедно в един портфейл
Края на януари е онзи магически момент, в който сметката ти за ток е по-висока от IQ-то на човека, който те убеждаваше, че 'новата година е ново начало'. Единственото ново начало тук е, че започваш да ядеш леща, докато дойде заплатата
Да запиша, че изгледах и тази драма. Не мога да кажа, че съм напълно разочарована, тъй като финала беше захаросан и ми допадна, но определено очаквах повече. В началото имаше добър потенциал, започна интересно, представи наболелите теми - идолизирането, какво е да си идол и като цяло проблемите в тази индустрия, но... нишката леко се загуби някъде. Както по-горе споменаха действието рязко започна да се забавя. Прекалено много се проточи търсенето на убиеца, а разкритието, кой всъщност е, не бе никак впечатляващо. Не усетих голяма химия между главните актьори, дори романса им ми се стори някак пресилен. Харесах героя на Джунг Дже Куанг, прокурора, но не очаквах точно това развитие свързано с него, дори странична сюжетна линия за бащата на Се На не беше това, на което се надявах. Отново виня сценаристите, според мен или трябваше да наблегнат на мистерията или на романса, а в опита си да ги съчетаят се получи това. Ако още не сте я гледали, няма да изпуснете много.
Днес ще имаме среща на клуба.
Каним ви на прожекцията на филма „Планински пощальони“ (1999) – история за дълга, приемствеността и връзката между баща и син, разказана сред спиращи дъха пейзажи в китайската провинция Хунан.
24 януари (събота)
16:30 ч.
Камерна зала на читалището в Княжево, ет. 2
Вход свободен
С български субтитри, подготвени от нас
Очаква ви тих, въздействащ и визуално красив филм, който остава дълго в съзнанието.
Ще се радваме да споделим тази кино среща с вас.