Моята история с първия татус    Още като бях на 15, страшно много исках татуировка — не просто някаква, а змия на дясната ръка.  Тази идея си имаше лично значение за мен и не можех да я изкарам от главата си. Почнах, разбира се, да мрънкам на мама , защото нямах 18, а толкова исках. Тя ми обясни, че когато стана на 16, мога да си направя татуировка, но само с нейно съгласие.   Чаках търпеливо цяла година… и когато най-накрая станах на дългоочакваните 16 , започнах да търся точния дизайн. Обмислях колко сантиметра да е, как точно да изглежда — направо като проект си го взех присърце. Докато се чудя и обмислям дойде декември.   Отидох при татуистката ми Галето – супер готина, внимателна и професионалистка! Тя ми обясни, че мама трябва да подпише декларация и двете да поговорят на четири очи, за да е всичко законно и ясно.   И така, на 19 декември 2024 г., сбъднах една от най-големите си мечти – направих си първия татус!  Честно казано, не усещах никаква болка. Бях напълно спокойна през целия процес, дори си мислех „Абе, това ли било?“ Истинското предизвикателство дойде след това — през първата седмица, докато кожата ми заздравяваше. Лющеше се, сърбеше ужасно и не можех да се почеша, което беше мъчение    Но когато всичко заздравя и видях резултата… просто си казах: „Да, това е моето нещо!Не съм сгрешила със избора си ! Змията си стои там – напомня ми за промяна, сила и ново начало, и всеки път, като я погледна, се усмихвам и ѝ се кефя.

От малка винаги съм се впечатлявала от татуировките – от начина, по който една рисунка върху кожата може да разкаже история, да носи спомен, или просто да покаже част от характера ти. Миналата година си направих първата татуировка и оттогава интересът ми към тази тема стана още по-голям.  И така, реших да направя малко „проучване“ и да споделя с вас как стоят нещата при нас – в България, и как са в Корея, защото там културата е съвсем различна.   ✨В България ✨ У нас татуировките вече са нещо напълно нормално. Виждаме ги навсякъде – по плажа, в училище (да, дори ученици имат малки татуировки), по улиците, при известни личности. Хората вече не ги възприемат като „белег на бунт“, а по-скоро като личен избор и начин за изразяване. Разбира се, все още има по-възрастни хора, които гледат малко скептично, но като цяло обществото ни става все по-отворено. Законът в България позволява татуиране, стига човек да е навършил 18 години (или с родителско съгласие, ако е под тази възраст). Студиата са задължени да спазват строги хигиенни норми – стерилизация, еднократни игли, дезинфекция и т.н. Много от българските татуисти са изключително талантливи и дори участват по международни фестивали. Най-често се търсят минималистични дизайни, цитати, флорални мотиви и геометрични фигури.   ✨В Южна Корея✨ Там вече нещата са доста по-различни. В Корея татуирането дълги години беше забранено за хора, които не са лицензирани медицински лица!  Да, правилно прочете — според корейския закон само лекари имат право да правят татуировки. Но реалността е съвсем друга – има стотици нелегални татуисти, които работят тайно или в частни студиа, защото въпреки забраната, изкуството на татуировките процъфтява. Интересното е, че в последните години все повече идоли, актьори и инфлуенсъри показват татуировките си открито, което малко по малко променя нагласата на обществото. В миналото в Корея татуировките са били свързвани с престъпни групи (якудза стил), затова по-възрастните хора често ги възприемат като нещо „неприлично“. Но младото поколение ги вижда по съвсем различен начин – като форма на изкуство и себеизразяване.   ✨Дизайни и символика ✨ Българите често избират татуировки, които носят лично значение – имена, дати, цитати или нещо духовно, животни...... В Корея пък има мода към изчистени, фини и минималистични дизайни – малки цветя, линии, символи, животни. Много често са цветни, но изключително нежни и прецизни. Докато при нас може да видиш големи, смели рисунки, при тях акцентът е в детайла.   ✨Прилики и разлики✨ И в двете страни татуировките се правят най-често като личен израз на нещо важно – чувства, преживяване или символика. Разликата е в отношението на обществото. В България – свободата е по-голяма. В Корея – традицията и културните норми все още оказват влияние. Но едно е сигурно – и тук, и там, татуировките вече не са просто „рисунка“, а начин да покажеш коя си и какво носиш вътре в себе си.   ---------------------------------------------------------------------------------------------------- Аз лично вярвам, че татуировките са форма на изкуство, която живее с теб. Няма значение дали си в София, или в Сеул – важното е, че това е нещо лично, красиво и със смисъл..

Сериалът е гледаем...с уговорки. Историята е интересна, вероятно оригинална (часовници и т.н.., въпреки че има къде-къде по-добри, засягащи същата или подобна тема за време/времена, алтернативни реалности и т.н.) До 11-12 епизод белите конци бяха малко, и нелепостите дразнеха, но не чак толкова, че да спра да го гледам. После имаше две абсолютно излишни серии, в които важното за фабулата на сериала се събира в десетина минути макс- всичко друго беше пълнеж. На практика, би могло да е 12-серийно всичкото това, но явно си имат формат за реклами телевизиите в Южна Корея. Последните серии бяха предсказуеми, банални, дразнещи.  Играта беше прилична. На главната се дразнех заради лигавеенето (тъпо режисьорско решение), а на пича- дървенеенето му. Мацката игра добре, когато ролята го налагаше, рева много и т.н. Харесвам я от "Sky Castle" още, а и в другите ѝ проекти май я помня. Пичът не го знам. Но- нямаше химия между тях. Поне не усетих. По принцип харесвам подобни тематики воглаве с премерена доза романтика, но този тук не ми повлия така- на практика го гледахме заради историята. Не съжалявам, че успях да го излгледам целия, но определено не е моя!

Аз си взех няколко билета също. А на фона на това, че вип билетите вече са уж изчерпани, съдя, че има и други с билети, но просто си мълчат. 

Сдобих се с VVIP и пакет селфи!  Някой друг купи ли си билет?

Днес аз и още 2 момичета се пробвахме да купим билети за Букурещ - уви, не успяхме. Беше presale и свършиха толкова бързо. Утре ще се пробваме за София и каквото стане! Пожелавам късмет на всички!  Много им се кефя на момчетата, лятото се зарибих по тях с песента 1&Only.  

Една нова, но нашумяла к-поп група идва в България. XLOV ще са в JOY Station на 6.02 и по данни от социалните мрежи билетите се пускат в продажба утре, 25.09.  Предполагам организаторите от българска страна скоро ще се включат с повече информация.    За тези, които не са запознати с групата - дебютното им видео от 07.01.2025 г.  'I’mma Be'

Ако някой проявява интерес към документалното кино - филмовият фестивал Sofia DocuMental ще се проведе в София от 25 септември до 5 октомври 2025 , като и тази година са включени филми свързания с Азия.  На 30.09 ще бъде прожекцията на филма "Миядзаки: духът на природата“, който ще ни разкаже за света на Хаяо Миядзаки – легендарният японски аниматор -  тъкмо тези дни има прожекции на негови филми  На 3.10 пък ще бъде прожекцията на "СЕВЕР ЮГ МЪЖ ЖЕНА" - историята на една дезертирала северно корейка, която създава брачна агенция за жени , избягали от Северна Корея и южнокорейски мъже.