Su-ki-da (2005)

[lazeto]

 

Su-ki-da (2005)

Страна: Япония

Също така известен като: 好きだ

Премиера: 25 февруари 2005 г.

Времетраене: 113 мин.

Жанр: Драма

Режисьор: Hiroshi Ishikawa

Субтитри: Английски

IMDB

       

Участват:

Hidetoshi Nishijima - Yosuke

Hiromi Nagasaku - Yu

Eita - Yosuke (young)

Aoi Miyazaki - Yu (young)

Sayuri Oyamada - Yu's older sister

Maho Nonami - Torami

Kase Ryo - criminal

Nao Omori - teacher

 

Резюме: Във филма се разказва за гимназиската Ю, влюбена в своя съученик Йоске. Той прекарва по-голяма част от времето си навън, свирейки на китарата си, а Ю седи наблизо и го слуша. Един ден обаче се случва ужасна трагедия и двамата не се виждат в продължение на много години...

 

 

СВАЛИ С АНГЛИЙСКИ СУБТИТРИ

СВАЛИ С РУСКИ СУБТИТРИ

ОНЛАЙН С РУСКИ СУБТИТРИ

Редактирано 22 Ноември, 2023 от bealonenomore
Добавени линкове към теми на актьори.

[ukio]

Пленителен филм! Дъблоко емоционален, почти без думи и без темпо, сякаш историята е застинала между съня и реалността. Много изчистени кадри, изтънчени нюанси, страхотни близки планове.

Красивата визия на тази лента струи от самия постер. Тя подсказва превъзходната кинематография - другата важна черта на продукцията, която й придава поетичен завършек.

Убедителността на изпълненията е впечатляваща. Изумих се от приликата между Аои и Хироми. Имаше моменти, в които направо ги отъждествявах, виждах ги като един човек. Ейта и Хидетоши също се оказват много подходящи за ролята на Йоске. Интересно е, че първата част на филма е показана през погледа на Ю, а втората - през този на Йоске. Така виждаме две различни гледни точки - ненатрапчиво, но контрастът се усеща.

П.П. Онази мелодия, която героят на Ейта свиреше и на мен ми се загнезди в съзнанието.

http://www.youtube.com/watch?v=OgvCDlSeidI

[Yamashita]

Да, съгласна съм с  ukio плавно и нежно актьорите ни плениха... със себе си

особено началото, когато стояха на поляната и сладката Аои слушаше Ейта да подрънква на китарата, направо ми пълнеха сърцето. Стоят един до друг без да се поглеждат дори, а всичко в тях говори, че са заедно и живеят един за друг.

И целувката на Аои беше.... не знам каква е точната дума за това изживяване, беше истинска, а не изиграна и въобще всичките им моменти с Ейта бяха на хора, които се обичат безпределно. Всичко това беше предадено без думи, а само с емоциите и вълнението на младите герои. Дишаш, чувстваш другия.

За пръв път във филм ми допадат и порасналите герои, визуално бяха толкова добре избрани, така че не се замислих нито за миг, че виждам порасналия Йоске. Беше все така вглъбен и малко тъжен, напълно в унисон с визията му на ученик.

И разбира се тихите промълвени думи, а можеше и да ги извикат....но всъщност не и така ми харесаха, и то много Su-ki-da....  

 

 

Нежна японска класика, препоръчвам на всички романтични души.