Много стилен, амбициозен и завладяващ сериал. Интригуващо навлизане в Омегавърс за китайските BL.
Висококачествена продукция, която определено поражда любопитство, доставя естетична наслада и носи някакво странно енигматично очарование с интересния си кастинг и концепция.
НО, има си и трески за дялкане този сериал. Някои сюжетни линии са доста хаотично заплетени, недоразвити, незавършени и дори объркващи. Знам, че това може да е "благодарение" на цензурата. И все пак финалът е направо слаб на фона на ударното начало. Музиката е хубава, но е все една и съща, една и съща, една и съща. Ефектите с феромоните според мен са много добри, но пък други ефекти въобще не бяха добри.
И все пак, признавам, че това е един от малкото сериали, които съм изгледала от първия до последния финален надпис без да превъртам началото и края.
Всяка събота вечер си го чаках да падне от RSS-a. И вече ми липсва.
Сиреч подготвят тамошното общество за касапница? А дано не.
Това е нещо, с което не мога да се съглася. Когато аз и ти бяхме деца, осемдесетте и първата половина на деветдесетте, беше буквално златното време за екшъните и трилърите. Гледали сме стотици, пак буквално. Видеотеките не смогваха да зареждат.
Ами доста добре ни идваше до акъл, че това са измишльотини и не е реално. Никой от нас не стана убиец, не и по тази причина. Всички престъпници, които познавам, станаха такива не заради филмите, които гледахме в кочкомпанията, а заради социално-икономическото положение, в което ни насадиха милите ни политици от ляво и дясно.
Сегашните деца не са по-тъпи от нас, по-умни са. Това, че се случват такива неща е показателно за пропадането ни, което което сами сторихме. Децата ни освен глупави, не са и слепи. „Баща ми е л***но, което се съгласява с това около него, ще го убия, не заслужава да живее. Ама още съм малък да убия него, ще убия другарчето.“ Едно дете е много по-чувствително към несправедливостта от възрастен. Затова революционерите стават такива в десетилетието след четиринадесетата годишнина.
Толкова отдавна не бях попадала на нещо с Ким Со Ън и Хьон У, че с удоволствие гледах сериала. Тя изглежда съвсем непроменена, докато младежът, който също ми е от старите любимци, тук ми изглежда доста големичък. Накрая не мога да кажа, че е нещо невиждано, но аз съм доволна.