Пуснах този филм с големи очаквания, защото идеята наистина звучи интересна, но още в началото не успя да ме грабне. Честно казано, ми се стори някак твърде детски направен и това малко ме отблъсна. Най-много ме издразни поведението на главната героиня – държанието ѝ беше доста странно и прекалено детинско за такава ситуация, което лично на мен не ми допадна изобщо. Просто не успях да се потопя в историята. Имам си едно „златно правило“, което почти никога не ме подвежда – давам шанс на всеки филм първите 15 минути. Ако до тогава не ме е грабнал с атмосфера, сюжет или герои, за мен няма смисъл да го насилвам до края. Тук беше точно такъв случай… не ме спечели в тези първи минути и реших да не го доглеждам.

Оня ден бях отново уморен, затова не се включих втори път, а вчера бях малко зает. Това мисля да ми е последното включване, ако не изникне нещо чак толкова важно.   Понапреднах доста с webtoon-a за фурор на децата ми, които не могат да повярват, че за малко съм зарязал корейските сериали.   Подозирах, не бях сигурен дали във филма не са ползвали части по-напред. Подозирах го заради разни обстоятелства във филма, които не звучаха и не изглеждаха като за туко що започващо нещо.   И наистина се оказа така. Например чудовището бива победено чак в петдесети епизод (и то по-различно), хората-демони седемдесет и първи, а политика чак в сто и единадесети. Като има все още неща, които не съм срещал.   Имам още две неща за казване. Първото е за разказа в картинки.     Човек се учи, докато е жив. Този комикс е доста нагледен за европейзацията на половината от Корея. За американизацията, знаем, видна е от километрите, дето ни делят.     Нагоре вече вметнах библейски мотиви, такива има още доста. Християнството си е чисто европейски феномен, макар стигнал дори до техните земи. Но не е само това. От европейската култура са извадени още две свръхпопулярни мисъл-форми. Едната е на така наречената „гръцка“ митология, другата е на скандинавската. Те също са широко застъпени. И не се дължи отново на американизацията, тяхната масова култура и най-вече Hollywood.   Може би точно така са достигнали до тях, но те не са останали на това равнище. Задълбочили са се. Което пряко значи, че там изпитват най-малкото любопитсво към европейската цивилизация. Но според мен е много повече. Според мен едва ли не се прекланят пред това. Струва ми се много очевидно от този комикс.   Често в сериалите им може да се види намигване с добро към нашия континет. Често гледат с уважение. Последното е видно и в китайски сериали. Но за първи път поне аз се натъквам на очевидна европейзация. Защо доброволно решават да ни следват, не ми е съвсем ясно. Това, че сме „открили“ Америка, която е открила тях не е точно достатъчно.   Разбира се, ние няма да ги анихилираме, далеч съм от подобна мисъл, но все пак е интересен феномен.     Разбира се не е за пренебрегване, че може да сме стигнали до тях по-скоро през японските отаку и най-вероятно е така, но можеше да си остане до там.   ~~~~   Третото нещо, което имам да споделя е за самия филм. Поне на мен не ми беше ясно още едно нещо през цялото време и все забравям да кажа за него, откакто започнах комикса, а то според мен е най-важно.   Откъде на къде Минчо беше толкова силен, като е едва началото (условно първите три рунда от деветдесет и девет)? Защо се държеше така, сякаш и той е чел комикса? И защо беше толкова страшно да не умре?   В комикса се вижда, че има други чели комикса, че и далеч по-големи изненади (не една!) по отношение на предварителната информация. Минчо не е от тях.   Някой нагоре писа, че сме гледали игра, на което дадеох единствената си крива усмивка, а по принцип отбягвам да давам негстивни реакции.     В живота Минчо е бил играч на видео-игри и понеже наистина филма прилича на игра, много лесно се е вписал. Но забравиха да ни го кажат.   Но има и второ, което ни показаха, но не обясниха докрай. Минчо е единствения, който може да се „преражда“ и да „играе“ отново и отново. По някое време открива способ да си запазва уменията между преражданията и да не започва съвсем от нулата. Към ситуацията във филма, той се е преродил за трети път и туко що е открил този начин, пренесъл е способностите си от второто. Понеже може да умира безброй пъти, може да вдига способностите си много по-бързо от всички останали.     Поради тази причина вече знае част от сценария на постапокалистичния свят и познава част от замесените герои, тези с изпъкващи способности. Във филма не става ясно защо се познава с войника и този, който читателя уби още преди да са се срещнали. Поне аз останах с впечатление, че тримата са служили в едно и също, елитно поделение на барети. Няма такова нещо. Войника е обикновен младши офицер, другия ще го видим пак за малко след стотната серия, а третия казахме, че е непораснало бебе, което си играе с дрънкалки.   Тук мисля да напиша нещо, което е част от комикса, макар във филма да се вижда за малко, пак не е обяснено и може да бъде счетено за издаване на сюжет. Затова ще го скрия.     Защо читателя го беше страх Минчо да не умре?   Защото като се съживи всичко започва отначало, а той изобщо не е сигурен, че ще оцелее при следващото начало. И е прав. Минчо туко що е умрял три пъти (според комикса е умирал над четиридесет пъти, но това число може да се смени нагоре), а за читателя това е едва първия път, в който той оцелява след първоначалното изпитание, въпреки, че и трите пъти е знаел, какво е то предварително. Ако беше оцелял и предните два пъти, Минчо вече щеше да го познава, а той ясно казва, че от неговия вагон трябва да оцелеят само офицера и психопата, както е по сценарии.   Освен това целта на читателя е да спаси, колкото се може повече хора, докато оригинално оцелява единствено Минчо. Как сам човек без нито една жена ще възстановява разрушен свят, не е много ясно.     В комикса и филма това желание на читателя е изразено по различен начин, но е еднакво и в двете, още от началото.   ~~~~   И последно, което е извън сюжета на филма, но аз все пак имам чуденка. Как под ягодите читателя измисля толкова гениални планове, дори с оглед на това, че познава отлично произведението (има си и пищов). Има някой друг скрит коз в ръкава, но не много. Ограничени са. Единия, който споменах в извънтемие, на практика уж не го ползва, въпреки, че се възползва от него. Без да е гении от ранга на Айнщайн няма как всеки път да сътворява такива планове.     Нещо, което не стана съвсем ясно от филма, но героинята от гаджето под наем е хлътнала по него отдавна, но той е балък и не го е забелязвал. Как красива и умна жена си е паднала по него е причината да гледаме сериали, невъзможно е. А и броя на влюбените в него само расте. Включва дори малко момиченце с извънредно любопитна история, която ще оставя за тези, изкушени от комикса.  

Сериалът  много ми хареса – за 8 епизода историята е разказана стегнато и много добре. Гледа се доста бързо и държи интереса, стига да имаш време да седнеш и да го изгледаш (аз нямах такова/по 1 епизод на ден....). Хареса ми напрежението и самата идея с договора за убийство. Имам чувството, че има потенциал за втори сезон. Давам му 9/10     Аз също си го мислех във началото