Я каква находка е за мен този сериал. Изгледах 8 серии, а не можах да му намеря кусури. Като стил ми напомня корейските костюмни сериали, които по принцип много харесвам и в този смисъл сериалът е точно като за мен.  Нежна, красива приказка, много приятна и лека за гледане, поне до момента. Бонус за мен е, че главната актриса е актриса, която ме докосна с излъчването си в друг сериал, в който обаче не беше главна и имаше много малко екранно време.  Харесвам главните актьори и персонажите им - заедно и поотделно. Смятам, че имат много нежна химия и е истинско удоволствие да ги виждам един до друг в общите им сцени. Харесвам и второстепенните около тях с изключение на една дразнеща "кифличка" и плъхчето влюбено в главната, ама няма как да няма такива персонажи в такава история. И те двамата, и злодеите добре са представени от акторите, но актьорът в ролята на Плъхчо сякаш придава на героя си тежест, изпъква като образ и не може да остане незабелязан. Човешкото превъплъщение на зеления змей е много сладък персонаж, изигран сладко, от много сладка актриса. Тя и двамата главни ми създават усещане за доброта, свежест, нежност, светлина Сериалът е с доста по-малко серии в сравнение с другите китайски приказки, които гледах. На моменти се усеща малко мудно действието, но за кратко и засега не е дразнещо.  

Изненадах се, че филмът е римейк на Us and Them. Не открих пресечни точки между двата, което ме зарадва. Липсваше тягостното усещане от китайския филм. Същевременно пресъздаде предизвикателствата на героите по начин, вдъхващ надежда, че има изход, и това ще мине, пътят ще се прояви.  Напомни ми за старите корейски филми, тъй като действието се развиваше през 2008г. - 2009г. Кинематографията беше издържана, особено поради дълбочината с черно-белите кадри.  Метафората за дома намери специално място тук. Тя намери в него сигурност и безопасност. Той й беше пристан и дом. Показа й как може да изгради тези качества в себе си. Благодарение на това имаше смелостта да следва пътя си, докато той малко се загуби по неговия. Така се разделиха - когато станаха различни. Срещата им след години върна загубените цветове в световете им и отговори на всички "ако", които се бяха появили, дори когато бяха заедно.  Оригиналното заглавие на корейски се превежда "Ами ако ние". И с това ще запомня този филм.  Единственото слабо нещо беше Ку Гьо Хуан. Не мисля, че беше подходящ за ролята на Ън Хо. Безспорно се представи добре, но нещо липсваше. 

Ooooooo, корейците пак ли ще си избиват комплексите за малоценност?