Чак сега виждам това питане, а вчера писах в темата на филма No Other Choice – та поне при нас има тема, а в първия пост има линк за теглене с английски субтитри, ако върши работа  

Уникален сериал и край. Никога няма да го забравя.

Гледах всички серии и все още съм под въздействието на историята и героите и не мога да не споделя мнението си. Baek Ah Jin не е мистериозна, не е „фаталната жена“. Тя е човек, който през целия сериал действа с последователност. Ah Jin никога не се поддава на емоции, които не ѝ носят полза и никога не се опитва да се хареса на някого. Другите герои ѝ проектират собствените си очаквания, но тя самата никога не променя курса си. Тя живее така, че нищо външно да не може да я разклати. Именно заради тази пълна вътрешна автономност двамата мъже изгарят около нея по коренно различни начини. Yun Jun Seo е герой, когото много хора разбират погрешно. Отвън изглежда стабилен, морален, логичен, но всъщност е човек, който се разкъсва между вината, дълга и силната си нужда да бъде „някой, който спасява“. Той вярва, че той може да бъде човекът, който да върне Ah Jin в „правия път“. Проблемът му е, че се опитва да поправи някой, който не търси изцеление. Но неговата надежда е толкова упорита, че дълго време му пречи да види как Ah Jin приема света и живота. Тя смята, че не дължи обяснение, не дължи прошка и няма нужда да се променя. Jun Seo е силен, но смазан от собствените си високи стандарти към себе си. Проваля се не защото е слаб, а защото се опитва да бъде морален в свят, в който моралът е рядко срещано явление. Kim Jae Oh е друга крайност. Той реагира през емоция. Всичко при него е интензивно — привързване, страх, импулс, нужда. Това, което го прави толкова интересен, е че той вижда в Ah Jin човек, който го измъква от собствената му нищожност. Неговият страх от незначителност е огромен. Ah Jin е първият човек в живота му, който му дава роля, смисъл. Неговото привързване е пагубна точно защото в нея вижда доказателство, че той самият може да има стойност. Не любов, а самоидентификация. И това е причината двамата с Jun Seo да заемат противоположни позиции по отношение на Аh Jin: единият вижда бъдеще, другият вижда спасение, но тя вижда нещата по съвсем различен начин. Тя не е романтизирана героиня. Нейната сила е не в това, че е безчувствена, а в това, че отказва да живее, ограничавайки се в нечии рамки, покривайки нечии очаквания. Тя не търси оправдание за действията си, не поставя себе си в рамката „добра“ или „зла“, не играе играта на морал, която се опитват да ѝ наложат. Jun Seo и Jae Oh са огледало на собствените си недостатъци, не на нейните. Jun Seo вижда в Ah Jin човек, който трябва да бъде спасен, за да докаже собствената му доброта. Jae Oh вижда в Ah Jin човек, който трябва да го приеме, за да докаже собственото му значение. Ah Jin не вижда нито едното, нито другото. Тримата се разминават в очакванията си. Сериал е психологическа игра между нужда, проекция и отказ от зависимост. Ah Jin не ги манипулира чрез обещания. Тя просто никога не дава такива. Двамата мъже сами се заплитат около нея, защото тя не играе по техните вътрешни сценарии. Финалът на Dear X е най-честната точка на историята, защото разкрива точно онова, което сериалът намеква през цялото време. Много дълъг пост, но сериалът дава доста храна за размисъл. Смятам, че си заслужава гледането.