bg_easternspirit Sopyonje (1993)

[thedemon1238]

Sopyonje / Seopyeonje / Сопьондже

Жанр: Музикален, Драма
Година: 1993
Страна: Южна Корея
Времетраене: 112 минути
Режисьор: Im Kwon Taek

IMDB

В ролите:

Oh Jung Hae

Kim Myung Gon

Kim Kyu Chul

Резюме:
Сюжетът се върти около семейство на традиционни корейски пансори певци - баща, дъщеря и син. Макар те да нямат кръвна връзка, бащата се опитва да им предаде уменията си и да ги направи най-добрите пансори изпълнители. Сценарият е по новелата на писателя Lee Chung Joon и разказва за това как семейството се опитва да преживее в модерния свят, където тези песни вече не са на мода. Първоначално не се е очаквало филмът да привлече сериозен интерес и е пуснат само на един екран в Сеул. Въпреки всичко, с течение на времето филмът чупи рекорд и е първият корейски филм, който е гледан от над 1 милион зрители и то само в Сеул! Освен това Sopyonje увеличава интереса към пансорито сред младото поколение и получава позитивни отзиви от критиката по цял свят. Награждаван е с най-различни награди, показван е на филмовия фестивал в Кан, печели шест Grand Bell Awards и има още много признания...

Коментар:
Този филм ми го препоръчаха и реших да го споделя с вас. Определено не е за всеки, но според мен е нещо впечатляващо. В песните, които ги пее момичето от филма, има толкова силни чувства... Направо все едно ще умре, докато ги пее. Както ще видите от филма, за да се изпълни перфектно една такава песен, не е достатъчно само да си добър певец. Трябва да изпитваш много силни чувства на тъга, гняв и т.н., за да ги пренесеш в песента и да се получи перфектно. Изобщо този филм го определям само с една дума: "емоция".

 

Свали с английски субтитри 

[speedy86]

Браво, душо, че си го пуснал.

Това е първият ми корейски филм и замалко да ме откаже да гледам повече, че на първо гледане не ми хареса хич. Обаче по-нататък почнах да разбирам и...

[mo chuishle]

Преди два дни отново гледах "Сопхьондже" и се опитах да разбера за пореден път на какво се крепи магията в този филм. Навярно на вярата в човешкия дух, който приема формата на провокативен рецитал с гърлено пеене и акомпанимент на барабан. Диалогът, ритъмът, вдъхновението, чувството, несподеленото, освобождението на прикрития вопъл. "Сопхьондже" е разказ за търсенето на катарзис чрез изкуството-изкуството, което съществува независимо от самите нас и продължава да живее самостоятелно, след като веднъж е създадено от човека. На пръв поглед противоречиво, дразнещото слуха с характерните за него протяжни викове, корейско музикално-драматично изкуство, наречено "пхансори", е сложен начин за изтръгване на натрупаното житейско разочарование. Представете си утаеното във вас неудовлетворение като застинал вулкан. След това си представете, че се гмуркате дълбоко в недрата му точно, когато е започнал да действа отново. Потапяте се в гъргорещата жега, парите се, мятате цялото си тяло, за да избягате и да намерите покой за кожата и сърцето си. Борите се с тежката лепкава адова гъста течност, крещите. Викът е пхансори. Колкото повече се борите и викате, толкова повече причината за борбата губи значение и остава само стремежът към спасение-вашето единствено оръжие са тялото и гласът. Когато изкрещите целия си глас и полудеете от болка, усещате, че тялото и душата ви се отпускат. Не че, ако наистина попаднете във вулкана няма да пукнете. Ще пукнете, но това не е нашият случай. Трябва да продължите за живеете, за да натрупате ново чувство на самота и душевно неразбиране, които да прочистите със звук. Заслужава си да опитате-това е изживяване за цял живот. Извисяването над болката-харесва ми. За пханосори са характерни неравномерните тонове-звукът е ту долу, ту горе-движи се като асансьор в забързан ден. Във филма се казваше-"В пеенето трябва да има повече възмущение и гняв, а аз не го усещам в гласа ти. За да изпълняваш пхансори в стила на западната школа-СОПХЬОНДЖЕ, трябва да се научиш да изразяваш гнева си чрез песента. Когато обаче превъзмогнеш негодуванието си, вече няма школи. Това е съвършенство. " Цитатът не е точен, малко има и моя интерпретация. Надявам се обаче идеята да ви е заинтригувала. Аз се вълнувам от този филм вече 6 години и не се отказвам от идеята му-прегръщане на болката, скачането от нея като от трамплин, излитането-този така желан полет, наречен спокойствие на духа. До който се стига с много драма и бой.

[zlaty_pet]

Този филм трябва да се гледа само при подходящата настройка. Аз я имах и ми хареса.

Последната песен, която изпълниха двамата в края, беше уникална!

Много благодаря за прекрасния превод!

[coffecat]

Нещо не може да ме грабне, може би някой път ще го догледам.

Мерси за суба