bg_easternspirit My Dear Enemy (2008)

[zlaty_pet]

 

Моят скъп враг

Meotjin haru / 멋진하루

 

Страна: Южна Корея

Времетраене: 123 мин.

Жанр: мелодрама, романтика

Година: 2008

Режисьор: И Юн Ги

Сценарист: Пак Ън Йонг

В ролите: Чон До Йон, Ха Джонг У и др.

 

2009 (45th) PaekSang Arts Awards – награда за най-добър режисьор (И Юн Ги)

 

Резюме: Ким Хи Су е самотна, безработна и нещастна. В един прекрасен ден тя тръгва да търси бившия си приятел Чо Бьонг Ун,

който година по-рано е заел от нея голяма сума пари. Бьонг Ун също е безработен и без пукната пара в джоба,

но обещава да върне парите още същия ден и моли за заем свои познати.

Така двамата бивши започват едно пътуване, за да съберат парите и спомените си…

 

 

Буквалният превод на заглавието е „Един прекрасен ден” („One Fine Day” или „Beautiful Day”),

но създателите на филма са сметнали, че звучи твърде обикновено на английски и са избрали „Моят скъп враг”.

 

Български субтитри:

 

Филмът с български субтитри: 

Онлайн с български субтитри 

Филмът с руски субтитри:

Филмът с английски субтитри: 

 

OST: 

[desjer]

Филмът е... нестандартен. Постоянно очакваш нещо да се случи. И докато търпеливо си гледаш,

се появяват финалните надписи и си казваш: "Ама, чакай, къде ми е завършекът на история? Искам да се радвам или да лея сълзи, типично по корейски. А сега какво?

 

 

 

 

Затова не мога да реша харесвам ли филма, или не, а го изгледах за 3 дни два пъти. И, честно казано, бих го гледала отново.

 

Силно ме впечатли как камерата се отнася на моменти, сякаш забравя къде се снима филмът.

Но най-много ми хареса персонажът на Ха Джонг У - как хем е щастлив по негов си начин, хем се опитва да угоди на всички.

[kando]

Докато за "Come Rain, Come Shine" се присещах дълго време след като го бях гледал (дори ми стои на компа) то още с

последните надписи установих, че в мен няма никаква реакция от този филм - дори се притесних, че вече имам

големи проблеми с памета, защото или съм изпуснал нещо, или просто няма какво да се запомни.

 

Това е опит за нестандартен филм - режисьора определено има експериментаторски дух, пробва да поглежда

извън обичайните рамки, да застане в страни, но няма нужда да прожектира всичко което му щукне.

Тука имаме уж безпристрастно разглеждане, а същевременно виждам една фантазия - реално липсва наблюдението,

това е някакво бленуване, позиционирана представа за добър човек, химери някакви, а не действителност.

 

Сцената с момичето, което си лакираше ноктите беше наистина сполучлив етюд - даже в нея става ясно, какво куца във филма,

но всичко останало стоеше твърде измислено, неистинско, не на място, издокарано сякаш насила, дори бих казал вдетинено.

"Come Rain, Come Shine" е безспорен шедьовър - силен и стегнат разказ, просто имах някакви си мои забележки и

бих вкарал леки поправки, бих добавил леки щрихи към него, но само толкова и за това се изказах за него така

лаконично .... защото макар и да имаше неща, които не ми се понравиха, филма наистина ми хареса.

А в "My Dear Enemy" има съвсем малко неща, които ми направиха впечатление, а целия филм е монотонен и безразличен.

 

п.п. все пак е интересно да се види - режисьора има различен похват и собствен почерк.

[ivana93]

Доста слаб филм! Изтеглих го най-вече заради заглавието, а и разбира се заради Ха Джонг У.

Действието се развиваше твърде монотонно, нямаше никаква кулминация, а историята сама по себе си беше доста глупавичка и наивна

[d3Mn]

Аз пък имам друго мнение. Филма за мен е "умно" направен. Да, сюжета, написан с 2-3 реда звучи като нещо скучно, разтеглено в 2 часа. Аз също очаквах нещо подобно, но реалността се оказа друга.

 

 

Може би всеки, който го е гледал го е разбрал по свой си начин. Границата между това такъв тип филм да е изключителнен провал и да е много гледаем е доста тънка. Беше даден пример с "Come Rain Come Shine", който филм е наистина уникален. Но уникалността не идва от историята или сюжета, а от актьорите и малките неща, от детайлите и от сцени траещи не повече от 5-10 секунди. Такива филми са и "April Story" и може би "3-Iron". Та кой нормален би искал да гледа филм в който главните актьори не продумват нито дума до самия край? И как тези филми стават гледаеми? Добър режисьор с нестандартен поглед, разчупена работа с камерата, много добри главни актьори и малките неща!

 

В "My Dear Enemy" имаме всичко това! Нима Чон До Йон и Ха Джонг У не паснаха идеално на филма? Много истинска игра във всеки един момент от филма. Двата часа бяха представени като един техен ден заедно и те караше малко или много да се чудиш какво е било преди този ден. Какви са били, докато са били заедно. Какви ще са след този ден.

 

Бяха проследени, макар и за 5 минути, историите и на много други хора и успяха да ме накрат да се замисля каква е "тяхната история". Какъв е бил живота на компаньонката? Защо онова момиче гледа сама детето си? Защо мъжът й я оставил? През какви трудности е минала и как ще се справи занапред?

 

Края беше най-добрия от възможните. Ако бяха се събрали, щеше да се разводни леко. А и все пак това е азиатско кино и "стандартните" финали са рядост. Та нали заради това ги гледаме.

 

 

Давам му висока оценка и го препоръчвам горещо! Но не гарантирам, че ще се хареса на масовата публика.

[yagami23]

Малко бавен,но добър филм

[Iva Di]

Изобщо не бях подготвена за такъв филм. Нито кулминация, нито развръзка. А като гледах от самото начало изтерзаната физиономия на главната героиня, си мислех, че някаква голяма драма я е споходила и чаках да видя каква. Поне филмът създава очакване, че накрая мълчанието ще бъде нарушено и ще избухне едва ли не бомба между двамата. Ще се окаже, че тя не е права в мнението си за него, а той не е такъв мошеник. Сюжетът неотклонно настояваше, че ще има обрат, но такъв не се случи. Да не говорим колко ме дразнеха безсмислено дългите сцени - като започнем с първата на хиподрума.

Най-малко съм очаквала да няма завършена композиционна структура. Не си падам по чак толкова нестандартни неща. Най-силни бяха историите на заемодателите и явно те са в основата на идеята (каквато и да е тя), но сам по себе си подобен преглед не е достатъчен, за да се изгради една история.  

Литературата се гради по следната схема: нарушена хармония - възстановена хармония. Тук второто напълно отсъстваше.

[alinamalina73]

Добавен нов линк.