Jump to content

Recommended Posts

spacer.png

 

 

my-kingdom-movie-poster-2011-1020704088.


My Kingdom (2011)
Страна: Китай
Също така известен като: Da wu sheng
Българско заглавие: Моето царство
Година на излъчване: 09 Септември 2011
Времетраене: 108 мин.
Жанр: Екшън, Драма, Романтичен
Режисьор: Gao Xiao-Song
Субтитри: Английски, Български
IMDB

Участват:
Wu Chun - Guan Yi Long
Han Geng - Meng Er Kui
Barbie Hsu - Xi Mu Lang
Liu Qian - General Lu
Yuen Biao - Master Yu Shengying
Yu Rong Guang - Master Yue

Резюме:
През 19-ти век наместникът на престола на династията Qing издава заповед да се екзекутират всички членове на клана Meng. Преди да бъде обезглавен главата на рода се заклева, че за този акт ще бъде отмъстено. Докато чака смъртта си 5-годишният Erkui започва да изпълнява прочувствена ария. Силата и чистотата на гласа му достига до ушите на известния оперен майстор Yu и неговия ученик Guan Yi long. Впечатлен от способностите на малкия, учителят решава да спаси момчето и да го отгледа заедно със своя ученик.


Торент
Сваляне част 1, Сваляне част 2

Тук и Тук с :subs:

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Току-що го изгледах - с английски субтитри, не ми се чакаше за БГ :)

 

Какво да кажа - ами първо бих искал да направя разграничаване между action director & action choreographer. На обложката гордо стои името на Само Хун като първия, но той не е правил самите бойни сцени, дело са на Chin Kar Lok (брат на Chin Siu Ho), който се е справил сравнително добре.

 

Само Хун като режисьор на бойните сцени е имал думата в това как да бъдат заснети, а не как да бъдат изпълнени.

 

Така преминавам към самия филм, драма, Шанхай през 20-те години, малко тупаници и нещо като сърцераздирателен прочит на някоя от Шекспировите пиеси с азиатци.

 

Ами като претоплена манджа ми беше, прекалено туистове и сюжетни нишки се опитаха да вкарат във филма и за капак неубедителната любовна история - така и не можах да симпатизирам на никой от героите, може би само на Yuen Biao, Yu Rong Guang & Han Geng (относително).

 

Жалко, че се опитаха да правят пак драма с бойни изкуства (по примера на Wu Xia), но с по-модерен сетинг, по дяволите дайте ми качествени бойни сцени и не загрозявайте пейзажа с тъпотии както при Legend of Chen Zhen! Обаче, не сега е модерно да се снимат такива неща и давай всички се юрваме към подобни постановки.

 

В крайна сметка се обърках от многото отмъщения - кой за кого и на кого да отмъщава, баси драматизма се получи ама с обратен знак. Бойните сцени бяха добре направени, но нищо над средното ниво - това сме го виждали и преди по много пъти, излъсканите лица на главните герои ми контрастираха с техните бойни умения, но май е по-добре да си останат на модния подиум или на певческата арена (доколкото разбрах за техните истински поприща).

 

Чудно ми е как всеки новопроходил манекен или певец си умира да се покаже и като добър актьор, владеещ бойни изкуства - аман от такива вече - да правят това което умеят най-добре, а да не разводняват таланта си като се блъскат във всяко едно възможно арт-звено изпречило им се на пътя - губи се ценна енергия и Дао-то им започва да отслабва и съкращава :)

 

Ами знам, че сипах с големия черпак, но от толкова изгледани филми от жанра съм станал май прекалено рафиниран и претенциозен - дано не се задълбочава :)

 

И все пак предпочитам да бъда откровен за слабите качества на филма, вместо да звуча като екзалтиран фен от Замунда или Арена :)

 

За мен филма е под средното ниво, затова и оценката е някъде там:

 

4.2/10 (искаше ми се има повече сцени с Yuen Biao)

 

Xie Xie Ni

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Да ти кажа честно, при условие, че вече над 3 десетилетия от Хонконг бълват филми с бойни изкуства на конвейер (баси, мислех си, че думата се пише конвейр, ама ядец :lol: ) - е, как да попаднеш на нещо ново и същевременно добре направено? То при останалите жанрове такива филми са 1 на 1000. Това е положението, гони се бърза печалба, актьорите, които сега изгряват са далеч от нивото на ветераните в бранша - Само Хун, Джеки Чан, Дони Йен и т.н. Сценариите слаби, режисурата посредствена - това е вече толкова често срещано явление, че дори започнах да свиквам. lol: :( :

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

@mike: Не знам, съгласен съм с това което казваш, но има и нови лица които не са чак толкова зле на екрана - Wu JIng, Jiang LuXia, Dennis To, Nicolas tse, Shawn Yue, Andy Oh, Jaycee Chan - но болшинството наистина ме кара да си повръщам от яд и от тъпотия, когато се пръкнат на екрана.

 

Липсва ми онова олд скул Хонконг усещане което го имаше във филмите до 1994, после понятията остро се разминават с моите лични виждания за качествен филм с бойни изкуства.

 

Скоро гледах наа HD Drunken Master '78 - еми няма такъв филм, с удоволствие си го изгледах и после си припомних NInja in the Dragon's den, Dirty Tiger, Crazy Frog, Odd Couple, Iron Monkey, Winners and Sinners, Armour of God, Knockabout, Dreadnaught, Spooky Encounters, Magnificent Butcher, Mr. Vampire, God of Gamblers и още много други, които дефинираха жанра през годините.

 

Сега виждам само разни манекени и певци да дефилират на големия екран - правят се слаб филм след слаб филм, идиотски сценарии, кретенски бойни сцени, жалки герои, сега като гледам бъдещето дори сред големите не намирам нещо наистина изключително - Джеки направи 1911, Джет Ли - някаква фентъзи приказка, другите не съм ги следил, но ще видим какво ще има при тях.

 

Хубава дискусия отворихме - дано има повече коментирали :)

 

Поздрави

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Iron Monkey е правен 1993, но слага в малкия си джоб 90% от бойните филми излезли дори и след 2010 . Невероятни бойни сцени. Имаше един с Джет Ли и Мишел Йеон, пак от 90-те, който също много ме кефеше. А също и The Legend of the drunken master. Стари, ама класа над филмите от последните години.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

@Fastuka: Legend of the drunken master = Drunken Master 2 (Jui Kuen) 1994 - един от последните олд скул филми на Бат' Джеки - постара се да направи достоен завършек на тези филми в кариерата си.

 

А онзи с Мишел Йо и Джет Ли е The Tai Chi Master 1992 - режисьор Yuen Woo PIng (същия като на Желязната Маймуна) и въпреки, че на моменти имаше малко китайска авиация, е добър пример за качествен филм :)

 

Iron Monkey си го купих неотдавна и с удоволствие си го изгледах - наистина вече рядко виждам такива образци и все се надявам да изскочи нещо такова от храстите на жанра, но уви все на големи брадви и греди попадам.

 

Не знам дали е заради влиянието на китайските цензори или пропаганда скрита, но дори и Дони Йен извади тъпотии от сорта The Lost Bladesman, където си вееше байряка като Генерал Гуан Ю или пък Чоу Юн Фат в ролята на великия Конфуций (Кун Фудзъ). Сега очаквам филм за Лао Дзъ, Сун Дзъ, Джугъ Лян, Лиу Бей и всички онези знайни герои от летописите на Китай - това добре, но повече искам да видя нещо като Five Superfighters, Odd Couple, Eastern Condors, MIllionaire's Express, The Iceman Cometh, Young Master, Dance of the drunk Mantis, 36 chamber of Shaolin, където не ми се натрапват някакви послания през две секунди, а прости диалози от сорта на: "Ти уби учителя/жена/приятеля ми - сега ще отмъстя!" и се почват :)

 

Но уви, няма ги вече тези "елементарни" сцени - натруфени, гримирани и зализани герои се мятат на екрана, без нищо съществено да остане в съзнанието ми след това - просто пепел разпиляна от вятъра...

 

Знам, че филмите за бойни изкуства не трябва да бъдат и като някакъв гигантски клип с бойни сцени, и малко сюжет трябва да има, но все пак аз лично бих искал да има повече качество в тупалките, отколкото поетична романтика в диалозите и уж сложни герои и характери, които са толкова клиширани и безцелни, че няма накъде повече.

 

Да, всеки творец е решил своя начин за филма и гледа да е в крак с тенденциите, но нека да се помисли и за нас феновете а?

 

Последния малък филм с огромно сърце беше "Gallants" - имаше такова очарование в него, което малко от филмите напоследък съдържат в себе си - дори и тези на големите имена в жанра, което пък ме натъжава, гледайки как уморено примигват от екрана и мързеливо подхождат към новите си екранни превъплъщения :)

 

Ами това е засега от мен - май не съм много по темата на филма и се получи баси стената от букви, но ми тежеше и сега ми поолекна малко :)

 

Поздрави

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И аз го изгледах.... ама трудно, на два пъти :( Принципно такива летящи, хвърчащи не са моя тип но ... не е тайна, че го почнах заради У Чун, обаче го завърших заради Барби и генерала. Мацката беше много яка, а принципно не съм и фен, тоз път ушите й не ми се набиха... много, а генерала като че ли най добре се справи с ролята си. Идеята за отмъщението ми допадна и пак опираме до това, че тръгнеш ли да отмъщаваш трябва да си подготвен да нараниш себе си и близките си. Бойните сцени ми харесаха, но какво разбирам аз, все пак не съм специалист като изказалия се по-горе Wong Fei Hung ... последния да затвори вратата :) У Чун си ми беше точно като избягал от ревю на Levi's с таз карирани ризки а и се фръцкаше подобаващо. Нещо не можах да му усетя актьорските способности... да ме прощават фенките :( Та... не съжалявам, че гледах филма.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Тук за пръв път нарекоха летящия балет с истинското му име - театър. Въобще аз си имам много сериозен проблем с „летящите холандци“ и не става въпрос преди/ след. Балета си е балет, дали ще лети или не, все не е бой.  Обаче като става дума за китайци си се настройвам психически и се абстрахирам от впечатляващата хореография, извън танцуващите моменти филмите все си имат някакъв сюжет, но и той е в повечето случай като „псевдо бойните сцени“. Знам , че има твърде много хора готови да ме опровергаят и такива, който вече са включили балканските благословии, но независимо от кой години са, направено ли е в Китай - Хонг Конг от към бой си е все едно и също - танцувален театър.....

Както казах, боя се научих да го пренебрегвам, от към сюжет филма беше ужасно слаб, драматичния възел уж трябваше да носи сила, но някъде по пътя са я изтървали и аз много трудно го изгледах. А пък нищо , че храните толкова много Wu Chun, на мен добре си ми седи в подобни филми ( без да искам налитам на момчето). Седи ми добре, защото като физика ми е достоверен - не е някоя хилава запетайка, будеща съмнения за анорексия, която с поглед чупи тухли, глави, врати...... а, бе как дойде от сценария. А след този филм спокойно мога да заявя за чибурашка ( Барбито), че там където съм харесала играта й е по-скоро инцидент.

П.П. Чибурашката си я откраднах от еди съфоромец, ама толкова ми хареса, че и аз така ще й викам

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

@keva: Има прекалено много филми, където няма танцуване за бойни сцени - но да взема да ги изброявам, ще ме заболят пръстите от писане, а съм вече на възраст все пак и трябва да се щадя. А може би не си гледала достатъчно филми от тази категория, за да направиш по-точна преценка.

 

Когато аз искам да гледам филм с бойни изкуства, най-голямо внимание обръщам на бойните сцени, знам че така или иначе сюжета идва на второ място.

 

Не ми трябват излъскани геройчета без грам подготовка по поне едно бойно изкуство и това ме дразни.

 

Докато ветераните в жанра все още успяват да доставят в този раздел (с малки изключения), останалите просто се правят на такива, въпреки зализаният си вид не могат да ме впечатлят ама на йота, колкото и да се напъват на екрана.

 

Проблемът в днешните филми за бойни изкуства е, че се опитват да се харесат на всички, а не както преди години - правеха се изключително качествени филми за фенове, от хора които разбират бойните изкуства и имат солиден опит зад гърба си - покойният Лау Кар Люн е само един от примерите. И аз ненавиждам "китайската авиация" - точно затова не бях особено развълнуван от Тигър и Дракон, свикнал съм на по-първични изпълнения, без излишна поезия и сладникави пози.

 

Разбира се, правилото за по-качествен бой и не толкова качествен сюжет понякога се превръща в нож с две остриета - пример за такъв е последния на Tony Jaa "Tom Yum Goong 2" - екшън на тон, но без адекватна история се превърна в нещо като гигантски клип на сцени с различни бойци... След известно време ми изтъпя...

 

Но това са рисковете на фенската любов към даден жанр - понякога попадаш на абсолютни дървета, които на трейлър ниво изглеждат връхта, а в действителност притежават потенциала на мърша, полуоглозгана от хиени и лешояди...

 

Поздрави

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...