bg_easternspirit Harmony (2010)

[sabrina1]

Off Topic

 

Harmony / Hamoni

 

ХАРМОНИЯ 

 

 

 

Държава: Южна Корея 

Година: 2010 

Времетраене: 115 мин.

Режисьор: Kang Dae Kyu 

 

В ролите:

Kim Yun Jin

Na Moon Hee

Kang Hye Won

Jang Yeong Nam

Lee Da Hee

  

Резюме: Джонг Хье е осъдена на 10 години затвор за убийството на съпруга си, който системно я е пребивал. Вече зад решетките тя ражда дете, което може да остане с майка си до година и половина, докато не бъде дадено за осиновяване. Синът й става единствена радост за нея и нейните съкилийнички. Вдъхновена от предаване, което вижда по телевизията, Джонг Хье предлага на ръководството да организира собствен хор, а като мотивация моли да й бъде разрешено да прекара един ден със сина си на свобода. Така се ражда хор "Хармония" и макар че отначало участниците не разкриват лесно сърцата си, скоро намират утешение едни в друг.

(Благодарение на mackova)

 

 

 Свали филма с български субтитри:   

 Онлайн с български субтитри:   

Свали с руски субтитри:  

Свали с английски субтитри: 

 

[pinhead]

Харесах..., най-вече идеята да запазиш себе си, желанието за живот и усмивка въпреки всички изпитания и мъки, грешки и решения, пред които си поставен.

[blacky80]

Хубавото на филма е, че се запомня не само заради историята....дано повече хора го гледат.

На мен ми подейства много мило и опресняващо, защото ме разсмя на моменти, а в други почти разплака, в един дълъг полет, заобиколена от любопитни корейски очета (дори едни съпроводени с директен въпрос ). Така, че отчитам, освен сантимента в историята, която няма как да не разчувства една женска душа, засегнатата тема за изкуплението и прошката, а също и приятните и силни женски образи, които въпреки естеството на извършените си престъпления, бяха милостиви, задружни и човешки настроени. Това, в корейска екранизация всички жени да играят добре и да ми харесат като роли, си е похвално и за сценария, и режисьора.....

Да не забравям музиката във филма, която чудесно хармонира на действието..

Тази, прекрасна песен, от тези два очарователни гласа, е просто наслада..както й целия лайф.

[mackova]

Филмът може да се намери вече и тук

Целият превод беше едно изживяване, радост, тъга, сълзи, смях, мъка, надежда.

Надявам се да ви подейства така емоционално, както подейства на мен. Щастлива съм, че не го подминах.

[Koizora]

Изминаха няколко месеца от последния корейски филм, който гледах.
Harmony ми попадна съвсем случайно и сякаш нещо ме подтикна да го гледам.
Този филм беше като сигнал за мен.. Ярък, звучен, болезнен, горчив и на моменти приятен сигнал. Отдавна не бях оползотворявала толкова добре свободното си време. Не съжалявам за нито миг, прекаран с с филма, актьорите, персонажите и музиката.
Влиза в списъка ми с фаворити и силно го препоръчвам. Всяка секунда от него трябва да се почувства, да се преживее, да се усетят болката и старанието на жените, стремящи се към нов ден и нов смисъл, борейки се със себе си и последиците от постъпките си. Филма ясно отрази, че не всичко е черно и бяло и че някъде между тези два цвята или зад тях, има дъга от отношения, емоции, потребности. Главните истории показаха какво е да си жертва и какво е целият ти живот да бъде погубен заради грешката на някой друг, но дала отражение върху теб. Персонажите бяха готови за промяна и въпреки стените в себе си и в затвора, предприеха стъпка. Именно тази първа крачка ги обедини, направи ги задружни, накара ги да открият смисъла.
Впечатлена съм от Na Moon Hee и от играта, която представи. Изключителна актриса е с много мили черти, приканващи да и симпатизираш.
Kim Yoon Jin през цялото време ми беше позната, докато накрая не си спомних, че участваше в първи сезон на Lost.
И не само те, целия каст подхождаше на цялостната концепция на филма и на ролите си.
След финала честно си признавам, че ме заболя сърцето. Не само заради филма и съдбата на героините, но и за много други неща. Сълзите ми се лееха, както за тях, така и за мен. Успя да ме разчувства, да ме накара да се замисля за времето, любовта, силата, болката, неконтролирания гняв, съжалението или липсата на съжаление, опрощението към самият себе си и от околните, новите и чужди хора, заместващи семейството, самотата, безнадеждността и едновременно с нея нестихващите удари на сърцето, копнеещо да достигне отвъд.. (Всеки за себе си може да допълни къде отвъд).
Имах нужда от този филм и от силните емоции, които породи.

[Yoyo_ko]

Страхотен филм, а да го гледаш на голям екран, благодарение на Корейските дни на културата, беше още по - въздействащо.

[alinamalina73]

Добавен нов линк.