bg_easternspirit Oasis (2002)

[speedy86]

Сценарист и режисьор: И Чанг Донг
Участват: Сол Кьонг Гу, Мун Со Ри, Ан Не Санг и др.

Резюме:
Чонг Ду тъкмо е излязъл от затвора, където е лежал за непредумишлено убийство при катастрофа, и отива при семейството на жертвата. Заварва сина на загиналия да се изнася в нов дом с жена си, оставяйки болната си сестра Конг Джу на съмнителните грижи на съседката. Постепенно между "убиеца" и недъгавата дъщеря на жертвата му се заражда нещо прекрасно.

 

 Свали с български субтитри:   

 Онлайн с български субтитри:      

Свали с английски субтитри:  

Свали с руски субтитри: 

Лично мнение:
Филмът е един от най-смислените, които съм гледала. Уникална роля на Мун Со Ри, изиграна перфектно. Ако очаквате бозава драма и лепкава романтика, не е за вас. На тези, които се престрашат, ще остане удоволствието от това да преобърнат представите си за човешките отношения и любовта във всичките ѝ аспекти.
(Малииии, колко философско прозвуча...)

[estrela]

Филм, който ти спира дъха. Направо онемях. Това е филм за душата и сърцето.

Както се казваше в молитвата на отчето: „Тази душа копнее да бъде новородена в Твоята вечна любов”.

Необикновена любовна история, която показва, че любовта е безгранична и всеотдайна.

Актрисата беше невероятно истинска. Точно попадение с избора на актьори.

Спийди, благодаря ти. Наистина този филм трябваше да го гледам.

[blacky80]

Аз ще го гледам пак, още повече, заради оправените субтитри и се надявам повече хора

тук да му обърнат внимание, защото си заслужава.

 

Този филм е в моят топ 5 и получава пълна 10-ка за сюжета, актьорите и режисьора.

И тъй като го гледах отдавна и аз по препоръка на speedy , мога да изкажа голямо блогодаря, и да метна

мнението си за него, дето седеше в една друга тема, по друг повод :oops:

 

speedy86 написа:

По-кофти история с по-красив край не съм срещала. Това е. Приятно гледане. :flower:

 

Само да добавя, че филма(Oasic) не е за всеки, но историята е адски добра и толкова емоционално честна,

откъм герои и играта им.Този филм е провокация за всеки, който иска да открие и усети любовта,

без причина и логика и независимо как изглежда другия.

Труден филм, и трудно се гледа.....

Жалко, че накрая преглъщаш пак трудно осъзнатото, сякаш животът е многолика публика, но различните хора,

не са сред поканените!

 

 

Тази година, господин режисьорът "излиза" на бял свят с нов филм - "Poetry"...много лиричен,

очаквам с нетърпение....

 

[zdrav4eto76]

Изгледах филма и.... Видях любовта през коренно различен поглед и по начин, по който малко хора биха възприели. Радвам се, че го гледах! Тежък е, но си заслужава да се опознае и тази страна от живота. Невероятна игра на актрисата. Никога нямаше да се сетя, че е Киха от "Четирите бога на краля", ако не бях прочела преди това. Действително това, което си мислех през целия филм е, как е успяла да усвои и пресъздаде така брилянтно образа на тази болест. А краят ме остави с едно приятно чувство за своеобразен хепиенд.

[Kathie]

Изключителен филм! Нямам думи да го коментирам, прекалено ме развълнува. Moon So Ri не знам как я направи тази роля и изобщо как й се е отразила след това. И двамата главни бяха невероятни просто!

[kando]

@speedy86

 

Филма само заради едно нещо не ми стана присърце - ма понеже и съм лабав със думите да те питам гледала ли си Сало ?

 

п.п.рекох да не е от началото да ме емнат със наказанията - та отговарям тука,че в другата тема навлизаме в офф-а.

[speedy86]

Не съм го гледала този, душа, ама да ти кажа и аз Оазис на първото гледане замалко да го зарежа на средата. Ако не и преди това. После го гледах пак и... Ами, вече казах - в Топ-а ми е.

[kando]

ооооо не - аз точно от момента,когато се появи образа на главната героиня във филма разбрах,че си струва и го изгледах до края,и съм предоволен.

 

НО - Сало щеше да бъде един гениален филм за мен,ако не беше пристъпил в границата на посредственото предизвикване на емоция.Какво имам в предвид -

защо примерно никога не сме чували епитети,като шедьовър,брилянтен,великолепен и прочие за порно филм.Защо никога порно филмите не са еталон

за добро кино - защото са елементарни,техния похват,за да се въздейства в/у зрителя е първичен,а именно секса.Имаме голи хора,които правят секс -

рационалния ум ще бъде възбуден и продукцията е успешна.Но жанра е посредствен.

 

Трудно приемам лесния начин за въздействие в/у зрителя - във Сало беше със яденето на фекалии,отврат,това е всичко друго,но не и добро кино.

Това е фиаско,изсмукване от пръстите - невъзможно ми е да се съглася,че това е проява на добър вкус.

 

Какво имаме в Оазис - всичко е перфектно,просто не намирам някаква забележка,но по-дяволите беше ли нужно това мъчение за актрисата.

Kathie е написала "Moon So Ri не знам как я направи тази роля и изобщо как й се е отразила след това" - защо според теб се е появил този въпрос?

Това е логичен въпрос,естествен,нормален - защото изиграването на ролята по този начин е живо изтезание за актрисата.Лично според мен

това изобщо не допринесе към иначе безспорното очарование на филма - толкова ли беше трудно да я загрози по-друг начин,толкова ли

щеше да е ощетен филма,нима секса със недъгави хора е фетиш,това ли се опитва да втълпи на зрителя .... е моите уважения,но не одобрявам подхода.

 

Киното е един океан от изразни средства - но прилагането на такива,които са близко до ума,според мен свалят от качеството на филма.Да накараш тази

невероятна актриса,тя е родена със талант тази жена - но да я накараш да си криви по този начин физиономията,за мен е също лош вкус.Има начини много -

може със пластика,може със грим,може със маска дори,но не и да я държиш ти по цял ден ракривена,само за да си направиш филма.

 

п.п.айде да не се окаже,че се оливам - но според мен режисьора е прекалил излишно и това е в ущърб на филма,тази актриса може да изиграе недъгава жена по много по-интересен начин.

Това е,което ме отблъсна от филма - и е изцяло режисьорска грешка според мен.

[speedy86]

Не виждам какво е прекаленото, наистина. Симптомите, които тя изигра наистина блестящо, са съвсем реални и характерни за заболяването, което тя имаше във филма. Именно това е опорната точка във филма според мен - за теб тя изглежда отблъскващо и отвратително, но точно това направи историята и, смея да кажа, любовта помежду им, толкова истинска и красива. Младежът също не играеше кой знае какъв гений, ако забелязваш. Та оттук намирам и идеята за фетишизъм в случая за неуместна. Тук сексът беше последното, което се стремяха да покажат, той беше просто черешката на тортата, но не и средство да се предизвикат някакви низки страсти у зрителя.

Не знам в онзи филм какво са показвали, но тук емоцията се предизвиква не от нейния вид, а именно от това, че за него въпреки всичко тя беше красива. Според мен ако не беше точно такъв сценарият, филмът щеше да загуби много от притегателната си сила. Тук не става въпрос за чисто сеирджийското влечение към някакви гадни, гнусни неща, а за нещо далеч по-човешко и дори извисено, си мисля аз. Колкото до Мун Со Ри, преди да стане актриса тя е работила точно с хора, болни от същото заболяване, така че тази роля й е близка не само заради предизвикателството "да се криви така", а и за да покаже, че те не са с нищо по-маловажни или по-малко ценни. Също така не виждам защо церебралната парализа да е по-ужасна и отблъскваща от кой да е друг недъг.

[kando]

емоцията се предизвиква не от нейния вид, а именно от това, че за него въпреки всичко тя беше красива.

не виждаш ли противоречието - казваш,че емоцията не идва от вида,а въпреки вида ...... това е една и съща река.Емоцията във филма е,че за него тя Е красива - без "въпреки" това е

майсторството във филма,за това го признавам,режисьора наистина е добър,ако беше "въпреки" тогава това щеше да е тотален провал.

Както и да е - разминаваме се малко,не става дума за сценария,за любовта,дори грешно си ме разбрала за "сеирджийството" .......

 

Гледал съм много по-отблъскващи и ужасни неща - но съм бил очарован ........ всъщност най-вероятно тука идва разликата,ти си възхитена и със право от този филм

и аз съм никой,за да те уверявам във обратното.Нищо подобно дори - просто се опитах да ти кажа,защо филма .................. не влезе в моя топ 10

 

Чувството на естетика - това е всичко ........ (просто според мен,за да се повлияе на зрителя,не за низши или висши страсти,а просто да повлияе до степен трогателност,актрисата беше излишно измъчена)

 

 

п.п.пробвала ли си да се кривиш така пред огледалото за половин час - не за цял работен ден,само за половин час ...... ; )

п.п.2 уместно ли е да те питам за друг филм от топ 10 - или си викаш,по-добре НЕ,че да не взема и там да критикарствам

[mike]

@kando, мога ли да помоля да оставяш разстояние след запетая и точка, не за друго, просто така текстът се чете доста трудно.

 

На Мун Со Ри това й е работата - да играе, в случая болна от целебрална парализа. Аз лично бих и дал оскар за тази роля. Филмът е един от малкото некомерсиални, идващи от Южна Корея, сценарият и актьорската игра са уникални - щом ме накараха 3 пъти да спирам видеото на 20-та минута, а моментите в които Мун Со Ри се превръщаше в нормална жена, както и сцената с гълъба в стаята й - просто невероятно човешки и направени с много въображение.

[kando]

@kando, мога ли да помоля да оставяш разстояние след запетая и точка, не за друго, просто така текстът се чете доста трудно.

прав си - ще гледам да се старая .... инак защо да е от малкото некомерсиални ?

Да си призная , не съм следил чак толкова изкъсо какво излиза от Корея , но честно казано

това , което съм гледал до сега в повечето случаи ме е разтърсило из основи (включително и Оазис) , а аз съм доста краен във киноманията си .

 

п . п . аз па оскари на добри филми не давам - да си ги дават за спайдърмен

[mike]

Между другото И Чанг Донг е единственият корейски режисьор, чиито филм "Secret Sunshine" е попаднал в престижната колекция на Criterion, където случайни заглавия няма.

Баси, дори има 1 югославски, 1 македонски и 5 полски филма в нея.

[speedy86]

 

Чувството на естетика - това е всичко ........ (просто според мен,за да се повлияе на зрителя,не за низши или висши страсти,а просто да повлияе до степен трогателност,актрисата беше излишно измъчена)

 

п.п.пробвала ли си да се кривиш така пред огледалото за половин час - не за цял работен ден,само за половин час ...... ; )

п.п.2 уместно ли е да те питам за друг филм от топ 10 - или си викаш,по-добре НЕ,че да не взема и там да критикарствам

 

Не съм пробвала да се кривя, по простата причина, че не ми се е налагало. Тя е актриса и след като е приела да изиграе ролята, без да се оплаква, не виждам защо аз трябва да я съжалявам за това. Възхищавам й се, но и други актьори са изтърпявали какво ли не, за да си изиграят добре дадена роля. Дали ще седиш 10 часа на студа, за да те гримират и да ти сложат маска или ще свалиш 20 килограма за 2 седмици, все има трудности, но хората са наясно с какво са се захванали и търпят. В този смисъл тя не е по-ощетена от кой да е друг свой колега. И пак казвам, ако бяха променили каквото и да е в образа й, филмът нямаше да постигне същото въздействие.

 

Иначе за Топ-а ми ще пиша, защо не. Само се надявам ако коментираш някой от филмите в него, да е в темата за самия филм. Тези, за които се сещам на прима виста, са:

A moment to remember, Daisy, 3-iron, Rough cut, JSA (Joint security area), I'm a cyborg..., Welcome to Dongmakgol, Castaway on the moon. Това за корейските, като има някои, които още не съм гледала, но смятам, че ще ми харесат. Подредени са почти по степен на харесване.

Японски не съм гледала много, но харесах The Professor and His Beloved Equation (за което благодаря, слънчицето ми), от китайските - The road home, макар да не мога да го сложа слред най-любимите ми, Under the Hawthorn Tree, Secret, The drummer, Musa, тибетският Ganglamedo...

 

Май е достатъчно засега.

[thedemon1238]

Aз пък мисля че Мун Со Ри си я е изиграла тази роля без никакви проблеми. Със сигурност е втрещила всички на снимачната площадка, много автентично го докарва. Ролята и е много благодатна, защото всеки би я запомнил. Филма не беше само за любовта според мен. Беше важно да се покаже на света че има и такива хора, болни от коварни болести. Че и те се чувстват самотни и искат някой "по-специален" човек да им обръща внимание. (дори повече от всеки друг) Но има и много по-коварни и отблъскващи болести. Например тези които ти поразяват ума, деформират тялото ти, кожата и почваш да изглеждаш наистина страшно. Тази болест, беше избрана и заради една друга причина свързана със сюжета. Неспособността на главната героиня да комуникира с останалите. Изразяването й беше изключително трудно. Не знам подробности около тази болест, но според мен, тя умствено си беше добре. (колкото е възможно да бъдеш добре с такава болест) Само не можеше да контролира тялото си. Мисля че разбираше много повече дори от главния герой. Той го играеше леко тъповат по някаква причина.

 

Мислил съм си понякога възможно ли е това да стане наистина. Тук всякакво мислене подчинено на логиката не помага особено. Много неща се обясняват с представата на хората за любовта. Когато човек е влюбен в някой, вижда в него неща които другите не виждат. Нещо като евентуален потенциал като външност, като характер и като развитие. Примерно някое момиче не носи грим, не се облича предизвикателно, не си прави прически и боядисва косата, но въпреки всичко ти виждаш красотата в нея. Един ден ако го направи, това няма да те изнена изобщо, защото за теб винаги е била красива. Вътрешният потенциал е по сложеш за обяснение с примери, но мисля че разбрахте какво имам предвид. Той виждаше в нея онова момиче, от сцените, когато тя се превръщаше в нормална и ставаше от инвалидната количка. Да видиш истинската същност на човек, така както никой друг не може. Това е едно от силните качество на любовта, които режисьора искаше да ни покаже във филма.

 

Ако има нещо което не му беше мястото във филма, според мен беше секс сцената. Можеше спокойно да правят нещо друго, когато ги заловят. Обяснявам си го с глупостта на главният герой. Всеки изразява любовта си по-различни начини. Нормален човек, не би го направил, най-малко от страх че ще я нарани. (още повече, че на нея и е трудно да каже какво точно иска) Той със сигурност не беше запознат с болеста и правеше нещата импулсивно, по негов си начин. Изобщо не се е замислял за неща като, какво ще стане ако тя забременее. Може ли вобще да роди дете и неща от този сорт. С две думи, не го слушаше много главата. Не знам, може някои да го погледнат по друг начин. Например като начин да й покаже, че я счита за жена и не е по различна от останалите. Но милото в цялата тази история беше, че двама души които могат да си помогнат един на друг, се намериха и се опитваха да правят нещата като нормалните хора. Обществото обаче не им позволи, защото за него те са ненормални, трябва да се държат като такива и нямат право на щастие. Роднините на болното момиче я отглеждаха почти като зеленчук. Тези на момчето го гледаха като отрепка и никой не искаше да повярва в него. Това беше трагичното послание във филма.

[d3Mn]

Много истински, смислен и силен филм! Невероятни персонажи направиха двамата главни актьори! Много съм щастлив, че имах възможността да го гледам!

[d3Mn]

Надявам се, че имам право да ги наредя два коментара един след друг, ако са разстояние на две години. Много странно как така никой не е коментирал този филм за толкова много време. А той може би един от най-стойностните азиатски филми.

 

Исках да напиша нещо, след като го изгледах за втори път. Въпреки че историята на филма е наистина интересна и много добре представена, може би нямаше да бъде толкова добър този филм, без главните актьори.

 

Сол Гьонг Гу - гледал съм го в пет филма, като само в "The Tower" ми беше слаб. В другите, в които съм го гледал горе-долу играе сходни образи, докато в Oasis е в роля, в която не съм го гледал. Той вярно има много филми и може би има и други подобни роли, но аз лично бях много изненадан от него в този. Изигра глуповатичкия бивш затворник по начин, по който може би никой друг не би се справил толкова добре. С подсмърчанията и чесането по главата и озъртането. Много реалистичен, много!

 

Мун Со Ри - гледа съм я и във "Forever The Moment", но не си го спомням изобщо и ме е яд, че не мога да й сравня двете роли. Може би затова ще трябва да го повторя скоро този филм. А в Oasis ... то какво да я коментираме. Да, възможно е и друга актриса да се справи с такава роля като нея, но все пак тя наистина заслужава само добри думи.

 

 

Моето мнение е, че това е един от задължителните азиатски филми, в които много ясно може да се види къде е разликата с Холивуд. Така че който не го е гледал, трябва да го направи.

 

Оценка: 10/10

[Yamashita]

Който и да почне да го гледа този филм ще се почувства неподготвен за това, което има да види, аз също бях една от тях, и не защото е отблъскващо или заради това, че главната героиня е болна, а защото всичко, което видяхме е много истинско и силно.
Кое ме блъсна първо -силното чувство на безпокойство и страх, когато видях колко ранима и крехка е главната героиня, когато нашия герой и подари цветята и реши да и посегне, беше шокиращо за мен, но и много вярно, тези хора са страшно беззащитни и крехки.
Кое ме очарова и ми вдъхна надежда - обичта и загрижеността, която се роди към това крехко създание, изоставено от целия свят да живее по-зле и от куче.
Как тя излезе и първо откри небето и му се любуваше от покрива, колко силно, а аз всеки ден гледам небето и не осъзнавам колко много притежавам.
Още нещо ме завладя и очарова, когато се разхождаха навън все едно притежаваха света и имаха цялата свобода на този свят, наистина много силно, много вълнуващо. В моментите, в които показваха актрисата здрава просто подсилиха чувството, че тя не е различна, просто ние не гледаме с правилните очи на нея.
Хареса ми как двамата намериха пътя един към друг, мисля че нещата, с които се сблъскаха просто ги направиха по-уверени в себе си и готови да защитават това, което имат. Приключих филма с усмивка за тях, има оазис, радвам се, че е така .

 

Благодарности за буквичките на speedy86

[Joys]

Yamashita е права, оказах се неподготвена за това, което видях, защото преди да си пусна филма, в главата ми се въртяха думички като "съжаление" и  "съчувствие". Трудно е човек да пречупи мисленето и възприятията си. Точно за това филми като този са истинска ценност.

 

Трябва да отбележа още нещо. Страшно много ме впечатли светлината на края на филма. След по-сумрачната атмосфера преди това, за финал толкова слънце и надежда. И някак, и на този, който гледа му става ведро. 

[alinamalina73]

Добавен нов линк.