Jump to content

Recommended Posts

spacer.png

Страна: Япония
Жанр: Драма
Продължителност: 1 час 46 мин.

Субтитри: Български


Участват: Kamenashi Kazuya, Yamaguchi Tatsuya, Oguri Shun, Yuka и др.

Описание:
Това е разказ за реален човек, момче на име Юки. Пътешествайки из Австралия, той се запознава с няколко японци, сприятелява се с тях и всички решават след завръщането си в Япония да се срещнат. У дома Юки разбира, че страда от много рядка болест, при която се получава изтъняване на черепните кости. След поредица от операции за да се забави болестта, Юки губи зрението си, но не и надеждата и вярата в собствените си сили.
Звучи банално, но не е съвсем. Хареса ми как съвсем непознати хора могат толкова да се сближат. Задължително е да се гледа. Много положителен филм за мен. Ето малко от филма

 

Чувала ли си това нещо?:
За да разбереш цената годината, попитай студента, който се е провалил на изпит
За да разбереш цената на месеца, попитай майката, родила
преждевременно.
За да разбереш цената на седмицата, попитай редактора на ежеседмичника
За да разбереш цената на часа, попитай влюбения, чакащ своята любима.
За да разбереш цената на минутата, попитай закъснелия за влака.
За да разбереш цената на секундата, попитай този, който е загубил близък човек в автомобилна катастрофа.
За да разбереш цената на една хилядна от секундата, попитай сребърен медалист на Олимпийските игри.
Времето не спира своя ход.
Затова ценете всеки момент от вашия живот. Ценете днешния ден, като величайш дар, който ви е бил даден."
(с) Бърнард Вербер
А впечатленията от филма мога да изразя с един от коментарите
"Един мъдър човек ми каза преди да умре едно нещо, а аз добре го запомних:
“Всички ще умрем така или иначе. За всеки смъртта е различна. Аз винаги съм мечтал за едно нещо: ако ми е съдено да умра бавно, то нека да умра в обкръжението на тези, на които не им е все едно.
Завиждам на Юки. Той умря, разбирайки, че тези, които са до него, не им е все едно.И все пак той победи.""


И да поясня още нещо. Филмът се гледа с усмивка, просто друго яче не може. А после като свърши ревеш поне един час.
:essub:

 

 

:subs: Свали с български субтитри: :click: :click:

:subs: Онлайн с български субтитри. :click:  :click:  :click:  :click:

Свали с английски и руски субтитри :click:

Онлайн с английски субтитри :click:

Онлайн с руски субтитри :click:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Много хубав филм. Отначалото ми се насълзиха очите. И то всъщност през цялото време едвам се сдържах да не ревна. Ноо последня половин час направо .. то не беше рев, не беше чудо. И половин час след като свърши пак.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

е добре...направих локвичка около мен....

откога не бях плакала така ......... адски въздействащ и наистина невероятен филм...

Юки беше такова сладурче...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Филма много ми хареса, но признавам си очаквах малко повече.

Допадна ми това, че беше доста реален и нямаше размотавания и излишни драми, а проследваше моментите някак по-информативно.

Обожавам цитата, който mackova е сложила в спойлер. Нямам думи да опиша как накара всичко в мен да се преобърне.

А Каме.. Определено ми харесва и като актьор. Винаги е правил интересни роли и тази не беше изключение.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не знам защо,но толкова рев не бях хвърляла.През повечето време филмът беше слънчев и зареждащ,силата на Юки се усещаше дори и през екрана,но...по някаква причина не можех да се спра.Изхабих цяло пакетче кърпички,не знам защо,много мразя когато ме удря на рев дори и на щастливите сцени :)

А след като го приключих,се заредих с положителна енергия.Юки е невероятен,а мисълта че историята на толкова смел,борбен и и щастлив човек е истинска,наистина ме кара да се чувствам добре.

И си промених отношението към Каменаши Казуя,много силно изпълнение :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От доста време се каня да споделя впечатленията си от този филм... Опитах малко след като го изгледах, но някак си не ми се пишеше. Хареса ми, въпреки че плаках. До последно вярвах, че ще победи и ще оздравее. Такова послание ни бе оставено от Юки. Повярвах му, че ще победи чудовището. Много съм наивна - си помислих. Догледах го, възхищавайки се на онези, които отидоха да се сбогуват с него. Колко силни бяха всички?! В един момент осъзнах, че и тази сила бе негова. Този филм ме докосна. По принцип гледам от страни, както и е редно когато си наблюдател. Тук обаче, имах емоции, разсъждения, сълзи, и даже смях. Иска ми се да вярвам, че е победил, но "смъртта е само миг за умиращия". Въпреки, че неговата смърт не беше точно миг... Винаги си правя равносметка - с този филм разбрах, че няма такива хора около мен! Мисля, че част от сълзите ми бяха и заради това....

Препоръката ми е да го гледате!

 

П.П. Благодаря за субтитрите момичета!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

E аз не съм плакъл но наистина филма много ми въздейства, най-много когато учителката пееше и разбира се края. Освен Юки много харесах и Хама. И двамата са страхотни личности. Който не го е гледал този филм хич да не се услушва, а да тегли!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Смея да твърдя, че това е един от най-стойностните филми, които съм гледала ;) А и със сигурност филма, на който най-много съм плакала :lol: От доста време си мислех да напиша коментар в тази тема, но сега точно не знам какво да напиша освен, че филма е с адски дълбок смисъл и го препоръчвам на всеки. Иии...на тези, които смятат да го гледат.. първо се запасете в ПОНЕ един пакет кърпички (макар че на мен и три пакета не успяха да ми свършат работа...). :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Наистина прекрасен филм. След репликата "Това беше последният път, когато видяхме усмивката на Юки" и до края на филма едвам се сдържах да не ревна. Страхотен филм :wub:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ама защо се сдържаш бе мило? Тоя филм иска плакане. Намираме си оправдание да се наревем за всичкото стискане, за всеки път когато сме пръглъщали сълзите си.

Аз го похвали вече филма, но още има неща от него, които ми излизат в съзнанието и над които мисля. Мисля, че едно гледане на филма е малко. Ако можете - повторете. Сигурна съм, че ще има още какво да се види.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За първи път докато гледам филм още на средата започнах да плача. Което ме удиви е, че в един момент се усмихвам, а има-няма минута- сълзите потичат. За първи път напрво рева с глас на филм. (Добре че бях сама в стаята, но определено ще го гледам още веднъж с другите от фамилията.) Краят беше направо .......... Невероятна игра, направо ме разбиха актьорите. След цялото реване, когато умира, последните минути на филма създадоха някакво усещане за спокойствие, надежда, вяра в живота. Определено е един от най-въздействащите филми, които някога съм гледала. Задължително да се гледа поне един път.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...