bg Concrete (2004)

[LysAleksandrov]

 

Concrete / Konkurīto / Бетон (2004)
Държава: Япония
Година: 2004
Жанр: драма, трилър
Времетраене: 01:29:43
Режисьор: Hiromu Nakamura
В ролите: Sousuke Takaoka, Miki Komori

 

Резюме: Филмът е направен по реални събития случили се в края на 80-те години. Група от младежи отвлича ученичка на име Мисаки. В рамките на няколко месеца те я държат в плен. През това време тя е бита, измъчвана, изнасилвана и накрая убита.

 

 

 

 

Лично мнение: Филмът е доста тежък за гледане, въпреки че като цяло е смекчен, смятам че не е за хора със слаби нерви. Sôsuke Takaoka прави една от първите си роли и доста добре си свършва работата.

Реалната история

Свали филма:    + Български субтитри
Свали филма с БГ субтитри:

[Kristina]

Запознах се с историята Джунко Фурута преди месец и тя толкова силно ме разтърси, че мислих за нея дълго време. Остана в съзнанието ми като нещо особено.

Попаднах на филма и дълго време се чудех дали да го гледам. Обикновено, не съм лабилна, но самата тема вече ме бе настроила по определен начин, а и харесвах

много актьора, който играе главната роля и не ми се искаше да го намразвам.

В крайна сметка се реших и филмът ми хареса главно заради него.

Много добре се въплъщава в ролята си на неконтролируем тинейджър, който не знае какво иска от живота и какво да прави с него.

Очаквах да има сцени, на които да превъртам, но слава богу бяха смекчили доста нещата, за което съм им много благодарна.

Мрачният, протяжен начин, по който течеше действието ми хареса. Чувстваше се някаква безнадежност, аз обичам такива филми.

Имаше и доста нелогични ситуации.

 

Една от които отвличането й.

Тя ми се стори твърде подчинена, още от начало, което не ми се вижда особено нормално. Имаше много възможности да избяга от него и на двата пъти правеше страшно нелогични неща - да звъни по телефона, после да излезе навън и да пие вода.. просто нямаше логика.

Финалната сцена страшно ме впечатли. Като цяло филма заслужава да се гледа и благодаря за осигурените субтитри.

[Кева]

Извратено е все още да харесвам Такаока Соске , извратено е и в последната сцена да го възприемеш като жертва, а аз така го приех. Но жертва на какво ? На безразличието, малодушието, в скапаният филм нямаше нищо което да осмисли постъпките им . Липсваше ми причинно следствената връзка и всичко беше едно голямо безсмислие, гадно и някак неподплатено. Не  че ако всяко от момчетата си имаше причина да бъде изверг нещо щеше да се промени . Всъщност щеше да се превърне в ужасно гаден, силен и тежък филм.

Според мен слаб филм. Той просто беше като огледало отразило мимолетен образ, грозен, ужасен, но без да поставя въпроси или да търси отговори...........

Аз само на феновете на Такаока Соске бих го препоръчала, защото една доста противоречива роля изгради. Имаше моменти в който изглеждаше, добродушен и объркан и точно тази част той задуши в себе си, заличи я, а тя беше видима за някой от близките му. С другите момчета ( макар и не толкова ярко беше същото), но не когато са заедно. Това бяха като секундни проблясъци на човещина. Не съм сигурна, че и за феновете му става 

[voileta]

С две ръце съм за това да се правят филми по действителни събития, за да получават случаите по-широк отзвук и дай боже да променят нещо занапред, но в този случай статиите ми се сториха в пъти по-силни и внушителни от филма. Помня когато за пъв път попаднах на случая на Junko Furuta и това ме остави толкова потресена, че дълго време ми беше нужно, за да осмисля как човешко същество е способно да причини нещо подобно на др човешко същество и дали заслужава да бъде наречено изобщо човек. Тук филмът трябваше да бъде краен и брутален до край. Да натисне копчето в душата ти и да те накара да се задавиш и запрепъваш в собствените си мисли и чувства, докато не започнеш да даваш заето. Да те накара да поискаш да промениш нещо. Да станеш посред нощите и да пишеш във фб страницата създадена в памет на въпросното момиче, ако ще. И с всичката си лишена от злоба същност да искаш хората способни на подобна мерзост да могат да изпитат поне частица от това, което са причинили някому другиго. За тях прошка няма. Трябваше да успее да разгърне образите на всички и така да те потопи в техния свят, че накрая да не знаеш кой е жертвата и кой насилникът. Нищо подобно не се случи. Вс бе прекалено лежерно и омекотено, което за мен го обезсмисля и го прави жалко.

И все пак филмът беше поводът да седна и да напиша мнението си, значи не всичко е толкова никакво и случаят продължава да напомня за себе си. Надявам се, че това, че скоро не съм чела подобни статии от Япония се дължи на все още живия' случай на Джунко. Мир на душата й!

[Kristina]

Извратено е все още да харесвам Такаока Соске , извратено е и в последната сцена да го възприемеш като жертва, а аз така го приех. Но жертва на какво ? На безразличието, малодушието, в скапаният филм нямаше нищо което да осмисли постъпките им . Липсваше ми причинно следствената връзка и всичко беше едно голямо безсмислие, гадно и някак неподплатено. Не  че ако всяко от момчетата си имаше причина да бъде изверг нещо щеше да се промени . Всъщност щеше да се превърне в ужасно гаден, силен и тежък филм.

Според мен слаб филм. Той просто беше като огледало отразило мимолетен образ, грозен, ужасен, но без да поставя въпроси или да търси отговори...........

Аз само на феновете на Такаока Соске бих го препоръчала, защото една доста противоречива роля изгради. Имаше моменти в който изглеждаше, добродушен и объркан и точно тази част той задуши в себе си, заличи я, а тя беше видима за някой от близките му. С другите момчета ( макар и не толкова ярко беше същото), но не когато са заедно. Това бяха като секундни проблясъци на човещина. Не съм сигурна, че и за феновете му става 

 

Когато хората се съберем - ставаме по - жестоки, факт. Често се обединяваме за грешните неща. Филмът за мен не беше слаб заради силната история, която ме преследваше месеци след като попаднах на нея. Този случай много ми повлия и се моля никога да не се повтаря подобна жестокост, макар да се съмнявам да остане единствена. Такаоке Соске  си изигра отвратителната роля, но не си извратена и аз продължавам да го харесвам защото се справи с нея. Сцената, в която полицаят го пита защо я е убил и през лицето на героя преминават хиляди неща е много добра, както и финалната, която те оставя с някакво ужасно съчувствие.

За съжаление това е реалността в моите очи. Няма причина. Тя би обяснила всичко, а  на хората не им трябва причина да бъдат жестоки, гадни и бездушни. Ако са достатъчно слаби и се оставят на нещастието, в което живее всеки един от нас, те се превръщат в чудовища. Няма друго обяснение освен това, че трябва да си изцяло унищожен отвътре, за да се превърнеш в подобен изверг. 

[Кева]

Наречи го професионално изкривяване ( в моя случай дилетантско ) , но аз за всичко търся причинно- следствените връзки. Във възприятията ми за света нищо никъде не се случва от само себе си. Да си унищожен, опустошен ,, нещастен......... нещо някъде се е случило, потребност не е била задоволена, фалшив свят на фантазии е рухнал или по-особено грозен и жесток начин някой е травматизирал бъдещето чудовище и при положение, че за действията им като цяло липсваше мотив, то тогава корена е някъде другаде и то не беше показано. Липсваше ( може би за добро) онзи провокативен елемент в който започваш да си задаваш въпроси, да търсиш алтернативи и ужаса, че чудовището има и друго лице и си на косъм да го откриеш или още по драматичните въпроси, кое е добро , каква е същността на човек, колко жалко, слабохарактерно   и себично създание е, деструктивно и егоцентрично.......... но човечеството се е съхранило, защото в нас е заложено и още нещо и започват мъките в търсене, поемане или отказване на отговорност. Тази история имаше потенциала да бъде силно разтърсваща, провокираща и изобщо силен емоционален шамар, обаче не беше. Имах сили  да изгледам филма, но не успях да дочета статията или да се разровя още за случая. Вярно японците умеят да внушават с играта си емоции и Соске успя да ми внуши, че и той е жертва във финалната сцена, може би ако стигна до историята на първообраза му ще изскочи нещо също толкова чудовищно, но със сигурност ще има причина той да бъде това което е станал. Не ми хареса не защото историята е гадна, ако изграден спрямо потенциала си, щях да го харесам, да ме срине и никога да не припарвам повторно към него, защото си имам емоционален праг и някаква степен на тежест, която мога да преглътна.

Има мрак , но има и светлина Криси, да не говорим, че за 24 часа се случва зазоряване, залез, здрач....... Та има и Не(щастие),  но има и Щастие, не съществува само едното, а всяко едно от тях е породено от нещо 

А Такаока Соске е безумно талантлив и изгради ролята си, но сценариста , режисьора и там останалите отговорни фактори не изградиха добре историята, но тогава всеки гледал го щеше да е дълбоко разтърсен 

[kcekce]

Смекчили са доста нещата, пълният списък на гаврите и мъченията е много по-фрапиращ. И тъй като филмът е по реален случай, намирам за обидно по отношение на близките на жертвата да се отделя толкова екранно време на "психологическото развитие" на онзи боклук. Момчетата от джудо-клуба го натупали и хоп - нашият почва да диша лепило, да бие майка си, да се забърква с якуза? Много хора са били тормозени като подрастващи и не са станали психопати и убийци. Предпочитам да ми бяха показали нормалния живот на момичето. Онова НЕЩО (дори "животно" ще е комплимент за него!) не заслужава толкова внимание. Само бавна и мъчителна смърт. Прочетох за присъдите, които са получили извършителите, и бях потресена. Вместо да получи смъртна или най-малкото доживотна присъда, това чудовище вече си е излежало срока, излязло е, пребило е някакъв човек, ЛЕЖАЛО е още години и доколкото разбрах пак е на свобода! От убийството досега не са минали и 30 години още! Не разбирам колко сбъркано трябва да е законодателството в Япония, за да допусне подобен болен мозък да кръстосва улиците в търсене на следващата си жертва. Направо бих вкарала и адвокатите му в затвора. Това е нечовешко просто.

[Kristina]

Смекчили са доста нещата, пълният списък на гаврите и мъченията е много по-фрапиращ. И тъй като филмът е по реален случай, намирам за обидно по отношение на близките на жертвата да се отделя толкова екранно време на "психологическото развитие" на онзи боклук. Момчетата от джудо-клуба го натупали и хоп - нашият почва да диша лепило, да бие майка си, да се забърква с якуза? Много хора са били тормозени като подрастващи и не са станали психопати и убийци. Предпочитам да ми бяха показали нормалния живот на момичето. Онова НЕЩО (дори "животно" ще е комплимент за него!) не заслужава толкова внимание. Само бавна и мъчителна смърт. Прочетох за присъдите, които са получили извършителите, и бях потресена. Вместо да получи смъртна или най-малкото доживотна присъда, това чудовище вече си е излежало срока, излязло е, пребило е някакъв човек, ЛЕЖАЛО е още години и доколкото разбрах пак е на свобода! От убийството досега не са минали и 30 години още! Не разбирам колко сбъркано трябва да е законодателството в Япония, за да допусне подобен болен мозък да кръстосва улиците в търсене на следващата си жертва. Направо бих вкарала и адвокатите му в затвора. Това е нечовешко просто.

 

 

Абсолютно съм съгласна с теб и аз бях потресена и изпитвах негодувание, че извършителите са минали безнаказани. Наистина заслужават, не да умрат, защото смъртта за тях е спасение, а да им бъде правено всичко това всеки божи ден.

Трябва да бъдат наказани така, както са решили, че имат правото да наказват и пак няма да бъде достатъчно! Но като цяло, когато гледах филма се абстрахирах от омразата си към извършителите, представих си, че това не е точно същата история, а просто филм с негов сюжет и се опитах да разбера героите. 

 

 

Наречи го професионално изкривяване ( в моя случай дилетантско ) , но аз за всичко търся причинно- следствените връзки. Във възприятията ми за света нищо никъде не се случва от само себе си. Да си унищожен, опустошен ,, нещастен......... нещо някъде се е случило, потребност не е била задоволена, фалшив свят на фантазии е рухнал или по-особено грозен и жесток начин някой е травматизирал бъдещето чудовище и при положение, че за действията им като цяло липсваше мотив, то тогава корена е някъде другаде и то не беше показано. Липсваше ( може би за добро) онзи провокативен елемент в който започваш да си задаваш въпроси, да търсиш алтернативи и ужаса, че чудовището има и друго лице и си на косъм да го откриеш или още по драматичните въпроси, кое е добро , каква е същността на човек, колко жалко, слабохарактерно   и себично създание е, деструктивно и егоцентрично.......... но човечеството се е съхранило, защото в нас е заложено и още нещо и започват мъките в търсене, поемане или отказване на отговорност. Тази история имаше потенциала да бъде силно разтърсваща, провокираща и изобщо силен емоционален шамар, обаче не беше. Имах сили  да изгледам филма, но не успях да дочета статията или да се разровя още за случая. Вярно японците умеят да внушават с играта си емоции и Соске успя да ми внуши, че и той е жертва във финалната сцена, може би ако стигна до историята на първообраза му ще изскочи нещо също толкова чудовищно, но със сигурност ще има причина той да бъде това което е станал. Не ми хареса не защото историята е гадна, ако изграден спрямо потенциала си, щях да го харесам, да ме срине и никога да не припарвам повторно към него, защото си имам емоционален праг и някаква степен на тежест, която мога да преглътна.

Има мрак , но има и светлина Криси, да не говорим, че за 24 часа се случва зазоряване, залез, здрач....... Та има и Не(щастие),  но има и Щастие, не съществува само едното, а всяко едно от тях е породено от нещо 

А Такаока Соске е безумно талантлив и изгради ролята си, но сценариста , режисьора и там останалите отговорни фактори не изградиха добре историята, но тогава всеки гледал го щеше да е дълбоко разтърсен 

 

Да и аз винаги съм вярвала, че за всяко нещо би трябвало да има причина, но понякога причината ми се вижда толкова слаба,че не я приемам. Понякога причините ми се виждат като оправдания. Казват, че самите обстоятелства ни подтикват да правим неща, но започвам да се чудя. Защо едни и същи обстоятелства предизвикват различни реакции. Две малтретирани момченца, за пример, едното пораства и повтаря видяното, другото не. Не е ли всичко въпрос на личен избор?

Търся истински сериозна причина за нещо толкова жестоко, но ми се стори, че каквато и да е - то не може да бъде оправдано. Затова казвам, че не приемам и не вярвам в причината в този случай. Те съзнателно измъчваха жертвата си. Без милост или чувства. За това не мога да намеря причина, която да ми го обясни. 

 

Когато говоря за героите от филма и положението на жертвата им, не на реалното момиче и момчетата, които са сторили нещо отвратително заради нещо, което само те и до ден днешен знаят, бих казала, че най - големия им проблем беше липсата на стабилна среда за живот. В семейството на главния герой беше каша, например. Майката си затваря очите, прави се винаги, че всичко е наред. Бащата има любовница, не му пука за децата му. Много хлапета, които нямат среда за живот, изгубили са доверието в хората и разбират, че трябва да оцеляват сами, предадени от хората, които е трябвало да им бъдат най - близки, постъпват в улични банди, заместител на семейството или поне така им се промива мозъка и започват да правят неща още преди да се усетят. Чувството за безнаказаност и играта "хвани ме ако можеш" допълнително наливат масло в огъня и детето - престъпник тотално смята, че владее живота си, велико е, защитено и нищо повече не може да му се опре. Принципа "удрям преди да ме ударят". Бързо започва да изпитва наслада от превъзходството. Типично човешка черта. 

[kcekce]

Независимо дали става дума за филма или за реалния живот, не съм съгласна с някои неща. Първо - не виждам какво пък й е било толкова ужасното на семейната му среда. По света има милиони деца с разведени, заети, работещи родители, дори с бащи-алкохолици и психично болни майки. Не са хукнали всичките да дишат лепило, да крадат, да бият и да убиват. Освен това майка му се опитваше да се грижи за него, интересуваше се от проблемите му. Той сам я отблъсна. Не е казвала, че всичко е наред - разпитваше го за синините му, говореше му, разговаряше и с шефа му. Да кажеш, че са мизерствали - не, жената си работеше, докато нехранимайкото си развяваше - с извинение - патката. Имаше и наглостта да казва троснато на майка си, че ТЯ трябвало да му събере пари за сватба... Единствената сериозна грешка на майката беше, че не извика полиция да го арестуват, веднага след като й посегна

 

Синът й си беше боклук от самото начало и всичките избори, които направи, го показаха. Ако са го тормозели в училище - можеше да се премести в друго училище, а не просто да зареже образованието си. Ако е искал пари за сватба, можеше да прояви малко повече ентусиазъм в работата. Ако е обичал приятелката си, можеше да спре да й къса нервите с друсането си и безотговорното си отношение. Хвана се с мафиотите просто заради парите и чувството за надмощие, а като видя, че и там е същата мижитурка, започна да си го изкарва на невинни хора. Боклук от-до. Бясно куче има по-голямо право да се нарече човек. Много от дружките ми от пубертета са живели в къдееее по-лоша семейна среда и са израснали интелигентни и уравновесени хора с нормален личен живот, висше образование и прилична работа. Въпрос на личен избор.

 

Второ - не съм съгласна, че изобщо става дума за "хлапе". Помня каква бях на 17, помня и приятелите си. Може да не сме имали опит, ама сме си били морално и полово съзрели хора, способни да даваме сами оценка на постъпките си. Както и онзи беше преценил сам за себе си, че всичко му е позволено, щото е голямата работа. Пак негов избор.

 

Пфу, натовари ме този филм Може би заради онези надписи в началото, че убийците били "изгубили връзка с реалността"... Нищо не бяха изгубили, съзнателно се гавриха с момичето, кога за удоволствие, кога от шубе тарторчето да не ги набие. Заслужават най-малкото смърт.

[Kristina]

Аз не съм съгласна изцяло с теб. Съгласна съм за частта с личния избор, както бях написала и по - горе в коментара си. Всеки човек избира какво да направи и какъв избор да направи, независимо от обстоятелствата и колкото и да е трудно, но  имаше един много добър цитат на който попаднах наскоро : "От дете знам, че животът ни уврежда. Всеки един от нас е увреден. Не можем да се предпазим.Но сега научавам и друго: повредите в нас могат да се излекуват. Лекуваме се един друг.". 

 

Който ме навежда на мисълта, че да, ти казваш, че имаш познати, които са имали лоша среда на живот, но са станали чудесни хора, но можеш ли да гарантираш, че всичко е забравено, че няма да изплува в някакъв момент от живота им? Всичко, което са преживели им се е отразило по някакъв начин, несъмнено е така, но явно е имало нещо или някой, който ги е спасил от самите тях защото е почти невъзможно човек да спаси сам себе си. Ако можехме да се спасяваме сами нямаше да се страхуваме от дупката на самотата, съзнавайки, колко страшно е да попаднеш в нея. 

 

И освен това мисля че на седемнадесет все още си дете. Не разбирам нещата като теб, тоест, че си съзрял на тази възраст, макар че и аз и повечето хора от обкръжението ми бяхме много разсъдливи за годините си. Сега като гледам по - малките от нас, повечето от които играят ролята на абсолютна паплач, а имат достатъчно мозък, който не се забелязва на пръв поглед, ми става ясно, че родителите носят огромна част от комплексите, които имат децата им и огромна част от вината. Липсата на обич и внимание, разочарованието, предателството могат да преследват цял живот. Но ето тук съм съгласна с теб - дали ще се поддадеш на грешките, допуснати спрямо теб от родители, приятели, от системата, е лично твой избор. 

 

Като цяло нямаше как да симпатизирам на никой в този филм, даже и на героинята, която много ме изнервяше с покорството си, но предполагам, че страхът я правеше толкова послушна и безволева. 

 

 

[kcekce]

Въпросът е как реагираш на проблемите, независимо дали си на 17 или на 71. Не е адекватна реакция да започнеш да изнасилваш, пребиваш и убиваш, просто защото "тате си има друга", "мама не ми харесва" и "другарчетата ме набиха", лигльовщини някакви. Хората, които не класифицираме като изверги, реагират на много по-тежки житейски изпитания с депресия примерно, семейни скандали, да, може и с наркомания и алкохолизъм, но дотам - дори и опиатите не карат ВСЕКИ да стане убиец. Тази жестокост и злоба, които той показа, са просто далеч отвъд всякакви граници на "обяснимото" поведение.

 

Не е и задължително някаква страхотна подкрепа да срещнеш - една моя близка приятелка се очовечи след 2 г. затвор във Франция, друга след няколко години в комуна за наркомани, в която отиде по собствено желание. Последният й жив роднина тук почина, докато тя беше в комуната. Ако не потърсиш силата в себе си, никой не може да те спаси.

 

А за това кога човек спира да бъде дете е спорен въпросът На 20 и нещо и аз си мислех от "висотата на моя житейски опит", че тинейджърите са дечурлига А сега, десетина годинки по-късно, съм осъзнала, че и на 20 и нещо не съм била мега-мъдреца Подозирам, че същото ще си кажа и за себе си сега, когато стана на 50 Зрелостта е, когато умственото ти развитие ти позволява да носиш отговорност за действията си, за решенията, които взимаш. А иначе истина гласи един кратък виц: "Като малък вярвах, че големите всичко знаят и като порасна и аз ще съм такъв велик. А сега виждам, че всъщност нищо не знам, ама очаквам дете...". Всичките сме пораснали в различна степен деца и всеки се учи, докато е жив. Но почнеш ли да се интересуваш от секс и личностна реализация повече, отколкото от кукли и торти, "детинството" ти вече не може да ти бъде извинение

[Kristina]

Винаги ми е било интересно какво подтиква хората да направят нещо подобно. Не мисля че лиготията е обяснението за това. Може би дори проблемите не са. И аз не знам. Както казваш - да - ставаш наркоман, алкохолик - но не започваш да избиваш. Или поне някой не започват. Други тръгват надолу по стълбицата, а останалите разсъждават, колко ненормални са били, за да се подхлъзнат. Може би е въпрос на психика, на липса на съвест и граници. Понякога си мисля че убийците са някакъв вид бунтари, които се отдават на хобитата си, нарушавайки нормите на обществото, в което живеем. Те съществуват с мисълта, че това, което правят е нормално и честно, напълно в реда на нещата. Променят законите, които сме наложили, за да се отдадат на онова, което им харесва. Колкото и извратено да звучи. Не разсъждават, че са отнели някой от някой друг. Трябва да си страшно превъртял, за да успееш да го направиш, като цяло, дори и реално, този случай ми е страшно необясним и нелогичен. Точно затова в началото казах, че ми се стори, че понякога хората не се нуждаем от причина, за да бъдем изверги. Достатъчно е само леко да бъдем бутнати. Предполагам, че никой от нас не знае на какво е способен. 

[kcekce]

Специално тези убийци, дето убиват за удоволствие непознати хора, май обикновено са с психо-профил егоизъм+мания за величие+тотална липса на емпатия. Доказват си, че са равностойни на Господ, като правят каквото си искат, нарушават законите и отсъждат кой да живее и кой не. При това изобщо не е задължително да са взимали наркотици или да са пили. За тях "опиянението", "тръпката" и "трипът" е именно тази жестокост, която имат свободата да проявят, а не някакъв си жалък хероин Моето лично мнение е, че за такива трябва да има само и единствено смъртно наказание. Нищо друго няма да ги оправи.

 

У всеки има жестокост и злоба, въпросът е дали човек иска и цели да се владее или не. Никой не може да те "бутне" да харесваш да си някакъв, ако според теб този типаж е лош (онзи боклук примерно смяташе за "лоши" слабите, а не жестоките). Много хора изливат тъмните си емоции в някакъв вид творчество, вместо да заколят някой минувач на улицата, така че нещата пак се свеждат до личния избор...

 

Както и да е, много се разфилософствах нещо. Искам да спра да мисля вече за този изрод всъщност

[Kristina]

Явно не познаваш точните хора    Има такива манипулатори, толкова добре боравещи с човешките емоции, че едно "бутване" от тяхна страна е способно да те направи друг човек. Винаги съм смятала, че ни се случва точно това, което сме казали, че няма да ни се случи, харесваме точно тези, които сме казали, че мразим и постъпваме така, както сме се зарекли никога да не постъпваме. Като цяло нещата са доста сложни, а темата е много интересна, но и аз искам да спра да мисля за този филм. Не ми подейства добре и първия път, а и мисля, че годишнината от смъртта на момичето наближава, което не е приятно.