bg_easternspirit Nightmare Detective 2 (2008)

[lazeto]

Akumu Tantei (Nightmare Detective) 2
Страна: Япония
Премиера: 20 декември 2008
Жанр: Трилър, Хорър
Режисьор: Shinya Tsukamoto
imdb

Участват:
Ryuhei Matsuda
Yui Miura
Hanae Kan
Hatsune Matsushima
Wako Ando
Shungicu Uchida
Toshiyuki Kitami
Ken Mitsuishi
Miwako Ichikawa

Резюме: Юки и две от нейните приятелки са преследвани от призрака на техен съученик, когото са тормозели. Двете умират при загадъчни обстоятелства, а Юки вижда само един шанс за себе си, търсейки помощта на детектив (Ryuhei Matsuda).

 

Награди:
2009 (38th) International Film Festival Rotterdam - January 21st-February 1st - Signals: Hungry Ghosts
2009 (9th) Nippon Connection - April 15th-19th - Nippon Cinema
2009 (13th) Fantasia Film Festival - July 9th-29th (Canadian Premiere)

 

 Свали с български субтитри:  

 Онлайн с български субтитри:    
Свали с български и английски субтитри:  

Свали с руски субтитри и озвучаване: 

 

 

Линк към Nightmare Detective (2007)

[ForEverRain]

 

 

"Няма по-голям победител от човека, подедил себе си”.

 

В случая - от твоите собствени страхове. И не е ли така? Може ли да има нещо по-голямо от собствените ни страхове, съмнения и несигурности? Не можем да се наречем възрастни, преди да се научим как да се преборим с тях, да гу удушим, да ги удавим, да ги обесим, или поне да ги натиснем под масата или в някой килер или в някоя делва, по леглото, или където и да е, стига да не се виждат на бял свят. Каквото и да ги правите, не можете да избягате от тях – това поне е факт във филма – ще ви намерят навсякъде в сънищата, каквито и да са те. Аз поне опитах – дори в Авталия отидох, но не – не можеш да избягаш от пустите страхове. Методите на Рюхей Мацуда, като истински самурай, още от 16-годишен е директно да ги погледне в очите, без нито капка страх, е за предпочитане; самураят в нежно-розово кимоно - какъвто винаги е бил с неизменната си трансценталност. Е, нежно-розовата коприна се е заменила с не толкова привлекателна черна найлонова перелина, но който има очи да види кимоното и за самурая в него, ще го види навсякъде. Дори и наметалото на супер мен не може да се сравнява с това на Рюхей Мацуда. Я, да го видим супер мен кога ще избави някого от силните му душевни разтройства...ще се справи, ама друг път!

 

 

 

"Не мога да ти помогна. Но мога да остана с теб. Завинаги. Не ме е страх”. Това са думи не на един недоспал и нещастен самотник, а на истински Буда, на просветлен човек, както и на всеки подобаващ бодхисатва. Има цели снопове от светлина на надежда в този филм, въпреки неверотно силния трагизъм, който преобладава сцената.

 

 

Пропит е не само с кошмари, със смърт и самоубийства, с неизживяно детство, разбити семейства, омраза, несигурност и страх, страх, страх....но и с цялата красота, на която способен Човека. Някой забеляза ли красивата българска музика в 1:18 в приказния рай?

 

 

Цялата трагедия на филма е много проста: има хора в нашата общност, които страдат от най-различни психически разтройства, психически заболявания, някои са инвалиди, други са слепи, глухи и т.н. Всички те, са част от нас – ние сме една общност.Често, обаче, тези различия остават скрити зад вратите на уж привидно добри семейства, и за тях не се говори или нямаме отработен начин да се справим с проблемите, но повтарям – те не са индивиндуални проблеми, а колективни, тоест обществени, и в крайна сметка и наши. Явно японското семейство на това прекрасно дете, не се радва на подкрепата на такава общност, и когато майката се разболява от тежка форма на страхова невроза, няма никой който да и помогне, ако изобщо това е възможно поне донякъде – да се подтиснат или да се преборят страховете и, които в една или друга степен всички ние споделяме. Няма дори гластност за това. Малкото дете израства в непрекъснат уплах, че майка му изпитва пълен ужас от всекиго, включително и него самия- и въпреки силната воля на Рюхей Мацуда, оставя непоправима следа в него. Още повече, че майка му се самоубива.

 

 

Ако това, уважаеми съфорумници, се случеше на когото да било от нас, или на някого, когото познаваме – не знам как биха се справили без помощта на професионалисти и на всички около тях - това е една човешка трагедия. Но Рюхей няма дори помощта на баща си, който е изпаднал в пълна апатия и самоупрек, че не е могъл да помогне на жена си. Не е никак станно, че Рюхей Мацуда се обръща към други създания на този свят, които го доближават по някакъв начин с майка му и му помагат да разбере не само какво е преживяла тя самата, но и да го добливат до нея. Така среща преродената Кикукава.

 

Сега – че тези създания се оказват, също толкова душевно болни, и че има и смъртни случаи намесени – са подробности, а и е някак си нормално да се очаква. Всичко това вкарва филма „Кошмарен детектив” не толкова в графата „ужас”, колкото в „трагедии”(ако изобщо може да се говори за категории тук) – поне лично за мен. Аз съм преживяла моите собствени страхове и мога само да съчувствам на лирическия герой, а не да се ужасявам. Както каза Рюхей – "Тя не е чудовище и няма никакви лоши намерения в съня си, просто се страхува”.

 

 

Припомних си, че гледам японски филм, когато нещата вървяха към добър край – и а-ха да повярвам отново в магията на добрия край на най-невъзможно такива филми (визирам Love Exposure). Уви, това не трая дълго – само колкого да си припомня красивите български гласове и народни песни докато течаха на фона. Но пък друго ми напомни, че няма по-уникални филми от японските. Това са две реплики:

 

"- Съжалявам, че те родих. Ще ти помогна да приключиш със живота си.

– Мамо, аз винаги съм искал да умра. Винаги."

 

А колко е банално всичко, което едно дете може да иска от живота си – просто майка му да му сготви любимото ядене – в случая кюфтета. Едно толкова нормално, дори банално занимание – и все пак недостъпно за кошмарите, собствените и на другите, в който Рюхей живее.

 

Тези детски блянове разплакаха дори невъзмутимия Рюхей Мацуда (както и мене самата).

 

Човешко, толкова човешко!

 

п.с. Както винаги – оставям техническите и рационалите обяснения за другите – от мене само лични коментари. Надявам се само, че ви е заинтригувало достатъчно за да го гледате.Съвсем скоро очаквайте и субтитри от тандем "Forever Ryuhei Matsuda" - тройния удар.

[ForEverRain]

 

На второ гледане се убедих, че истинската трагедия на филма, беше в това, че Рюхей дори не успя да умре. И не само това - ами не успя да бъде погубен от собствената си майка,за да се избави от мъките! Не му остава дори надеждата да бъде удушен или удавен от нея! Какво друго му остава на този свят?

 

 

Тези трите момичета много ми напомниха за Ghost Friend (сериал с Takahiro Nishijima) по имена и по начин на поведение. A темата за влизане в сънищата, също ми напомня за Sad Dream (Kim Ki Duk).

 

 

Някой да знае от къде мога да си сваля саунтрака към филма? 

[mrnkaloto]

Сваляне с бг субтитри, благодарение на Kiddo, t_lozeva и ForEverRain   

Първа част - тук

 

Втора част - тук

[alinamalina73]

Добавен нов линк.