bg_easternspirit Sore wa, totsuzen, arashi no you ni (2004)

[mia_koluchi]

Sore wa, totsuzen, arashi no you ni

 

Известен още като: It was sudden, like a storm...

Година: 2004 г.
Жанр: романтиka
Епизоди: 10
Участват:

Esumi Makiko as Ogawa Kozue
Yamashita Tomohisa as Fukazawa Takuma
Yanagiba Toshiro as Ogawa Hideo
Miyaji Mao as Hayakawa Kaori
Kimura Tae as Ueshima Yukie
Kohashi Kenji as Sugiura Katsumi
Kato Takako as Ishikura Kiyoko
Katsuji Ryo as Kase Keisuke
Yamada Yu as Usui Kana
Ayase Haruka as Makino Saho
Hamada Mari as Yoshizawa Kazumi
Washio Machiko as Shouji Kyoko

Резюме:
Ogawa Kozue е домакиня и е омъжена. Живее вече 7 години с мъжа си Hideo над магазина за цветя на родителите й.

Нямат деца. Един ден тя среща него - Fukazawa Takuma - студент в гимназията и учител по танци едновременно.

Оттук започва вече историята им...

 

Свали:   

Сва;и с български субтитри  

[Tier]

И на мен много ми хареса, глътнах го за няколко дни. Доста сериозна роля на Ямито и нямаше от редовните лиготии

[stelito]

Гледах втора серия, интересно сериалче е. А Ямапито е много сладичък, още не е развил тия мускули, които има сега, но да не забравяме, че тогава е бил на 18-19 години.

[bond]

Сериозен и много добър сериал. Никога няма да престана да се очаровам от човешките взаимоотношения в Япония. Нито тук, нито там, даже там по-малко от тук би се приела подобна връзка от обществото, но това което очарова е реакцията на хората. Преди да осъдят ще се опитат да разберат и дори когато все пак осъдат, то ще е по изключително деликатен начин. Категоричен, но все пак деликатен.

[mrnkaloto]

Преводът на основната песен:


Внезапно... като буря

Ако се впуснеш в тъжните спомени,
любовта не може да се върне.
В най-добрия случай, дотогава,
докато се освободиш от тези
болезнени чувства.
Ако любовта ни наистина си е отишла,
то такава не ми е нужна.
Но ти отново остави отговора си
далеч, назад.
От тогава, мога само да разглеждам сляпо
една и съща страница.
Без съмнение,
да те срещна беше хубаво.

Продължавам по своя заплетен път
и в парка няма човешки сенки.
Колко дълго сърцето ми
ще се пълни с мисли за теб?

Ако се впуснеш в тъжните спомени,
любовта не ще се върне.
В най-добрия случай, дотогава,
докато се освободиш от тези
болезнени чувства.
Но ако има шанс,
че всичко ще започне отново,
аз ще чакам този момент.
Любовта за обърканите двойки
е снежнобяла.

[Камелия]

Останах със смесени чувства от този сериал или не бях настроена за него или имаше нещо, което му липсва. Не успя да ме грабне докрай. По петобалната система му давам 4/5.

[hris]

Много красив сериал . Показва от какво се нуждае една жена - дали от един танц , или от нещо повече . Показва как всеки има смисъл в живота си , и колко тежко става когато го загубим , или ни бъде отнет .Показва страната на предателството и страха от него . Показва и саможертавата ако обичаш някого и искаш да го защитиш - било то от себе си .На пръв поглед обикновен , но за мен крие много смисъл . Краят ми хареса страшно много . Възприех го като преплитане на пътищата в живота между двама души. Като нещо писано и неизбежно . Благодаря за превода и старанието !

[burbeng]

Хубав сериял и доста емоционален,макар че краят не ми хареса особенно

[TARABAS]

Току-що го изгледах ... и останах крайно разочарован от края ...Как можа да завърши толкова тъпо...

Иначе заслужаваше си гледането само, заради Ямашита - за мен, това е сериала, в който изглежда най-красив ^_^ Но определено можеха да се постараят с малко по-интересен и интригуващ сюжет, ...ммда предполагам, очакванията ми спрямо този сериал може би бяха прекалено големи и затова се издразних

[Aleksandra99]

На мен сериала ми беше интересен през цялото време и наистина не очаквах такъв краи ..... Но както и да е ... Серила се заслужава гледането

[varkolakata]

На мен много ми допадна филма, изгледах го на един дъх.Края и на мен не ми хареса особено ,но иначе като цяло филма си заслужава гледането.

[Stelita]

Сериала за мен не е нищо особено. Изкючително слаб. Някак още в началото не успя да ме грабне, самата историч беше развита някак повърхностно и изглеждаше нелепа и несериозна, колкото и идеята да е била да въздейства. Започнах да го гледам с желание, на 3-тия епизод още едва удържах да не се откажа от него, без шанс за доглеждане в бъдеще, но не обичам да оставям нещата недовършени. Нищо, нищо не ме грабна, нито саундтрака ми хареса, нито актьорите (въпреки че съм почитателка на Ямашита, изобщо не ме впечатли с ролята си) А за края..... ами аз изобщо не го разбрах...

 

то бива отворен край, ама тва беше прекалено. Да стоят Козуе и мъжа й и да се гледат...даже не и многозначително. Тъпня. Да не говорим, че въпросната дама през цялото време незнаеше какво прави и накъде отива камо ли пък да знае какво иска от живота. Ако жените на тези години са такава, ами мерси съм, нема нужда. Тя тая госпожа май си мислеше да изживява втори пубертет май май. "Всичко с времето си лейди" трябваше някой да й го каже, ама нейсе... Съпруга й биваше, зрял господин, разсъдлив, ама много някак мекушав егати. В последния епизод направо ме уби като си говореха в кафенето. Това си премълчавал, онова си премълчавал, че накрая да й сервира всичко наведнъж, че да излезе чист. Та това си е индиректен обвинителен акт. Малко като все едно й казваше :"Ами то и аз имам уж някаква вина, ама виж ти какви ги свърши" Ученика беше пък най-странния образ. Не е невъзможно да се влюби момче в по-зряла жена, и обратното. Но някак Такума незнам защо така изживяваше нещата, каточели е открил топлата вода. Абе момко, гледай си там танците, кълчи си се и не се занимавай с нещо, което ти е ясноч ще няма да го бъде. Защото му беше ясно, че Козуе няма да го приеме, ама тоз младежки идеализъм... Та, така. Историята е отегчителна.

 

Нищо не научих от филма. А моралните поуки, които трябва да си извади човек от филма бяха така силно завоалирани и вплетени, че ти трябва философско размишление над филма и цялостен анализ, за да откриеш посланието. Много напудрена работа, никак не ми допадна.

 

Моля не приемайте думите ми като опит да оплюя сериала или да откажа някой да го гледа. Наистина не го пожалих откъм критика, но това е моето виждане относно сериала. И все пак, приятно гледане. Дано да ви хареса повече, отколкото на мен

[lukreciana]

Тъй като и аз участвах в превода на този филм,

и доста съпреживявах с героите, мисля, че филмът е доста добър,

твърде истински, с реалистичен сюжет, великолепна актьорска игра.

И музиката, и текстът към песента, са много добри,

да не кажа прекрасни.

Тъй като съм омъжена, както и главната героиня, може би затова й можах да усетя

чувствата, колебанията й, и вътрешната й борба.

Когато човек се омъжи, до голяма степен, загубва своята индивидуалност,

връхлитат го куп семейни ангажименти, отговорности, до теб се появява човек,

с когото трябва да се съобразяваш.

Семейният живот- дава, но и отнема.Кое е повече, не знам, при различните двойки

е доста индивидуално.

Семейният човек, е доста обременен, просто няма време да мечтае, а ако все пак го прави, няма я

свободата, с която да разпериш свободно крила и да полетиш преследвайки мечтите си.

Да намериш половинката, с която да не загубиш своята индивидуалност и да продължиш да мечтаеш

това за мен е някак нереално , а и колко ли ще продължи?

В тази връзка, мога да кажа, че съм против брака, този, който те обезличава като личност

и отнема мечтите ти.

А любовта, тя е прекрасна, не случайно казват, че тя дава криле.

Тогава се чустваш жив и истински, и си способен на всичко. Но за жалост, и тя е до време.

Но връхлети ли те - "Внезапно като буря", не я изпускай!

[Pammy]

Много интересен сериал. Аз също съм омъжена... и разбрах чувствата на героинята.

 

Можеш да се влюбиш след като се омъжиш сигурно, но да си на 35 и да се влюбиш в 18 годишно момче... на мен това ми беше абсурдно. За това се абстрахирах от този момент в сериала. Има няколко вида любов - 5 някъде. Можеш да обичаш едновременно повече от един човек (това е само мнение - някой да не се юрне да спори с мене за това ). Можеш да обичаш Хидео, който ти дава свобода, сигурност, подкрепа; но можеш и да обичаш страстно и ирационално Такума. Тука всичко е въпрос на избор, коя любов искаш да изживееш. Може и двете едновременно, разбира се. Тука нямаме такива предрасъдаци. А колко трае страстта? Има ли някой, който да се е оженил за страстната си любов? Ние сме рационални същества. Ние сме майки. Разбира се, че ще изберем Хидео и това, което той ни предлага. Интересното е, че всяка в живота си се среща с тези двама души. И всяка прави труден избор. И често се случва да се пита, дали не е сбъркала... и тука е поуката от филма, каквото и да избереш, не се обръщай да гледаш назад. Там няма нищо вече.

 

Този сериал беше пълен с емоции на всяко ниво. Може би защото силно се асоциирах с героинята, може би защото Яма Пи участва и е много добре структуриран, ми влезе в топ листата. Аз горещо го препоръчва. Тука всеки може да си извади различни поуки, които да са значими за него.

И най-важното - поздравления за субтитрите. За мен това бяха перфектно подбраните думи.

[kriki]

До към 3-4 епизод ОК,обаче 10 епизода абсолютно нищо не се случваше!И краят много ме разочарова..

[minchoba]

Като цяло доста реалистичен сериал - земни образи, нормални човешки реакции, мотиви и взаимоотношения, съвсем възможни житейски ситуации и лутания. Не ми хареса обаче, че

и финала беше реалистичен и подчинен на прагматизма. Искаше ми се край а ла Kimi wa petto, искаше ми се да видя достоверно поднесено онова, което иначе в живота няма вероятност да се случи.