bg_easternspirit Doomsday Book (2012)

[Ragnos]

Книга на Страшния съд

Страна: Южна Корея
Година: 2012
Жанр: драма, фантастика
Времетраене: 113 мин.
Режисьори: Ким Джи Ун и Им Пил Сонг

Участват:
Ко Джун Хи, Рю Сънг Бом, Ким Канг У, Чин Джи Хи, Ким Му Йол, Юн Се А, Рю Сънг Су и др.

Сюжет:
"Книга на Страшния съд" е история в три самостоятелни части, чийто основен акцент е упадъкът на човечеството, който рано или късно ще доведе до неговото изчезване като биологичен вид. Всяка от трите части, озаглавени "Божествено съзидание", "Новото поколение" и "Небесно създание", разказва битието на различни хора и тяхното виждане за условния или фактически край на света. Създателите на филма използват явни мотиви от популярни заглавия като "Заразно зло", "Аз, роботът" и "Армагедон", за да разгледат една по-дълбока и абстрактна представа за препятствията, които може би очакват човека в близко бъдеще, и неговата способност да ги преодолее.

С БЪЛГАРСКИ СУБТИТРИ

С БЪЛГАРСКИ СУБТИТРИ 2

С АНГЛИЙСКИ СУБТИТРИ

С РУСКИ СУБТИТРИ

[bobimkd]

Многу добро филмче, посебно тој делот со роботот

[Ragnos]

Субтитрите чакат за одобрение в сайта. Ъплоудърите файтинг!

 

Мнение за филма още няма да давам. Иска ми се да заформим някаква дискусия, когато повече хора го изгледат. Предупреждавам, че продукцията е най-малкото странна и шансът да ви хареса е 50:50. Затова и очаквам или да бъде тотално оплюта, или обратното. И трите истории са напълно различни една от друга - и по жанрове, и по фабула. Приятно гледане!

[Akasha]

1 и 3 ми дойдоха прекалено в повече с фантасмагорията сякаш, а и малко не им схванах логиката и смисъла в края.

Втората, с робота, ми хареса, макар че пак малко края с чипа ме затрудни, и ми изникнаха прекалено много въпроси...

 

 

Той сега цял робот ли е, киборг ли е, защо по дяволите са го взели на работа в компанията, ако знаят че е такъв, и как може да не знаят че е, щом те са най-добрата компания за роботи. И защо не го застреляха когато им се противопостави - нали роботите нямат право да правят такива неща... Защо той не се "изключи" след като си извади чипа и го сложи в кучето, съдейки по предишния чип, този също трябва да отговаря за "живота". И ако е робот, защо викна на другия робот "не се меси в човешкия разговор". Ако не е робот, защо е роботизиран?

 

 

Май съвсем се обърках

[Ragnos]

Ако си спомням правилно, чипът го изкара от ръката си, която беше протеза. Така че едва ли е андроид. Просто се е чувствал зависим от роботиката и заради това имаше проблем с робота в началото.

[Alfons]

Като цяло съм разочарован. Може би, защото очаквах съвсем друго от този филм. Поне малко по-сериозно отношение. Първия и втория сегмент и на мен ми дойдоха в повечко. Но бих казал, че първия ми допадна. С цялата си социална сатира, темата за упадъка на света, с лекото заиграване с зрителя и възприятията му... поне там следях основната идея, която се опитва да вкара режисьора. Идеята и метафората с ябълката ми допадна.

...Но през цялото време ми лъхаше на несериозност и това мен лично ме подразни. Дори да е преднамерена (каквато си личи, че е) за мен това не е начинът да се изкажеш.

Доколкото разбрах Ким Джи Ун е режисирал само втория сегмент, което в крайна сметка си и личи от видяното. Но и на тази история, и липсва нещо за да изпъкне. Прекалено много въпроси, които така ще си и останат, защото от видяното, не смятам ,че режисьора се е опитал да намекне или отговори на нещо.

Последните секунди на сегмента му...дори не ми се иска и да коментирам...логика не бих търсил. Не мисля и че режисьора се е опитал да даде някакви насоки.

Логики лесно мога да намеря. Най-вероятно ще са и добри, но пък не мисля, че пък те водят до нещо съществено.

 

Akasha

 

 

Той е техник. Нека приемем, че ръцете са най-важни за него. Един вид там е събрана душата и познанието му ( тук си правим съпоставка с робота). Нека приемем, че само ръката му е роботизирана (поради каква причина все тая, режисьорът мълчи). Нека приемем, че чипът е животоподдържащ за самата ръка, а не за него. .. ако ми следиш мисълта правилно, ще откриеш и интересната метафора в случая...за прехвърляне на познание и т.н. Но няма значение дали съм прав. Това не води до нищо, пък е и трудно доказуемо

 

 

 

Третата история ми бе слаба и пресилена. Няма и да я коментирам. И тя като първата със сатиричен привкус и абсурдни моменти. Мисля си, че тези идеи могат да се покажат и по по-нормален начин.

 

 

Та в крайна сметка прекалено дълго го очаквах този филм и явно очакванията са ми били прекалено вдигнати. Дори частицата просветление ( ) не я получих.

[Akasha]

That make sense Колко неща измислих, само това не ми дойде в главата.

 

 

Просто някак си не се засегна темата за роботизирани протези и не си го помислих въобще...

 

 

UPD: Не бях гледала или чела Аз, Роботът. Тъкмо го привърших сега и ми станаха ясни нещата. Ако го бях гледала преди това, нямаше да ми изникнат всички тези въпроси.

[yagami23]

Изненада ме,но ми хареса

[Ragnos]

Ся, ако ви се четат всичките простотии, дето написах по-долу, най-добре си направете кафе.

 

 

 

Ако гледаме на филма повърхностно, както направих и аз в началото, действително няма да има дори една причина да си говорим за него, защото във визуално и емоционално отношение е плосък, скучен и нелеп. Какво остава тогава? "Ким Джи Ун е сериозен режисьор, той не би направил филм просто заради бройката" - си помислих, след като го изгледах, и това ме зачовърка отвътре, защото се получи една много голяма пропаст между очаквания и реализация. Бях готов да го отхвърля с лека ръка, както съм правил с много други филмови провали, но реших да му дам още един шанс и да го изгледам повторно, тъй като така и така се бях надъхал да го превеждам, а в последствие тотално ми се отщя. Докато го гледах повторно се опитах да разсъждавам над някои отделни моменти, както и над цялостната конструкция на самите истори, с надеждата да разбера каква аджеба е целта на този филм.

В главата ми стана една боза от мисли и хрумвания, която успях да подредя логически едва след няколко дни. Не знам доколко съм прав в съжденията си, но не държа на това, а и мисля, че кучето е заровено другаде.

Заключението, до което стигнах, е, че този филм няма универсална идея и цел около която да са построени събитията. По-скоро той е една матрица за идеи и размисли - основа, положена от авторите, която всеки интерпретира според собствените си убеждения и развива сам (стига да иска, разбира се). Затова и трите истории остават с отворен край - първоначално песимистичен, след това умерено реалистичен, а накрая - с капка оптимизъм.

 

Първата глава, озаглавена "Нов свят", разказва за най-обикновено момче с най-обикновени проблеми - как родителите му не са го взели на почивката си, как трябва да чисти къщата съвсем сам и как да задържи до себе си едно от малкото момичета, които му обръщат внимание. Дотук нищо необичайно - историята е повече от банална. По-любопитни обаче са картините, които ни показват на страничен план - купищата отпадъци, които човечеството произвежда; които след това преработва във фураж за животните и същите животни, които в последствие консумира, за да се повтори този цикъл до безкрайност. Спомнете си обаче какво става, когато слагаш един и същ копиран лист отново и отново в ксерокса - всяко следващо копие има по-лошо качество от предишното. Преди да се усетиш, белият лист излиза почти изцяло черен и напълно нечетлив. Следвайки логиката на това сравнение, стигаме до развръзката: боклукът, който продължаваме да трупаме по земята, намира своя път обратно в телата ни, където чрез сложна биохимична реакция (фантастичният елемент в цялата работа) създава някакъв супергаден вирус, дето започва да превръща всичко живо в ходещи зомбита, обаче никаква Мила Йовович не се мярка, за да спаси положението. Между другото, кинематографски най-много ме израдваха последните две минути от първата част на филма, които сякаш бяха извадени от поредицата "Заразно зло" - мрак, пушеци, разруха и ходещи трупове. Макар и за кратко, не са щадили пари за грим, костюми и декор. В крайна сметка, поставени в безизходно положение, живите хора наоколо изпадат в състояние "Вавилонска кула", където всеки започва да говори на свой собствен, неразбираем за другите език, и губи всякакъв шанс за спасение. Дълго време се чудех какво искаха да ни кажат създателите с нелепото държание на телевизионните водещи. Това ми се стори най-правдоподобното обяснение. Краят беше образно представен като сблъсък на теорията на Дарвин за еволюцията на човека (когато показаха изображенията на хомосапиенс в музея) и библейското прогонване на първите хора Адам и Ева от Тайната градина. Песимистичният епилог в никакъв случай не е окончателен, както би се очаквало от такъв род история - никъде не виждаме цялото човечество да става жертва на вируса, нито ядрена бомба да бива хвърлена, за да заличи злото. И все пак, 16-ти и 17-ти стих от Битие 2 на Библията, увисват като недвусмислено предупреждение. По-подробно тълкование - свободно за всеки.

 

Втората история е нещо като философски прочит на това, което американците се опитаха да лансират с "Аз, роботът" през 2005, който обаче наблегна яко на екшъна и пропиля целия заряд на сборника на Айзък Азимов. Чувствително по-сериозна откъм начин на разгръщане, главата, озаглавена "Новото поколение" опитва да разгледа условното ни развитие в близко бъдеще, където изкуственият интелект вече прохожда с помощта на роботиката. И докато тя е в своя апогей, човешкото умствено и духовно израстване са затънали в своеобразно блато, създането от достиженията на научнотехническия прогрес. Единствено в един будистки храм монасите все още съумяват да балансират между материалното и духовното, като се стараят да не се възползват от чудесата на технологичния свят повече от необходимото. Затова и те са единствените, които приемат новото поколение робот РЮ-4, който демонстрира умствен потенциал многократно надвишаващ този на повечето хора. Това естествено се разчува и той става обект на страха и неразбирането на собствените си създатели. Думите, с които той решава сам да сложи край на съществуването си, поставят слушателите му на кръстопът с два възможни изхода - забвение или пробуждане. Не става ясно по кой от двата пътя хората ще изберат да поемат, защото това е въпрос на личен избор, какъвто направи и самия робот. За втори пореден път авторът не опитва да налага мнението си върху зрителя и оставя краят отворен, като по този начин дава пространство за въображението.

 

Третата история, която по нелепост може да конкурира унищожението на Земята в "Пътеводител на галактическия стопаджия", е колкото най-безумният начин да завъши филма, толкова и най-логичният. Защото както трите истории са напълно независими една от друга, така и всяка една от тях би могла да бъде условно начало и край на това заглавие. Защо обаче филмът завършва точно с нея? Може би защото е най-тъпа и щура от всичките и повечето хора биха спряли филма още в началото, ако започваше с нея - това беше моето първоначално заключение. Под пластовете бутафорност обаче, ако искаме да го видим, разбира се, се открива още един фундаментален момент - "Понякога, за да изградиш нещо ново, трябва да разрушиш старото". Повечето от нас може би са чели Стария и Новия завет в часовете по вероучение в началното даскало, а пък и да не са - всички знаят историята за Ной и Ноевият ковчег. Грешното човечество е удавено от всемирен потоп заедно с всичко живо, с изключение на пасажерите на Ноевия ковчег. Съвременният Ноев ковчег в случая е едно импровизирано бомбоубежище, което е приютило майка, баща, дъщеря и нейния чичо, както и малък домашен парник с различни растения за препитания. Е, не се вписва напълно в познатата библейска картинка, но все пак това е модерен прочит, нали? И вместо потоп имаме гигантски астероид с размерите на този, дето е затрил динозаврите преди 65 млн. години. Само че астероидът не е никакъв астероид, а 10-километрова билярдна топка, която малката щерка от филма поръчва в замяната на тази, която неволно е счупила. Оказва се, че доставчикът на поръчката е по-висш (извънземен) разум, който обаче явно е разбрал по-различно целта на исканата услуга. Така малкото момиче неволно поръчва краят на света. И докато цялото човечество - и в частност семейството на детето, си блъскат главите над това как и защо това е възможно, то дава възможно най-смисления отговор: "Как изобщо счупи топката?" - пита го чичо му. "Не помня. Може би просто й е дошло времето. Както на това място." - отговаря момичето. За някои неща няма логично обяснение или ни е още твърде рано да го намерим. Защото понякога не е достатъчно да четеш между редовете - от време на време трябва да проявяваш и въображение. С последните две неща за мен се изчерпват всичките 133 минути на този филм. Кажете ми, че греша и няма да възразя. Просто така избрах да изтълкувам видяното. Като картина на експресионист - в нея може да видиш едновременно всичко и нищо.

[air]

Аз пък не мисля да го гледам! И на Ragnos поста няма да чета. Седнете някоя вечер и прочетете "Аз, роботът" на Айзък Азимов и си вземете почивка от тия корейски драми.

[mike]

Само плакатът му е хубав на филма. А, да, и визията на 2-та част.

Винаги съм гледал малкото некомерсиални неща, които корейското кино предлага. Не мога да кажа, че останах очарован, първата част ме издразни ужасно - режисура, заснемане, ефекти, преиграване, както каза алфонс - умишлено търсеният ефект всъщност дразни. Втората бе великолепно заснета, но ужасно скучна и за капак - обилно поръсена с високопарни реплики, които си звучаха и доста кухо. Третата беше най-нестандартна, слава богу - беше и доволно кратка, а моментът на края, когато мацката се усмихна ми допадна.

 

Поне аз го гледах без никакви предварителни нагласи и съм доволен, че се правят и подобни опити за различно кино. Явно режисьорите са видяли възможност да реализират в този проект някакви свои експериментални идеи, които надали биха видели бял свят в пълнометражен филм. Начесали са си крастата, както се казва.

 

Благодаря за превода!