Jump to content

Recommended Posts

С удоволствие бих научила за пресолени корейски ястия, за да ги опитам. (без кимчито и лютите манджи)

Възможно е да слагат наистина сол, но да я тушират със захар и затова да не се усеща, а единствено по етикетите да можеш да видиш колко точно има.

Но не мога да се съглася, че българската храна не е в пъти по-солена от корейската и съответно по-вредна. След месец корейска храна, ако опитате сирене или кашкавал, ще усетите  за какво говоря. А корейците като опитат и парченце българско сирене, направо си сгърчват лицето от шок заради солеността.

Затова не мога да си променя мнението, че не я ползват в такива големи количества като нас.

Link to post
Share on other sites

Корейската кухня е различна от нашата и солено като това, което ние консумираме тук едва ли ще откриете :) Според мен това е чарът на различните кухни по света, всяка има своя идентичност - вкус, цвят, мирис, използвани продукти. Солено, както каза Спийди, има. Взех си една паста, която не е кочуджан (в същата опаковка като кочуджана, но зелената - Параб да ми припомни какво беше :icon_sunny: ) тази червена паста, освен че е люта (каква изненада  :28558: ) е ужасно солена. Използвам я в комбинация с месо и няма нужда да слагам от нашата сол  :icon_sunny: Подчертавам, българската кухня е различна от корейската и соленото не "приложимо" по същия начин както при нас. Сладкия хляб вече е друго  :28558:  Харесвам го, но само за кратко. 

Link to post
Share on other sites

Това са личните впечатления на Яна Станчева за Южна Корея- без розови очила и точене на лиги.

 

 


Национализъм и расизъм

Корейците са големи националисти, не патриоти, националисти. Все по-често се сблъсквам с убеждението им, че Корея е едва ли не най-великата нация в света и много от постиженията на цивилизацията всъщност са започнали от Корея, само дето това не се знае (“но нищо аз сега ще те светна”). Това, съчетано с безразличието им към всичко извън Корея/некорейско и много беглите им познания за големия свят извън тази страна ме кара да си мисля, че те имат сериозен комплекс като нация, вероятно породен от факта, че са малка страна между две големи цивилизации като Япония и Китай, които много пъти са се опитвали да ги завладеят. Държа да отбележа дебело, че това се отнася за по-възрастните хора, по-младите ми се струват доста по-широкоскроени :)

Темата е дълбока и широка, затова ще започна малко отдалече.

Преди време се запознах с един koreаn-american, който учи археология и ми даде да прочета една книга писана от някаква “известна” археоложка, в която тя твърдеше, че корейската история е до голяма степен изфабрикувана в смисъл такъв, че за голяма част от твърденията на историците всъщност няма никакви археологически доказателства. Не става дума за историята, която се преподава на учениците в общообразователните училища, а за онази, която се преподава в по-специализираните учебници. Тези изфабрикувани истории касаели предимно създаването и произхода на корейската нация и се стремели да отрекат идеята, че корейците са произлезли от китайците т.е че първите жители по корейските земи са се заселили тук от Китай. Доколкото си спомням според книгата тези “машинации” са били замислени като отговор на Японската окупация с цел да се възроди патриотизма на корейците и те да не помагат на японците и да предават страната си.

Паралелно с това в книгата прочетох и какви ли не щуротии като например това, че според някакъв корейски историк прилики в произношението на някой думи показвали, че хора от най-далечни краища на цивилизацията всъщност били произлезли от население населяващо Пекту-сан (планината Пекту) в Корея. Демек всички сме корейци. Но чакайте по-натам става още по- смущаващо. Едно от тези населения произлезли от Пекту-сан били и българите. Доказателството – сходства в произношението на думите за светлина с корен “палг” (밝 от 밝다). Иии сега да започне голямото мислене за българска дума за светлина със сходно звучене. Беше спомената и версията, че Тангун, от когото са поизлезли корейците според историята им, по нашите земи бил популярен като бог Тангра … както казах всички сме корейци.

are you insane

Когато прочетох книгата се уплаших от промиването на мозъци, което историците се опитват явно да направят тук, но после се сетих че и в България от време на време се намира някой, който да публикува нещо от рода на това как едва ли не първите европейци били българи и т.н. националистически приказки, за които са извадени “доказателства” от не 9 ами 19 кладенеца. Въпросът е доколко хората са запознати с тези теории и доколко им вярват.

Като стана дума за изкривяване на историята, днес попаднах на една статия разказваща за това как корейското правителство продължава да се опитва да прикрива и да отрича, че по време на Корейската война без доказателства под предтекст, че са комунисти са били избити много политически противници и пътем са загинали и много цивилни. Според автора едно от предишните правителства е направило комисия, която да се занимае с този въпрос и да открие истината, но работата на тази комисия била компрометирана в медиите и от Консерваторите. През 2010 комисията била разпусната и малкото постижения, които имала, били бързо забравени и отречени. По-младите корейци не били и чували за тези “кланета”, те не фигурирали в учебниците по история, а по времето, когато тези събития са се случвали, повечето пострадали семейства не руптаели от страх да не бъдат сметнати за “червени”. През 2000 журналист на НюЙорк Таймс дори спечелил Пулицър за разкриването на клането в Но Гън Ри през войната. Статията завършва с критика към корейското правителство, че критикува Япония за това, че не признава за т.нар “comfort women”, а в същото време те самите също не искат да признаят своите исторически грешки.

Едно отклонение по повод “comfort women” – вероятно повечето от вас знаят за какво става въпрос, но аргументът, с който Япония отрича тази история е по-малко известен, а точно там “е заровено кучето”. Comfort women са азиатки (сред които и много корейки) които по време на Втората световна война са били отвличани от родните си места и водени по бойните полета да предоставят секс услуги на японските войници, за да се чувстват те добре и да могат да се бият по-добре на фронта. И до ден днешен има живи такива жени и те разказват за това, че на ден са “обслужвали” по 100 войници, за кръвта, болките, унизението… общо взето отвратителна история. Японците не отичат, че това се е случвало, но отричат правителството да е било замесено. Според тяхната версия “да, тези неща са ужасни и са се случвали, но без знанието на правителството, просто някакви местни властимащи са злоуптребили с правомощията си”. Според корейците и до колкото знам целия останал свят обаче всички тези извращения са се случвали не само със знанието ами и под ръководството на правителството. Край на отклонението :)

Като чета всички тези неща и се питам как е възможно Корея така да си манипулира историята (не че е само Корея, де) и веднага ми хрумва едно възможно обяснение. Никой не се интересува от Корея. Никой не търси информация и съответно корейското правителство и корейските историци могат да си казват каквото искат. На някой западняк техните твърдения може и да им звучат пресилено или направо смешно, но малко са хората, които ще си посветят времето да се занимават с разкриването на някаква истина за страна, към която нито те, нито някой от обръжението им проявяват интерес. Още повече като се има предвид и езиковата и културна бариера. Като казвам, че никой не се интересува от Корея имам предвид, че хората се интересуват от това кой ЕХО член с кой ЕХО член дели стая в общежитието им, но от самата Корея малко хора се вълнуват.

Корея не е единствената стана, която да отрича някаква нелицеприятна част от историята си, но извъртането по повод произхода на нацията и уж световното влияние на корейската цивилизация е нещо друго. За повечето корейци, които не знаят английски или каквто и да е друг чужд език достиженията на другите цивилизации са абсолютно недостъпни. Ако някой националистически вестник (а всички влиятелни тук са такива според по-горе цитирана статия) ти каже, че целият свят е произлязъл от Пекту-сан ти може и да не го повярваш много, но като няма как да прочетеш друга версия. И пак.. не че на запад някой много ще се занимава с разни отнесени твърдения на някакъв историк, че да се захване да опровергае това. И ето как лесно се манипулира историята, такава каквато тя съществува в умовете на хората.

Мисля си, че в България това по-трудно би могло да се случи. Първо, защото ние сме критично мислещи дори и по отношение на самите себе си (а понякога и най-вече по отношение на самите себе си) и второ, защото българската история е свързана с тази на други европейски народи и има по-малко свободно място за шикалкавене.

Като стана дума за манипулации те не касаят само историята ами и настоящето. Същото издание, което публикува предходната статия, наскоро имаше и една друга пуликация за това колко отворена към чужденците е Корея. Е от това по-голяма простотия отдавна не бях чела. Горе-долу от вемето, когато прочетох онази статия на ББС, за това колко е хубава храната в Корея и как се приготвяла по традиционна рецепта и някой от сосовете ферментирали с десетилетия. Най ми хареса първото изречение на репортажа “ако търсите бърза храна, Корея не е вашата страна”. Хаха ама тук по-голяма част от храна е полуприготвена и като си я поръчаш идва след 5 минути. Най-ядената храна в Корея е рамьонът, което се вижда и от драмите, и по магазините и ресторантите. По-натам в репортажа се вижда заведението, в което яде репортерката. Ха, е да, в тези ресторанти храната е по-хубава, но това не са ресторантите, в които ядат обикновените хора, нищо че разни баби и дядовци (за които се предпоага че нямат много пари и ядат в по-достъпните заведения) се показват там. В тези ресторанти всъщност е доста скъпо и пориите са малки. Очевидно репортерката е била поканена с цел да и бъде показана онази страна на Корея, която Корея е искала да и покаже, а тя самата не си е направила труда да излезе сред хората и да види те какво ядат или най-малкото да иде в местните аналози на Фантастико и Била и да обърне внимание на съдържанието на продуктите. Но както тя все пак правилно отбеляза, корейското правитеслтво наистина прави много, за да популяризира страната.

Да се върна на статията за това колко отворена към чужденците е Корея, защото:

правителството отворило центрове за подпомагане на чужденци и туристи, университетите наемали чуждестанни лектори (това не го ли правят, за да се издигнат по-нагоре в медународните класации на университетите в света?), в парламента имало един кореец, който обаче бил роден във Филипините (о, уау, е това е постижение от всякъде), много корейци доброволно преподавали корейски на чужденци (къде бе? изобщо не мисля че кореец ще се занимава с нещо за без пари, достатъчно заети са с това да изкарват пари. има language exchange програми в рамките на които чужденци и корейци се срещат в някое кафене или бар и едните си упражняват английския другите корейския като си говорят помежду си. малко по-различно е от това, което статията намеква), чуждестранните посолства били заляти от кандидатури на корейци, които искали да заминат за съответната стана и да научат повече за културата й (ако е така, според мен това е свързано с т.нар “спек”. В Корея “спек” се нарича нещо като портфолио с грамоти и сертификати от всичко с което си се занимавал, с което си търсиш работа. От познати корейки съм чувала, че е задължително да имаш някакъв опит в чужбина за каквото и да е, ако искаш да те наеме работодател. С което искам да кажа, че според мен причината корейците да искат да идат в чужбина е че искат да си го сложат в “спека” не защото въпросната култура много ги вълнува. Даже наскоро четох някаква статия в корейски сайт за това как някой корейци ходели на неплатени стажове в чужбина и сами си покривали всички разноски по пътуването и престоя само и само да имат international experience.) Защо тези уточнения не ги пише в статията?

И докато “Корея приема толкова на сериозно културното си разнообразие” имигрантите трябва да подновяват визата си на всеки три години, не могат да доведеат семействата си с тях, ако искат да инвестират в страната могат да го правят само ако инвестират големи суми, с което на практика се убива малкия и среден бизнес, визите на работещите всъщност принадлежат на работодателите им т.е не си самостоятелен… изобщо правителството се старае всякак да ти пречи да живееш в Корея свободно.

Но любимата ми част от статията е, че понеже жените били много образовани, се изпитвал недостиг на булки в селските райони и затова се внасяли булки чужденки. Моля? В селските райони хората са още по-тесногръди, чужденец не са виждали през живота си, не си представям как ги търсят за булки. Дори в Сеул има много млади мъже, които крият от родителите си че излизат с чужденки, защото знаят, че родителите им няма да приемат връзката им, пък какво остана за селските райони. Кой ги пише тези статии направо не знам… Статията продължава: много жени били подмамени от брачни агенции обещаващи им луксозен живот и романтични съпрузи като по корейските драми, а накрая жените-имигрантки свършвали женени в провинцията без начин да научат корейския език и култура, не можели да изпълняват брачните си задължения и се развеждали, бягали, имало и случаи на убийства. Ами … какво да ти кажа, Корея … спри да каниш журналисти от ББС за да ги брейнуош-ваш за действителната ситуация в страната и хората няма да идват тук с нездравословни очаквания.

Да оставим книгите, статиите и статистиките настрана и да слезем сред хората. Често съм чувала корейци да критикуват чужденци, които не знаят корейски с един тон, който казва “тея за какви се мислят да идват тук без да знаят корейски и да са готови да играят по нашите правила”. Миналата седмица ходих да си сменям визата и в имиграционното служителят така се заяде с едно момче, че говорел на английски… имам чувството, че да говориш некорейски в Корея е мега огромна убида за тях и ти говорят лошо зад гърба. Много е тесногръдо това. И не е само той. На следващата вечер излизаме с едно сънбе студент по режисура и минаваме покрай едно момиче и едно момче (и двамата корейци) които седят на улицата и тя пее той свири някаква баладна версия на “Happy” на Фарел и сънбето се изцепва “защо пеят на английски. това е Корея, на корейски трябва да се пее” – със същия пренебрежителен, изпълнен с тиха омраза тон. И ми напомни на онзи път като ходихме да снимаме в ЛГ и служителят на ЛГ, който ни придружаваше, пак със същия тон попита режисьора “защо сте дошли в Корея без да знате корейски”. Той му отговори “Ами не ми се налага да знам корейски, за да живея в Корея”. Имам чувството, че гледат на нас като на врагове, сякаш сме дошли да milk-ваме постиженията на корейската култура на готово без да си мръднем пръста. Сякаш им пречим или им замърсяваме хомогенната нация.

Замислям се колко по-отворени и гостоприемни сме ние българите. Тея глупости никога няма да ги чуеш в България. Ние просто разбираме, че за да дойдеш в някоя страна не е необходимо да знаеш езика, ако беше необходимо никой никъде нямаше да ходи. Тази логика просто е назадничава. Ученето на език не е толкова лесно и е безмислено ако не си сигурен, че искаш да живееш за постоянно в тази страна. В което няма как да си сигурен ако не дойдеш да поживееш малко и да видиш дали ти харесва или не.

Едно друго проявление на корейския национализъм е едностранчивата интерпретация на фактите. Преди време имаше една статистика, според която измежду всички OECD страни Корея е страната, в която хората работят най-много и в същото време Корея беше на последно място по производителност на труда. Демек много зор за нищо. Но кореецът, с който коментирахме тази статистика, говореше само за първата част, втората не я спомена. Само дето аз знаех за тази статистика и го питах какво мисли и за втората нейна констатация. Той ми отвърна “да, и такава част имаше”. И смени темата.

Няколко думи за расизма

Мисля си, че расизмът е резултат от този изкривен национализъм (което е тотално различно от здравословна доза патриотизъм). За корейците Корея е целият свят и нищо извън тази страна не ги вълнува. Това ги прави мега невъзприемчиви и безразлични към чужденците. Често съм чувала да казват, че корейците са расисти към други азиатци, мразят американците, но изпитват уважение към европейците.

За мен лично най-големата спънка в отношенията между корейците и чужденците е че за тях ние просто не сме релевантни. Както неведнъж съм казвала обикновеният кореец, дали защото е затрупан с работа не знам, но те си живеят в техния собствен малък свят и ако не си им колега, не работите или учите заедно ти нямаш отношение към неговия свят. В този смисъл си мисля, че корейците не точно че са расисти (в смисъл не изпитват лоши чувства към чужденците) просто не виждат ти какво отношение можеш да имаш към неговия живот и те подминават с безразличие. Дори когато учите или работите заедно и ти говориш корейски т.е дори когато има потенциал да сте релевантни един за друг. Както казва една приятелка “в Корея ние сме като жирафи. Жирафът е интересно животно, всеки иска да го види, да го огледа, да си поприказва с него, да го поопознае, но в крайна сметка ти с жираф приятел не ставаш”. Да си призная чесно… и аз така се държах с чужденките в моя курс в България :( Просто … не ми се струваха релевантни :( Обаче като срещам тези корейци дето с омраза коментират корейско неговорящите чужденци и вземам да си променям мнението и да мисля, че наистина са расисти. Прекалено не уважават останалата част от света или може би е по-правилно да се каже, че не уважават другостта…

За обикновения кореец животът е състезание в една да я наречем “социална игра” и правилата са следните: учиш като луд в гимназията, за да си на върха на класацията, после учиш като луд за да влезеш в уни, после купон и самочувствие че си влязъл, ама не за дълго защото трябва да натрупаш “спек”, после лизане на задници, за да се издигнеш в работата и подходящ мъж/жена и така животът си минава. В корейското общество има много правила за отношенията между хората и това как трябва да се държи индивидът, в известен смисъл всяка част от човешките взаимоотношения е превърната в правило – ти не се държиш уважително с мен, защото аз съм направила нещо, с което да спечеля уваението ти, ти се държиш уважително с мен, защото аз съм 1 година по-голяма от теб. В този тип общества няма място за личното ти отношение, има си правило за всяка ситуация. Да, ама повечето чужденци не разбират и не искат да живеят по тези правила (може би защото просто искат да живеят искрено) и това те прави аутсайдер. Ти просто не искаш да играеш играта, в която те вливат цялата си енергия и която се е превърнала в техен живот.

Толкова по въпроса с най-голямата спънка в отношенията според мен, това което мен най ме засяга и ме кара много да се дразня на корейците от време на време е начинът по който се държат с чужденците, когато възникне проблем. Вместо да дойдат и да се разберете, те автоматично приемат, че с теб (това извънземно) не могат да се разберат, отказват да разговарят и минават в режим нападение, санкции и изказване на по-висшите. Това ми се е случвало с по-стари корейци, не с млади. Понякога имам чувството, че те не разбират, че аз също съм човек и ако ми кажат какъв е проблемът можем да се разберем. Чужденците също сме хора и, уважаеми корейци, ще бъдете много изненадани колко сходни човешки нужди и разбирания имаме. Не само вие сте хора и ние сме хора. Отдавам това на факта, че по презумпция смятат, че ние не говорим корейски и съответно не си представят, че можем да се разберем.

Много черно ли го описах?

Не е толкова черно. Има и много разбрани и широкоскроени корейци. Не искам да отчайвам никого, аз самата също не съм отчаяна, но темата сама по себе си предразполага към говорене за някакъв проблем затова и за проблеми пиша :)

Като чужденка тук са ми се случвали и много хубави неща. Любимата ми случка беше в един зъболекарски кабинет, където докторът беше така замаян от българската ми красота и от това колко добре говоря корейски, че като отидох на касата да си плащам ми казаха “днес можете просто така да си отидете” т.е без да платя. Редовно ми правят комплименти, сипват ми повече side dishes, прощават ми отсъствия и много други неща… веднъж един дядо дойде при мен и ми даде някакво мляко, просто така. Един готин кореец пък ме скицираше в тетрадката си докато се возехме в метрото. Беше толкова смешно като се опитваше да ме гледа, за да ме нарисува, но без аз да забележа, че ме гледа. Редовно ме гледат в метрото все едно съм богиня, като се върна в България и мъжете не ме зяпат така сигурно ще се чувствам много непривлекателна :D Разни бизнесмени ми искат номера (не че им го давам). Срещала съм и много корейци дето като те видят на улицата и почват “хай хай. гуд морнинг” да се закачат т.е не изглежда като да мразят чужденците. Наистина смятам, че по-младите са много по-отворени. Има много корейци, които не харесват системата и им е приятно да общуват с хора вън от нея т.е с чужденци. Точно те са и онези, които имат по-разчупено и критично мислене и които наистина могат да ти обяснят нещо за корейската култура, да те разберат и да станете приятели

 

  • Upvote 2
Link to post
Share on other sites

В отговор на Яна Станчева: Тези корейци, големи мушмороци са, кефят ме. Аз до сега си мислех, че сме произлезли от маймуните, обаче, не, ние сме корейци от планината Пекту. Ето го разковничето, а аз се чудех до сега що така имам интерес към Азия, а то щото сме от там, кореняци така да се каже. Имаме си прилики много, но на нас Европа ни е повлияла зле, и видиш ли сме се променили - това очи, уста, ръст, че и носовете ни други, пък и кожата, да не споменавам нравите, че лошо ще им стане на прародителите ни. Така е, разстоянията са важно нещо, променят хората към лошо.

А  национализма сме си го запазили. Бях преди няколко дни на почивка в РИУ ПРАВЕЦ, и не щеш ли корейци, разпознах ги по езика, защото влязоха с мен в ледената стая и си разговаряха така тихичко и аз ги разконспирирах. Питам девойката, Корея? и тя казва "ДА" на чист български. Рекох да и кажа, че съм любител на филмите им, ама тя се спече, щото явно не ме разбра ни на български, ни на английски.  Та думата ми беше за национализма. По-късно ги гледам същите корейци в ресторанта, и слушам коментари от съседната маса, от едни уж интелигентни българи, които ги обсъждаха колко зле изглеждат и как не приличали на хора азиатците, те всъщност ги наричаха китайци. И сега кои са националисти, ние, ами, корейците са националисти, ние не сме, ние сме ангели небесни. 

  • Upvote 2
Link to post
Share on other sites

Направо трябва да си направим нова тема "Чудатости от Южна Корея". На засега само събираме впечатления. Ето нещо, което видях днес и ми се видя логично, при нещата описани от Яна Станчева по-горе.

 

Дарик

Link to post
Share on other sites

Втората част от личните впечатления на Яна Станчева за Южна Корея- без розови очила и точене на лиги.

 

 


Free Talk: 1 година в Корея

Миналата седмица се навърши точно една година откакто дойдох в Корея. Разбираемо дойде време за обзор и анализ на нещата през които минах и начина по който те промениха виждането ми за Корея и България че и за живота въобще. Няма да изпадам в лични откровения, но мисля, че в блога има място за един поглед върху емоционалната страна на това да преместиш живота са от България в Корея като част от Korean Government Scholarship Program и БОФ поколението.

В първите дни всяка секунда се чувствах различно

Когато кацнах в Корея, излязох от летището и успях успешно да се занеса до Чонан (градът, където е унито, в което бях на езиков курс) бях изумена от това колко различно усещане има този град в сравнение с това, което бях виждала в България. Пристигнах по залез слънце в делничен ден и всички светлини (знаете че в Азия рекламните платна и светещите табели се катерят една над друга по сградите тотално биейки се за вниманието ти), различни хора, различно всичко ме накара да се чувствам като в някакъв сън. Все едно някой ме е извадил от собствения ми сос и ме е потопил някъде другаде. Чонан някак ми приличаше на курортен град по българското черноморие (понеже и там отвсякъде нещо иска вниманието ти).

Два часа по-късно, когато успях да се замъкна до общежитието вече се чувствах като отвлечена и завряна в някаква дупка. Животът ми такъв, какъвто той беше в България, и такъв, каквто аз го познавах, с всички хора, с които споделяхме общи истории, беше изчезнал. Още по-плашещото беше, че на негово място беше дошло едно нищо. Вакуум. Не знаех къде съм, защото изобщо не можех да се ориентирам дори в кампуса, пък камо ли извън него (което е толкова смешно като се има предвид, че на тръгване от Чонан/Асан вече познавах и двата града по-добре от всички около мен). Не знаех какво ще правя утре, камо ли пък в други ден. Но това, от което най се уплаших беше, че хората ми изглеждаха толкова далечни.. сякаш никога няма да намеря някой близък сред толкова студени лица. “Да, всички вие сте тук и сте кгсп-та и съм сигурна, че заедно ще ни размотават по много места и ще минем през същите проблеми, но все пак някой от вас ще има ли отношение към живота ми? Ама истински?” (всъщност тези хора не че са студени или unfriendly просто и те като мен не знаеха на кой свят са :D ) За няколко часа всичко, за което те е било грижа в България, вече въобще не е на дневен ред, и да се тревожиш няма смисъл, защото си прекалено далеч, за да промениш нещо или да участваш по някакъв начин. Почувствах се леко изхвърлена.

Замислям се за тези първи дни в Корея и ми става смешно, защото всички тези неща, които съм си мислела само показват какъв шок е самото идване. Бая ми се беше замаяла главата :D Спомням си, че две седмици след като дойдох, се събудих една сутрин ужасена от мисълта, че през последните 2 седмици съм забравила да отида на работа и се чудех защо шефката ми не ми се е обадила да ме пита какво става. Дълго се оглеждах из стаята в общежитието докато се сетя каква е причината не съм ходила на работа :D

После постепенно вакуумът започна да се пълни с новите хора, които срещнах и най-вече с новите истории, които ни свързваха. Бавно започваше да се пише една нова станица от историята на живота ми. Проблемът е, че понякога това става доста бавно. В унито, където бях на езиков курс, бяхме общо 25 кгсп-та, от които само аз и още 5-6 човека бяхме ниво напреднали. Всички останали – начинаещи и 3-4-ма средно ниво. Начинаещите учеха по цял ден (от 9:30 до 17:30) и после имаха домашни, за тях ученето на корейски беше целият им живот и те почти не излизаха от кампуса (който както знаете е в покрайнините на село). Ние напредналите обаче почти не учехме и искахме повече от живота, искахме екшън, който СМ (SunMoon University) не ни предлагаше и бавно бавно за нас животът ставаше мъка. Още повече че попаднахме на преподавателки, които всепризнато бяха най-скучните и инфантилни в целия езиков център. Айде честито.

Но най-лошото беше, че сред напредналите повечето имаха живот извън кгсп програмата и не обръщаха особено внимание на онези от нас, които за първи път идваха в Корея. Едно от момчетата беше korean-american женен за корейка и живял и работил в Корея вече 5-6 години. Знаеше корейски достатъчно добре, просто нямаше заветния ТОПИК и го бяха пратили на курс. Той дори не живееше в кампуса, а всеки ден си пътувше обратно до Сеул. Друго момиче пък беше дошла да преподава английски в Корея година по-рано и то точно в Чонан т.е имаше си живот другаде, кгсп нещата много не я вълнуваха и гледаше леко снизходително на хора като мен, които сега бяха дошли и искаха да открият реалната Корея. Една китайка предпочиташе да дружи с другите китайки и почти не съм я виждала по общи кгсп сбирки, а някой от останалите напреднали не говореха английски, макар че това е едно от изискванията за кандидатстване по тази програма. Имаше и едно момче от Бангладеш, което точеше лиги по мен и по тази причина аз леко го отбягвах. И така цифром и словом едиснтвеният човек, който беше в моята ситуация беше едно момиче от Полша. От 25 човека само едно момиче. Целият ми живот изчезна, сама съм в далечна страна и .. само едно момиче. И тя много не обчаше да излиза от кампуса, особено пък като дойде зимата. Останалите international студенти са от онази секта и ме плашеха, а и те така или иначе дружат предимно помежду си. С начинаещите пък почти не се засичаме, средното ниво пък бяха момчета от разни страни, където жените са или съпруги или далечни познати (разбираемо с тях си останахме на ниво далечни познати) и момичета, които не знаеха английски. Айде честито.

Сега разказвам тези неща с ирония, но всъщност беше много тежко. Особено защото повечето хора не разбираха защо съм нещастна и какво повече искам от живота. В кгсп програмата има хора от различни страни и background и това също изигра своята роля. За мюсюлманките кгсп беше рядък шанс да излязат не само от страната си ами и изобщо от вкъщи. След кгсп тя се връща обратно при техните да я оженят и после няма да излезе от кухнята. На тези момичета като им кажа, че животът в това село ми тежи, че искам социален живот и да усещам във вените си че съм жива, животът ми да не е от лекции вкъщи и после пак на лекции, защото не съм си зарязала живота в България и пропътувала 10,000 км за да живея така, те седят и ме гледат странно: “Не те разбрам”. Когато някой от администрацията ни каже нещо, а аз и други западняци започнем да преговаряме дали пък не може да направим инак, защото варианта, който те ни предлагат, не ни устройва, незападняците често ни гледат като проблемни: “как така спорите с координатора. той като каже нещо, ние просто изпълняваме”. Други момичета пък (например цветнокожи и монголки) ме отбягваха, защото съм била прекалено красива и те се чувствали като грозното патенце до мен. Някой мъже мюсюлмани бягаха от мен наистина като от огън, поглеждаха ме само крадешком. Голяма част от студентите специално в този езиков център бяха едва излезли от гимназията и то азиатчета т.е покорни и послушни, за които изобщо не виждах как биха разбрали моята бунтарска страна и моето самочувствие камо ли пък житейските въпроси, които си ме мъчат по принцип и особено като дойдох. За някои моята нескрита критика към образованието в СМ (което е една тотално различна тема, която ще пропусна за сега) беше едва ли не богохулство – “ама, Яна, как може така да показваш недостатъците на обчението. не че не си права, ама да го кажеш….” Ами не знам… вие как може да мълчите и търпите, докато те се оправдават с това, че не знаят за проблемите…българка съм, ние сме свикнали да си казваме нещата право в очите (между другото откакто дойдох в Корея се убедих, че ние българите сме европейци. Нашите идеали и начинът, по който гледаме на света, са най-близки до тези на други европейци, (латино) американци, австралийци и новозеландци.)

“I want to experience life in an international environment” беше една от причините, които посочих, че искам да кандидатствам по КГСП. Звучи добре и наистина е така, харесвам и ценя международните си приятели. Не знам как щях да оцелея през тези първи месеци в Корея без тях, а и до ден днешен. Близките ми хора тук са чужденци (но най-близките са българи). Изправени пред толкова трудности щем не щем, харесваме се или не, можехме да разчитаме само едни на други и това ни сплоти по начин, по който малко други неща могат да сплотят. Но както и всичко друго и животът в интернационална среда си има недостатъци – понякога представлява просто живот сред много хора, които не те разбират. За мен беше точно така в началото. Всички са много мили и винаги сме намирали теми за разговор, но те обикновено се въртят около ученето и Корея (доколкото онези, които учеха и не излизаха от кампуса, имаха някакъв реален допир с Корея), но хора, които да споделят твоите житейски ценности и да разбират как искаш да живееш в Корея… в моят случай това са само европейци и латиноамерикаци. Как това е проблем? Когато целият ти живот изчезне и на негово място дойде нищо, което ти трябва да запълниш с нещо, изведнъж много отчайващо започваш да имаш нужда от хора, които да споделят твоите ценности. Ако си живееш в България в твоята си страна и среда да общуваш с хора от други култури и с други ценности е много приятно, защото нямаш нужда от разбирането им, имаш си твоите хора, те си те разбират. Те потвърждават разбиранията ми за живота и това ме кара да се чувствам сигурна в този голям свят. Но като отидеш в чужбина не е така. Винаги съм отворена да разбера гледната точка на другите, но точно тогава имах нужда от хора, които да споделят моите разбирания за живота, защото само с такива хора чувствам сигурността, от която имам нужда, за да си построя живота наново. Когато намеря тези хора, после вече мога да се занимая с “различните”, но преди това тяхната “различност” просто ме кара да се чувствам сама.

Държа да отбележа, че измежду всички кгсп-та в СМ аз бях тази, която най-тежко я преживп тази една година т.е не си мислете, че на всички им е толкова трудно. Това просто не беше моята среда. Другото хуаво е, че вече в СМ ще има повече кгсп-та т.е по-голям избор от потенциални приятели за тези, на които тепърва им предстои обучение там, което значи, че много вероятно ще се чувстват по-добре и престоят им там ще бъде по-пълноценен :)

Общо взето мисля, че поуката от цялата тази история е, че е много важно в каква среда ще попаднеш в началото, защото началото ще бъде трудно, Корея ще бъде непозната, плашеща, дразнеща или направо омразна и е хубаво да не се поддавате на тези чувства доколкото е възможно, което много зависи от средата. Добрата новина е, че от един момент нататък нещата наистина стават по-лесни. Просто ей така, изведнъж.

Как се промени мнението ми за Корея

Сигурно вече се досещате, че Корея хич не ми е харесвала в началото. Знаех, че трябва да keep open mind about it, знаех, че не трябва да бъда judgmental, знаех, че Корея не е само средата, в която аз съм попаднала, знаех, че в крайна сметка животът ми ще бъде такъв, какъвто аз си го направя, и най-вече знаех, че забравя ли някое от тези неща, ще поставя възката си с тази страна на грешна основа, на която ще ми бъде трудно да си построя щастлив живот.

Три неща обаче не предвидих. Първото е, че ще попадна в среда, която не може да не ми приляга повече отколкото средата в СМ и то за цяла една година. Второто е, че ще установя, че много от нещата, които съм си мислела, че знам за Корея всъщност ще се окажат неверни (например колко корейците били манияци на тема well-being, което определено не личи по съдържанието на храната; първите ми преподавателки бяха заклети комунистки по душа, църквите на всеки ъгъл ме плашеха, сектантите под носа ми пък да не говорим и т.н). Третото е, че когато дойдеш в Корея не като турист за семица две три, а за да живееш тук 3 години няма как да не си поне малко judgmental. Като дойдеш за малко отношението ти към животът е тук е по-отворено. Идваш, гледаш от страни “как правят корейците” и си викаш “ми, така са си решили, така живеят, аз какво да им се бъркам”. Обаче когато ти трябва да живееш тук, когато средата и хората трябва да ти позволяват да имаш живот, който да задоволява някакви твои нужди, тогава вече започваш да имаш мнение и ставаш малко “осъдителен”. Три години не мисля, че можеш да живееш с отношението на турист. Освен може би ако не ти дреме как ще живееш през тези три години. Затова и аз съм малко judgmental – знам какво искам от живота си тук и “се бия” да го постигна – така съм се омешала с корейската действителност, че съм станала много зависима от нея (което е съвсем естествено) и няма как да нямам мнение.

Но после “омразата” ми към живота тук и отчасти и към самата Корея се промени. Мисля, че просто let go-нах от живота ми в България, свикнах да се оправям с нещата тук, построих си нещо като живот, който ме прави щастлива, напълних го с ценни хора, започнах да се занимавам с това, което харесвам и малко по малко стигнах до онази златна среда, която ми позволява да гледам на Корея малко и като турист. В началото докато животът тук ме “смазваше” не можех да се “издигна” над тези неща, просто защото бях засипана от проблеми и много много сама. Но когато това се промени най-накрая започнах да усещам (а не както до тогава само на ниво разум да осъзнавам) че всъщност да бъда тук е рядък шанс за уникално преживяване. Корея е интересна страна. Да, тя има своите особености, някои от които на моменти дразнят, както и всички други страни. Но аз винаги мога да се върна в България и да си живея както преди все едно Корея никога не се е случвала. Да бъда тук, да мога да се запозная с толкова различна култура и с хора от още други различни култури, да се науча да се оправям с живота тук до степента, до която съм се научила само за 1 година, ме накара да опозная себе си по-добре и най-накрая стигнах до онзи момент, в който да се чувствам благодарна за този шанс. Звучи логично и на ниво разум дори в най-тежките си моменти съм била съгласна. Но да се чувстваш така вътре в себе си е съвсем друг въпрос и се радвам че най-накрая и на мен ми се случи – да стигна този 안녕 (вътрешен мир) с Корея :D

Мисля си че понякога хората, които четат този блог, ме смятат за хейтър. Така ли е? :D Което като се замисля дори за моя изненада не е така. Първо, замислете си колко често вие критикувате България. Но за съжаление понякога да си хейтър спрямо България се възприема като признак на интелигентност, а ако обосновано говориш за недостатъците на други страни се възприема като нещо лошо. Може би просто сме свиканли да гледаме на другите страни като на повече от нас (което е толкова грешно). А може би просто информационните ни източници за Корея са ни промили мозъците. И тук е причината много да държа да говоря и за нелъскавата стана на Корея – просто обичам баланса и обективността. Преобладаващата част от информационните източници за Корея така изкривено описват тази страна, че като стане някой и ти каже, че и тук си имат проблеми и звучи като богохулство. Разваля се идилята. Онзи ден попаднах на някакъв клип на някаква двойка (нещо като Саймън и Мартина 2) в който разказват за E-mart – е, такова превъзнасяне по това колко е вълнуващо в магазин за хранителни стоки никога не бях гледала. “иии това е и-март!!!! тук имааа риба тон”…. сега си представете, че гледате същото нещо за Билла – малоумно е, но някой хора бяха останали с впечатлението, че в Корея има много вълнуващи супермаркети. И третата причина поради която не мисля че съм или че някога съм била хейтър по отношение на Корея е че дори и в най-тъмните моменти, когато баналните и тривиални неща са ми късали нервите, пътувах и търсех нови хора, с които да открия онази екзотична Корея заради която дойдох. Още от началото бях амбицирана да изследвам Корея доколкото се може до по-дълбоко и ще продължавам да explore-вам с open, но и judgmental mind :D

България

Далече от родината отношението към нея се променя. Аз не съм от онези хора, които заминават в чуждбина, защото мразят страната си или си мислят, че нямат бъдеще в нея. На мен просто ми се ходеше на разходка :D Откакто дойдох тук станах такава патриотка, че чак от време на време си пускам народни песни просто ей така (blush). Еми тъй де… :D Но явно не съм само аз, една от преподавателките ми по корейски беше казала, че опитът и с чужденци показва, че като дойдат в Корея всички стават патриоти. Между другото и чалга прослушах – липсва ми самочувствието и женствеността на българките. Особено сред милите и невинно изглеждащи корейки.

Корейците така обичат станата си въпреки че животът тук е толкова труден. Ние в България имаме толкова много неща, които не оценяваме. Ние сме по-общителни, по-освободени в отношенията си (нямам предвид сексуално), по-весели (може би защото не работим чак толкова), по-отворени към света (може би защото сме на географски кръстопът), по-любознателни (днес почти всички знаят английски и го ползват за да се докоснат до други култури), имаме хубава храна, конкуренцията не е толкова голяма (и съответно стресът е по-малък), по-критично мислещи сме (защото не зачитаме много авторитетите, което разбира се невинаги е хубаво), интелигентни сме (защото знаем много за света извън света около нас). Пък хубавите жени въобще няма да ги коментирам. Чудя се защо на българките така ни се носи славата, че сме красиви, а на българският мъж не…. нали от българска жена е излязъл :D

Когато помежду си си говорим за България по-често си говорим всъщност за политика. А “политическият елит” е под всякаква критика, тази тема дори няма да я почвам. Но правителството не е страната, което често се забравя, макар, че всички сме съгласни. Чудя се дали не е деформация в общественото ни съзнание причинена от комунизма, по времето на който да си срещу партията е било равнозначно на “измяна на родината”. Корея всячески се стреми да замаже всякакви нелицеприятни неща за себе си от съзнанието на хората, да се престави “пред чужденците” по най-добрия възможен начин, ние само си набиваме недостатъците си на очите сами на себе си. Другите страни, когато говорят за себе си говорят със самочувствие, а ние не, затова българинът остава с впечатлението че живее на най-гадното място на света, а ако гледаме някакви уж обективни статистики това не е точно така. Ние уж сме една от “най-нещастните страни” (защото тези статистики се правят на базата на това как се чувстват респондентите, а не на базата на някакви обективни показатели като качеството на живота) но мислите ли, че българските ученици живеят по-зле от корейските примерно? Много ми се иска хората в България да престанат да си мислят, че са прекалено добри за тази страна.

И пак за Корея

С по-горните си изказвания за нашата страна не искам да звуча като патриотка с промит от дистанцията мозък. Тъгата по България и новооткритието ми, че имаме много, с което да се гордеем, не ме првят сляпа нито за хубавите неща в Корея, нито за по-хубавите в сравнение с България неща в Корея.

Тук е чисто и поддържано. Тук таме има боклуци на улицата, особено когато дойде денят за събирането им, цели улици смърдят. През най-дъждовния период Сеул мирише на канал. Но като цяло е чисто и поддържано. Личи си, че отношението на корейците към средата им е с мислене в переспектива – знаят, че всичко тук трябва да остане и след тях и го пазят.

В предишния си пост споменах, че корейците си падат националисти, което на моменти избива в расизъм, но истината е че поне за сега от корейците съм видяла повече добро отколкото лошо. Поне за сега. Мили са и гледат да услужат ако могат. Може би е само на мен “защото съм хубава” но факт е помагат ми. Другото интересно е че макар корейците да не знаят английски (поне не достатъчно, че да искат да го говорят с чужденците) и правителството да е въвело хиляди органичения за чужденците, има много чужденци, които живеят тук с години (например 10 години) без да знаят корейски повече от това да си поръчат храна и такси. Което значи че на някакво ниво Корея все пак е foreigners friendly. Ако живееш в Итеуон или Ноксапьонг английски ти е достатъчен, което е сериозен плюс.

Другото нещо, което ми харесва в Корея, е че тук сякаш хората имат “can be done” attitude т.е няма го това мислене, което често имаме ние в България “това няма как да стане”. По-скоро “проблемът” при корейците е че не са лидери и няма да се хванат да водят, но няма и да се оправдават с “това не е възможно”. Освен ако искаш да ги накараш да направят нещо по малко по-различен начин отколкото те са свикнали. Любимото ми е да помоля някоя аджумма да ми продаде само страничните ястия. Казвам и “дайте ми за вкъщи само камджа-чон (палачинка от картофи и лук). кажете ми цената само на чон-а и ще си го платя”. В такъв смут я хвърлих, така се вайка, ама как така само страничното ястие. Викам й “нали в крайна сметка продавате храна. кажете ми колко струва и ще го платя, но искам дамо чон-а”. Прати ме да говоря с мениджърката, която стоя на телефона поне 20 минути, а ние трябваше вече да тръгвамe и се разминах с камджа-чона. Редовно ми се налага да водя преговори да не ми слагат кочуджанг в бибимбапа (ако знаете как се приготвя бибимбап ще знаете, че да не се слага кочуджанг не е кой знае колко сложно – просто най-накрая вместо да пльоснете над ориза и зеленчуците една лъжица кочуджанг, просто не я слагате тази лъжица). Както вика един приятел “изчакайте да се обадим в head office-а да питаме дали може да ви го сервираме така” :D

За финал

Преди да замина всички ми казваха, че първите 6 месеца ще са най-трудни и много трудни, но после ще стане по-лесно. Истина е. Колкото и да е трудно, идва момент, в който нещата стават по-лесни и животът като цяло става приятен. Но все пак ние си оставаме чужденци в далечна страна и както разбирам не само аз все още от време на време изпадам в “дупката” – онова състояни,е в което започват да ни мъчат някой екзистенциални въпроси свързани с живота преди и след Корея.

Знам корейски доста добре, но нещата, които ме вълнуват в сферите на философия, психология, политика не мога да ги коментирам на корейски – не съм чак толкова добре с езика, а и като се има предвид, че в тези среди е пълно с китайски термини и не съм сигурна че въобще ми се захваща с това. Накратко казано – не мога да преведа себе си на корейски. Не си представям как ще бъда 외국인 халмони (баба чужденка) в Корея или пък как децата ми ще говорят корейски. Което значи че в един момент определено ще се върна в България, но като се върна там трябва да започна от начало. Като дойдох в Корея почнах от начало. След една година езиков курс се преместих в друг град (Сеул) и айде сега пак от начало. Преходите са толкова самотни. След две години като се върна в България – пак от начало. Тази липса на здрава почва под краката ми не ми харесва. Да, тук срещнах много интересни и мили хора, с които си помагаме, няма как, но после всеки се връща по родните си страни или заминава за другаде и след Корея ние може би никога повече няма да се видим. Сега сме си близки, но това не е началото на приятелство, което ще продължи цял живот.

В известен смисъл каквото и да стане тук си остава тук и няма да има никакво отношение към “истинския” ми живот в България. Да, аз съм млада и ако сега не пътувам няма кога. Ако изобщо има период в живота ми, в който ще мога да понеса емоционалната несигурност на живота в чужбина, то това е точно сега. Абсолютно съм убедена, че това е безценен опит и незабравими спомени, които, ако пропусна ще съжалявам цял живот. И все пак …понякога… екзистенциалните въпроси се завръщат. Ако и на вас ви се случи, не се притеснявайте, нормално е, минава.

На заминаване от България получих много съвети, но година по-късно този, който се оказа най-ценен, е: “Като ти стане трудно, защото със сигурност ще имаш трудни моменти, отиваш някъде, нареваваш се едно хубаво и на следващия ден с усмивка, все едно нищо не е било. Ако си събираш болките, никога няма да оцелееш сама в чужбина”. Общо взето “майната му. tomorrow is another day” :D

 

Link to post
Share on other sites

П.С. Дидо, защо не пускаш просто линк към блога, а не копи-пейст?!

 

За много неща, казани от нея, съм съгласна. 

Определено "туристическото" отношение и това на живеещ чужденец е съвсем различно и то общо взето ти сваля розовите очила (ако си отишъл с такива). За туристите Корея е много приятно място, макар че подозирам, че с течение на времето, когато се увеличи потокът от приходящи и отношението към тях може да се попромени към по-неутрално. Има предостатъчно интересни неща, които да попиеш, дори да нямаш никакъв интерес към страната. Естествено за тези, които имат, ще е достатъчно завладяващо да виждат всичко на живо. 

Но втората разлика в случая е, че турист и студент все пак идват с различна нагласа. Докато туристът е тук да харчи, да си позволява повече неща, да опитва повече, студентът в това отношение е доста по-ограничен. Той си има задължения, проекти, извънредни дейности и малко или много дори да е дошъл с туристическо отношение, бързо ще го приземят и ще го вкарат в коловоза на учащия. 

Третото нещо, за което тя е съвсем права, е различната нагласа към живота в Корея, сравнено с Европа. Особено пък спрямо България. Тук всички са на зор, постоянно полагат усилия за всичко - външен вид, учене, работа, църкви, хобита и т.н. Всичко трябва да става в някаква група, иначе си изолиран. Правилата се спазват и никой не мисли, че нещата имат и друго разрешение. Затова и най-сетне разбрах защо българите сме тарикати. ;)))

И съм напълно съгласна, че всеки който отиде в Корея и поживее не като турист, няма начин да не получи някой и друг поучителен урок за културните различия и да опознае малко повече не само други страни, а и собствената си под съвсем различен ъгъл.

Ако можеше цялото население на Б-я да получи подобен урок, щяхме да започнем да прави нещата по съвсем различен начин. 

  • Upvote 1
Link to post
Share on other sites

П.С. Дидо, защо не пускаш просто линк към блога, а не копи-пейст?!

Пробвах, но нещо не се получи. :dunno:

Link to post
Share on other sites

Тези описания на Яна бяха много весели за четене. :) Винаги съм си представял по подобен начин живота в корея. Сто процента ще и е безценен опит. Дано се наслади на всяка една секунда там, защото щом смята да се връща, убеден съм че после ще й липсва. Поне някои неща със сигурност. :) 

Link to post
Share on other sites

Благодарско на Роси и Дидо.Много хубав блог.Девойката се е постарала да бъде наблюдател, колкото е възможно обективен и това ми допада.Частта за църквите е също много интересна.Колкото до безумната фенщина към корейското, звездите и нереалните представи от драмите, блогът си е направо приземяване без парашут.Браво от мен и си затварям очите за правописа тук-там, защото стойностното, мисля,  е много  повече от недостатъка.

Има вече нови статии.

Link to post
Share on other sites

Здравейте!

Две години след моето пътуване до Корея, реших да разкажа за него. Започвам със Сеул и много ще се радвам на забележки и препоръки, защото разказвам за пръв път, знам че не ме бива много в това, а много искам да успея да предам част от преживяното и на вас.

Три седмици в Южна Корея - част 1
 

Link to post
Share on other sites

Не знаех, че и при тях положението с раждаемостта е станало катастрофално. 

 

11.jpg

 

Най-отдолу пише, че броят на учениците в основно училище от 4,23 милиона през 2005 г. е паднал на 2,72 милиона през 2014,  :mellow:

Link to post
Share on other sites

Ау, изневярата вече не е престъпление в Южна Корея - цък. Малко е подличко, но първото, което си помислих, след като видях новината беше "е най- накрая една добра новина и за Lee Byung Hun:na2:  :28558:

Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Create New...