Jump to content

A Gentle Breeze in the Village (2007)


ukio

Recommended Posts

spacer.png

 

Tennen kokekko / A Gentle Breeze in the Village
天然コケッコー

Година: 2007
Жантр: драма
Времетраене: 121 мин.
Манга: Фусако Курамочи
Музика: Рей Хараками
Режисьор: Нобухиро Ямашита
Участват: Кахо, Окада Масаки,
IMDB
Награди

Резюме
Сойо (Kaho) е единствената осмокласничка в провинциално училище, където учат общо шест деца. Всички останали в класа са под нейната възраст. Като най-голяма Сойо е отговорна за другите съученици и е поела моралното задължение да се грижи за тях, особено за най-малката първокласничка. Един ден в училището пристига нов ученик - Osawa (Masaki Okada). Той се премества в малкото селце от Токио.
Тук започва истинската история на филма, в който на преден план е поставен живота на подрастващите, докато проблемите на възрастните са показани от дистанция.
Очевидно е, че режисьорът Нобухиро Ямашите обича училището. Предишният му филм Linda, Linda, Linda, е сниман в гимназията, а настоящата лента е неговата ода за провинциалните училища, където началните и прогимназиалните ученици споделят една и съща сграда.
Tennen kokekko е филм, който изобразява красотата на простия живот, воден далеч от големите градове. Ето го доказателството за направата на подобна удивително силна продукция, без използването на големи имена и много пари.
След като изгледах лентата, забелязах, че Kaho е истински талант. Тя е феноменална, със страхотен контрол над емоциите си. Сякаш тази роля е правена специално за нея. Masaki Okada (Hana kimi) също е много добър в образа на Osawa. Кинематографията и движението на камерата са забележителни. Режисьорската работа без съмнение е перфектна. Нобухиро Ямашита притежава прекрасния талант да рисува чувството на носталгия, което се долавя и тук.
Tennen kokekko разказва много откровена история, в която обаче няма да видим поразително запомнящи се драматични сцени като в повечето класики. Човек просто тотално се потапя в разказа и характерите до самия край.
Филмът е направен по едноименния бестселър на Фусако Курамочи. Музиката е композирана от рок групата Quruli.
За незабравимата си роля тук Кахо получава нарада за нов талант.
 

 

 

106ba4d04dfec9bc.png

38c252d27b4cb5c2.png

2e8443a8da0d96ca.png

 

:essub:

 

Свали с български субтитри: :click: 

Свали с английски субтитри: :click:

Свали с руски субтитри: :click:

Link to comment
Share on other sites

Очарована съм от този филм! Като започнем от прекрасната обстановка, просто като в някаква утопия си живееха тези хора. Толкова спокойно, цветно, красиво, усмихнато, щастливо изглеждаше всичко и аз напълно се потопих в тази атмосфера. С кеф ще зарежа градския живот за да отида да живея на такова място, там бих се чувствала в мир със себе си.

Като видях, че филма е 2 часа ми дойде на ум, че сигурно ще ми доскучае. Да, ама не! Беше ми изключително интересно да гледам всичките тези ежедневни, дори скучни занимания на децата и живеещите в селото. Определено ме върна в детските ми години. В обикновеността е чарът и силата на този филм. Изключително земен и точно заради това те кара да го почувстваш близко до себе си.

Колкото съм доволна от режисьора и сценариста( а наистина мога да похваля и двамата за добре свършената работа), толкова ми хареса и актьорската игра. Децата до едно са сладури! Много добра роля направи Kaho, очаровано съм от това момиче(трябва да й видя и другите филми). Доволна и изненадана съм и от Masaki Okada. Макар че на фона на Kaho той се губи( пък и персонажът му беше такъв) определено се справи супер. Падна му се много особена роля и той я изигра както трябва.

За мен това е един прекрасен филм, който ме остави с усмивка на лице и едно топло чувство. Беше голяма наслада да го гледам.

П.П.: Песента на Quruli е страхотна! Като луда си я въртя.

:asian:

Link to comment
Share on other sites

Хм, изглежда интересно, обичам такива човешки филми. Филмът може да се намери и при братушките. Струва ми се, че който е харесал този, може да пробва и колумбийския Цветовете на планината.

Link to comment
Share on other sites

Да, филмът заслужава добри думи. Много приятна история с ненатрапчив сюжет и прекрасен актьорски състав. Режисьорът Нобухиро Ямашита прави доста интересни ленти напоследък. Очаквам с голямо любопитство новото му творение - My Back Pages.

Линкът към bgshare е доста стар. Може и да не работи вече. Ето още една алтернатива за сваляне - Линк

С Кахо препоръчвам историческата фантазия Tokyo Girl.

Link to comment
Share on other sites

Прекрасно! Само в японски филм може да се види

такава красива първа любов, чийто кулминация беше "целувка с любов" на черната дъска- неоценимо и много красиво изразяване на чувствата , защото нашето момиче през целия филм изживяваше първата си любов, но в този момент реши да изрази и истинската и дълбока любов, която таи в сърцето си, към това малко и скъпо за нея училище.

 

Да пораснеш, но да имаш толкова щастливо детство е мечта за всеки човек, затова и този филм е филм-мечта, много топъл, красив и по детски чист.

Май никой не беше в роля, сякаш бяха събрали група деца и заснеха живота им в училище, очарована съм от тях.

Историята с валентинката така ме разсмя,  без скрит умисъл забъркаха забавна история с неочакван край.

Наистина много топъл филм, уважителен и препоръчителен за гледане! :yes:

Преводът е на вълшебната naia. :es:

Link to comment
Share on other sites

Чудно филмче. Така се потапяш в атмосферата на селцето ,че направо ти се иска да се телепортираш там и да се отдадеш на пълен релакс. Хълмовете,плажа,влаковите релси,училището,всичко,всичко беше прекрасно. Чувството ,което усещаш гледайки филма е носталгия. Хем се наслаждавах на това,което виждам ,хем и вътрешно тъжах и ридах за това как такива прекрасни места малко по малко си отиват и всичко се превръща в градски джунгли. Нашите селца загиват,в Япония също като гледам филмчето нещата отиват натам,в Китай четох,че вече градското население е преобладаващо и т.н . Тъжно,но факт. Всичко се завъртя около тез пусти пари  да му се не види.

Страхотен актьорски състав. Малките момиченца ме очароваха адски много. Такива сладурки бяха. И как само чистеха пода на училището. Последните мохиканки :D  Само не разбрах онзи динен сок дето малкото го даде на Сойо май не беше никакъв динен сок  :D  Актрисата ,която играеше Сойо е голяма красавица. Мисля че,за първи път я гледам ,но определено ми грабна вниманието. Прекрасна е.

Със сигурност това е филм,който трябва да се гледа,за да се докоснем до човешкото,до топлината в човешките отношения и без да е лъскав как  блести сред другите като светулка в тъмна нощ.

Силно го препоръчвам на Демона,че той обожава подобни филми,стига да не го е гледал. И на всички други,разбира се :) Благодарности на Найа за преводчето. Аригато,Найа.

 

Един от кадрите,които ми топват сърчицето :)

21cbbd2e95ba77b9.jpg

Link to comment
Share on other sites

Страхотно е, че още хора са почувствали този носталгичен бриз, който ни довя лентата. Отдавна исках да я представя на публиката и сега, с  превода на Ная, ще бъде още по-лесно. Аригато!

mi6lence, много си прав. Подобни райски кътчета наистина загиват. Сетих се, че когато бяхме в Сиан, видях такава аномалия. Във вътрешния град беше запазен духа на старото, но когато излязохме на юг от стената, видяхме строителна площадка, която превръщаше пейзажа в нещо много неприятно.

 

Кахо е голям талант. Поизгуби се, след като снима този филм, но от миналата година се завърна на екрана и започна да се включва във все по-интересни продукции. Има си самостоятелна тема.  Можете да научите повече за актрисата в нея.

П.П. Демоне, не се бави! Гледай!

 

Филмът вече си има и български постер!

Link to comment
Share on other sites

Наистина обожавам такива филми. Мястото където минаваха през горичката, влаковата линия и накрая плажа, беше като истински рай. :) Толкова много чувства и носталгия, в един толкова пестелив от към показани емоции филм. Японците са несравними в заснемането на такива продукции. Поредното припомняне защо толкова много обичам азиатското кино и продължавам да го гледам неспирно вече 10 години.  За мен беше невероятно преживяване. mi6lence и ukio уцелихте право в десятката. Много ме зарадвахте с тази препоръка! :icon_sunny:   Момичето в главната роля много добре изигра този герой. Хареса ми сцената в токио как носеше парчето бетон в чантата си. Горката, градския живот така я изморяваше. В някои отношения я почувствах като "соулмейтче", особено в това как се опитваше да постъпва добре, но не и се получаваше и без да иска обиждаше хората около нея.  :) Атмосферата на провинциалното училище и живота там беше майсторски пипната. Не са много възможностите човек да се потопи в такава обстановка, затова не пропускайте този филм. 

Link to comment
Share on other sites

Да ударя едно рамо в подкрепа на този чудесен филм щом има тема , че и превод на български . Прочетох мненията преди мен. Ще гледам да не повтарям.

Аз да похваля режисьора -Нобухиро Ямашита . Много харесвам такова тип снимане - документално игрално. Докато гледах се сетих за една камара шедьоври в това направление от иранското кино да речем. Снимане при което уж нищо особено не се снима но низ от моментни, кратки кадри така са подбрани и натрупани, по-точно подредени, че да засегнат дълбоки струни у зрителя. Голямо браво на Нобухиро Ямашита.

Хумора е много приятен.

Спирам да пиша , че пак техническите недоразумения на този форум ме :wacko:

Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Create New...