Книги от и за Изтока

[Borean]

БАРИ ХЮГАРТ

 

Историите на Господаря Ли

 

СВАЛИ ПОРЕДИЦАТА

 

 

Ще цитирам едно много добро представяне на книгите в Сивостен:

 

[justify]"Един разказ за Китай такъв, какъвто никога не е бил... Подходящо мото за изключително оригиналната фантазия, предлагана от Бари Хюгарт. Скромната библиография на автора включва едва три книги: “Мостът на птиците” (Bridge of Birds, 1984), “Легенда за камъка” (The Story of the Stone, 1988) и “Осем ловки демона” (Eight Skilled Gentlemen, 1991). За сметка на това, обаче, всяка от тях заслужава оценка минимум 11 по десетобалната система и най-малко двадесетина препрочитания.

 

Действието ни пренася, както вече бе казано, в древен Китай или по-точно във времето преди около тринадесет столетия. Самият въздух е изпълнен със суеверие и магия, могъщи богове и ослепителни императори, мъдреци и философи, пленителни красавици и отвратителни демони, и най-вече... изключителен, блестящ и невероятно тънък хумор. В този ред на мисли мога да изрина тон суперлативи и пак убедено да твърдя, че нещо не достига. Все още не съм чул за човек, който да не е прочел тези книги и да не се е влюбил в тях...

 

Централните фигури в трите истории са едни и същи. Вол Номер Десет, просто момче от село с биволски мускули, който в първата книга попада в трудната ситуация да спаси децата в мъничкото си родно място, покосявани от непозната болест. Въоръжен с няколкостотин медни монетки, той се запътва към големия град в търсене на подкрепа и.. мъдрец. Това далеч не се оказва лесна работа - високопарните пекински философи далеч не работят за жълти стотинки. Червени, пардон.

 

В крайна сметка, обаче, късметът на Вол... се усмихва?, приел образа на сто и няколко годишен махмурлия в мръсна и забутана колибка, с висящо на стената най-високото отличие, давано някога в имперския двор.

 

Името му е Као. Ли Као. Има лек недостатък на характера.. А всъщност името му произлиза от као ли лян – най-силното вино, произвеждано някога в Китай, с цвят, дъх и сила на лакочистител.

Срещата на Вол Номер Десет с Господаря Ли и две ключови.. купички кисело мляко.. ще бъдат отправната точка на фантастичен лабиринт от приключения. Самоотвержеността и простичката рационалност на Вола се напасват до последния милиметър към безкрайния фонд, представляващ паметта на Ли, хилядите му връзки, интригантсвото и тежката форма на цинизъм."

Автори: Ангел Генчев, Николай Николов, сряда, 10 септември 2003.

[shae]

Препоръчвам горещо "Кланът Отори". Поредицата е написана много увлекателно. Действието грабва от първата до последната страница. Фантастичния елемент е така добре оплетен в сюжета, че не дразни а допълва картината на древна Япония. Героите са много добре изградени като образи - изключително индивидуални и много колоритни (не разбирайте колорита като намазано в цветно пано, а по-скоро като ярка индивидуалност, която остава спомен дълго след като си приключил и последната страница на последния том). Препоръчвам да се започне от двете части на "Началото", незавидимо че са издадени като 6-та и 7-ма книга. Четете и се наслаждавайте! :cheers:

[Borean]

ЛИАН ХЪРН

Кланът Отори

 

 

Поредицата включва няколко романа. На български са преведени със заглавията "Началото", "Заговорът", "Пророчеството", "Възмездието", "Разгромът" (може и да пропускам някоя част, все още съм в началото на поредицата). Три от романите са издадени на български и в тома "Сага за Клана Отори".

 

Засега съм прочела само "Началото" и много ми хареса. Може да се определи като историческо фентъзи, чието действие се развива в Япония на самураите. Фантастичната част всъщност се отнася само за магическите способности на хората от Племето. Техен първообраз явно са нинджите, а колкото и логически да се обясняват всичките им техники и постижения, те си остават обвити в мистерия.

 

Рекламна анотация:

Мистерии, тайно общество със свръхестествени умения, войнски битки и красиви любовни истории се преплитат в книгите на австралийската писателка Лиан Хърн. "Сага за клана Отори" е в духа на "Седемте самураи" на Куросава и е по-завладяваща от "Шогун" на Клавел!

 

Дрън-дрън! Първото изречение е вярно, но останалото само вреди на читателите. Освен че се отнася за Япония, като стил няма нищо общо с Куросава. Общото с "Шогун" може да е приблизителният период, в който се развива действието, интригите и войните, но това може да се каже и за други книги.

Заради тези сравнения в анотацията бях се отказала да чета поредицата. Харесвам и "Шогун", и "Седемте самураи", но представата за хибрид между двете хич не ми вдъхваше доверие. Е, "Кланът Отори" не е нищо подобно, сюжетът е оригинален и много увлекателен. Определено заслужава да се прочете.

 

Изкуството на войната

 

 

Победата, сама по себе си, е сила. Победата без битка е умение.

 

Сун Дзъ е китайски пълководец, стратег и мислител, живял през 7 - 6 век пр.н.е. и написал през около 510 пр.н.е. прочутия трактат за военна стратегия „Изкуството на войната“. За живота на Сун Дзъ се знае малко. Счита се, че е роден в благородническо семейство в китайската провинция Шандон по времето на империята У. Участвал е в многобройни битки, включително и с десетократно по-многоброен противник.

 

Изкуството на войната е известна китайска книга за военните стратегии, написана в края на 6 век пр.н.е. или началото на 5 век пр.н.е. За неин автор се смята Сун Дзъ, макар да съществуват и теории, които приписват книгата на неизвестна група китайски философи. Книгата съдържа 13 глави. Смята се за фундаментален и основополагащ труд по темата в Източна Азия. Многократно коментирана в древен Китай, в модерните времена се изучава във военните академии на Япония, Русия, Германия. В последно време книгата е модна сред мениджърите, които се опитват да я прилагат в света на бизнеса. Тя се ползва дори в спорта: треньора на австралийския национален отбор по крикет Джон Бюканън раздава откъси от нея на своите играчи преди мач срещу Англия през 2001 г.

 

Повече инфо: НАТИСНИ

 

Самурайски истории

 

 

"Самурайски истории" е сборник от автентични легенди и предания за прочути самураи, за техните убеждения, дела и геройства, както и за кодекса "Бушидо", който те следвали. Потопете се в атмосферата на древната призрачна Япония и преживейте дивните истории от един отминал, но омагьосващ свят.

 

Лао Дзъ - Пътят

 

 

Който не иска нищо, има вскичко.

 

Лао Дзъ е древнокитайски мислител, живял през VI в. пр. Хр. Той е основател и автор на знаменития трактат "Дао дъ дзин" (книга за Пътя и неговата сила). Спиритуалистичната му философия призовава към естественост и се излива в проникновено слово за дао - вечното, неизменно и непознаваемо начало.

 

Повече инфо: НАТИСНИ

 

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Личен коментар: скромната ми колекция от източно четиво. Имам и Фън Шуи, но така и не съм я зачел. За "Изкуството на войната" има ли смисъл да коментирам? Всеки достатъчно зарибен фен на китайската военна доктрина, независимо дали е запознат с филми или с документално кино и история, трябва да я чете. Казвам да я чете, а не прочете, защото тя трябва да се чете непрекъснато, докато не я научиш наизуст и не започнеш да се ръководиш от мъдростите на Сун Дзъ в много сфери от живота си. 2500 години след написването си, тази книга още е актуална!

 

За "Самурайски истории" не мога да изкажа кой знае какви суперлативи. Това е художествено четиво, събрало множество притчи, легенди и японски поверия. Няма да потънете в унес, докато я четете, но ще добиете много точна представа за голяма част от древната японска култура, както и ще ви станат ясни много от похватите, залегнали в съвременното японско кино, аниме и манга.

 

За Лао Дзъ и "Пътят" мога само хубави неща да кажа. Книжката е със скормния размер от 77 страници. Чел съм и тези от същата поредица "Латински крилати мисли" и "Древногръкски афоризми". Римляните и Елините пасти да ядат. Отново литература, която може да се чете отново и отново, без да втръсва. Прочетете ли "Пътят" без съмнение ще се запалите по Даоизмът. Запалите ли се по Даоизмът, това може да промени изцяло светогледа ви.

[sa6eto_]

Наскоро попаднах на "Град без сезони" от Шигоро Ямамото. Книжката е доста интересна, прочетох я на един дъх, а и е доста тъничка - състой се от няколко кратки разказа. По мотиви от един от разказите е създаден "Додескаден" на Куросава. Ако ви попадне задължително я прочетете.

[Borean]

БЕНДЖАМИН ХОФ е писател от щата Орегон, фотограф, музикант и композитор, който обича Горите и Мечките. И Прасчовците. Бакалавър е на хуманитарните науки (той мисли, че титлата му е по азиатско. изкуство, но не я е поглеждал от известно време, тъй че може и да не е), доскоро беше специалист по изящно подкастряне, японски възпитаник. Сега пише през цялото време. Е, през по-голямата част от времето. В останалата практикува даоистка йога, Тай-дзи Цюан, каскадьорско управление на хвърчила, оформяне и (уха!) хвърляне на бумеранги и даоистки тенис, каквото и да означава това. Обича също да спи и да лежи по пода.

 

 

Дао-то на Пух

 

В тази книга Пътят се разкрива от Мечето с Малко Ум.

- Като се събудиш сутрин, Пух — каза най-после Прасчо, - какво е първото нещо, което си казваш?

- Какво има за закуска? — отвърна Пух. — А ти какво си казваш, Прасчо?

- Какво ли вълнуващо ще се случи днес? - рече Прасчо. Пух кимна замислено.

- Че то е същото - каза той.

 

- Какво е то? — попита Неверника.

- Мъдрост от един западен даоист — казах аз.

- Звучи като нещо от „Мечо Пух" - рече той.

- Ами да - казах аз.

- Че то не се отнася до даоизма! - каза той.

- Разбира се, че се отнася - отвърнах.

- Не, не се! - настоя той.

- А ти за какво смяташ, че се отнася? - попитах го аз.

- За дундестото малко мече, което се разхожда насам-натам и задава тъпи въпроси, измисля песнички и минава през всевъзможни приключения, без изобщо някога да понатрупа малко интелектуални познания или да загуби простодушното си щастие. За това е — каза той.

- Че то е същото - казах аз.

И тогава започна да ми идва на ум идеята да напиша книга, която да обяснява основите на даоизма чрез Мечо Пух и да обяснява Мечо Пух посредством даоизма.

Когато разбраха намеренията ми, учените извикаха: „Абсурд!", и тям подобни. Други твърдяха, че това е най-глупавото нещо, което са чували някога, и че аз навярно сънувам. Някои пък казаха, че идеята си я бива, но е доста трудна. „И откъде всъщност ще почнете?" - попитаха те. Хубаво, една стара даоистка поговорка го изразява така: „Хиляда мили път започват от една стъпка."

Така че мисля да започнем от началото...

Дъ-то на Прасчо

 

Тук Прасчо разкрива един много важен даоистки принцип: Дъ - това е китайска дума, която означава Добродетел - Добродетелта на Малкото.

 

Какво се канех да кажа? О, да. Стигнахме да силата на Чувствителния, Скромния и Малкия - сила, която всички Прасчовци притежават като възможност, независимо дали я използват за нещо или не. От всички учения на Изтока или Запада даоизмът набляга най-много на тази сила, която в даоистките текстове се олицетворява от Детето, Загадъчната жена и Духа на Долината. Съществено е, че това са също персонификации на самото Дао.

[Borean]

ДЖЕЙМС КЛАВЕЛ

 

Азиатската сага

 

Включва следните романи (според хронологията на действието в тях):

 

Шогун (1975) — Действието се развива във феодална Япония, 1600

Тай-Пан (1966) — Действието се развива в Хонконг, 1841

Гай-Джин (1993) — Действието се развива в Япония, 1862

Цар Плъх (1962) — Действието се развива в японски военнопленически лагер, 1945

Търговска къща (1981) — Действието се развива в Хонконг, 1963

Вихрушка (1986) — Действието се развива в Иран, 1979

 

Първите два романа са филмирани ("Шогун", 1980, сериал, с участието на Ричард Чембърлейн и Тоширо Мифуне;

"Тай пан", 1986, с Брайън Браун и Кира Седжуик).

За автора и поредицата в Уикипедия.

[loyola]

Джеймс Клавел е страхотен. Особено обичам последните две, които са "Търговска къща" и "Вихрушка", поради факта, че си падам по шпионски истории, а в тези двете, са по време на Студената война. Другите четири са също класика и си заслужават да са във всяка библиотека.

[Grim]

Ето с кои книги ще си попълня колекцията скоро Благодаря за споделянето!

 

Позволете ми и аз да споделя 2-3 книжки, които предполагам всеки е чел, но все пак може да влезнат в употреба някога.

 

1. Бушидо - Пътят на Самурая (или Хагакуре) - Цунетомо Ямамото

 

„Хагакуре” е книга, съставена от разговорите между самурая Цунетомо Ямамото и неговия ученик Цурамото Таширо. Тези разговори били провеждани в продължение на седем години, през които двамата мъже живеели изолирано в планината. Въпреки забраната на Ямамото за разпространението им, записките на „Хагакуре” първоначално се преписвали тайно и се предават от човек на човек, а по-късно са издадени под формата на книга. В тази книга Ямамото описва истинския войн. Според него „всеки самурай би трябвало да бъде свръхчовек”, но „свръхчовекът, който разполага с огромна мощ и власт, не трябва да ги използва за лични облаги, а само в името и интереса на целия род”

 

Книгата се състои от около 140 страници, които, прочетени за пръв път могат да ви се сторят доста ... неподредени. В интерес на истината, това е така, защото Цунетомо Ямамото не е писател, нито пък ученикът му - Цурамото Таширо. Книгата е съставена от мъдростта, която се е намирала в тяхното ежедневие. Някои неща, няма да разберете веднага, а други ще запомните още след първото прочитане.

 

2. Ръкопис за Петте Стъпала - Миямото Мусаши

 

Днес името на Миямото Мусаши, майстора на меча, непознаващ поражението, е известно на всеки японец. Мусаши произхожда от стар самурайски род. Седемгодишен остава сирак и е приютен от чичо си – свещеник в будистки манастир. Там усвоява основите на кендо или Пътя на меча. Едва тринайсетгодишен, въоръжен само с тояга, той побеждава в първия си двубой с опитен майстор на меча. Скоро Мусаши напуска стените на манастира и тръгва по пътищата на Япония. Старо кимоно и два самурайски меча били цялото му имущество, но това не му попречило да се превърне в живата легенда на ХVІІ век. Наблюдавайки движенията на барабанчика в будисткия манастир, Мусаши разработил техниката за бой с два меча, което направило неговата защита непробиваема...

 

3. Нинджуцу - Тайното Изкуство -- Инкей Шиноби

 

Могъщи князе и прославени пълководци, знаменити герои от бойното поле затрепервали от страх, когато на входа на шатрата или под сводовете на замъка отеквал викът на стражата — “Нинджа“! Това означавало приближаването на страшна опасност. Жестоките вампири, наети от врага, бродели наблизо и чакали своя час. Невидими и безшумни, под прикритието на нощта, те се прокрадвали в мрака, за да извършат своето пъклено дело.

 

Доста цялостна история от една страна и може би доза измислица от друга, но все пак доста интересна книга описваща живота на толкова непознатите за нас нинджи.

[kando]

За Лао Дзъ и "Пътят" мога само хубави неща да кажа. Книжката е със скормния размер от 77 страници. Чел съм и тези от същата поредица "Латински крилати мисли" и "Древногръкски афоризми". Римляните и Елините пасти да ядат. Отново литература, която може да се чете отново и отново, без да втръсва. Прочетете ли "Пътят" без съмнение ще се запалите по Даоизмът. Запалите ли се по Даоизмът, това може да промени изцяло светогледа ви.

А ако Лаодзъ и даодъдзин наистина те запали, то ще гледаш да стоиш далеч именно от даоизма, защото там пак същото, като при римляните и елините, ма с малко по-друга форма.

[glorfindel133]

наскоро попаднах на две нови заглавия (поне за мен де ) - на Висенте Ая хайку сборниците :

и

 

В началото има обяснение какво е то хайку и какво не е, както и какви са различните видове. Хайкутата вътре са добре подбрани и красиви. А и са много удобни за онези джобове от време, които са толкова малки и същевременно се чудиш какво да правиш.

[Grim]

Пътят на Джийт Кун До - Брус Лий

 

 

Невероятна книга! Съдържа много от философията на Лий и споделя много информация за бойните изкуства като цяло.

 

Легенди и Митове за Бойните Изкуства - Питър Луис

 

 

Както става ясно и от заглавието, книгата се състои от няколко истории свързани с Източната култура и по-специално бойните изкуства.

[naia]

Тези дни много ме увлече една прекрасна книга.

Е, да, бъкана е с исторически факти и цифри, но аз поне, трудно се откъсвам.

 

"От Эдо до Токио и обратно. Культура, быт и нравы Японии эпохи Токугава

 

Автор книги: Александр Прасол Жанр: География, Наука, Образование

Возрастные ограничения: +12

 

Както виждате, за съжаление е на руски.

Има я преведена и на английски. Чете се и он лайн.

 

За съжаление, във формата за изтегляне ги няма снимките, картините, графики и таблици, които са ценни.

Търся начин да си я поръчам от руски сайтове, държа да я имам и КНИГАТА.

 

Изтеглих я от тук.

 

http://iknigi.net/avtor-aleksandr-prasol/62989-ot-edo-do-tokio-i-obratno-kultura-byt-i-nravy-yaponii-epohi-tokugava-aleksandr-prasol.html

При толкова изгледани филми и сериали, манги и анимета, / от чисто арт-кино, бойни, спортни,та до леки и приятни бозички/,

ми е любопитно, кога и как се изграждат нещата, на каква цена, защо, как са стигнали там, където са.

 

Приятно четене.

 Прегледах доста теми, за да не дублирам поста си. Вероятно  хората тук я познават.

Авторът има още една по темата, смятам, да я видя и нея.

 

Щеше да е хубаво, цитираната по-горе книга да е на български...

[maria_debit]

            Обичам да чета философия и така се натъкнах на една малка джобна книжка, която ме плени. Това е: "Тайните съвети от живота на Далай Лама"

Ето и няколко цитата:

            В духовната мъдрост няма нищо сложно,а тя винаги ни помага са станем, когато паднем, да видим доброто в най-тежките моменти, да не спираме да се борим за достоен живот и да обичаме./  Това е от корицата, вероятно е от автора на книжката, но ми хареса/

1.Разчупете рутината на чувствата и възпитайте у себе си приятелство, доброта и милосърдие.

   Научете се да потискате емоции, които нараняват, като гняв, ревност и егоизъм.

2.Винаги проверявайте мотивите за свойте действия.

   Всяка сутрин си поставяйте цели, които не вредят никому.

3.Помнете, че когато не получавате това, което искате, понякога е голям късмет.

[hakama]

Коя е най-четивната книга за запознаване с дзен, дзен будизма?

 

[bealonenomore]

Виждам нещо, което ми се струва много любопитно – а учещите японски или тези, които знаят езика, ще кажат доколко е добро изданието и доколко е полезно

 

Голям японски йероглифен речник

[ukio]

На 25.06.2023 г. at 21:50, hakama написа:

Коя е най-четивната книга за запознаване с дзен, дзен будизма?

 

Пробвай книгите на Дайсецу Сузуки "Дзен и японската култура" и "Увод в дзен-будизма". Братислав Иванов също има една книга - "Векът на Дзен".

"Изток-Запад" издава книгите за религиите на Алан Уотс, но не съм ги чела.

[k-drama-monk]

Без някой да се чувства засегнат по някакъв начин. Целта на упражнението не е някой да бъде уязвен.

 

Дзен и Дао са двете най-дълбоки, съвременни¹ учения. Трябва сериозно окултно и езотерично подковаване, за да човек да одраска повърхността им. Един живот не е достатъчен за това.

 

Ако човек го няма, а почти никой го няма, всичко в двете учения звучи като „дървено желязо“ и няма видим смисъл.

 

Поради това е пълна глупост да се четат книжки, най-малко пък издавани от издателства като това на ДС. Безумство.

 

 

¹/

Spoiler

Под съвременни се разбира, че не следват атлантския подход. Например християнството е по-ново, но в същата традиция. 

 

Edited October 14 by k-drama-monk