o6ina Posted August 19, 2013 Share Posted August 19, 2013 Преводите са трудна и деликатна работа. А най-трудно им е на китайските преводачи... линк Link to comment Share on other sites More sharing options...
NyXe Posted September 2, 2013 Share Posted September 2, 2013 Не съм сигурна дали да се смея или плача Има доста истини. 1. Москвичът е ценност, която се наследява от първородния син. 2. Родителите се грижат за детето си, докато навърши пълнолетие на 48 години. 3. Майка ти влиза в стаята докато правиш секс с жена си, за да провери дали си добре завит. 4. Ядеш чесън докато ти изтръпне езикът и всички около тебе се разплачат. Нека мре мръсната гад! 5. Къпеш се рядко, но за сметка на това - кратко и без сапун. 6. Мислиш си, че като имаш бирено шкембе задължително разбираш и от футбол. 7. Софиянец си, но с нетърпение чакаш да дойдат празниците, за да си се прибереш във Вълчедръм. 8. Караш по-хубава кола от баща си (ако не си първороден син). 9. Докато чакаш с платнетите пазарски торби на светофара край теб профучава SL600 кабрио със супермоделка вътре и ти казваш: "Аз тая съм я ебал в шести клас!" 10. На 60 години жена ти има по-гъсти мустаци от теб, но за сметка на това й става по-често. 11. На всеки виц отговаряш с "Аз тоя го знам, ама по друг начин". 12. Готов си с бой да чакаш на най-голямата опашка, без да знаеш за какво е, но само и само да не се минеш. 13. В заведение, в което е заета само една маса, задължително сядаш на съседната и вместо в менюто гледаш в чинията на другия. 14. Твърдо си убеден, че всеки успял човек задължително е връзкар/мошеник/мутра/*****, а теб съдбата те е прецакала, но въпреки това играеш двайста година на тото с една и съща комбинация от рожденните дни на децата. 15. Чаршафите се тупат най-вече през балкона към улицата, за предпочитане ако съседът е проснал прането си отдолу. 16. Когато се прецакаш е достатъчно и някой друг да се преебе, за да ти мине напълно. 17. Като правиш запой чупиш сватбения сервиз, за да му падне полилея на съседа; а когато той прави парти - викаш полиция защото не те оставят да спиш. 18. На 15-и взимаш аванс, на 30-и заплата, а на 8-и идват бурканите - ти си осигурен човек! 19. Държавата винаги е виновна. Това е аксиома. 20. Каквото кажат по телевизора е вярно, с изключение на прогнозата за времето. Но пък иначе за какво ще си говорим, когато изчерпаме за какво е виновна държавата и какви лекарства пиеш? 21. Купуваш си пакета “Прима патриот” главно “заради знамето”, но съседите ти вече втора вечер не могат да спят заради надутата уредба... 22. В редките случаи, когато се къпеш, оставяш косми по сапуна. 23. Смяташ, че има по-гадни същества от политиците и пример за такова е “т`ва копеленце Бербатов, дето пак не можа да вкара”. 24. Всичките ти приятели знаят, че снощи си таковал Мария... 25. ... и че ти е неприлично голям. 26. Когато по телевизията пуснат материал, който засече, седиш пред екрана и с доволна усмивка казваш “Аааааа, глей ги тия как се прее...!” 27. Псуваш тези, които са решили “Аз съм българче” да отпадне от читанките, въпреки че ти също не го знаеш. 28. Черпиш докторите, които са те лекували в болницата. 29. Когато някой познат каже, че отива за телешко месо, му казваш “Стой! Ти `найш ли аз к`ви познати месари имам!” 30. Отиваш на дискотека, за да се напиеш безпаметно, а не за да се веселиш. 31. Живееш в Бургас и от всичко най – много мразиш Варна. Или пък София. 32. Когато те спрат за анкета на улицата и те попитат “Ползвате ли презерватив?” ти се усмихваш снизходително и обясняваш, че такива глупости не ти трябват... 33. ...след два месеца се криеш в бомбоубежище, за да не те намерят родителите на същата онази Мария. 34. Носиш мобилния си телефон окачен на врата. 35. Напоследък си захвърлил руската класика, понеже “ШОК” е по-интересен. 36. Пазариш се с касиерката в голям хипермаркет. 37. През август отиваш да вариш компоти зад блока, за ужас на съседите ти. 38. Правейки ремонт вкъщи пробиваш с бормашината дупка след дупка, забравяйки, че е добре от 2 до 4 да се пази тишина. 39. Ядосваш се, че в градския транспорт е мръсно, но отново не дупчиш билет. 40. Мъкнеш се с дънково яке и “долнище” с пет линии и надпис “Aadigasss”. 41. До края на живота си, разказваш спомени от казармата, все едно това е най-великото нещо, което ти се е случило... 42. Вместо да излезнеш малко по-рано за работа, се блъскаш с още 200 човека в автобуса... Последните 3 съм ги изтрила... Link to comment Share on other sites More sharing options...
diant Posted September 18, 2013 Share Posted September 18, 2013 Link to comment Share on other sites More sharing options...
NyXe Posted September 19, 2013 Share Posted September 19, 2013 По повод Ханко и Брат му Сър Пичук Сливи с мед Дърт анян и тримата му с китари Смело с ръце Дон Дуков 2 Рай в Айзенбанк Мони кабел учи Арнолд Шварц е негър Фанта с магории Пияни виж ни! Питат ли Медей Зората? Николайко Перник Доко, гащи чакам Института по метеорология КАМБАН Тур Генев Донки Ход Рамбо Силек Ханко Брат Добрич Интолов Ей, сиди си Паренка ша духа Родна реч .. о, майна сладка Тесто с терон Фредимир Кури Пласи Додоминго Ти виждал ли си да лай лама? Link to comment Share on other sites More sharing options...
NyXe Posted September 24, 2013 Share Posted September 24, 2013 Не мога да не споделя... Корейска мъдрост))- По-добре малък, но свой и отпред, отколкото голям, но чужд и отзад. Link to comment Share on other sites More sharing options...
o6ina Posted September 28, 2013 Share Posted September 28, 2013 За пореден път се убеждавам, че Къцко е изключително недооценен талант. http://www.vbox7.com/play:384c34f3c7 Link to comment Share on other sites More sharing options...
kremenski Posted September 30, 2013 Share Posted September 30, 2013 За пореден път се убеждавам, че Къцко е изключително недооценен талант. http://www.vbox7.com/play:384c34f3c7 Абе, оставете го момчето на мира! Какво току само му се подигравате?! ...ами то толкова си може. Link to comment Share on other sites More sharing options...
NyXe Posted October 1, 2013 Share Posted October 1, 2013 Link to comment Share on other sites More sharing options...
mrnkaloto Posted October 3, 2013 Share Posted October 3, 2013 Кликайте на всеки музикант тук Link to comment Share on other sites More sharing options...
o6ina Posted October 12, 2013 Share Posted October 12, 2013 Chinese photoshop masters work their magic. Link to comment Share on other sites More sharing options...
mrnkaloto Posted October 16, 2013 Share Posted October 16, 2013 Приятна разходка из Токио Link to comment Share on other sites More sharing options...
bgwebring Posted October 17, 2013 Share Posted October 17, 2013 Намерих един сайт, в който има много смешни и забавни снимки, клипчета, игри и gif-четаПредполагам, че ще ви хареса и ще се посмеете - затова го споделям с вас.Link: http://mygrins.comЕто и някои снимки от него: Link to comment Share on other sites More sharing options...
Ragnos Posted October 17, 2013 Share Posted October 17, 2013 Колеги, помогнете с превода на това: Ке припукам Газа о баира да видим ше вкучи ли домупликатора та да наклепам манарата у пущинака. Link to comment Share on other sites More sharing options...
t_lozeva Posted October 17, 2013 Share Posted October 17, 2013 Хаха, "домупликатора" само не знам какво е... А ето как се мъчат някои японци с шекспировия език: http://www.vbox7.com/play:ae40bf57 Link to comment Share on other sites More sharing options...
neozz Posted October 17, 2013 Share Posted October 17, 2013 Как умножават японците Link to comment Share on other sites More sharing options...
mrnkaloto Posted October 22, 2013 Share Posted October 22, 2013 Заплете ми се езика, само като я слушам Откъде извадиха толкова скоропоговорки?! Link to comment Share on other sites More sharing options...
diant Posted October 24, 2013 Share Posted October 24, 2013 рейс 84. към летището. Клета, симпатична малка-миньонка японка с раничка. Качва се и пита шофера за билет. Онова седи и сумти, думата тикет му минава през дебелото черво и там си остава. Додет стигна, некъв напорист младеж хваща потомката на шогуни, купува й билет настанява на седалка под перфоратор и обяснява, но гръмогласно, щото тя е чужденка и вероятно мое се окаже глуха:- Соуууууу Ю хев а хол?! Ю хев а хол!! Момичето кима утвръдително и се покланя, се неква дупка й се намира.- Дис тикет ю пут ит ин дъ хол (тука се сочи перфоратора) енд...(мисъл) енд (мисъл) ЩРАК ИТ! и билета се щрака, перфорира и се дава на слисаното същество, а тоя я тупа по рамото ей тъй да знаеш другия път как да се возиш, ей!Японката се покланя, вика щастливо, гледа дупките по билета, нейните си дупки, докрая продупчи още билетите на неколко баби на които се поклони доземи и сметам такова чудо ше го помни до края на живота. Туй то, градски транспорт! Link to comment Share on other sites More sharing options...
NyXe Posted October 24, 2013 Share Posted October 24, 2013 Link to comment Share on other sites More sharing options...
Ragnos Posted November 6, 2013 Share Posted November 6, 2013 Link to comment Share on other sites More sharing options...
NyXe Posted November 14, 2013 Share Posted November 14, 2013 Четвъртък е. Задръстването започва още от Подуене, където има /на око/: • триста и тринайсет коли • пет автобуса, четири от които са с номер 72 • ТИР • лада с цигани и зеле, в равни части • бетонобъркачка. За да се влея сред цялата тая ослепителна красота, без да ми идат броните и огледалата, трябва да си избера шофьор от мъжки пол, когото да гледам от упор с жалния поглед на настинала блатна нутрия. Шофьорите на ТИР и бетонобъркачка не вършат работа, тъй като не ме виждат. За тях аз съм някакъв мухъл, който по необясними причини съществува там долу, и ако тръгна да им се тикам, от мен ще останат само ламаринените регистрационни табели, за радост на циганите в ладата. Веднъж сляла се с потока, си отдъхвам. Пийвам кафе, а от цигара нямам нужда, тъй като комшията пред мен кара Форд Мондео с дата на производство преди моята собствена. По това време автомобилите очевидно са ги правили да вървят на лигнитни въглища, затова и ауспухът му бълва в лицето ми сажди, пепел и други безценни вещества. След 15 минути съм минала светофара и вече съм на Мадрид, което за мен е събитие, сравнимо единствено с влизането ни в НАТО, рождения ми ден и най-вече моментът, в който научих, че Русенска област се е сродила с монголския аймак Тув. Тук времето тече бавно. Бих могла да прочета вестник, кратка поема или да напиша хайку с червило върху осраното предно стъкло, но не го правя. Съседът отляво ме пита дали имам огънче и ме гледа игриво, а този отзад се залива от смях, но всъщност като че ли малко ревнува. Социализираме се. Задава се трамвай номер 20 и дрънчи като в изповедалня, въпреки че на всички е ясно, че колите не могат да се изпарят от релсите. Там ще си стоим, докато светне петото зелено. Междувременно с Огънчето можем да се оженим и да си направим бебета върху капака или директно на платното, и когато любовта увехне, щото тя неминуемо увяхва, аз ще му изневеря с Реното отзад, а той – с лилавата Фиеста отдясно, и накрая, когато светне нашето зелено, всеки ще поеме по своя път. Ето така се разпадат семействата. За разнообразяване на пейзажа, в насрещното изплува каруца. Липсва само презокеански лайнер, локомотив и цепелин. Кочияшът е кисел гъзар и кара по релсите, конят патетично вее грива и чатка с копита по траверсите, а домочадието в каруцата блее в небето от коприна. На две крачки от тях кокетно се перчи бонбонено опакован Мерцедес, опасан в коледни лампички, който е наградата за някой друг кисел гъзар, който ще го спечели в намиращото се на ъгъла казино, и също ще го кара по релсите. Аз нямам желание да печеля от казино, единственото ми желание е да не ми свърши бензинът и да не ми гръмне двигателят от прегряване. Не е малко. Докато се усетя, вече е минал половин час и съм на паметника Левски. Там е като на Ивицата Газа и трябва да съм политически коректна, за да не ме отнесе тролей номер 2, управляван от сприхава ватманка, чиито устни се движат по същия начин, както се движеха тези на Христо Стоичков в активните му години. Нямам повече време за губене, щото ако поседя още малко на паметника Левски, ще стана на 30. В края на краищата, ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя само мене си, така че се хвърлям смело пред тролей номер 2, ватманката почва да движи не само устните си, но и пръстите си, излиза й пяна на устата, жартиерите падат. Не нейните, а тези на тролея. Към съвета, Министерския, времето вече май е спряло. Смътно подозирам, че все още е сряда, но това, всъщност, няма абсолютно никакво значение. Защото и в четвъртък ще е така, и в петък - също, и догодина – пак. И каруци ще има, и лади с цигани и зеле, и бетонобъркачки, и кисели гъзари. Тук просто е така. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts