Jump to content

Recommended Posts

e6b8e0c88aaa94d4.png



Love Exposure (2009)
Страна: Япония
Премиера: 31 януари 2009
Жанр: Комедия, драма, романс
Режисьор: Sion Sono
Субтитри: Български

Участват:
Takahiro Nishijima
Hikari Mitsushima
Atsuro Watabe
Sakura Ando
Makiko Watanabe
Hiroyuki Onoue
Mami Nakamura
Yutaka Shimizu

Резюме: Love Exposure е съвременна приказка за греха, изкуплението и опрощението.
Заставен да изповяда греховете си пред Бог, младият Yu (изигран великолепно от вокала на ААА Нишиджима Такахиро) усърдно се стреми да се провини, за да получи любов и прошка от страна на баща си (Atsuro Watabe), който е католически свещеник. За целта младежът придобива феноменални способности в областта на светкавичната фотография, което му спечелва славата на хентай манияк. Но какво се случва, когато един ден баща му се жени повторно и новата съпруга довежда още един член във фамилията - дъщеря си Йоко (в ролята Hikari Mitsushima)? Ситуацията се усложнява още повече, когато семейството на Yu става обект на странен религиозен култ, заплашващ да развали "перфектното" съжителство между четиримата.

 

Свали
Свали филма: ТУК и ТУК

Link to post
Share on other sites

... е странен този филм, да знаете, гледах го преди 2 месеца някъде. Първо - че е много дълъг, но и сюжета е твърде странен. Ту се смееш, ту ти се реве, а и уникалността на някои неща е несъмнена.

Link to post
Share on other sites

Качих го и ето ТУК

А като мнение за филма ще кажа само една дума "Потресаващо"... Сори за краткото мнение, но още съм под влиянието му... И още нещо, евала на създателите на този наистина страхотен филм :cheers:

Link to post
Share on other sites

на мен лично никак, ама никак не ми хареса...изгледах го на инат до край.

 

голям инат трябва да си и ти като мен да изтърпиш 4 часов филм, който е "потресаващ" по други причини...

 

Аз специално накрая се разревах, само защото исках вече да свърши. Ако тръгна да се замислям за дълбокия му замисъл, сигурно ще го изкопая (4 часа не са малко време, а и имаше неща за извличане), но до такава степен ми разби потока на мисли него ден, че се отказах и накрая гледах, колкото да видя как свършва...

 

Не е за всеки, но ако сте мазохисти може да експериментирате с 4 часови мъки. (просто действието е много мудно и не 4 часа ми се едно 4 века гледах; а и имаше някои доста извратени сцени)

Link to post
Share on other sites

Филма е невероятен ...веднага ми влиза в 10-ката ..Имаше си от абсолютно всичко ...хареса ми и как свърши ...Тая овца гадната - през цялото време ми идваше да й прережа гърлото, даже се чудя как Ю се стърпя :blink:

Определено е доста тежичък, но пък ме държа в напрежение през цялото време ...Много ме беше жал за Ю, миличкия ебати тормоза му хвърлиха :lol:

Но е уникална жена - тук просто няма 2 мнения - нечовешката мацка B)

Чак се чудех на Йоко как се стърпя да не му се метне на врата :lol: Ебати погледите вадеше момчето хахах

 

 

За момент си помислих, че ще вземат да свършат и давамата в лудницата, там да си се обичат колкото искат хахах

 

 

Просто ме разби отвсякъде този филм ...всеки, който обича извратени неща определено да го гледа хаха

 

 

Беше брутално как накрая си представя Йоко като Дева Мария и му се вдигна гхахахаха Луд, луд, луд ^_^

 

 

И за десерт :rolleyes:

 

 

bscap0290.jpg

bscap0289.jpg

bscap0463.jpg

bscap0302.jpg

bscap0303.jpg

bscap0393.jpg

bscap0255.jpg

bscap0362.jpg

 

Link to post
Share on other sites

Аз съм от най-придирчивите зрители и рядко тегля нещо, което е над 2 часа... хахаха какъв парадокс. Не бях забелязала, че филма е 4 часа, но което е още по-интересно, изобщо не разбрах, кога са се минали. Филма е меко казано откачен, много оригинален, доста подходящ за всякакви фрийкове и хора с размърдано въображение, които копнеят да попаднат на филми, чиито сюжет и мууд се преобръща на 180 градуса ..и така няколко пъти. Гледайте го спокойно, времетраенето е подвеждащ фактор, адски добър филм е.

Link to post
Share on other sites

Филма ми хареса на мен, което не ми попречи през цялото време да се чудя дали има нормален японец изобщо. В началото това изречение "Базирано на действителни събития" не ми дава мира, някак си не искам да вярвам, че има толкова изтрещели хора. На моменти е меко казано откачен, на моменти си е извратен, на моменти се чудиш защо си седнал да го гледаш, но като цялостен преглед си заслужава. Не мога да не обърна внимание на прекалено големите количества червена боя използвана, а да не говорим за нереалното бликане като фонтан. Имаше няколко момента, които и във фантазия няма как да се случат.

Филма е откачен да ама съм гледала и доста по откачени, така че гледайте смело. :)

Link to post
Share on other sites

Смело мога да кажа, че този е един от най-откачено ненормалните филми, които някога съм гледала. С много откровения, ако мога така да се изразя. Просто нищо не беше спестено откъм сценарий и режисура. Актьорската игра беше невероятна. Изумена съм от Нишиджима. Не съм и предполагала какъв талант има това момче. Справи се брилянтно с този изключително сложен образ на Ю. Шапка му свалям. Особено постресаващи за мен бяха сцените в болницата. Идеше ми да пищя от кеф, породен от невероятната му игра. Изумена съм. Рядко съм виждала актьори, които толкова да ме завлядеят с присъствие и отдаденост на образа си. Просто не можех да не го спомена.

Общото ми мнение за филма е, че е откачено - извратен и странен. И въпреки това, ми хареса. Доста ми хареса, въпреки, че е тежък. Осъзнах, че за да го гледа човек, трябва да е предварително настроен за него, защото при мен се получи от втория път. :) И да си призная, това е единствения филм, който ме накара да мина през цяла емоционална палитра.

 

Адски много му съчувствах на Ю в началото, просълзи ме, когато семейството му го изостави и когато отчаяно се опитваше да спаси "сестра си". Погнусих се на сцената с отрязването на "мъжеството" и в същото време избухнах в смях. За сцените в клиниката, там тотално се размазах от отчаяние, после последва смях, заради "това са ми любимите дрехи". Просълзих се на осъзнаването на Ю а накрая просто изпаднах в някакъв душевен катарзис.

 

Накратко - филма е една емоционална бомба, едно изживяване, което за мен поне си струваше.

Link to post
Share on other sites

Филма е потресаващо невероятен!!Накара ме да се замисля за толкова много неща...Още не мога да се отърся... О.о

Link to post
Share on other sites

Филма на мен лично много ми хареса ! Заслужи си отделеното от мен време.Смятам че не е за всеки защото не се знае дали ще го разбере.Уникален сюжет супер оригинален никога не съм гледала подобна каша .Надявам се да продължът да ни радват все така нас феновете с развинтено въобрежение.

Link to post
Share on other sites

Направо не знам какво да кажа за този филм. Малко извратен беше, като че ли, но ми хареса.

 

Учудих се, че накрая само Ю влезе в лудница, то всички бяха за там, че не бяха наред и не само заради сектата, то от преди това бяха с увредени мозъци. Човек ще си помисли, че всеки малко по-набожен християнин е откачен фанатик, особено на тема не прави грехове.

Малко в повече ми дойде само когато Ю отиде да прави опит за ерекция пред Богородица и отрязването на оная работа на бащата. А сцените с кръвта ми бяха смешни, то тая кръв като фонтан излизаше от хората.

 

Като цяло странен, откачен, перверзен, извратен сюжет, обаче ме грабна. Чак ме е яд ,че не е сериал да зяпам повече

 

А и ме е яд, че младежа след всичката тая ерекция, така и не го огря да прави секс :lol:

Браво на актьорите.

Link to post
Share on other sites

Изчетох всички отговори и започвам да се чувствам като абсолютна откачалка, затава, че го харесвам. =.=

Ма както и да е де. Ролята на Такахиро беше точно като за него. Въобще целият актьорски състав ми хареса, което се случва доста рядко.

Link to post
Share on other sites

Аз приключих с гледането след втория диск.... Разбрах, че дълбокият смисъл ми убягва. Мъка, мъка, мъка....

Link to post
Share on other sites

Така нека и аз да напиша моето мнение за този филм:

По ОТКАЧЕН, ИЗВРАТЕН, ПОБЪРКАН, НАЛУДНИЧАВ и още за каквото се сетите там........ филм от този не съм гледала.

Много ми е интересно да ли сценариста е в ред с акъла си та да напише такъв сценарий?Как може да няма един нормален човек в филма та като хванеш от родителите чак до децата, тая лудата , която беше на чело на сектата какво причини само на баща си(каква психика трябва да притежаваш, че да го направиш това) а си мисля и какъв побъркан човек е тоя режисьор, че се е съгласил да го режисира този филм.Мога да напиша още и още и още ама стига.......просто трябва да се спра(че психиката ми не издържа)

 

P.C. Един съвет от мен: Просто не си губете времето с гледане на този филм, а ако твърдо сте решили вече че ще го гледате подгответе се психически за всичко

Link to post
Share on other sites

Така нека и аз да напиша моето мнение за този филм:

По ОТКАЧЕН, ИЗВРАТЕН, ПОБЪРКАН, НАЛУДНИЧАВ и още за каквото се сетите там........ филм от този не съм гледала.

Много ми е интересно да ли сценариста е в ред с акъла си та да напише такъв сценарий?Как може да няма един нормален човек в филма та като хванеш от родителите чак до децата, тая лудата с русата коса, която беше на чело на сектата какво причини само на баща си(каква психика трябва да притежаваш, че да го направиш това) а си мисля и какъв побъркан човек е тоя режисьор, че се е съгласил да го режисира този филм.Мога да напиша още и още и още ама стига.......просто трябва да се спра(че психиката ми не издържа)

 

P.C. Един съвет от мен: Просто не си губете времето с гледане на този филм, а ако твърдо сте решили вече че ще го гледате подгответе се психически за всичко

 

Шион Соно, като сценарист си е бил винаги луд. И добре, че е и талантлив режисьор, така че си и режисира сам произведенията. :D

Стилът му е уникален и за мен си е празник, когато гледам негов филм.

Love Exposure не е за всеки. Най-малкото заради времетраенето,но е шедьовър несъмнено.

Щом съм го гледал два пъти и никога не ми е доскучавало някъде, явно има нещо в него. Или поне аз го откривам.

Нека да не е най-любимия ми японски филм, но го нареждам в един топ 5.

Link to post
Share on other sites

Това е японски филм от моите топ 3.

 

Страшно много емоции ми е донесъл. Толкова странен, толкова ненормален филм, но така ме грабна с историята в него, че не усетих как лети времето. Nishijima Takahiro го признах тук в тази роля (а по-късно изгледах и Ghost Friends)! Слушала съм само няколко песни на групата, на която е вокалист "ААА", но след като го видях и тук, като актьор - поредният мултифункционален японец. Страхотна роля за него, издържана с много добра игра и много култови за мен моменти. Изключително доволна останах и от Mitsushima Hikari - голяма моя любимка, а Ando Sakura отличнo се справи с ролята на доста отнесената Koike Aya, в A Crowd of Three има подобна роля - шапка и свалям за играта (да не си на мястото на героя на Kora Kengo ;) ).

Колкото шантав и странен да беше този филм за мнозина, това е за мен една прекрасна история за любовта с главно "Л". Толкова се обичаха главните герои, че си помислих за миг "Дали това наистина е възможно в наши дни"? Да се влюбиш просто така от нищото, за секунда, от пръв поглед и да обичаш цял живот? Така както Ю обичаше своята Мария...

Проблемът със сектите е сериозен, а този филм дава един по-различен поглед на тази тема.

 

Имам специално място за този филм в сърцето си. Не се учудвам, че е бил отличен с много награди на редица фестивали през 2008 г.

Link to post
Share on other sites

Добре, че съм гледала доста филми на Sion Sono(Suicide Club, Noriko's Dinner Table не се забравят лесно) та да знам какво да очаквам. Love Exposure си остава уникален за мен филм! Щом ме накара да си го извъртя 6 пъти за месец и половина( като първите два пъти така и не разбрах, че е бил 4 часа докато случайно не прочетох в резюмето, че е толкова). Шокира ме, учуди ме, дори ме отврати(на моменти), разсмя ме, разплака ме, но като цяло изпитах наслада от гледането му( а сега ме вземете за луда ако искате :D ). Изобщо филма докарва адски много емоции и се стига до момент, в който си изумен от ставащото. Поне на мен така ми подейства, затова според мен филма е шедьовър.

Другото нещо, което не ми даваше да отлепя очи от екрана бешеTakahiro Nishijima. Просто думи нямам( освен баналните-уникално, перфектно) как се справи това момче! Аз дори забравих, че гледам актьор, а не несъществуващия Ю Хонда. Влезе ми под кожата с този образ!!

Саундтрака също е невероятен! То не беше класическа музика, поп, пънк(доколкото чух). Странна, но перфектна смесица. Ако някой иска да си го свали: OST

Прочетох, че филма е нискобюджетен( то си личи де), но силата му не е във вида, а в съдържанието и значението зад цялата шантавост. Може по смахнат начин да е показано, но в крайна сметка всичко се върти около любовта!

Определено този филм ми е един от любимите!

:asian:

Link to post
Share on other sites

Аз явно съм от групата на "фрийковете", защото Love Exposure много ми харесва. След като бях чела някои коментари очаквах нещо много по-шантаво и смахнато, явно повредата е в моя телевизор, защото не останах потресена, а очарована.

 

Направен е страхотно, не е от филмите, които гледаш и забравяш(не че Соно има филм, който се забравя лесно). Малко след като свърши ми се искаше да си го пусна пак, много дълго време не можех да се отърся от него, направо ми беше влязъл под кожата.

Повдига толкова много въпроси, за които човек не се замисля, докато някой не ги натрапи в личната му вселена, а тук Соно го направи по възможно най-бруталния и незабравим начин. За средата, в която израстват децата, за отношенията в семейството и извън него и как те се отразяват на подрастващите, за вярата в нещо и манипулативната роля на религията, но на първо място за любовта - онази безусловната, пламнала от нищото любов, за която човек е готов на всичко.

Като емоционално влакче на ужасите е, толкова рязко променя посоката на действието, в един момент се смееш в следващия ти се плаче, жанровете се сменят за секунди, а с тях и музиката. Перфектен саундтрак. Рядко съм чувала толкова много музикални стилове в един филм, при това преплетени идеално.

Такахиро - каквито и суперлативи да използвам, за да опиша това момче няма да са достатъчни - когато го видях за първи път в Tumbling ме впечатли с едно нещо - грация(да, осъзнавам как звучи по адрес на момче, но не мога да му го отрека). След това разбрах, че е добър певец и страхотен танцьор, а тук доказа, че освен всичко друго е и невероятен актьор. Перфектна игра от негова страна.

Времетраенето му изглежда плашещо, но изобщо не усетих кога минаха 4 часа, дори се изненадах като свърши, не е имало и минута, в която да ми е било скучно. Соно е гений!

Силно се препоръчва на хора, които обичат нестандартни неща.

За финал :P

 

 

Link to post
Share on other sites

Великолепни коментари! Страхотен поглед имате всички върху историята.

Моите размисли по филма са стари. Аз дори не бях изчакала превода и моментално го гледах без субтитри, още щом се появи. Спомням си, че доста дълго го дебнех да излезе по кината, а когато това стана, започнаха да валят и наградите. Двата приза от Берлин са може би най-важната оценка за лентата. Заглавието си беше прецедент, който разбуни духовете навсякъде по света.

 

Ето подробният анализ, който следва резюмето.

 

 

Режисьорът

Преди да започнете да гледате този филм, вижте името на режисьора му и си представете, какво може да очаквате от неговото непредвидимо въображение. С настоящата лента Сион Соно затвърждава репутацията си на ексцентричен експериментатор. Love Exposure е сниман по негов оригинален сценарий. Той е една смесица от различни жанрове (драма, комедия, екшън, трагедия, хорър), в които на преден план е изведен комедийния елемент (нещо, което не е характерно за другите творби на Соно). Понеже има известни препратки към предходните две заглавия на режисьора (Suicide Club и Noriko's Dinner Table), някои се питат, дали това не е трети филм от поредицата?

 

Темите

Love Exposure е дълбоко поучителен, провокативен, на моменти циничен. Това е филм за младостта, обичта, греха, приятелството, насилието, религията, бойните изкуства, акробатиката и какво ли още не. Той засяга важни екзистенциални теми, които са поднесени по уникален начин на публиката.

Религията

Религиозната основа е ново допълнение, доколкото в случая е обърнато внимание на християнството (и в частност на католицизма). Лентата противопоставя доброто със злото, религията с култовете на Новото време - жестоките апокалиптични секти, което от друга страна е преплетено с темата за морала и прилежното поведение.

 

Структурата

Филмът е структуриран много нестандартно, като за целта, фабулата е разделена на глави, подобно на книга. За да подхожда на странните хрумвания и обратите в сюжета, сценарият предполага движение напред и назад във времето, както и проследяването на живота на всеки един от главните действащи лица. Това е направено, за да бъдат обяснени действията им и за да се разбере, къде се крият източниците на дадено поведение.

 

Музиката

Тя ми хареса най-много. Великолепен подбор. Всеки сегмент си има своя мелодия, която звучи точно на място. Филмът вдъхва нов живот на Болерото на Равел, което винаги ми е изглеждало мудно и отегчително. Много ми допадна и завършващата песен на YURA YURA TEIKOKU - Kudo desu.

 

Актьорите

Love Exposure жънеше невероятен успех с участието си на Международни кинофестивали. Зрителите бяха очаровани от него и винаги го приемаха с възторг. Наричатха режисьора му гений, а за Ниши бяха убедени, че прави страхотно представяне. След като изгледах заглавието твърдя, че в това отношение наистина са прави. Ниши действително е безупречен, има уникално излъчване и показва ненадминати акробатични умения. Изпълненията му с фотоапарата са възхитителна гледка, а дегизираните му превъплъщения са абсолютни попадения.

Другият персонаж в лентата е този на Хикари Митсушима. Нейната героиня е непокорна бунтарка, която владее до съвършенство бойните изкуства. Актрисата не е непознато име в голямото кино и продължава с отличните си изяви на екрана.

 

Следва...

Идеята за използването на известни музикални идоли в киното не е нова и намира широко приложение във все повече заглавия. Сион Соно продължава да действа в тази посока и вече е направил втори филм (Chanto tsutaeru), в който главната роля се изпълнява от друг музикант - Акира от EXILE /много тъжен филм - не вярвах, че Соно може да създаде толкова спокойна и докосваща история/.

 

Моето мнение

Останах със смесени чувства (най-вече поради факта, че според мен Сион Соно беше направил паралели с предходните си филми и понякога прекаляваше с цинизма), но признавам че през цялото време доста се смях, докато гледах. Определено във филма има нещо новаторско, което трябва да се види. Много е хубаво, че комедията е използвана като основа и благодарение на нея дългата продължителност на лентата почти не се усеща. Но най-прекрасното тук е въздействащото начало и още по-изненадващия финал.

 

Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Create New...