Jump to content

Recommended Posts

vLwZYNzuWdLwDAEOBpF2xs07m2I.jpg

 

Last Letter (ラストレター) 
Страна: Япония
Също така известен като: Last Letter
Премиера:17 Януари 2020
Времетраене: 120 мин.
Жанр: Романс, Драма
Режисьор: Shunji Iwai
Субтитри: Английски

:imdb:

 

Участват:
Matsu Takako като Kishibeno Yuri
Fukuyama Masaharu като Otosaka Kyoshiro
Kamiki Ryunosuke като Kyoshiro Otosaka (high school student)
Hirose Suzu като Tono Ayumi / Tono Misaki
Hideaki Anno като Kishibeno Sojiro
Mori Nana като Kishibeno Soyoka / Tono Yuri
Toyokawa Etsushi като Ato
Nakayama Miho като Sakae
Suzuki Keiichi като Tono Kokichi
Kiuchi Midori като Tono Junko
Komuro Hitoshi като Hatoba Shozo
Mizukoshi Keiko като Kishibeno Akiko

 

Резюме: Kishibeno Yuri (Matsu Takako) е домакиня. Тя живее със съпруга си Kishibeno Sojiro (Hideaki Anno) и двете им деца. Но присъствайки на погребението на сестра си Misaki Tono, тя среща племенницата си Ayumi (Hirose Suzu) за първи път от много години насам. Ayumi все още не може да приеме смъртта на майка си и заради това не може да отвори писмо, оставено от нея. В същото време среша и първата си любов Otosaka Kyoshiro (Fukuyama Masaharu), с когото отново обменят информация за контакт. Един ден Yuri получава съобщение от Kyoshiro, в което се казва „можеш ли да повярваш, че все още съм влюбен в теб?“ До какво ще доведат всички събития случили се на погребението и срещата със забавени чувства и хора?
 

 

Свали с английски субтитри :click:

 

Онлайн с английски субтитри :click:

  • Like 3
Link to post
Share on other sites

Чудесна работа на Shunji Iwai. Браво. Мързи ме да мъдря ново писание така че ще си копирам мнението от друго място, сори за което. 

Красив, топъл филм. Заслугата е най-вече в заснемането. Историята не е нещо невиждано така да се каже, стандартен житейски разказ, но как е заснето е цялата хубава работа. Като цяло филма се гледа с усмивка. Уж казуса е тъжен а от филма остана ведро настроение.

Spoiler

Свекървата и нейния учител по английски особено ме развеселиха, големи скици и симпатяги Smile. В първия момент не разпознах Etsushi Toyokawa като се появи, такъв "дегизиран".
По едно време взех да съчувствам на пощальона , има няма се разназяха писма накъде ли не Wink Smile
Голямо писане на писма настана. Чак носталгия се появи у мен. Имаше такива времена , когато се пишеха писма а не .......
Masaharu Fukuyama и Takako Matsu се справиха чудесно с образите си.

 

Доволна напълно от филма.

Иваи събрал за пореден път не малко познати актьори от негови филми. "Новите попълнение" също на място. 

 

Като изгледала филма мога да кажа , че шестващото из нета, предполагам и не само, резюме на английски  не прави добро за филма. Въобще не е сполучливо, че и доста неточно . Добре че не съм го прочела предварително а постфактум. Жалко е когато се получава така за добър филм. А този е от тази група.

  • Like 1
  • Upvote 1
Link to post
Share on other sites

Благодаря, че пишеш мнения в японските раздели! Бавно се движа, но дано скоро да имам възможност да го гледам.

Тъкмо излезе още 1 филм, който очаквах с нетърпение - Machida--kun no sekai. И той се очаква да е приятен и въздействащ.

Link to post
Share on other sites

Японкия фронт ми е приятно поле на гледане. Връща ми / подхранва ми вярата в Човека. Щото хора бол- колко там милиарда сме се наплодили но Човеците са кът. За голяма жалост.

Младшия състав от каста, там причислявам и Камики, също е чаровен в ролите си и се  е справил добре.

Като бонус има и две хрътки. Те ме развеселиха. Много големи им се струваха на местните :D

lazeto направо по поръчка е направила темата, съвсем навреме ;):panda-145:

Филма е 2 ч , т.е. човек трябва да си разчисти време но първо си заслужава и второ кинематографията и заснемането е такова че времето минава бързо и най-вече приятно/чаровно и не се усеща.

  • Like 1
  • Upvote 1
Link to post
Share on other sites

Ще се радвам Иваи да се е върнал наистина към старите  си приятни заглавия.

Точно човещината липсва най-много и на самите японци в момента. Дано поне в киното останат на тази тема!

Сега, като погледнах времетраенето, видях че този път режисьорът се е вписал в по-нормални рамки. Филмът с булката беше 4 часа.

Link to post
Share on other sites

Изгледах го и аз. Наистина красиво заснет и чувствено нежен филм, с много дълбочина, меланхолия и сантименталност.

Според мен може да се хареса много, или точно обратното, в зависимост от настроението на гледащия. Той е като този символ "ин-ян" .

Spoiler

 

Ако е в тъжно настроение, човек би забелязал трагичната нишка на провалените безмислени чувства, които не водят до нищо друго освен несподелена любов, самоубийството и отритнатите хора, които търсят себе си а накрая се провалят още повече... Разговорите в реално време и натуралистичността на кадрите пресъздаващи просто битови сцени биха могли да създадат усещане за скука и унилост, например разговорът на 1:37ма мин с бившия съпруг на починалата Мизуки беше наистина депресиращ момент. Изказа всичката тъга на сърцето си...

Но ако погледнем от бялата му страна, дори тази изповед беше добра и красива, защото изказа всичко, което му тежеше и го освободи... Ако японците можеха да изразяват всички подтиснати мисли така добре, може би нямаше да има толкова самоубийства. Беше и философски поглед над съдбата. Мизуки нямаше да направи писателя щастлив, нито самата тя би била по-щастлива с него и всеки си носи своето.

Ако човек е в добро настроение, може да види прелестните деца в семейството, да усети красотата на привичните действия, самоотвержеността на чистото сърце на сестрата на Мизуки;  всичко това се забелязва и човек остава запленен от начина по който просто искаше да е полезна и добра с всички, без да иска нищо за себе си... Тя беше истинският главен герой. В нейната несподелена любов беше цялата красота на света. Дори белите и дрехи показваха чистота символично.

Книгата на писателя също намери своя щастлив край, защото се разбра, че е послужила за кураж и опора на жената на която е била посветена, както и на всички, които се влюбват за първи път.... Макар и силно и преувеличено сантиментален , връщащ съм минали епохи, и на моменти като ода или реквием за писането на реални писма, филмът е хубав и хармоничен и накрая позитивен. Някак нищо не остава безмислено в историята. Дори само спомените са нещо ценно...

 

http://<a href="https://ibb.co/1bSwzYr"><img src="https://i.ibb.co/1bSwzYr/ivai.png" alt="ivai" border="0"></a>

http://ivai2.png

 

 

  • Like 1
Link to post
Share on other sites

Мда, на мен героинята Юри- сестрата на Мизуки, ми бе много симпатична като цяло. С всичките си реакции, тръпки и спокойствие. Голяма симпатяга.

Аз от тези зрители дето наблегнаха на положителната страна на нещата.

Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Create New...