Someone's Xylophone (2017)

[lazeto]

 

Someone's Xylophone (だれかの木琴)

Страна: Япония

Също така известен като: Dareka no Mokkin

По новелата на: Areno Inoue - "Dareka no Mokkin"

Премиера: 10 Септември 2017

Времетраене: 112 мин.

Жанр: Драма

Режисьор: Yoichi Higashi

Субтитри: Английски

           

Участват:

Takako Tokiwa като Sayoko

Sosuke Ikematsu като Kaito

Aimi Satsukawa като Kaito’s girlfriend

Masanobu Katsumura като Sayoko's husband

 

Резюме: Sayoko (Takako Tokiwa) е обикновена домакиня, женена за (Masanobu Katsumura), отглеждащи дъщеря. Но премествайки се в предградията тя среща новият си стилист Kaito (Sosuke Ikematsu). Доволна от неговата работа тя му изпраща благодарствено писмо започвайки изненадваща кореспонденция. Но до какво ще доведе това?

 

 

Свали с английски субтитри     

[ukio]

Много симпатичен филм. Малко странен, малко луд, но необяснимо привлекателен и на моменти забавен, дори навеждащ към размисъл  по темите за самотата и човешките взаимоотношения.

Ако трябва да използвам една дума, за да определя този филм, ще го нарека необикновен. Не точно странен, а необикновен. Това е заглавие, в което ни се струва, че знаем, какво ще се случи, но всъщност оставаме изненадани от стъпките на героите. 

 

Off Topic

 

 

[Yamashita]

Интересно как имаме противоположно мнение за един и същи филм, ukio.

Нищо забавно не усетих във филма, толкова много самота на едно място бяха събрали, че чак се потресох.

Самотна домакиня, самотният и мъж и всъщност една самотна семейна японска единица, която ни представиха за пореден път за огромно съжаление.

В подредения японски свят понякога толкова много липсва живеца, че чак е плашещо, а тоя път съвсем го затриха.

Кое беше забавното не знам, главната героиня преследваше доста обсебващо и лудо фризьора си, че чак дъщеря и прозря какво става,

Off Topic

върхът за мен беше седенето в къщи на дивана със съпруга и размяната на съобщения вместо разговор след огромния скандал, който се разрази и обвиненията за стореното от нея. Ами няма как да си затвориш очите за подобно нещо. Съпругът мисля вече беше достатъчно наясно с нейната мания, с нейната отчужденост и липса на внимание към детето им, но някак го прие за част от нещата, което пък съвсем ме жегна.

Да, накрая тя спря да притиска фризьора си със срещи и имейли, а той се оказа кадърно момче, което има мечти и продължи напред, но какво от това. Факт е, че той се оказа нейната мишена, нещо в нейните самотни фантазии, с което си удовлетворяваше нуждата от внимание, нуждата да я забележат и видят.

Това японско идеализиране на нещата, всичко да е толкова съвършено и идеално по отношение на твоя образ спрямо другите, а в случая в семейството понякога толкова се "изкривява", че става нещо много страшно, идеалната домакиня, която се е изолирала напълно от детето, от мъжа си и просто присъства тялом в къщи, но с "идеалната" представа за себе си.

[ukio]

Да, така е. Приемам напълно твоите разсъждения. Моите в спейлера съвсем изчезнаха и ще трябва да ги пиша наново. Изтриха се, докато ги пусна. Но останах доволна от това, че тук не се стигна до крайности, каквито ситуацията предполагаше. Това си беше сериозна мания и не се знаеше, как ще реагира всеки един от героите при разкриването й. Историята можеше да поеме по съвсем друга посока, а на мен ми се стори по-леко поднесена с тези светли тонове. Иначе много точно извеждаш големия проблем на японското общество. Идеалните им представи понякота се разбиват на пух и прах, когато човек реши да направи нещо ново и различно, да излезе от установените рамки.

[Yamashita]

Те техните идеални представи са гигантски и всеки може да даде фира в борбата за идеалност. 

Да ти кажа почти не намирам разлика между образа на домакинята и момчето с 3 мм подстрижка и двамата бяха в една категория.

Разминаха се леко нещата, защото мъжът и искаше да я "спаси" и до тук се изчерпа нотката на състрадателност, явно доста неща са им липсвали във времето, за да се докарат до това положение на незабелязване и невиждане.