Destruction Babies (2016)

[ukio]

 

 

 

 

 

Destruction Babies
ディストラクション・ベイビーズ
Disutorakushon Beibizu

Страна: Япония

Език: японски

Премиера: 21 май 2016г.

Жанр: драма, младежки, насилие, инди

Времетраене: 108 мин.

Aspect Ratio: 1.85 : 1

Режисьор: Тецуя Марико

Филмът е заснет през 2015г.

 

Участват: Юя Ягира, Масаки Суда, Нана Комацу, Ниджиро Мураками, Денден, Такуми Китамура, Соске Икемацу, Масаки Миура, Амане Окаяма, Кайто Йошимура

 

Субтитри: Английски

 

Сайт

Wiki

IMDB

 

Награди

 

 

 

Резюме

 

 

Унищожение или самоунищожение?

Тайра (Юя Ягира) и по-малкият му брат Шота (Ниджиро Мураками) живеят в пристанището Мицухама, западната част на Мацуяма, преф. Ехиме на о. Шикоку. Тайра е невъзмутимо спокоен младеж с унищожителни наклонности. Той винаги се замесва в зловещи улични битки, с което оставя околните в пълен потрес. Един ден момчето решава да се измъкне от предградията, за да отиде в големия град, където започва да се скита безцелно и да провокира конфликти със случайни минувачи. Новото място напълно задоволява животинските му инстинкти. Патологичната зависимост от насилието не остава скрита за околните и особено привлича ученикът Юя (Масаки Суда). Двамата започват зловеща игра, оставяйки след себе си кръв и масово объркване. Агресията се разпространява като зараза по улиците. Провокациите дебнат на всяка крачка. Ураганната им сила повлича героите в порочен кръг, от който няма спасение.

 

Цялото действие се развива на фона на безспирните усилия на Шота да открие по-големия си брат.

 

 

Тецуя Марико рисува съвременната младеж като тайфун, който помита всичко по пътя си, без страх и угризения на съвестта. Какво остава за другите? Шок и ужас от видяното. Реакциите отиват в мрежата, но най-чудовищното е, че никой сякаш не може да спре насилието и да въдвори ред от създадения хаос.

 

 

Музиката е в пълен синхрон с мрачната атмосфера. Тя е микс от шумове и тежко звучене. Напомня на по-ранните неща на Тойода (9 Souls). Завършващата песен е

 

 

 

Размисли за отчуждението на младото поколение

 

 

 

 

 

 

 

Въпреки роднинската връзка между Тайра и Шота, зрителят по нищо не разбира, че двамата се познават. През цялото време стоят от двете страни на реката, която отделя пристанището с останалата част от града. Никога не се срещат. Не разговарят. Не се откриват. Агресията и отчуждението ги разделят завинаги. Какво ще стане с Шота? Това е въпросът, който се яви в съзнанието ми, след финала. Кой знае? Може и да тръгне по нов път, въпреки че има всички шансове да последва брат си по пътеката на насилието. Аз лично предпочитам да си представям по-различно развитие. Поне в това отношение режисьорът ни е дал поле за размисъл.

 

 

За мен най-интересният персонаж беше този на Ниджиро. На него поне малко симпатизирах. Той имаше възможност за най-осезаемо развитие. Останалите герои определено бяха антипатични (това значи, че актьорите са си свършили работата). Всички до един, включително Нана, която с тази си роля връща погледа към старото си класно изпълнение от "Светът на Канако". Тя в никакъв случай не беше светицата-жертва в цялата история, а по свой начин доказа, че и момичетата могат да бъда безмилостни във всяко едно отношение.

 

 

Въпреки че филмът е безсюжетен, грозен, мрачен, безнадежден и пълен с насилие, изпълненията на артистите и заснемането са двете най-ярко отличаващи се характеристики на лентата. Именно заради тях заглавието получи признание от няколко фестивала, както и награди за главна мъжка роля на Юя.

 

 

Юя е толкова убедителен, че публиката с право може да го възпреме като едно цяло с образа на Тайра. Той е Тайра. От главата до петите. Много ярък, запомнящ се. Идеята, която е заложена тук, е да представи извадка на съвременната младеж, която не е никак лицеприятна. Но най-страшното в този случай е, че главният герой дори не е показан като човек. Той изобщо не умее да комуникира с околните. У него няма емоции. В душата му цари екзистенциална пустота. Юя има само 2-3 реплики за цялото си екранно време. Всичко останало са звуци и нечленоразделни думи, които карат зрителя да се пита, къде е човешкото в героя? Той е непредсказуем, плашещ и смразяващо реалистичен.

 

 

Сценарият е слабото място в продукцията. Знам, че японците често загърбват сюжета и развиват историите си по съвсем различен начин, но тук има какво да се желае в това отношение, още повече - от един момент лентата се превръща във филм-пътуване за определено време.

 

 

Вярно е и друго. В "Destruction Babies" има много насилие, обаче камерата не показва всичко на 100%. Оставя поле за развитие на въображението под формата на ефективни внушения. Някои подробности съвсем уместно са обвити в сянка. Със сигурност има по-шокиращи филми, въпреки че критиката вече определи този като "Най-екстремните 108 минути в японската киноистория." Паралелният монтаж на финалните кадри са показани на фона на празникът за пълнолетието. Това за пореден път затвърждава основния рефрен на историята - насилието е навсякъде около нас.

 

 

Сравняват "Destruction Babies"с "Портокал с часовников механизъм" на Кубрик и "Боен клуб" на Дейвид Финчър. Режисьорът ни кара да проумеем смисъла на насилието в обществото. Марико изразява тревогата си от съвременното му състояние. Затова е снимал лентата в тъмни, непривлекателни нюанси.

 

 

Друга интересна идея е насилието над слабите. Страхът ражда агресия, но как да се справим с това? Социалните мрежи не помагат. Полицията също е безсилна.

 

 

Трябва да помислим над тези въпроси!

 

 

 

 

 

Награди в Япония

 

 

 

 

 

 

 

Свали с английски субттри 

 

Свали