Jump to content

Recommended Posts

Like+Father%2C+Like+Son_BG_poste

 

Like Father, Like Son (2013)  

Страна: Япония

Също така известен като: Soshite Chichi ni Naru

Година на излъчване: 28 Септември 2013

Времетраене: 121 мин.

Жанр: Драма

Режисьор: Hirokazu Koreeda

Субтитри: български, Английски

IMDB

             

Участват:

Masaharu Fukuyama - Ryota Nonomiya

Machiko Ono - Midori Nonomiya (Ryota's wife)

Yoko Maki - Yukari Saiki

Lily Franky - Yudai Saiki

Keita Ninomiya - Keita Nonomiya

Shogen Hwang - Ryusei Saiki

Jun Fubuki - Nobuko Nonomiya

Jun Kunimura - Kazushi Kamiyama

Kirin Kiki - Riko Ishizeki

Isao Natsuyagi - Ryosuke Nonomiya

ARATA

 

Резюме: Обсебеният от мечти за успешна кариера  архитект Рьота, неговата млада съпруга и шест годишният им син, изглеждат като идеалното семейство. Но героят губи своя жизнен ориентир в деня, когато разбира, че в родилния дом, където е роден синът му, са разменили две бебета.  Момчето, което Рьота и съпругата му възпитават, не е родният им син, а собственото им дете расте в семейство със скромни средства…

 

Награди:  Best Picture "Like Father, Like Son"

■ Best Director (Hirokazu Koreeda)

■ Best Screenplay (Hirokazu Koreeda)

■ Best Actor (Masaharu Fukuyama)

■ Best Actress (Machiko Ono)

■ Best Supporting Actor (Lily Franky)

■ Best Supporting Actress (Yōko Maki)

■ Best Score (Junichi Matsumoto, Kei Mori, Tsuyoshi Matsubara)

■ Best Cinematography (Mikiya Takimoto)

■ Best Lighting (Norikiyo Fujii)

■ Best Sound Recording (Yutaka Tsurumaki)

■ Best Editing (Hirokazu Koreeda)

 

 

 

:essub:

 

 

Свали с български субтитри: :click: :click:

 

Онлайн с български субтири: :click:

 

Торент

 

Свали с руски субтитри

Link to post
Share on other sites

Майсторът Корееда по кореедовски за пореден път...много много силен филм, много емоционален и сложен.

 

Ставаш неволен свидетел на нещо толкова немислимо и недопустимо като размяната на бебета, че не знаеш как да реагираш на дилемата, която застава пред двете семейства и пред теб самия.

Много въпроси и много отговори има вътре във филма, така е построен, че да преминеш през всички чувства и терзания на героите, да ги видиш през призмата на всеки един от тях и сам да прецениш отговора на въпроса кръвта или чувствата?

Хареса ми чистият и открит разказ, през който Корееда води героите си. Невероятна игра на Masaharu Fukuyama, много ключова е неговата роля и той се справи блестящо.

 

Link to post
Share on other sites

Голям плюс и от мен! Не съм и очаквала друго. Изпълняващият главната роля изигра наистина блестящо суров баща. Разбрах, че бил певец и композитор от агенция "Amuse". Тук са в Кан.

OB-XN417_051913_J_20130519175644.jpg

Link to post
Share on other sites

Още един шедьовър на големия режисьор!
Безмълвна съм! Поклон пред таланта на Коре-еда и прекрасната игра на всеки един от участниците! Накараха ме да почувствам всичко, което им се случи, да уловя и най-малките нюанси в чувствата и поведението им. 

Историята отново разнищва семейните отношения, подобно на Никой не знае, но в съвсем друг аспект (въпреки наличието на очевидната препратка - въртележката). Героите тук имат коренно различни проблеми, но също толкова трогателни. Сълзите напират почти през цялото време. От момента, в който разбраха истината, до самия финал. 

От Кан имаше чудесни снимки. Незабравими. Ето така се промотира филм на голям форум. Коре-еда знае.

Големи мои любимци участват в тази лента. Като се започне от Фукуяма, който е много известен изпълнител, не само в Япония. Познават го в целия Далечен изток. Преминавам през двете дами от Сайко но рикон, Лили Франки и Кирин Кики, която тук е изключителна и завършвам с Арата. Отново кратко, но паметно появяване. Точно когато най-малко го очаквах.

Спомням си времето, в което Коре-еда обяви, че ще снима този филм. Първоначално не казаха много за съдържанието му, но то ми се стори скучновато. Изобщо не бяха споменали, че ще правят семейна история. С времето нещата се промениха и миналогодишната поява на лентата в Кан ме изненада много приятно. Тогава разбрах, че крайният продукт ще се окаже доста по-различен и интересен.

Коре-еда за пореден път се изявява и като откривател на таланти. Кой знае, какъв артист ще излезе от малкия Кейта след време?!

Link to post
Share on other sites

Коре-еда ще адаптира известна манга за големия екран. Вече има нов проект! Мисля, че за първи път се заема с подобна екранизация. Заглавието се нарича Umimachi diary и е дело на Йошида Акими. Творбата е спечелила 2 награди на 11th Japan Media Arts Festival през 2013г.

Действието се развива в Камакура и разказва историята на три сестри. Лентата се очаква да излезе през 2015г.

 

Коре-еда, Фукуяма и двете мъничета на кинофестивала в Пусан миналата година:

Link to post
Share on other sites

Много много много много силен филм! Прекрасни актьори, страхотна история и ... Корееда. Въпреки, че този филм ми хареса изключително много, смятам, че "Air Doll" му е най-добрия или по-скоро най-гениалния филм. А "I Wish" като го гледах преди време нещо не ми хареса или по-скоро не го разбрах, но имам усещането, че ако го гледам сега може би ще ми допадне повече. Когато го гледах не знаех кой е режисьора и сценариста и малко глупаво звучи това да има значение и всъщност няма, но просто ще си сложа кореед-ските очила и ще ми стане по-ясен. Иначе никога не съм се влиял от това, кой е направил дадено нещо. Доброто си е добро, а слабото си е слабо.

 

Благодаря, vesy!

Link to post
Share on other sites

Ще започна с твърде излишното уточнение за отношението ми към режисьора, но не за да не нарушавам приемствеността в темата :). Убедена съм ( може да е само един, но го има), че и други като мен не харесват филмите на Кореда.  Не му харесвам подхода, а от там и крайният продукт, но този филм , той просто е различен.

Мразя този свой скапан недостатък, че когато харесам нещо обикновено не ми стигат изразните средства, направо се губят. А искам да кажа толкова много неща, не за друго за да може този филм да бъде показан, да бъде видят от все повече и повече хора. Не бива и не е редно да оставя в графата на непопулярните..... Знаете ли, макар и възрастни твърде много неща не сме надраснали, родителите ни са ни травмирали ( неизбежно е), ние на свой ред ще травмираме децата си. Ала тези крехки зависещи от нас личности са единственият ни шанс да се доразвием, да бъдем, да се надскочим.....

 Vesy много, много , много благодаря, че си го превела и беше права, тук Кореда ме спечели

Link to post
Share on other sites

Забравих да допълня нещо, което разкрива част от сюжета, затова ще го скрия.

 

 

Не мога да си обясня как тия родители се съгласиха в крайна сметка да разменят децата. През изминалите шест години нима не са ги отглеждали и обичали като свои? Какво като нямат обща кръв? Това наистина много ме ядоса и добре, че в края на филма може би Корееда искаше да ни покаже, че не е най-важното това, че в някого не чете твоята кръв. Ако аз попадна в такава ситуация не бих постъпил като тях, но пък в крайна сметка когато стане нещо такова, май май нищо не е сигурно. Но все пак смятам, че няма да съм като тях. Нима хора, които нямат кръвна връзка не могат да се обичат?

 

Link to post
Share on other sites

Корееда...да. Кева, например не го понася.

 Аз го обожавам, поне това което му преведох.

Много е силен, а за последното просто, ще кажа- Добро.

 

Но за последната продукция, много е

... или нищо или хубаво.

Link to post
Share on other sites

Ха, филма имал и тема, за което благодаря. Писала съм в другите теми на филми на Корееда. За да не пиша отново от мързел ще пусна копие на мнението си от друго място:

 

"Аз пък с удоволствие изгледах филма на Корееда  но...

.Like Father, Like Son (2013)   Soshite Chichi ni Naru нарочно 2 сайта, може и още, защото въпреки че са различни пак пример за неточни резюмета yahoo_10.gif а се дразня когато се случва на добри филми. Да се върна към "но" -то си.
Централен герой този филм въобще няма , нито пък темата е едното семейство yahoo_10.gif. Даже се чудя на актьорските награди и не споделям суперлативите по резюметата за тях. Защо? Защото фокуса не е върху отделните герои/актьори а съвсем прозаичен за киното казус но поднесен с една специфична атмосфера от японски майстор в случая- Корееда.

Този кино филм за мен през цялото време и след края е по-скоро телевизионна типична human drama. На мен като за кино нещо на няколко места не ми достигна и това е "чувства"- прекалено обрано на моменти. През цялото време само се маркираха аспекти на казуса от гледна точка на всички замесени герои- четирите родителски тела, бабите-дядовците, разменените деца сами по себе си но ето да речем взаимодействието м/у тях+ братче и сестриче при едното, освен като фон -игра докато родителите говорят въобще не видях. Маркираха се аспекти но свързващите ги елементи не ми  бяха достатъчни като брой и да са плавно поднесени.

Писателската ми муза  yahoo_41.gif се провокира от разликата м/у видяното и прочетените суперлативи тук и там след като изгледах филма. Почва за някои от тях аз изобщо не видях.

Иначе филма си е един добър филм, жанр human drama, посветен на един желателно да е много рядък житейски казус- две семейства когато въпросните им деца момченца са на 6 години и им правят медицински изследвания във връзка със започване на първи клас  установяват че са разменени в болницата. На всичко отгоре акта на размяната е напълно умишлен от една медиц. сестра. Та филма показва за 2 часа как замесените страни и хора стигнаха финално до едно от разумните и щадящи/полезни решение най-вече за тези конкретни  деца, вкл. и другите 2 деца, тъй като едното семейство е с 3 дребосъка. Универсално решение така или иначе казуса няма, трябва да се процедира спрямо конкретните замесени.
Единия родител бе от по - праволинейните такива та му отне време а и  бе принуден да се попромени или по-скоро да смъкне нещо от "социалната фасада с която си живееше добре" .


Актьорския състав чудесен  2yes.gif2yes.gif и като такъв никой не мога да откроя, просто чудесно пресъздадоха нужната/търсената атмосфера за да пресъздадат на 100% чудесния текст.
 35.gif с актьорите:
1. Двете майки играни от Machiko Ono и Yoko Maki  ми бяха мнооого интересни в светлината на ролите им в Saikou no Rikon и разбира се не мога да не се сетя за епичното му гледане  icon_mrgreen.gif.
2. В първата четвърт на филма Lily Franky ме "измъчи" защото се  newsm78.gif "абе къде съм го гледала и то скоро този човек".  35.gif еле просветна ми че това е знаменития Лили, който току разговаряше с Ямапи в "Път 66". Голяма скица  35.gif.
3. Избора на Masaharu Fukuyama за конкретната роля ве ми хареса, не удачен каст.
4. Ветераните Jun Kunimura и Isao Natsuyagi макар и с кратки включвания винаги са удоволствие като игра.
5. Децата-актьори без грам забележки.

Заключително този филм на Корееда го оценявам 1-2 идеи под шедьоврите му Nobody Knows (2004) ,  I Wish (2011) ,,,, слагам го по-скоро до Still Walking (2008) ..."

 

Да уточня че споменатия в горен пост в темата Air Doll още не съм го гледала. Нито пък HanaAfter Life.

Имам какво да гледам още при Корееда.

Edited by mrnkaloto
Поставен е спойлер по молба на потребителя.
Link to post
Share on other sites

Коя част от резюмето е неточна? 

Може да се каже, че централният фокус пада върху едното семейство. Другото се появява на сцената, благодарение на обстоятелствата.

По отношение на наградите - има неяснота така, както са дадени.  Например Йоко Маки печели наградата за актриса на Kinema Junpo за изпълненията си в няколко продукции миналата година, а Наградата на японската академия тя взима за ролята си в съвсем друг филм (за тази роля й връчиха приза за поддържаща актриса). Доколкото знам, Мачико Оно не е печелила отличие за най-добра актриса тук. Лили Франки абсолютно си заслужава неговите за поддържаща мъжка роля. 

Коре-еда е режисьор, който винаги е изследвал характери в своите филми и е провокирал чувства у самите зрители.

В конкретния филм, чувствата у героите също не липсваха. Камерата успя да покаже променящите се възрастни и тяхното поведение с течение на времето. 

За мен тази история не е често срещана и без съмнение ситуацията е истинско предизвикателство за попадналите в нея семейства. Никога не бях гледала подобно нещо, представено по този начин.

 

Към d3Mn

 

 

Съгласието им беше естествена човешка реакция. Тя беше необходима, за да осъзнаят по-късно истинските ценности в живота. Ако се замислим, може би всеки ще реагира по подобен начин при подобни обстоятелства.

 

 

 

П.П. Кева напредва с Коре-еда! Йей! Винаги съм мислела, че той е режисьор, който не би се харесал на всеки, но сега виждам точно обратния ефект.

Link to post
Share on other sites

ukio, за фокуса не съм съгласна че е в/у един герой или едно семейство, за това мърморя.

Казуса- разменени при раждането деца е широко застъпен в киното съвсем логично. На мен този филм май ми е първа среща с този казус в яп. филм, но аз съм колкото голям зрител толкоз и голяма забравана, та може и да съм го срещала вече. Корееда чудесно поднесе историята- напълно по мой вкус и виждания. Но можеше и още по-добре сглобено, бих редактирала тук-таме, кое съм  посочила в първия си пост.

Понеже чета че е преведен на български, големи адмирации на преводача. Винаги се радвам " когато нещо свястно се преведе и на родния ни език".

Link to post
Share on other sites

Аз пък съм предоволна от видяното и преживяното, видях и почувствах всичко.... 

 

Самия начин, по който ни представиха Кейта и неговото семейство беше много показателен с какви хора и характери ще си имаме взимане, даване.

Малкото крехко момче на приемния изпит се държа храбро, за да зарадва своя баща /майка си нямаше нужда да впечатлява, защото тя вече знаеше всичко за него/, това беше супер ударно начало и начален акорд в отношенията деца-родители.

Постепенно навлязохме в драматичния казус, а същия фин и изключително майсторски начин на показване продължи да ни рисува ту едното, ту другото семейство в зависимост от житейската ситуация, в която се намираха в момента. Разговор с адвокатите в болницата, семеен разговор, плащане на сметка, напътствия към децата...безброи ситуации и безброй реакции и от едната и от другата страна, напълно достатъчни за мен да преценя какви са едните и другите.

Не мисля, че може да става и дума за маркиране и прескачане от събитие на събитие при положение, че видяхме толкова от близо двете деца и техните родители с всички техни страхове и колебания, разказът течеше плавно и последователно.

Едно малко късче от цялата драма липсваше, но и то беше подредено, когато бащата на Кейта посети своя баща и научихме що за човек е отглеждал и създал неговия суров мироглед. Няма да разказвам цялата история до края, нека тези, които не са се докоснали до магията на Корееда, сами да я усетят...

 

Link to post
Share on other sites

Ако е за фокусът, представен в резюмето, няма нужда да се разказва цялата история предварително. Подава се точно толкова, колкото трябва на зрителя, за да бъде заинтригуван. 

 

Още една награда: São Paulo International Film Festival - Best Foreign Feature Film

Link to post
Share on other sites

Прочетох всички горни коментари и някой ако направи същото, а не е гледал лентата, то вече няма да има голям смисъл, защото ще знае за почти всичко, което се случва. Ще ви помоля малко по-скрито да коментирате, за да може и хората, които не са го гледали да се насладят напълно на филма.

 

И се присъединявам към мненията, че нищо не липсваше и дори доста добри с малки детайли беше разказана цялата история. На мен лично не ми трябваше повече информация и мога да кажа, че достатъчно ни запознаха със двете семейства. Иначе в протичен случаи щеше да е като някоя сапунка и щяхме да им знаем цялата автобиография, включваща и това какъв шампоан използват, което само щеше да отнеме вниманието на зрителя.

 

michaela не знам как до сега си издържал(а) да не си пуснеш "Надуваемата кукла". Може би малко неподготвен за такава класация ще се изкажа, но го нареждам в топ 3, редом до "1 Litre Of Tears" и "Sky Of Love / Koizora". Феноменакен шедьовър, разбиващ на пух и прах съвременното общество и ценностите му. И разбира се южнокорейката Пе Ду На в главната роля беше просто .... При първа възможност и подходящо настроение го гледай. Мисля, че в него Корееда показва колко голям всъщност е.

Link to post
Share on other sites

 :oops:  дължа голямо извинение тук, защото съм направила голяма грешка и на всичко отгоре я забелязах чак сега, не съм влизала в тази тема след като съм писала горния пост с цитатите. То хубаво съм се само-цитирала но изобщо не съм се усетила че там големи части са/бяха в  скрито и че тук трябваше да са  по същия начин.  :oops: много се извинявам. Сега помолих модератор да ми редактира този голям гаф.
d3Mn, аз работите на  режисьори като Корееда- за които съм 100% сигурна че творбите ще са от моята кръвна група си ги подслаждам така да се каже. Понеже не са един и двама такива та интервалите м/у гледанията на "следваща творба от този режисьор" се получават големи.  :). А и като се изкуша да изгледам поредни сигурни шедьоври, така например изгледах всички филми на Naoko Ogigami

- от до каквото е наснимала наведнъж , летвата на качеството се вдига толкова високо че.... после дълго време трудно си намирам качествен филм за гледане/ нещо което да ми е  интересно. За това от опит ги карам на час по лъжичка тези любимци  :blush:

Link to post
Share on other sites

В София прожекцията вече е минала, но в Стара Загора предстои на 11 март. Който е наблизо, може да гледа този филм на голям екран. През март ще има прожекции в Русе, Варна, Стара Загора и Пазарджик.

 

 

 
Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Create New...