Jump to content

Приключение в Поднебесната империя


Recommended Posts

В сърцето на Китай

 

Безспорно нашето пътуване бе увенчано от много неочаквани изживявания и перипетии, като пътуването ни от Шанхай до "малкото градче" Луян. Това бе едно от най-дългите ни пътувания и най-интересното всъщност.

Влаковете в Китай са предпочитан транспорт, защото прекосяват големи разстояния (в Китай не са малко), бързо (300 км/ч) и евтино, но... Но е изключително трудно да си намерите билети за тях - първо евтините места за бързите влакове свършват... ами бързо, второ - за "улеснение" на чужденците китайската железница няма уебсайт на английски. В крайна сметка може да разчитате на чист късмет да си купите евтини билети от гарата, ако има, и при това служителят на гишето да говори английски. Все пак ние много не обичаме да сме неподготвени, не че в Китай човек може да е подготвен за нещо ;) Така де, ние използвахме един уебсайт и си купихме билети през посредник, което ги оскъпи от регулярната цена, но поне бяхме сигурни, че ще пътуваме, макар китайците да успяха на няколко пъти да ни обезкуражат. Най-яркият ми спомен - как се нареждам на гишето и служителката ми казва, че няма билети за нас, защото въпросната дама бе пропуснала BGR пред паспортите ни?! Това го разбрахме след половин час терзания къде ще нощуваме, разбира се. Но както и да е качихме се на нощния влак за Луян, където Влади попадна на една симпатична компания, която направи пътуването незаменимо.

Сутринта благополучно акостирахме в Луян. Беше доста рано, но успяхме да се настаним в "хотела" ни, който бе срещу централната гара на Луян. По принцип в града има две гари - едната е новата, която е само за бързите влакове и на която пристигнахме - известна е като Луян Лунмън и се намира в покрайнините на града, а другата е централната, която е в самия град. Съответно ние си взехме такси до хотела, което след 20 минутен превоз и само за 25 юана (около 5 лв) ни стовари невредими. През това време установихме, че Луян, всъщност не е чак толкова малък град - само малко под 2 млн жители (за цялата област- 6,5 млн), а и че такситата в центъра на страната са много евтини.

89c1d2cd5717c31a.jpg

Сигурно, някои от вас ще попитат с какво Луян ни привлечe като дестинация? Определено няма да отговоря - "храната". Всъщност освен, че Жълтата река го пресича и че преди векове е бил столица на империята, в близост, в планината Суншан се намира един от най-известните храмове в света - Шаолин. Това е невероятен комплекс, сгушен между планините и затаил дъх във времето. Бил е построен още през 5 в. и до ден днешен си остава известен със своята школа по бойни изкуства, заради която го знае и цял свят. От Луян може да се стигнете с автобус, който се хваща близо до гарата или да проверите, дали в хотела няма да ви предложат оферта. Естествено, английският е голям проблем за всички китайци, дори и тези, за които не трябва да е, но стига да има желание може да се уредите.

Да се върнем към манастира, който трябва да отбележа не е особено близо до града - пътува се около час и половина (в зависимост от шофьора), поради което ще имате възможност да видите и малките китни селца покрай пътя, нивите и полетата, овошките и др. подобни работи. Пътят е стръмен и изглежда напълно несигурен, но ако го проспите, може и да го преживеете. И все пак изживяването си струва! В комплекса може да видите различните школи по възраст, обикновените ученици, които се обучават само в бойни изкуства, възрастните монаси - медитиращи или говорещи по телефона. Също - гората от пагоди и пещерата, до която ние така и не стигнахме. Освен това има театър, където на всеки половин час шаолинските възпитаници изнасят програма. Ние си изкарахме доста забавно, дори хапнахме едни постни питчици в тон с въздържателната атмосфера ;)

3b481e08065cfb2b.jpg

42ca334e2977809a.jpg

ae88246efaa2c477.jpg

b46f271d4e3477c6.jpg

Друга наша цел за този ден бе една местност под егидата на ЮНЕСКО, намираща се по на юг от Луян (Шаолин е малко на североизток от града) и по-близо до гарата за бързите влакове, а именно - Лунмън. Мястото е известно с хилядите си пещери, в които от камък зорко те гледат Буди. Всъщност подобни местности има не само край Луян, но може би Лунмънските пещери са най-известни. В ранния-следобед ние прекрачихме входа на ограденият комплекс, който е разположен от двете страни на реката. Интересно ни беше да продупчваме  дадения ни билет на определени места - това означаваше, през кои забележителности сме минали, защото освен пещерите в комплекса от едната страна се намираше и вилата на Чан Кай Ши, китайски политик и държавник, обединил национално-патриотичните сили за борба с японските окупатори.

f75adb13cd11e541.jpg4f9abbf46382e653.jpg

Повечето от пещерите са издълбани през 5 век, но историята ми не приключва с това. Броят им е над  2000 с над 100 хиляди статуи на Буда, над 3000 текста и надписиа върху надгробните плочи и 40 будистки пагоди. Мястото е наистина приказно! 

76846a95b2a65366.jpg

Имахме една невероятна възможност да прекараме малко и определено недостатъчно време на две прекрасни места за един ден. Луян успя да се превърне в една от най-любимите ми дестинации в Китай, заради магията на хармонията, която Лунмън и Шаолин са успели да запазят по два различни начина - в скалите и планинския въздух! 

Link to post
Share on other sites

Наистина е красиво. И тази безбрежна шир по снимките навявава такова спокойствие. И като се сетя, че това приказно спокойствие граничи с милиони хора население без едното да пречи на другото, симпатиите ми нарастват още повече. 

 

Винаги ми се е искало да избягам от всички телефони и технологии именно на подобно място, но явно технологиите са застигнали и монасите, хехе. Усмихвах се доста на тази снимка :)

Link to post
Share on other sites

"Двойна е радостта, дойде ли приятел отдалеч!"


Древнокитайска пословица


 


cc5cc991bfd3b435.jpg


 


Добавям още подробности за този интензивен, изпълнен с изненади ден и за нощта, която прекарахме във влака, пътуващ на север-северозапад от Шанхай.


Вечерта, след като се качихме в експреса за Лоян (градът се изписва по много начини), купето на Влади се оказа пълно с най-готините китайци, които бяхме срещали. Това бяха петима души на различна възраст, но с желание да общуват и разменят идеи с други хора. Наближаваше полунощ, нашата стаичка беше притихнала, когато изведнъж чухме някой да говори на английски в съседната. Заслушахме се и установихме, че това е Влади. Бяхме намислили да я доведем в нашето купе, понеже в него имаше достатъчно място за всички. Излязох, отворих нейната врата и какво да видя: тя разговаряше оживено с един младеж и няколко момичета. Смееха се, и си обясняваха нещо разпалено. Като ме видях, веднага ме привикаха и аз, колкото и да бях изморена, седнах до една от девойките. Погледнах в ръцете й и видях, че гледа новия сериал със Со Джи Соп. Тогава Влади и момчето ми обясниха, че тя е фен на актьора. Когато й казах, че съм се ръкувала с него, едва не припадна.


От всички в купето само младежът говореше английски. Казваше се Алекс (това е английското му име - китайците си добавят подобни, за да е по-лесно да се представят на хората от запад) и беше най-общителен в компанията. Това се дължеше вероятно на факта, че беше обиколил доста азиатски държави като доброволец. Помагал е на хората в тях. 


Оказа се, че и останалите момичета разбират какво говорим, но им беше трудно да се изразяват на чужд език. Момичето до мен се казваше Зои. Тя беше родом от Лоян, градът в който отивахме. Освен нея, възрастната жена до прозореца също щеше да слезе с нас. Отдъхнахме си, че няма да сме сами.


В забавната компания беседвахме няколко часа. Сънят ни напусна за известно време, докато обменяхме информация за китайските актьори и актриси, режисьори и певци. Трудното в този случай се оказаха отново имената им. На Запад китайските звезди са известни с едни имена, а в страната си - със съвсем различни. По същия начин стоеше въпроса и с филмите. Старата баба беше фен на Анди Лау, Джет Ли и Маги Чън. Изненада се много, че знаех за съществуването на Хуан Хайбин, един актьор, който очевидно китайците обожават, въпреки че той е известен повече с телевизионните си роли.

По време на разговора се сменяхме, за да може да поспим по 2-3 часа. Не си правехме илюзии. Знаехме, че ни очаква дълъг ден след това, но в същото време ни беше приятно да общуваме с тези весели хора.

Направи ни впечатление нещо много интересно, и то нееднократно. Китайците буквално са като едно голямо семейство. Те може да не се познават, но когато споделят общо пространство, създават впечатление на дългогодишни приятели или роднини. 

Успяхме да разбулим и друга любопитна мистерия, която ни преследваше няколко дни в Шанхай. Тогава забелязахме, че по Нанкин роуд се извиват километрични опашки на чакащи пред определени магазини. Чудехме се, какво е това чудо и защо хората излизат с червени чанти. Алекс обяснил на Влади, че след няколко дни в Китай има голям празник и някои работници получават купони от работодателите си за отстъпки на тези специалитети, които се продават специално за целта. Бинго! Казусът е решен, но без да опитаме въпросните пелмени.

Влакът-стрела пристигна в Лоян точно в 6.38ч. Слязохме на новата гара заедно със Зои и бабата, подарихме им по едно гюлче за спомен и решихме да се възползваме от предложението на Зои за такси. Трябва да видите, как колата ни натъпка и четирите заедно с багажа. Такова нещо само в Китай може да се случи!

Лоян беше най-малкият град, който посетихме. Мислехме го за село, а то какво излезе! Не беше лесно да стигнем от единия край на града до другия. Затова пък забелязахме, че подобно на други свои източни събратя, и той имаше кула.

За древната история на града може много да се говори. Той е една от 4-те стари китайски столици. Съществува от времето на митичната дин. Ся (2000г. пр. н. е.). 

Нямахме време да разглеждаме подробно мястото. От таксито си направихме извод за големината му. 

Оставихме куфарите в хотела, а долу вече ни чакаше бусче, което караше туристи по забележителности. Шофьорът, изпечен в пазарлъците, дойде да ни обяснява на негов език и с карта-рисунка, че ще ни закара до Шаолин и ще ни върне в 6 вечерта за доста солидна сума пари. О, ужас! Ние имахме един едничък ден в града. Трябваше да видим и прочутите му пещери, освен манастира.

При първоначалните планове мислех да посетим Датун, едно малко градче северозападно от Пекин, където се намираха Юнганските пещери, но след като видях, че Лоян е по средата между Пекин и Шанхай, ми хрумна гениалната идея да се отбием в Шаолин, а това повлече след себе си и посещение в Сиан.

30 мин. се пазарихме разпалено с чичкото (пазарлъкът в Китай е в основата на човешките взаимоотношения) и накрая си издействахме пътуване до Шаолин и Лунмън на сносна цена.

Шаолин се намира дълбоко в планината. Не беше никак близо до града, въпреки че нашият човек караше като луд. Първоначално се движехме в равнина, после започнахме да се извиваме по завои, които много напомняха на тези до Пулгукса. Знаех си, че тайнствените храмове са строени на закътани места, до които се стига трудно.

Чувството, което човек изпитва, прекрачвайки прага на това свещено пространство, не може да се изрази с думи. Шаолин не е неосъществима утопия от легендите, а реално съществуващ, действащ манастир, който продължава да обучава монаси. Вярно е, че днес той е поизгубил от чара си, благодарение на комерсиализацията на света, но онези картини, които сме виждали по филмите, могат да се намерят само там и никъде другаде. Хората се променят, но храмът е останал. Комплексът е огромен. Реставриран е и днес представлява чудесно място за отдих. Обграден е от планини - един закътан бисер в сърцето на Китай.

 

868ef9343dd97fbc.jpg

Главният храм, известен от популярния филм с Джет Ли

37acb4981cbdb332.jpg

Гората на пагодите

3c9a9de607f24a0b.jpg

 

Лунмън

cfb7a08d7439af57.jpg

 

Лунмън ("Драконова порта") е мястото, което познавах повече от 20г. Гледала съм го по телевизията, сънувала съм го многократно, но никога не съм си представяла, че ще го видя на живо. Ако човек иска да посети съкровищница на скулптурите в Китай,той непременно трябва да отиде в Лунмън. Пещерите са уникална симбиоза между камъка - символ на природата и творението на човешката ръка - будистките колоси и миниатюри.

Смята се, че тук се намира най-красивото изображение на Буда. Големият Буда Вайрочана е разположен в централната пещера. Той е небесен Буда, въплъщение на концепцията за празнота. Император Гаозун и императрица У Дзътян нареждат строителството на тази пещера. Според изследователите изображението предава красотата на самата императрица. Тя е била силна жена, единствената владетелка, която Китай е имал (ако не броим Цъси). Знае се, че е довела страната до апогей. Под нейното управление са процъфтявали изкуствата. Тя е завладяла дори Корея. За особата й тепърва щяхме да чуваме. У Дзътян е продължила работата по строежа на пещерите, която е започнала в края на пети век, при дин. Северен Уей. Тогава столицата била преместена от Датун в Лоян и славата на този град отново се възвърнала.

Малко е да кажа, че бяхме впечатлени от Лунмънските пещери. Те заеха особено място в сърцата ни. Още повече, билетът който получихме на входа, се оказа своеобразна карта, по която ние трябваше да преминем и да получим перфорация на даденото място. Започнахме с пещерите в западната част. Там те са най-много и най-красиви. Преминахме реката и се насладихме на живописната гледка отдалеч. По източния склон пещерите са значително по-малко, но там съзряхме храм, полюбувахме се и на вилата. Градини, гробница и алея със статуи преминаха през полезрението ни. Много стъпала изкачихме в този ден, но тук за първи път видях статуя на Сюан Дзан, или Санзо, както е познат в Япония. Това е монахът, известен от романа Пътуване на запад, както и от анимето Саюки. Прототипът му е реално съществувала личност, която остава в историята като един от най-прочутите китайски пътешественици. Чудо беше, че го "срещнахме" тук. Значи трябваше непременно да намеря прочутата му статуя му в Сиан!

 

d0c67d3ad0a6af20.jpg

 


d572a40506e9a387.jpg

abd6f78001cb8540.jpg

2029e5bb3be1871b.jpg

Буда Вайрочана

9e9a56c2b79c324f.jpg56e000f10ccfb761.jpg

6f539d57ddd95a1b.jpgc7d173fddad32923.jpg


Link to post
Share on other sites

От известно време който и да ме попита кое е най-хубавото на Китай аз с категоричност твърдя, че това са хората. Вярно много са, шумни са, доста неорганизирани, движат се като в хаос, без ред, но те са един изключително комуникативен народ, въпреки че голямата част не говорят чужд език. Пътуването към Лоуян ми даде поглед към този факт, а после само се затвърждаваше. Китайците без проблем в купе за 6 души могат да приютят 9 и от това никой да не се притеснява. Имаше и подобни случаи в метрото в Пекин. Нямат притеснения относно това да си кажат или покажат, че те харесват и искат да се снимат с теб.

Друго, което искам да споделя, че са ужасни шофьори. Изпреварват от най-лява в на-дясна лента, докато говорят по телефона и същевременно натискат клаксона. А с какво ли шофират? Ха-ха! Пешеходците нямат никакво предимство, а пък и те си пресичат, където им падне. Да ти спрат на пешеходна пътека, абсурд. Колкото си по-голям , толкова твоето предимство е по-голямо. Таксито в Сиан зави пред табелата за забранен ляв завой, защо ли им ги слагат.

Link to post
Share on other sites

Сиан - древният град по пътя на коприната


Кулата на камбаната в пълен блясък


ab33ff8012bc655f.jpg


 


След интензивният и изпълнен с живописни гледки ден в Лоян, решихме да си дадем кратка почивка, за да асимилираме видяното и да релаксираме. Сиан се оказа идеалното място за целта.


След като пристигнахме на гарата, се снимахме с табела "Добре дошли в Сиан" и си взехме билети за метрото, което беше много удобно и спираше точно до хостела. Билетите за китайското метро приличат на фонокарти, но тези в Сиан ни очароваха най-много, понеже бяха изрисувани с древните забележителности на града.


Хостелът ни се намираше във вътрешния град, който е ограден с древна стена. Това е най-красивата част на Сиан, а традиционната сграда, в която бяхме отседнали, се оказа фантастична. Всичко беше ново и поддържано. Стаите - чисти и спретнати, а персоналът - любезен и усмихнат. Младежите на рецепцията винаги бяха готови да помогнат на туристите. Повечето от тях знаеха английски и упътванията им имаха безценна стойност за нас.


Първият ден имахме няколко часа преди падането на нощта. Тръгнахме на юг по главната улица и след известно време достигнахме Кулата на камбаната. Тя е построена на ключово място - централен кръстопът. Ако човек тръгне на дясно от нея, след 5 мин. достига другата кула на града, тази на барабана.


От древни времена в източните градове са се строяли подобни маркировъчни кули. В китайските градове те винаги са били по две във всеки град - на камбаната и барабана. Приликата им с портите в Сеул, Намдемун и Дондемун, не е случайна. Общият им корен е осезаем.


След като преминахме огромното пространство на двете сгради, снимахме се край уникален фонтан, извиращ буквално от тротоара и продължихме на юг, за да достигнем южния край на стената. Излизайки от нея, пред нас се откри безгранично пространство, което в момента е превърнато в строителна площадка. Сиан расте и се променя точно по аналог на западните градове. Тази древна столица, видяла възхода и падението на множество династии, днес претърпява невероятна метаморфоза. Успокоих се, че поне в рамките на крепостната стена, градът е запазил стария си дух и изглежда доста по-приятен и приветлив. Вървяхме още на юг, след което завихме на запад и спряхме пред Малката пагода на дивите гъски. Входът беше затворен, заради късния час и ние се задоволихме само със снимки на каменния лъв-пазител отпред.


Надявах се в следващите дни да имаме възможност да видим пагодата-близначка на гъската. Втората подобна кула беше по-голяма и по-известна. Освен самият храмов комплекс, площадът пред него беше приютил статуята на Сюан Дзан.


Той е емблематично име в китайската история, един от най-големите китайски пътешественици, придобил световна слава, благодарение на романа Пътуване не запад.


Като реална историческа личност, той е живял през 7 век, по времето на дин. Тан, когато в Китай са процъфтявали изкуствата и културата. Този истински Златен век за страната довежда и до просперитет на будизма. Необходимостта от нови знания кара китайският император да изпрати пътешественици на запад, в Индия, люлката на будизма. Целта им е била да научат повече за тази философска система, превърната в рилигия и да донесат сутри и изображения, непознати в страната. Като ревностен учен, Сюан Дзан поема по дългия и опасен път заедно с малък керван, който потегля от столицата Сиан. Той преминава планинските вериги в западния край и достига Индия. Учи няколко години в университета в Наланда, който по онова време се счита за едно от най-престижните учебни заведения в древния източен свят. След дълги години упорит труд, монахът се завръща в Китай с ценни придобивки. Посрещнат е като герой, с необходимите почести. Сиан е градът, който той напуска и в който се връща след дълго отсъствие. Именно затова неговата статуя краси площада пред Голямата пагода на дивите гъски. Преклонението ми пред делото му и симпатиите ми към Саюки не ми даваха мира през цялото време. Трябваше да видя статуята на всяка цена! Времето ни в Сиан беше малко, а там имаше толкова много забележителности. Цялата земя буквално е осеяна от тях. Някой ни каза по време на пътуването, че ако имаме късмет, може да попаднем дори на автентични древни артефакти по пазарите на града. Е, нямахме този шанс, но затова пък видяхме с очите си някои от чудесата на Древен Китай. 


 


Ник - с най-много реклами в Сиан


d73c42a61ef66c7c.jpg


e82e22bf57ebb92b.jpg


03399400a0cc50c8.jpg


Драконов плод


e1ee0769cde199be.jpg


Кулата на барабана


1cf250a4c38e8d29.jpg


 


5b1a365ca8e4ad9e.jpg


14dca734ee547d35.jpg


6de5026312bbaa7e.jpg


a80e5888fcc48500.jpg


Link to post
Share on other sites

Сиан: Теракотената армия и Дворецът Да Мин


 


7543643297cd7e4a.jpg


 


Каквото и да напиша за Сиан, ще бъде малко и недостатъчно. Град с над 3000 годишна история, запазил може би най-много древни останки и реликви в цял свят. Самата провинция Шаанси, чийто център е Сиан, е мястото с най-богати исторически находки в Китай. 


В превод името на града означава "Западен мир". Подходящо название за една от 4-те древни столици на страната. До времето на дин. Мин Сиан е бил познат под името Чанан. Така са го наричали и при дин. Хан, преди повече от 2000г., когато император У-ди прокарва Пътят на коприната. Тази древна търговска артерия е била в продължение на векове свързващо звено, живителна ос между Изтока и Запада. По нея са се пренасяли стоки и идеи от неуморните кервани, преминавали през трудности и опасности, за да споделят съкровищата на двата отдалечени региона. 


Днес разстоянието между Сиан и Рим се изминава със самолет за по-малко от ден, но в миналото са били нужни години, за да се преброди половината свят.


 


Последното място на Цин Шъ Хуан-Ди


81b85ca82ce5aa79.jpg


c16a24c83a607632.jpg


 


Едно е човек да чуе за дадено историческо място с непреходно значение, друго е да го види на филм, но съвсем различно е да го зърне със собствените си очи. Да стъпи на тази древна земя и да опре ръка на жълтата пръст, от която са изработени хилядите войници, призвани да пазят императора в последното му пътуване отвъд.


Теракотената армия се намира извън Сиан, на час и половина път с автобус. Туристът отива на гарата, разположена в северната част на вътрешната стена и там открива върволица от чакащи, която обаче се придвижва учудващо бързо. Непрестанният поток от автобуси извозва хората до тази забележителност.


Море от желаещи залива рейс след рейс. Всички са разпределяни и настанявани удобно. Заемат местата до последната седалка. Вероятно причината за огромното количество пътници в тази посока, са и две други природни местности, включени в задължителните туристически гайдове, които се намират по пътя за Теракотената армия - Планината Хуа и топлите извори Хуакин. За тях се знае, че имат чудодейно, лечебно въздействие. По време на дин. Тан най-голямата китайска красавица, Ян Гуифей, си е почивала често на това място. Още една причина то да бъде посещавано многократно от хиляди хора на ден.


Пътят до Теракотената армия е в отлично състояние. Изградена е магистрала, която е поддържана и позволява спокойно придвижване с всякакъв транспорт.


Крайпътни продавачи бяха извадили плодовете на своя труд и подобно на нашите, предлагаха различни видове ябълки, нарове и праскови.


Прасковата е един от любимите плодове на китайците. Знае се, че тя дарява безсмъртие. Кралят на маймуните, когато се промъкнал на небесния божествен банкет, успял да се сдобие с вечен живот, изяждайки прасковите на безсмъртието.


Когато пристигнахме в преддверието на туристическия обект, бяхме "посрещнати" от огромната бяла статуя на първия китайски император, която е положена на паркинга, преди самия вход. 


Забелязах, че на повечето исторически забележителности китайците приготвят "изненада" за посетителите. Ние не влизаме директно в обекта, след като прекрачим входа. Преди това винаги ни очаква дълъг път пеш. В това има стара логика и чар, който в този случай ни помогна да проведем ценен исторически разговор на тема Теракотената армия и гробницата на първия китайски император. Като прилежен историограф, запечатах на лента почти целия диалог по пътя към мястото. 


Спомнихме си мечтата на Цин Ши Хуан Ди за вечен живот. Той е първият обединител на борещите се царства. През 221г. пр. н. е. създава единна държава, стандартизира мерките и теглилките и започва строителството на Великата стена. Бил е жесток, но и прозорлив владетел. Сетихме се за филма Герой, който много умело представя опитите на няколко убийци да премахнат императора. Днес историята може да е признала много от делата му, но по онова време императорът е бил ненавиждан от поданиците си, което го е направило мнителен. Страхът от убийство е бил първосигнален за неговата защита, но по ирония на съдбата, там, където не са успели наемниците, са тържествували отварите за вечен живот.


Според данни на китайския историк от времето на дин. Хан, Съма Циен, гробницата на императора е нещо невиждано. Направена е от най-уникални материали. Вътре, в основната зала, е претворен цял Китай под формата на макети. Реките са направени от меркурий, по покрива има скъпоценни камъни, но арбалети и други древни приспособления пазят достъпа до вътрешността. Пирамидата още не е отворена за посетители заради проклятието, което витае над нея. Китайците са много суеверни (в това се убедихме и в Пекин). Страхът от неизвестността не им позволява да проверят думите на историка на практика. Направените сондажи отвън, определено потвърждават написаното и някой ден, в бъдещето, може и да стане чудо с разкриването на съкровищата и тайните на могилата.


На 1 км от погребалния мавзолей на Цин се намира Теракотената армия, призвана да пази императора на последното му място. Има доста изследвания по отношение на това съоръжение. Те не са спрели и до днес. Поразително е обаче, колко много се е променил обликът му от времето на откриването през 1974г. Селяни с допотопни рала попадат на теракотените войници съвсем случайно (всъщност, така са направели всички велики открития) и от този момент армията се превръща в едно от чудесата на света с разкрити до този момент над 6000 фигури.


Стъпвайки на площада пред съоръженията, видяхме няколко съвременни постройки. Три от тях наподобяваха огромни хамбари с китайски детайли. Външното оформление в традиционен и модерен стил почти не показва, какво може да е съдържанието на вътрешността. В дясната страна на площада се намира музеят, който е събрал няколко галерии с артефакти, посветени на Китай и други древни цивилизации.


Влязохме в първата постройка. Там се намираше третият ров от общо 4 изкопани с войници, колесници и коне. В този ров нямаше нито една цяла фигура. Всички бяха полегнали на земята разчупени на парчета. Някои се подаваха от пръстта, други едва се забелязваха. Вътре беше тъмно. Светлината беше насочена единствено към рова. Около него имаше своеобразен мини музей, с копия на войниците от нефрит. Видяхме и нефритената статуя на един принц, който се смята за едно от археологическите чудеса на Китай, но предполагам, че тя не беше истинската. Подобни открихме на доста места. 


След като разгледахме по-малките постройки, влязохме в последния хангар, където се намираше най-голямата част от отлично запазените войници.Тук се сблъскахме с гигантската вълна туристи, които се надпреварваха да снимат и обсъждат гледката. Понеже се промъкнахме в помещението "от задния вход", първоначално видяхме войниците на малки групички от по няколко фигури. Това беше леко разочарование за нас. Очаквахме хиляди статуи, подредени в десетки редици. Когато обаче застанахме най-отпред, гледката стана фантастична. Това, което бяхме виждали на кино, се превърна в реалност. На първите редове е събрана масата фигури и отивайки назад, войниците намалямат като численост, но началните редици създават илюзията за огромна армия. Зрителният ефект си струваше. Въпреки морето от народ, се преборихме за снимки. Шумът и глъчката ни принудиха да напуснем бързо армията. Наистина, имаше прекалено много хора, които смущаваха последния сън на императора и воините му.


41f67c9b0326a37e.jpg


 


Останалата половина от деня прекарахме на още едно древно място, до което се стига с метро.


Дворецът Да Мин е построен по време на дин. Хан и днес на неговото място са останали руини. Преди време имаше макет на целия комплекс, който днес се помещава на оригиналната територия. В момента то е превърнато в парк и ние останахме изключително доволни от тишината и спокойствието му. Малко китайци имаше там, в сравнение с останалите забележителности. Пространството е огромно, пак по местните стандарти и на повечето хълмчета, освен останалите развалини, не са добавяни нови сгради. Използван е естественият терен, който е пригоден като парково място, поддържано и облагородено. Прибавени са статуи от различен вид - модерни и древни. Хареса ни видяното. Да Мин може да не се е запазил в оригинал, но на важните места добросъвестните историци са сложили табели с примерни надписи: "тук се е намирала залата на хармонията", "на този терен са се провеждали борбите с петли", "тук е бил издигнат основния дворец". Използвахме въображението си, за да изградим палата в съзнанието си и дори си спретнахме закачливи фотоси на великолепния фон.


Вечерта, след като се прибрахме в хостела, ни очакваше изненада от страна на домакините. Те бяха подготвили пелмени парти за туристите в стил "направи си сам". Готвачът на хостела донесе тесто и пълнеж за пелмените и от нас се искаше да наблюдаваме сръчните му движения, да си направим собствени вкусотии с след това да ги изядем. След вкусната вечеря, обсъдихме предстоящето пътешествие за последния ден в Сиан.


 


63bc7eeb565d2025.jpg


 


83288a591966c56a.jpg


fa97e3506fd1b976.jpg


a53e3553623a0262.jpg


7a25b18aa3d5ca7f.jpg


0d3c8112b8721acf.jpg


261d70611b3b314b.jpg


6eb924f5b3aa5276.jpg


df741b77d7df89e0.jpg


 


 


Link to post
Share on other sites
Китайска екскурзия
 
Наскоро един познат ми каза, че категорията на даден маршрут не се определя по "конкретни" стандарти, а от самия теб. Колкото повече те е страх от високото, толкова по-висока е категорията. Нашата компания обаче бе безстрашна в повечето случаи и затова се решихме на още едно необикновено пътуване. Не къде да е, а до самите китайски пирамиди и не как да е, ами с цял автобус китайци.
Вечерта на 20/09 решихме да се включим в една изцяло китайска екскурзия, в която и самият гид не говореше английски. На рецепцията в страхотния ни хостел ни предупредиха, че тази екскурзия не е препоръчителна за туристи, които и бъкел китайски не разбират. Обаче аз почти цял ден мрънках, че не искам да посещавам никакъв праисторически музей, ами един храм, който видях на картата със забележителности край Сиан, та на всички им бе писнало да се занимават с мен и решихме да се включим в това приключение. Повярвайте ми - не останахме разочаровани!
1378754_10200709845013958_1907297439_n.j
1273759_4730090908741_875544103_o.jpg
Пътуването ни започна рано сутринта в един мрачен и дъждовен Сиан, с едно микробусче ни откараха до централната гара на града, откъдето ни прехвърлиха на друг автобус, пълен с възрастни хора и нито един човек, който да разбира или говори английски. Ако щете вярвайте, но в такива случаи езика на жестовете е безценен. След като заплатихме за пътуването на гида (тук се разбрахме много добре, без никаква помощ), напуснахме Сиан, за да навлезем в дълбоката китайска провинция. За наш късмет, колкото повече се отдалечавахме от Сиан, толкова по-сухо и приятно ставаше времето. По пътя наблюдавахме съвсем естествени селски пейзажи, дори пътят на места бе толкова разнебитен, че направо започваш да се чудиш къде те водят. Но наистина тези пирамиди се на
мират в покрайнините.
Първата ни спирка бе гробницата на император Хан Уди (Maoling), която е на повече от 40 км от Сиан. Гробницата е най-голямата от всички, построени по време на династията Хан. Наистина е трудно да се нарече пирамида, тъй като самата конструкция представлява по-скоро трапецовидна могила от трамбована пръст с правоъгълна основа. Височина и е към 47 метра. Изграждането на гробницата започва през 139 г. пр. Хр, втората година от управлението на императора и отнема 53 години до завършване след смъртта на императора. Maoling е най-големият мавзолей в групата от повече от 20 гробници. В близост се намират други два мавзолея, който също посетихме и които са с подобни размери. Единият е на Lady Li , любимата наложница на императора, а другата на военния стратег Huo Qubing (загинали 117 г. пр. н. е.), който е водил много от военните кампании на императора.
Управлението на император Хан Уди е известено с мащабно териториално разширение и изграждането на силна и централизирана държавна администрация в резултат на неговите реформи, включително налагането на конфуцианските доктрини.
Самата гробница е запечатана и всъщност паркът около пирамидата е атракцията, до която се допускат туристите, основно - китайските. Ние може би бяхме първите българи, които я изкачват ;)

След регламентиран от гида престой в парка се насочихме към друга гробница в програмата - Qianling, която бе малко по-малка, но дромусът (в археологията така се нарича коридорът, който води от предверието към централната част в гробницата, където е разположено тялото) към нея бе отворен за посетители. Стените му бяха изписани с всевъзможни картини, доста поразрушени от времето, за да предадат конкретен сюжет, който да бъде разчетен от необучено око. Ние обаче първо решихме да се изкатерим до върха на примидата, макар това да бе очевадно забранено и след това да обърнем внимание накъде екскурзовода е повел групата ни. И докато си мислехме, че за предвидените ни по разписание 30 минути няма да видим нищо общо от пирамидата - успяхме да видим много повече от всички останали. Мавзолеят е завършен през 684 г. В близост се намират и други гробници на членове от кралското семейкство, като тази на император Gaozong (649-83 г.) , както и на съпругата му, която през 690 г. узурпира трона и става първата и единствена, "действаща" императрица на Китай - Wu Zetian (690-705 г.). Мавзолеят е известен с многото си каменни статуи, намиращи се над земята и стенописите украсяващи подземните стени на гробниците.

 

599336_10200709845733976_1852916864_n.jp

 

Нашата дружнка си пое дъх в близост до споменатите вече гробници. Поспряхме за обедна почивка - кой да похапне чипс с боб, кой сладолед с боб, все местни измишльотини. Предстоеше ни завоевание на един хълм, от който се откриваше невероятна гледка към долината на пирамидите. Естествено, ние успяхме да го изкачим без много мотане.

 

524663_10200709846213988_1835905334_n.jp
 

Късният следобед вече наближаваше, когато потеглихме за последната ни спирка - храмът "Фамен" - Famen Temple (Famen Si). Вече бяхме предупредени да не закъсняваме много, за да не тръгне автобусът без нас, а нашите китайски спътници до такава степен бяха привързали към нас, че като минавахме през входа ни тупаха по гръбчетата, за да минем по-напред. Един толкова обикновен жест, който показва колко лесно те ни приеха за част от групата, макар да не можехме и една дума да разменим.

 

1234364_4730101349002_2136495551_n.jpg
За периода на построяване на храма и за неговите строители има много теории, но все още нищо не е напълно сигурно. От друга страна новата постройка е завършена едва през май 2009 г. и е известна с 148 метровата си Namaste Dagoba, проектирана от архитекта на Taipei 101, C. Y. Lee. В старият комплекс на храма (разделен е на нов и стар, аз лично не знаех това преди екскурзията и мислех, че посещаваме "храмът с пламъка", който всъщност не бе "пламък", ами длани...), та в стария комплекс се пази сандъче с костици от пръста на Буда Шакямуни. Освен това тук се пазят още 3 реликви от Буда. Две от тях са направени от бял нефрит. Самият храм е произведение на изкуството от злато, сребро и стъкло.
1385300_4730103389053_1680462914_n.jpg1376988_10200709837653774_1111162555_n.j
 
При пристигането ни веднага се бяхме залепили на пазарчето за манджи пред входа на храма, където се предлагаха всевъзможни работи за ядене. Пробвахме едни бухнали питчици с непоределена мръвка и едни други - постни, приличащи на вегетариански дютери. Аз даже нагънах един сладък картоф. Трябваха ни сили, за да достигнем до храма в определеното от гида време. Задачата бе почти неизпълнима, но ние не се отказахме. Взехме последните 50 метра на бегом, включително и стълбите, за да стигнем до храма, който вече бе затворен, но все пак си заслужаваше да се полюбуваме от високо на гледката - топящото се в златните статуи слънце.

1382334_10200709847774027_130658104_n.jp

Link to post
Share on other sites

Всички сме пристрастни към този ден, признавам.

Не, аз изобщо нямам пръст в избора на маршрута. Мислех да заложим на близките обекти и да посетим музея Банпо с неолитното му пирамидално селище. Но там щяхме да видим само макети на пирамиди. Дори и не си помислях, че можем да зърнем Маолин, мястото за което се говори от няколко десетилетия като за "Долинаната на пирамидите в Китай". Да, наистина пространството извън Сиан е осеяно с десетки, а може би стотици пирамидални постройки. Те са покрити с трева и на някои от тях растат дървета. Това е така, понеже не са изследвани. Казват, че и пирамидите в Мексико са изглеждали по същия начин, когато са ги открили. Китайците не приемат термина "пирамида" и говорят за погребална имогила, гробница. Което също е вярно. Това са си гробници на много важни личности. 

След като бяхме сигурни, че заминаваме за Маолин, тайно ми се искаше да видя гробницата на У-Ди, императорът, прокарал Пътя на коприната. Той е погребан на това място, но по стечение на обстоятелствата, паркът за посещения е направен около гробницата на неговия достоен генерал Хуо. Пирамидата на У-Ди би трябвало да е най-голяма в района и да се намира на 1км. от нашата екскурзионна цел. Озъртах се за подобна постройка, но при спусналата се мъгла сутринта, не успях за видя много в далечината, дори от височината на самата гробница на генерала. 

3dc70808164f4f4e.jpg

Чувствахме се като първооткриватели на тази височина. Едва ли има други българи, които да са идвали тук. Дори да има, те се броят на пръсти.

0cb9cca2a23b6427.jpg

ac095114762a8031.jpg

Понеже първоначалния план на екскурзията включваше 3 забележителности, при посещението на втория обект леко се озадачих. Водачът на групата ни каза, че имаме само 30 мин, след като спряхме пред една гробница, по-малка от предходната. По програма, вторият ни обект трябваше да е гробнацата на У Дзъ Тян и император Гаозон. От прозореца на автобуса много ясно видяхме тези огромни пирамиди да се простират пред нас в далечината, но ние не спряхме пред тях, а в подножието, встрани. Тогава четирите решихме, че трябва да сме бързи и се отделихме от основната група моментално. Всъщност, изобщо не бяхме забелязали накъде отива тя. Тръгнахме към пирамидата и дори я изкачихме, доволни че бяхме сам сами. След като преполовихме времето си, минахме по обратния път и чак тогава забелязахме къде отиват останалите хора и защо около нас е толкова тихо и празно. Подземната гробница се оказа отворена за посещения и при продавачите на сувенири имало вход, през който се влизало вътре. Получили просветление, веднага се затичахме натам и успяхме да разгледаме вътрешното пространство, осеяно с рисунки. Странно, но мисля, че те не са били реставрирани, откакто са намерени. Чудя се, как ще ги опазят от толкова посетители? В този момент започнах да си спомням, че съм виждала коридора по телевизията и се сетих, че това е гробницата на принцеса Йонтай. Бяхме много доволни, че я посетихме. Нямахме идея, че е включена в екскурзията. Бонусът си заслужаваше усилията.

3961adc814359641.jpg

Цянлин:

f0673c6bbc70ca6d.jpg

7e8adcf5283ecf6b.jpg

След Цянлин, четвъртото чудо, на чиято територия стъпихме, беше незабравимия храм Фамън. Веднага си дадох сметка, че новият комплекс е във фюжън стил - побира в себе си всички източни стилове и влияния и разказва чрез каменни скулптури легендата за Буда и историята на будизма. Приказка без край на едно вълшебно място, което ни зареди с положителна енергия.

Снимките казват много, но живото съприкосновение с мястото е неописуемо с думи и камера.

ef88d3b403eb70a1.jpg

92881e34e9905cfc.jpg

6ddb8f5603314d57.jpg

Фа Юанлин Бодхисатва е част от свитата на Майтрея. Двамата с Da Miaoxiang ескортират Майтрея. Заедно са известни под името "тримата бодхисатви от Мироку". Символизират сбъдването на желанията с благословията на бодхисатвите.

47d883d41fd1b85c.jpg

Историята на Буда - Просветлението под дървото

 

 

7b7a8f79d1c0182c.jpg

Първата проповед на Буда в Бодгая

b3ca1fa197ff81ee.jpg

e5b7c38dff862ed4.jpg

485aae7a46650b17.jpg

ceffbc90df7bcea4.jpg

3240268676d9fb7b.jpg

5b14ce3c73552c74.jpg

abd071da6ac8efaf.jpg

2970795f0ba31629.jpg

1cef6b19c886931c.jpg

da91d9061fca4556.jpg

95ad313899133f27.jpg

890e93b4558a68b2.jpg

 

c07ace935d740a50.jpg

 

 

И след цял ден на препускане, гледки и преживявания, решихме че те не са достатъчни. Трябваше да видим целта, към която бяхме тръгнали още в началото - Голямата пагода на дивите гъски и статуята на Сюендзан. Научихме предварително, че в определени часове вечер, пред храмовия комплекс на Гъската има музикално шоу на пеещите фонтани. Побързахме и хванахме светлинната феерия, съчетана с изтънчени звуци, но колкото и да оглеждах пространството, нямаше и помен от статуята. Вече бях готова да се откажа, когато си спомних, че това не е същия площад, който съм виждала на картина. Следователно входът на храма трябва да е от другата страна. Оказах се права. След като обиколихме, видяхме площада със статуята. Това е една от най-красивите скулпури, които познават очите ми. Сюен Дзан с жезъл в ръка, потегля на запад. А на отсрещната улица мисля че зърнах Статуята на пътешествениците. След тези фантастични гледки, можех само да си отдъхна и да се порадвам на красивото оформление на пространството около Гъската. Забелязах, че и то беше пълно с хора, най-вече с млади, които се радваха на топлата вечер и прекрасните гледки.

fdda9f49a16d2b09.jpg

Мога да кажа, че в този ден групата ни достигна максимална ефективност като успя да разгледа цели 5 незабравими обекта. 

Link to post
Share on other sites

Благодаря  ви за прекрасния разказ на всичко това.

 Чакам си го като сериал:-))

Много благодаря , че ни правите съпричастни към това.

Link to post
Share on other sites

92aa7b0b95f57eb6.jpg

Снимки от гробницата на принцеса Йонтай

fdded3295bc35fd8.jpg

8ecf2644815d5c21.jpg

Статуята на Сюен Дзан

Историята на това пътуване се е превърнала в легенда. Книга, филми, сериали, анимета, мюзикъли и какво ли още не са посветени на великото дело на Сюен Дзан, когото аниме феновете познават под името Санзо от Саюки.

fc8b420e3284d452.jpg

a5816a95eb696003.jpg

3e771da2f95bb933.jpg

Link to post
Share on other sites

След като на мен ми е толкова интересно само от постове и снимки да разбера какво е Китай, представям си колко по-силно и всепоглъщащо е да се види на живо. Аз също благодаря за обширните, любопитни, пълни с историчести факти и лични впечатления постове към които ни направихте съпричастни.

 

 

По-горе се загледах в една от снимките постнати от Укио. Дори жената грижеща се за градината е позирала усмихната от един храст. Това непринудено естествено поведение го обожавам и винаги ме умилява :)

Link to post
Share on other sites

Това беше бабата на децата, мисля. В началото момичетата бяха доста срамежливи, но възрастните ги убедиха да се снимат с нас. 

Link to post
Share on other sites

Пекин - краят на пътуването


Част 1


 


Северната столица ни отвори вратите си с леко намръщено настроение. Облачно, но сухо беше времето в Пекин, когато пристигнахме. 


Тръгнахме от Сиан рано сутринта. Градът ни изпрати със сълзи. И ние не искахме да се разделяме с това прекрасно място. Не ни направиха голямо впечатление ситните капки дъжд, които се спускаха от небето.


След 5 часово пътуване с бързия влак (станал наше любимо превозно средство), се озовахме в китайската столица. Открихме сравнително лесно хостела, който беше разположен в района на хутонгите - защитена територия, запазила старите сгради като културна забележителност, която е изключително популярна сред туристите.


Още с първите си впечатления, стигнахме до извода, че градът се различава сериозно от другия великан, в който бяхме - Шанхай. Нямаше ги лъскавите молове и кулите-гиганти. Всичко изглеждаше семпло, но за сметка на това, движението по улиците си оставаше същото.


Търговската улица беше съвсем близо. Научихме още една любопитна подробност. На 20-ина мин. от хостела се намираше уличка със заведения и барове, където ходели младите хора и чужденците. Замислихме се, дали това не беше добра възможност да се потопим в истинския ритъм на съвременен Китай. Може би, през някоя от другите вечери... Първата беше запазена за китайски акробатичен спектакъл.


Нуждаехме се от известно време, за да открием театъра, където щеше да се проведе представлението, въпреки че и той беше наблизо (по китайските стандарти). Сградата не изглеждаше фрапантна. Сгушина сред по-големи себеподобни, тя не изпъкваше особено на пейзажа. Важното беше, че се намираше на оживено място, булевард, през който минаваха завидно количество превозни средства.


Вътре имаше много места, които останаха незаети. Повечето хора, които дойдоха, бяха чужденци. Вероятно им бяха организирали групово посещение. В центъра седна една двойка, към която дори имаше специално отношение: сервираха им напитки и храна. Очевидно това бяха някакви ВИП гости.


Ние също се настанихме на прилични седалки и спектакълът започна...


Потопихме се в магията на китайската акробатика, която напълно ни завладя, благодарение на умело подбраната музика и великолепния фон. Всъщност, това беше част от притегателния чар на цялата продукция. Видяното не беше ново. По телевизията са давали многократно акробатични изпълнения от цирк Монте Карло и Цирк дьо Солей, но тук именно начинът, по който поднесоха представлението, изборът на декори и мелодията се оказаха решаващите фактори, които помогнаха на цялата магия да подейства. На сцената, вместо истински декори, бяха издигнати огромни екрани-паравани, на които вървяха триизмерни изображения на природни гледки. Началото ни пренесе в джунглата, където открихме китайският "Моугли" да показва скокове върху въже, после се прехвърлихме в друг свят, пълен с фантастични създания и приказни същества. Пластика и баланс ни показаха младите изпълнители. Останахме изключително доволни от преживяването. 


Театърът:


d1f4f6710ba0d3ce.jpg


На търговската уличка край хостела попаднахме на сладкарница в западен стил, където имаше най-разнообразни торти и сладкиши. На втория етаж посетителите дори могат да наблюдават процеса по приготвяна на вкусните изкушения.


261552757d2e7be8.jpg


 


98581e8104e588fc.jpg26ea40bb33574eba.jpgb93859987bc7ac7d.jpg


 


Link to post
Share on other sites

Виждам, че и в Китай тортите с бяла сметана и ягоди са най-популярни.;)

Пробвахте ли все пак някой бар, нощно заведение? Нещо подобно...

Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Create New...